2021 година се очерта като своеобразен преход и подготвителен етап за големия скок в новите реалности, съграждането на които ще започне през идната 2022 година. Срещата на границата между двете години задава приоритетните за изпълнение задачи през следващите 365 дни и занапред за постигане на целите за въглеродно неутрална Европа през 2050 година.
Европейските инструменти за подкрепа на мерките в изпълнение на Зелената сделка от страните-членки предоставят необходимия финансов ресурс за разгръщане на иновативните проекти, насочени към гарантиране сигурността на енергийните доставки, но и постигане на екологичните цели. В средата на месец октомври България внесе в Брюксел окончателния вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Многократно преправян и коригиран той недвусмислено очертава пътя на страната ни към нискоемисионна икономика. Голямото забавяне дойде от необходимостта страната ни да се ангажира с конкретна година за затваряне на въглищните централи у нас, която търсеше широкия обществен консенсус, но постигнат или не в Плана бяха записани две индикативни дати 2038 и 2040 година. В рамките на този хоризонт в България трябва да се реализират редица проекти, за да бъде гарантирана сигурността на електрозахранване в условията на нарастващ дял на производството от ВЕИ, както и предвид извеждането от експлоатация на базовите мощности, каквито са въглищните централи у нас. Съвременните технологии предлагат редица възможности за беземисионно производство на електроенергия, които несъмнено трябва да се развиват успоредно.
Широкото навлизане на възобновяемите източници налага необходимостта от развитието и прилагането на съоръженията за съхранение на енергия, както и на възможностите за активно участие на потребителите в процеса по производство на електроенергия не само за собствени нужди.
Интегрираният електроенергиен пазар на Европейския съюз ще запази ключовата си роля на ефективно средство за гарантиране на енергийните доставки за всички европейски граждани по време на процеса за декарбонизация на сектора. Цялата палитра от иновативни решения за осъществяване на зеления преход на Стария континент не може да бъде постигната без тясното партньорство с научните среди и младите специалисти, естествени носители на модерното знание за технологиите на бъдещето. Ръководен от тези тенденции последният брой за 2021 година на списанието на ЕСО "Енергетика-Електроенергийни ракурси“ прави преглед на събитията, белязали отминаващата година, но и ясно очертали пътя в енергетиката през идната 2022 година. Обединени под темата " 2021 среща 2022 и възможните решения за енергетиката“ материалите в декемврийския брой търсят начините за постигане целите на Зелената сделка, перспективите на развитие на единния общоевропейски пазар на електроенергия, алтернативите на въглищните централи у нас, ролята на активните потребители, бъдещето на пазара на балансираща енергия и мястото на научните достижения в експертното реализиране на зелената трансформация на европейската икономика.
Традиционно броят завършва с рубриката "Експертният капитал на ЕСО“, която този път представя двама от специалистите на дружеството в сферата на измерването на електрическата енергия и обработката на данни, чиято работа е от съществено значение за точното прогнозиране на разходите на търговските участници.
Линк към списанието: http://www.eso.bg/doc/magazine_pdf.php?id=19.
Линк към новината в сайта на ЕСО: http://www.eso.bg/doc/?news=438.