Ефрем Чучков, неговите потомци и историческата правда на македонските българи – I част

29 Май 2022 | 16:41 | 0
Ефрем Чучков, неговите потомци и историческата правда на македонските българи – I част

Явор Чучков разказва за знаменития български революционер от Македония Ефрем Чучков и неговите потомци, за създателя на проектите на Софийското метро Иван Чучков, за понятието „македонец”, за предавания от поколение на поколение идеал на Македонската революционна организация, за някои свои препоръки относно позицията спрямо македонската държава и за гнева на Димитър Талев към езиковата политика на България

Явор Чучков е завършил английска филология. През 80-те години е работил в научноизследователския институт по общо образование и в Съюза на българските писатели. След 1991 г. е работил в Министерството на културата (завеждащ международната дейност на министерството), в екипа на вицепрезидента на България Блага Димитрова и в Червения кръст. Завършил е квалификационен курс по журналистика в Би Би Си, Лондон. Бил е председател на Съюза на журналистите в България „Подкрепа” (1994-1996 г.), редовен член на Международната федерация на журналистите (IFJ).

След специализация по международно хуманитарно право в чужбина, е водил като лектор десетки курсове и семинари по международно хуманитарно право. Под негова редакция и съставителство са издадени редица сборници и наръчници в тази област. Има публикации на хуманитарноправни и културологични теми, както и преводи. Бил е дългогодишен член на Европейската експертна група за правна помощ (по въпроси на хуманитарното право) при Международното червенокръстко движение. Заслужил деятел на Българския Червен кръст. Носител е и на почетни отличия на Международния Червен кръст.

Първа част
У нас името на Ефрем Чучков е потънало в забрава заради старателното външнополитическо „съображенчество” на днешната евроатлантическа България
Безспорен факт е, че във Вардарска Македония темите, свързани с фабрикуването на нереална национална история, са въпрос на държавна политика, докато у нас реално съществувалите герои на българското националноосвободително движение в Македония са „регионализирани” и буквално пренебрегвани. Непонятно е например как е възможно в България само Априлското въстание да се чества на общонационално равнище, а Илинденско-Преображенското – не, особено като се има предвид, че Априлското въстание избухва само в един район на България и дори навремето е било наричано „Средногорско въстание”...
Тъжно е също така, че нито една телевизия и изобщо нито една медия у нас не съобщи за 150-годишнината (21.ХI.2020 г.) от рождението на моя прадядо Ефрем Чучков – един от най-видните дейци на българското националноосвободително движение в Македония. По повод на тази годишнина единствената публикация в българските медии, която не беше по моя лична инициатива, бе публикацията на Македонския научен институт в неговия Бюлетин „Българите на Балканите и по света”. А ако примерно бебето на някой от членовете на британското кралско семейство навърши 6 или 12 месеца, родните ни централни телевизии от сутрин до вечер ще ни заливат с информация по този повод и с възторжени репортажи.

Ефрем Чучков е бил един от ръководителите на ВМОРО/ВМРО – обикновено №2 в нейната йерархия до смъртта си през 1923 г., макар че в определен период е бил и №1 по ранг (по-точно – от 1907 г. до Балканската война, когато той и Тодор Александров превръщат формированията на ВМОРО в спомагателно звено на Българската армия). Освен това, Ефрем Чучков е бил прославеният войвода №1 на Организацията, оставил едни от най-дълбоките следи в съзнанието и паметта на българите в Македония и повел първата чета на създадения от Гоце Делчев и Чучков Четнически институт на ВМОРО.
За разлика от България обаче, той е обект на огромно внимание от страна на медиите и институциите в РСМ. В Скопие през 2017 г. е издадена книга от 300 страници за Ефрем Чучков, като публикуването и разпространението й са финансирани изцяло от македонската държава. Мои роднини в Скопие са я купили и ще ми я доставят, но междувременно от тях узнах, че в книгата дори не се споменава, че Ефрем Чучков е българин от Македония. Показателен е и фактът, че в някои македонски периодични издания и в Интернет е поместена огромна публикация от скопски професор, изследваща обширната кореспонденция между Ефрем Чучков и Гоце Делчев. Публикацията е също в антибългарски дух и е финансирана от македонската държава. Свидетели сме на един пълен абсурд, защото тази кореспонденция е запазена не другаде, а в България (предимно в Централния държавен архив и във фонда на Народната библиотека), като част от нея е дарена на българската държава от моите родители. Вместо обаче българската държава да я изследва и публикува както си му е редът, тук е идвал скопски антибългарски „учен”, който я е издирвал и проучвал дълго време и накрая я е изопачил, обобщил и представил така, както дяволът тълкува Евангелието... У нас никой не реагира, в името на евроатлантическите членства на РСМ, а и Ефрем Чучков е практически неизвестен в днешна България.

В своите публикации и речи държавниците в западната ни съседка наричат Ефрем Чучков „велик македонец” и „колос и мъченик на борбата на македонския народ за национално освобождение”. Това е провокация и гавра с името на Ефрем Чучков, който винаги е обявявал себе си за българин от Македония, борил се е за българската кауза и е бил един от ръководителите на българската организация ВМОРО/ВМРО. Войводата Ефрем Чучков, водил безброй сражения срещу турските поробители и по-късно – срещу сръбските окупатори, е увековечен в някои от народните песни на македонските българи. В определени периоди е бил и учител по български език, литература и история, макар и често законспириран под чуждо име. Освен това, по време на всички критични периоди (например през двете Балкански войни) Ефрем Чучков е превръщал формированията, които е командвал, в звена, допълващи Българската армия; през Първата световна война е бил български управител на Щип и Щипската околия, и пр.

В София една улица носи името на Ефрем Чучков, но на въпроса кой е той, при проведена анкета на случаен принцип никой от анкетираните не е могъл да отговори. И няма как да е другояче, защото у нас през последните години името на Ефрем Чучков не се съобщава по време на военните ритуали за тържествена проверка-заря, когато се почитат загиналите герои на България. Редно е този очевиден административен пропуск, датиращ от хаотичните 90 години на ХХ век, да бъде коригиран и името на Ефрем Чучков отново да бъде съобщавано по време на тези военни ритуали – така, както беше преди години. Освен това, Ефрем Чучков многократно е заслужил да има паметник – именно тук, в столицата на България, а не в антибългарската държава РСМ. Подходящ повод за изграждането на негов паметник в София би била 100-годишнината (1.Х.2023 г.) от смъртта му. Редно е и българската държава да издири и публикува неговите окръжни писма с инструкции до дейците на Организацията, както и например обширната му кореспонденция с Гоце Делчев.
Ефрем Чучков и взаимодействието му с другите ръководни дейци на Организацията
Роденият на 21 ноември 1870 г. в Щип Ефрем Чучков е бил най-големият приятел и другар на Гоце Делчев. Двамата са изключени заедно от Военното училище в София (днешната Военна академия) заради социалистически убеждения. На практика, Гоце Делчев е имал безрезервно доверие само в него. В писмата си до желаещите да се включат в революционната дейност (например до Павел Шатев), Делчев пише: „Искаш да се присъединиш към борбата ли? Тогава отивай при Ефрем Чучков. Той, ако те одобри, ще ти даде оръжие и пари, и ще те приеме в Организацията.”
През 1894 г. Гоце Делчев и Ефрем Чучков стават български учители в Щип, където създават първия активно действащ революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), заедно с Даме Груев, Тодор Лазаров и Мише Развигоров.

Щипският комитет е основата на същинската нелегална мрежа на българското националноосвободително движение в Македония. Под ръководството на Гоце Делчев, Даме Груев и Ефрем Чучков Щип, наричан македонският Витлеем, се превръща в най-голямото бунтовническо огнище и в истинска революционна лаборатория. Тук се разработват и изпитват похватите за посвещаване на новите членове, изобретяват се конспиративни начини за кореспонденция, създава се мрежа от бомболеярници, куриери, водачи и органи за връзка и се натрупва ценен опит, който по-късно ще се приложи навсякъде в Македония.
През следващите години Ефрем Чучков участва в създаването на множество други нелегални революционни комитети в Македония, а на 12-ти април 1898 г. повежда първата чета на Организацията, в качеството си на пръв войвода на основания от Гоце Делчев и Ефрем Чучков Четнически институт на ВМОРО.

Заради авторитета си на пръв и прославен войвода, водил безброй сражения, Ефрем Чучков е бил уважаван в огромна степен както от дейците на ВМОРО (т.нар. централисти), така и от дейците на ВМОК (Върховния македоно-одрински комитет със седалище в София, съществувал до 1905 г. – т.нар. върховисти). Показателен в това отношение е например цитираният в спомените на Борис Сарафов проект, представен от солунските и други дейци на Организацията след извършените от турците масови арести през 1900 г. в Солун, за създаването на един тричленен подвижен Централен комитет, който да се състои от ръководителя на ВМОРО Гоце Делчев, председателя на ВМОК Борис Сарафов и видния деец на ВМОРО Ефрем Чучков в качеството му на мост между централистите и върховистите.

Ефрем Чучков лансира и издига Тодор Александров, който е бил четник в четата на Ефрем Чучков и се превръща с подкрепата на Чучков в „Дипломатът на Организацията”. Още през 1905 г. Даме Груев и Чучков отбелязват, че Александров се е справил много добре с поставената му задача да подготви канал за преминаването на четата на Чучков от източната част на Вардарска Македония в югозападна Македония. През 1911 г. Тодор Александров е избран за член на Централния комитет именно по предложение на Ефрем Чучков.

Наричан „апостол на освободителното дело”, „организаторът на боевата дейност и инструкторът на четите”, „най-старият и най-действеният работник на Организацията” и бидейки революционер-практик, отдаден на нелегалната дейност, Ефрем Чучков е странял от политиката, от партиите, от „партизанските” борби и от „светлината на прожекторите”. Без ни най-малко да омаловажавам заслугите на Тодор Александров, със сигурност може да се каже, че Ефрем Чучков до голяма степен е бил негов антипод. Ефрем Чучков е бил известен с пословичната си скромност, а Тодор Александров е обичал да се фотографира с разни „царски” мантии и корони, и всячески се е стремял да бъде канен на приеми и срещи в двореца на Фердинанд. Не са тайна и някои несъгласия на Ефрем Чучков с Тодор Александров заради редица несъгласувани или направо самоволни решения и начинания на Тодор Александров, част от които за съжаление са допринесли за първите две национални катастрофи на България, както и за феодализирането на ВМРО. (Що се отнася до неяснотата около убийството на Тодор Александров през 1924 г., по-старите мои роднини винаги бяха категорични, че то е било организирано по нареждане на Александър Цанков, за когото Тодор Александров вече е бил неудобен.)

Ефрем Чучков е бил известен и със своята неотклонна принципност. Така например, когато новоизпечените македонисти и бивши българи Кръсте Мисирков, Стефан Дедов и Диаманди Мишайков отишли при него, за да го молят за подкрепа, той им се е присмивал и подигравал, а след като те започнали да му досаждат, ги е изгонил.
Малко известен факт е, че три години преди смъртта си, през декември 1920 г. Ефрем Чучков е учредил в София надпартийната организация „Илинден”, обединяваща старите и заслужили македоно-одрински революционни дейци и съществувала до 1947 г.

Надявам се, че съвременните български изследователи ще проучат и публикуват кореспонденцията на Ефрем Чучков – например неговите окръжни писма от името на Централния комитет до дейците на Организацията, съдържащи инструкции за конспиративна дейност и за спазване на морал и организационна дисциплина. Както и окръжните му послания от началото на ХХ век до войводите на чети, изискващи от тях да направят подробно етническо-географско картографиране и описание на селищата в Македония и техните жители – българи, арнаути, турци, власи, цигани, гърци, торбеши, сърбомани, степента на готовност на местното българско население за борба срещу турските поробители, възможностите (пак по места) за наличие на предатели, и пр.
Въпросните писма днес са предимно във фонда на Народната библиотека, а някои – в Централния държавен архив, и са били дешифрирани от „А. Узунов” (вероятно това е деецът на Организацията Ангел Узунов, който през 50-те и 60-те години е работил в Народната библиотека).
Що се отнася до кореспонденцията между Ефрем Чучков и Гоце Делчев, една част от нея се намира в ЦДА, а друга – във фонда на Народната библиотека. Възможно е обаче да има някои писма и във военния архив в Търново.

Действията на революционера-практик Ефрем Чучков по отношение на поробителите
Когато Ефрем Чучков завършва педагогическото си образование с отличие, Българската Екзархия му отпуска стипендия, за да учи в духовна семинария и академия в Русия, с условието след това да стане владика. Чучков благодари за това предложение, но отказва, позовавайки се на стиха на Каравелов от 1872 г.: „Свободата не ще Екзарх, иска Караджата!”.
Турските власти са обявявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табури са обкръжавали цели градове (включително Щип) и села в Македония, за да заловят или убият Ефрем Чучков и неговите четници.
Някои офицери от тогавашното турско военно разузнаване са окачествявали Ефрем Чучков като „един от най-големите врагове на Империята”. Един от тези офицери – Галиб Вардар, пише в спомените си следното: „Едно име караше по онова време всички ни да губим и ума, и дума от страх. Това име бе Ефрем Чучков – най-издирваният от нашата полиция и аскер български комита в Македония – енергичен, с червендалесто лице и бръснати мустаци. Наричахме го „Огън Ефрем”.” А местното население го е наричало „хвърковатият и неуловимият бачо Ефрем”.

Съвременникът му Христо Попкоцев – деец на Организацията, пише за него: „Той сновеше по селата и паланките на своето царство ту с чета, ту без чета, ту предрешен като просяк или кюмюрджия, ту като учител под чуждото име Симеон, ту като селянин и подушен от турците, всекога навреме и сръчно е успевал да им се изплъзне от ръцете...”.
Ще разкажа за един важен епизод от неговата дейност, за който е писал и проф. Димитър Гоцев. През 1908 г., в качеството си на член на Централния комитет, началник на Скопския революционен окръг и фактически ръководител на ВМОРО, Ефрем Чучков успява да спаси по-голямата част от оръжието на Организацията и да организира неговото укриване.
След Младотурския преврат (1908 г.) и обещанията на младотурците за реформи в Османската империя, сближилият се с новата власт в Цариград Яне Сандански се опитва да повлияе на четите на Организацията да повярват на младотурците и да им предадат оръжието си. Ефрем Чучков обаче нарича обещанията им „фарс, целящ задържането на Македония под турско робство”, и успява, заедно с Тодор Александров, да накара четите от Скопския и Битолския революционни окръзи да не предадат оръжието си и да го укрият, за да могат да продължат борбата срещу поробителя.
И една любопитна история, показателна за свойствената му дързост. През част от 1899 г. и от 1900 г. Ефрем Чучков е бил главен учител и организатор на нелегалната революционна дейност в Мелник (тогава Мелник е бил околийски център, а е имал и важно стратегическо значение и местоположение). Преди това той се е бил снабдил с удостоверение за самоличност на името на „Симеон Михайлов от Велес”. Като пристигнал в Мелник, разчитайки на подкупността на турските държавни служители, Ефрем Чучков отишъл да се представи на местния полицейски началник, сложил демонстративно на бюрото му една златна турска лира и му казал: „Всеки месец ще ти давам по толкова, ако ме уведомиш, когато един ден получиш известие от твоите шефове, че ме издирват”. Полицейският началник се съгласил и действително всеки месец получавал по една лира. Когато след осем месеца дошло известие, че Симеон Михайлов се издирва, той му съобщил и „Симеон” напуснал града. (Между другото, един от нелегалните псевдоними на Ефрем Чучков е бил „Симеон”.)
За дейността на Ефрем Чучков по време на Балканската война и след нея
По време на Балканската война, през октомври 1912 г., с четата си, вече наброяваща няколкостотин души поради включването и на местни доброволци, Ефрем Чучков освобождава от османското робство Кочани, Щип и Щипската област, пленявайки стотици турски войници. Тогава той отправя писмена молба към българските управляващи да изпратят там поне малко българска редовна войска като подкрепление, за да не бъде окупирана областта от сърбите. Докато чака отговор от българските управници, знаейки че сръбската армия се придвижва към Щип, той установява там импровизирана форма на временна българска власт и решава да приложи заблуда, като праща свои хора до Царството, за да донесат триста български войнишки шинела. С тях Чучков „облича” триста щипяни, и когато сърбите наближават Щипската котловина, за да я окупират, те спират настъплението си, защото от околните възвишения с биноклите си виждат в града хора, чието облекло наподобява униформите на българската армия.
За да подсили тази измама, Ефрем Чучков изпраща писмено „уведомление” до сърбите, че в Щип са влезли български редовни военни подразделения и е установена българска военна комендатура. Чучков обаче, естествено, не разполага с никакъв български печат, а трябва по някакъв начин да „официализира” уведомлението си. Затова той нагорещява сребърна петолевна българска монета, с която притиска хартията върху подписа си. Така в писмото му до сръбското командване се появява мъгляво подобие на печат, което свършва работа.
Всичко това забавя за известно време сърбите, но не би могло да ги откаже да окупират Вардарска Македония, а пък е и очевидно, че българското правителство е имало някакви тайни договорености с тях – договорености, които са били до голяма степен предателски спрямо македонските българи. Ефрем Чучков тогава не знае това. Той не знае и че властниците в София умишлено са излъгали българския народ, че ще водят война за освобождението на македонските българи, а всъщност ламтят да завладеят Солун, Одрин и Цариград-Константинопол (градове, които практически никога не са били част от българската държава).
Истината лъсва, когато Ефрем Чучков най-после получава отговор на писмото си. В този свой отговор безумните български управници му пишат, че няма да му изпратят като подкрепление нито един войник, а вместо това той „да изпрати хората си на Чаталджа”, за да завладяват Цариград...
Интересен е и следният епизод от дейността на Ефрем Чучков през Първата световна война. На 28 ноември 1915 г. Ефрем Чучков, в качеството си на щипски околийски управител, отправя запитване до щаба на Действащата армия дали да мобилизира и да изпраща в Допълняющия македонски полк българите от Македония, които са на възраст от 25 до 48 години и са избягали от сръбската армия или по друга причина не са включени до този момент в българската армия, а имат горещо желание да сторят това.
Писменият отговор на командира на 11-а пехотна македонска дивизия полковник Кръстю Златарев гласи, че ако бъдат повикани всички категории, за които пише в телеграмата си Ефрем Чучков, „би се събрала цяла армия от хора, която дивизията не ще може да приеме”.
Тази преписка показва, че са налице още огромен брой българи в Македония, които са вътрешно убедени, че трябва да служат в българската армия, но показва и че българското военно и политическо ръководство не е осигурило необходимите материални ресурси за създаването на още едно съединение, съставено от българи от Македония.
По-късно, след поредната съкрушителна национална катастрофа като следствие от Първата световна война, Ефрем Чучков, заедно с Тодор Александров, възстановява Организацията. Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отказва предложения му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на нелегалната борба в планините на окупирана Македония, която е вече превърната в Южна Сърбия. Новосформираната му чета е разбита и почти унищожена след поредица от неравни сражения с многочислени подразделения на редовната сръбска армия (само през 1922 г. той води 7 сражения със сръбски военни части). Тежко болен вследствие на получените рани и несгодите на живота в периодите на нелегалност, Ефрем Чучков умира в София на 1 октомври 1923 г.
Макар и забравен от днешната българска държава, прославеният войвода и ръководител на Организацията Ефрем Чучков е увековечен в някои от народните песни на македонските българи. Самият той, както пишат съвременниците му, е притежавал удивителни музикални и певчески дарби и омайващият му глас буквално е омагьосвал другите бележити македонски революционери вечер, след сбирките на Централния комитет на Организацията. Изявената музикална даровитост на Ефрем Чучков е наследена в особено голяма степен от някои от правнуците му като например от моя брат Виктор Чучков – пианист и композитор със световна слава, и от сестра ми Миляна Чучкова – виден микробиолог и дългогодишна ръководителка на прочутата българска лаборатория за БЦЖ ваксина, но и талантлива пианистка с многобройни успешни изяви. Дъщерята на Миляна Чучкова – Олга Гюрковска, праправнучка на Ефрем Чучков, е знаменит оперен и песенен мецосопран с международна известност.

Явор Чучков
*Следва продължение..

Принтирай    Оразмери текст   + -