Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО при БАН: Днес около 22.40 ч. българско време при ясно небе ще може да се наблюдава максимумът на метеорния поток Квадрантиди
© Личен архив
"Активността на потока приведена към идеални условия за наблюдение е около 120 метеора за час, но неговият радиант ще бъде много ниско до хоризонта за нас – на север-североизток в указаното време. Логично това ще намали броят на забелязаните метеори.
Тъй като този поток има кратък интензивен максимум, желаещите да го видят може да изберат по-тесен интервал време за наблюдение – например от около 21:30 ч. до към 23:30 ч. После активността ще спада", каза още Пенчо Маркишки.
По думите му максимумът на потока Квадрантиди си струва да се наблюдава и поради факта, че ще настъпи в безлунно време, когато условията за наблюдение принципно са най-добри.
"За разлика от него, максимумите на другите два най-интензивни метеорни потока в годината – Персеиди и Геминиди, ще се случат в лунни нощи и няма да могат да се наблюдават добре. Има очаквания за метеорен дъжд от малко известният поток тау-Херкулиди в края на май, породен от разпадналата се през 1995 г. комета 73P/Schwassmann–Wachmann 3, за което ще ви дадем информация по-късно", коментира още Пенчо Маркишки.
"Скоро предстои още един забележителен астрономически момент – Земята ще бъде в най-близката до Слънцето точка от своята орбита (т.е. в перихелий) на 4 януари в 08:52 ч. българско време, при разстояние Земя-Слънце 147 105 052 km. По време на своя перихелий нашата планета се движи най-бързо по орбитата си – със скорост 30.29 km/s. Земята ще бъде в най-отдалечената от Слънцето точка на своята орбита (в афелий) на 4 юли в 10:10 ч., при разстояние до Слънцето 152 098 455 km. По време на афелия Земята се движи най-бавно по орбитата си – със скорост 29.29 km/s. Разликата между тези две крайни скорости на планетата ни е 1 km/s", съобщи още физикът.