Моралният фалит на германския пацифизъм

6 Май 2022 | 14:46 | 0
Моралният фалит на германския пацифизъм
Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Авторът Славомир Сираковски, основател на полското движение "Политическа критика" и старши научен сътрудник в Германския съвет за външни политики, в коментар за Project Syndicate.

След дълго умуване Германия най-сетне обяви решението си да достави тежки оръжия на Украйна. Рожбата й обаче се оказа мъртвородена: противовъздушните танкове "Гепард", които Германия предлага, често са антики без работещи боеприпаси. Производителят разполага само с 23 000 муниции. След първоначалното изявление германското министерство на отбраната обяви, че ще търси резервни боеприпаси в далечни дестинации като Йордания, Бразилия и Катар. Докато Русия сее разрушение в съседката си, убивайки, мъчейки и изнасилвайки цивилното население, Германия си остава затънала в неумела бъркотия.

И двете страни имат богати милитаристични традиции, управлявали като тоталитарни империи през ХХ век. Пътищата им се разделят след поражението на Хитлер, но продължават да се движат симетрично. По-специално, докато Германия се отказа от империализма, вярата в "специална мисия" (Sonderweg) в историята е запазила своята сила.

Тази вяра, породена от позицията на имперска Германия между автократична Русия и либерално-демократичния Запад, породи всякакви опасни и безотговорни външнополитически позиции, от Drang nach Osten от деветнадесети век ("натиск на Изток") и визията за Mitteleuropa (германски контрол над Централна Европа) до мечтата на Хитлер за Lebensraum ("жизнено пространство") и Ostpolitik на канцлера Вили Бранд (сближаване с Източна Германия и Съветския съюз). Интересното е, че Украйна често е била в основата на тези стратегии.


РЕКЛАМА
В този контекст да опишеш следвоенна Германия като "пацифистка", е да избереш най-благосклонния термин. Други биха приписали външнополитическите позиции на Германия не толкова на отказ от милитаризъм, колкото на алчност, опортюнизъм и цинизъм от страна на нейните бизнес лидери и политици. В крайна сметка сред най-силните привърженици на изпращането на тежко въоръжение в Украйна са уж пацифистко настроените Зелени.

Защо Германия не може да третира Украйна така, както други западноевропейски държави го правят? Отказът от изпращането на оръжие в конфликтни зони приравнява агресора с жертвата. В продължение на няколко седмици в отказа си да осъзнаят това германските политици блокираха останалите членове на НАТО от изпращането на оръжие в Украйна.

Защо украинците са получили повече оръжия от Естония (на обща стойност от 240 млн. долара), отколкото от Германия (130 млн. долара) - държава с повече от 100 пъти по-голяма икономика. Дори по отношение на финансовата и хуманитарната помощ подкрепата от Германия е срамна. Какво стана с "никога повече"?

Изказванията и решенията на германския канцлер Олаф Шолц от началото на войната на Русия са, меко казано, странни. В края на февруари Шолц поиска списък с налични оръжия от германската отбранителна индустрия, но извади от него всички ключови оръжия, поискани от Украйна, преди да го изпрати на украинския посланик. Когато медиите се сдобиха с оригиналния списък, Шолц заяви, че доставката на премахнатите оръжия би отнела повече време. Отбранителната индустрия отрече това твърдение, но Шолц си намери ново извинение: украинските въоръжени сили не можели да бъдат обучени да използват тези оръжия в наличното време. Но германските военни експерти посочиха, че украинците могат лесно да овладеят оръжията за 2-3 седмици, точно както направиха с австралийските, канадските, американските и френските оръжия.


Анализът е прекопиран от Capital.bg

Принтирай    Оразмери текст   + -