Отзвук в Скопие от посещението на Кирил Петков

19 Януари 2022 | 16:51 | 0
Отзвук в Скопие от посещението на Кирил Петков
Снимка: Правитествена пресслужба

Посещението на българския премиер в Скопие донесе оптимизъм в македонската страна, но засега не е ясно как могат да бъдат решени сериозните проблеми.

Стево Пендаровски: Кирил Петков е нетрадиционен политик с нестандартен речник
Далеч сме от ситуация, в която ще кажем, че работата е свършена или дори че е напреднала в положителна посока. Много трябва да внимаваме да не бързаме, защото това е много чувствителен въпрос от най-висок национален и държавен интерес. Нуждаем се от по-широк обществен консенсус и добро мислене на всяка следваща стъпка, каза президентът Стево Пендаровски в интервю за „ТВ 24“ по повод посещението на българския премиер Кирил Петков, цитирано от скопския вестник “Слободен печат“.

По думите му днешната визита на Петков, първа в страната му, е била „страхотна и е добре, че Петков е имал среща и с опозиционните партии.“

„Другата страна наложи набор от въпроси, които посягат на нашата идентичност и ние не трябва да допускаме това. Затова трябва да мерим три пъти, веднъж режем всяко предложение, което идва от когото и да било, дори от последното правителство в София,“ отбеляза Пендаровски.

Петков, каза Пендаровски, е нетрадиционен политик с нестандартен речник.

„Мисля, че той е нетрадиционен политик, с нестандартен речник, който не използва разпознаваема за някакви минали времена реторика. С една-две думи бих го описал като технократ и оптимист. Когато си тръгваше, му казах, че познавам само един човек в политиката, който е по-голям оптимист от него - Зоран Заев,“ каза Пендаровски.

СДСМ: Отворен е нов прозорец на сътрудничеството между РСМ и България
„След срещата между министър-председателите на Република Северна Македония (РСМ) и Република България беше направена първата стъпка, отвори се нов прозорец на сътрудничество и приятелство между двете страни, което вярваме, че ще доведе до подкрепа на нашата европейска интеграция. Отношенията между Северна Македония и България трябва да се изграждат на принципите на сътрудничество, преди всичко в икономиката, инфраструктурата, търговията и бизнес сътрудничеството,“ заявиха от СДСМ, цитирани от скопското електронно издание “Локално“.

Според тях в тази насока е създаването на работни групи в няколко области: в икономиката, инфраструктурата, търговията, културата, образованието, които са важни за гражданите, за тяхното бъдеще, но са особено важни за младите хора.

„Република България се съгласи да използва кратката версия на конституционното наименование, както и дългото име, което вече е докладвано в Организацията на обединените нации.

Изваждането на въпроса от преговорния процес чрез хармонични и приятелски отношения между двете страни е първата голяма стъпка в нова глава в отношенията между двете съседни държави,“ се казва в изявлението на управляващата партия.

„Независен“ (РСМ): България се съгласи на краткото име Северна Македония
Веднага след като се видяха, македонският премиер Димитър Ковачевски и българският Кирил Петков се разбраха по един от спорните въпроси. На съвместна пресконференция те обявиха, че са се договорили България повече да не се противопоставя на използването на краткото наименование Северна Македония и да не настоява да се използва само официалното "Република Северна Македония", пише скопският вестник “Независен“.

Това беше едно от най-важните постижения на първата среща на двамата премиери, която беше необременена от условия, дотолкова, че тръгна в друга посока - имаше голям оптимизъм, че спорът ще бъде разрешен, че добросъседството е най- важно и за двата народа, че преговорите ще се активизират и че те ще вървят толкова бързо, че според Петков „всяка седмица може да се обявява успех.“

Споразумението за използването на краткото име беше едно от трите постижения, освен свикването на междуправителствена конференция на 25 януари в София и създаването на работни групи. Петков и Ковачевски потвърдиха, че са решени напълно да променят хода на спора с факта, че са постигнали споразумение за краткото име преди да се срещнат, като съобщиха, че ООН вече е била информирана за това решение чрез вербална нота.

„Северна Македония и България са две близки съседни държави, а македонците и българите са две близки и приятелски нации. „Затова днес като двама министър-председатели на много близки държави се разбрахме, че навлизаме в интензивна динамика на решаване на отворените въпроси, за да си осигурим по-бързо ново бъдеще“, каза Ковачевски, обявявайки решението.

„Това означава, че България вече няма да възпрепятства използването на краткото име.“ във всеки международен или двустранен процес и ще уведоми Организацията на обединените нации. В същото време Северна Македония чрез Министерството на външните работи също изпрати вербална нота до ООН относно използването на пълното и краткото име, която изрично потвърждава, че и двете имена са еднакво валидни и потвърждава липсата на каквото и да е внушение за „териториалната цялост на България", каза Ковачевски.

„Това е първата стъпка в новата глава. Подобни стъпки вдъхват оптимизъм за бъдещето. „Такива стъпки водят до по-силна връзка и сътрудничество между двете страни и двата народа”, каза премиерът Ковачевски, като обяви, че други стъпки ще бъдат договорени на 25 януари в София.

Другото важно съобщение направи Кирил Петков, като обяви, че авиолинията София – Скопие ще стартира до 60 дни.

„Днес ясно заявяваме, че линията София-Скопие ще бъде реалност. Това, с което се ангажираме, е до 30 дни да имаме точните спецификации, а след 60 дни тази линия ще бъде пусната в експлоатация. И така, ще започнем да работим с точни резултати и когато дадем възможност на хората и на двете страни да пътуват свободно, да правят бизнес свободно“, каза Петков.

По други спорни въпроси, като споменаването на македонския език и продължаването на работата на Комисията по исторически въпроси, премиерите бяха по-малко конкретни. Петков, попитан да назове езика и хората в тази държава, отговори косвено, че идентичността и езикът са въпроси, решени с Договора за приятелство и добросъседство през 2017 г.

„В нашето споразумение за съседство имаме много ясна дефиниция за езика. Искам много ясно да кажа, че има много ясна дефиниция на езика в Споразумението за добросъседство. Ето въпросът, който България уважава и ние се гордеем, че признахме независимостта на Северна Македония и в същото време уважаваме самоопределението на всички граждани в Северна Македония и използването на всички Ваши езици, както е в Конституцията. "Имаме пълно уважение към това", каза още Петков. Той даде да се разбере, че оттук нататък фокусът ще бъде върху това защо е толкова важно двете страни да имат добросъседски отношения, вместо да се фокусират върху проблемите.

Ковачевски каза, че историческите въпроси ще бъдат на заден план, а целта на двете правителства ще е да сближат народите.

„По отношение на езиците ние сме страна, призната от България, с македонски език, с подписани двустранни споразумения, които уреждат начина, по който се подписват тези споразумения, македонският език е част от Устава на ООН и други институции и организации, където сме членове“, добави Ковачевски.

По отношение на комисията по исторически въпроси той каза, че тя ще продължи да работи в рамките на една от договорените работни групи и че има собствен работен план.

"Те трябва да информират какво е договорено и начина, по който е договорено." "Всички въпроси, свързани с историческите проблеми, ще бъдат на заден план и на първо място е изграждането, сближаването на гражданите, което ще ни даде стимул и аргументи за постигане на споразумение с България и започване на преговори с ЕС", каза Ковачевски, като обяви още, че всички тези въпроси, свързани с историята, оттук нататък ще бъдат на заден план и на първо място ще бъде укрепването на сътрудничеството, което, както каза той, „ще ни даде аргументи да направим последната стъпка към постигане на споразумение с България и за получаване на съгласие за започване на преговори с ЕС.“

Най-коментираниятт през последните дни въпрос за македонското малцинство в България изобщо не беше споменат на пресконференцията, но очевидно най-заинтересованите български журналисти, които се опитваха да разберат кой стои зад неговото повторно отваряне - САЩ или политически кръгове в Скопие.

Принтирай    Оразмери текст   + -