Отбелязваме Димитровден

26 Октомври 2021 | 10:09 | 0
Отбелязваме Димитровден
Снимка: Отдел "Връзки с обществеността" при Св. Синод на БПЦ

Българската православна църква почита паметта на св. великомъченик Димитрий. Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край.
Народният култ към св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на св. Георги.
В народния календар празникът на св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Св. Димитър язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки - „Дойде ли Димитър, идва и снегът“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
Според поверията в полунощ срещу празника на св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Затова и празникът на св. Димитър се нарича още Разпус.
Датата 26 октомври е приета и за празник на Сливен, Видин и Айтос. Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачи те, техниците, инженери те и металурзите.
На Димитровден се е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци. На масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
На този ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a
.



Агенция „Фокус“
Близо 5400 души празнуват имен ден в Стара Загора на Димитровден

Близо 5400 души в Стара Загора празнуват на Димитровден. Това съобщиха от пресцентъра на Община Стара Загора. 2 540-ма са старозагорците, носещи името Димитър. На Димитровден ще почерпят и 869 господа с кратката му форма Митко, а с Митьо/Митю – 154, Митка-77, Митра – 38 и Мита- 14. Общо имениците са 5378.
Дамите с име Димитрина са 276,Димка- 230, Димитринка – 274, Димитрана –2 и Димитричка- 12. На 26 октомври името си празнуват още 455 старозагорци с името Димо, както и 146, носещи името Димчо. Имениците- Драгомир пък са 160, Драгомира - 17, Драган -28 и Драгана- 8. Набиращото популярност име Димана, носят 56 представителки на нежния пол,а Диман -21 мъже. Само един старозагорец носи звучното Драголюб. Това показва справката изготвена от дирекция „Гражданско състояние“ на Община Стара Загора.
Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачи те, техниците, инженери те и металурзите. Според нapoднитe вяpвaния oт Димитpoвдeн зaпoчвa зимaтa. Преданията представят Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги, а поговорката гласи: „Гeopги нocи лятo, Димитъp - зимa“.


Агенция „Фокус“
Кметът на Смолян Николай Мелемов: Благодаря на строителите, че заедно работим за реализацията на значими проекти, които променят облика на града

Благодаря на строителите, че заедно работим за реализацията на значими проекти, които променят облика на града. Това каза кметът на Смолян Николай Мелемов е поздравителен адрес към всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството по повод Деня на строителя – Димитровден, съобщиха от пресцентъра на Общината.
„Съграденото от строителя остава да живее и след него. То служи като основа за реализирането на нови проекти и модерни идеи. Затова е голяма силата на Вашата професия. Днес ролята на строителния бранш е все така важна. Изграждането на добра инфраструктура е определящ фактор, както за развитието на икономиката, така и за удобството на гражданите. Благодаря Ви, че заедно с Вас продължаваме да работим активно за реализацията на значими проекти, които променят облика на Смолян и подобряват качеството на живот на хората. Пожелавам Ви здраве, благополучие, лични и професионални успехи! Свети Димитър да закриля Вас и семействата Ви! На всички именици пожелавам благословен празник!“, се казва в поздравлението на кмета на Смолян.


Агенция „Фокус“
3918 души празнуват имен ден в Ямбол

3918 души празнуват имен ден в Ямбол. Това съобщиха от пресцентъра на Община Ямбол.
На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на един от най-обичаните в православния свят светци – Свети великомъченик Димитрий Солунски Мироточиви.
Светецът бил родом от Солун. Баща му, управител на града, изповядвал тайно християнството. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост и получил заповед да преследва християните, но той ги покровителствал.
Император Гай Галерий Валерий Максимиан спрял в Солун на връщане от военен поход и поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Всички увещания, заплахи и мъчения били напразни и тогава го хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканвал осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий върху копията. По нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие през 306 година.
Мощите на светеца се пазят в родния му град. Според преданието от тях течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви.
В иконографията Свети Димитър се изобразява като светец воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, а в иконите от царския ред на иконостаса – седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След XVI век, заедно с други светци воини – Свети Георги, Свети Мина, Свети Теодор Тирон, Свети Теодор Стратилат, е представен като конник, яздещ червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива символ на злото.
В много български икони неговото копие пронизва ромейския император Василий II Българоубиец или турчин.
В гръцката иконография жертвата е българският цар Калоян, понеже гръцките православни вярват, че Свети Димитър е спасил Солун през 1207 година, убивайки българския владетел, който бил обсадил града, в Русия – татарин. Формално злото се асоциира с историческа личност, която конкретно го олицетворява за даден народ в някакъв исторически етап и среда.
В ново време православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е антихристът.
По време на Втората българска държава Свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Царевград Търнов. Първите Асеневци смятат Свети Димитър за свой покровител. Братята Асен Белгун, Теодор Петър и Йоаница /Калоян/ получили чудотворната икона на светеца от бежанци, които я донесли от превзетия от норманите Солун. На Димитровден те вдигнали въстание, с което обявили възстановяването на Царство България.
Старите българи смятали, че от Димитровден започва зимата, народната поговорка гласи: „Георги лято носи, Димитър - зима”. Според народните вярвания Свети Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Свети Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. „Дойде ли Димитровден, идва и снегът”, казвали някога българите. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на сухо под стрехите и подреждат дървата си за огрев.
От Димитровден се подготвяли за т.нар. „Миши празници”, които започвали на следващия ден, когато Православната църква почита паметта на верния оръженосец на Свети Димитър – Свети Нестор. През това време жените не трябвало да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не взимали в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. За мъжете също имало някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябвало да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.
Наетите през пролетта работници също приключвали работа на Димитровден, когато получавали платата си и дрехи от чорбаджиите.
Хайдутите действали в планините от Гергьовден до Димитровден.
Обредната трапеза на Димитровден включва курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква.
На Димитровден е празникът на строителите.
Жителите на община Ямбол, които празнуват имен ден на 26 октомври – Димитровден, са 3918. Мъжете са 3276 души, а жените – 642.
Най-многобройни сред имениците са мъжете с името Димитър – 2135 души, следвани от Митко-349, Димо-214, Димчо-77, Драгомир-68, Митьо-27, Драган-15, Драго-3.
При жените най-разпространеното име е Митка-228, след това са Димитрина-209, Димка-97, Митра-33, Димана-21, Мита-20, Димитрия-10, Дима и Драгомира- по 7 дами, Димитричка и Драгана- по 3 жени, Деметра и Драга – по 2 именици.
Според различни източници на Димитровден празнуват и хората с имена Деян, Деяна, Диан, Диана, Деан, Деана. В Ямбол те са 964 души.
Жените са 576 на брой. Най-много са дамите с име Диана – 460, следват: Дияна- 111, Деяна-3, Деана – 2.
Мъжете са 388. При господата най-разпространено е името Диян – 162, следвано от Диан-120, Деян-103, Деан – 3.
Честито на всички празнуващи! Да са живи и здрави и името им да се слави!


Агенция „Фокус“
Президентът Румен Радев: Съграденото от българските строители оформя средата ни за живот и създава условия за общото ни благополучие

Съграденото от българските строители оформя средата ни за живот и създава условия за общото ни благополучие. Това каза президентът Румен Радев в поздравителен адрес към строителите по случай професионалния им празник, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
„Вашият градивен труд оставя своя отпечатък навсякъде около нас – във всеки дом, във всеки град, из цялата страна, сега и занапред“, посочва Румен Радев в своя адрес до Камарата на строителите в България.
Държавният глава изразява увереност, че и във време на трудности общите проблеми, които стоят пред бранша и страната ни, могат да бъдат решавани заедно.


Агенция „Фокус“
Лена Кирилова, етнограф: Димитровден е най-големият есенен празник в народния ни календар

Димитровден е най-големият есенен празник в народния ни календар, с особено значение. Това каза Лена Кирилова, гл. уредник в Етнографска къща - Добрич, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. Християнският празник в чест на св. вмчк. Димитър Солунски е познат в народната ни култура като Димитровден, Митровден или Разпус.
„За българите и тяхната целогодишна трудова дейност Димитровден е много обичан празник. Това е така, защото в цялата балканска историко-етнографска област годината се дели на два сезона - зимен и летен. Това делене се осъществява от двойката празници - Димитровден и Гергьовден. Народната мъдрост казва: „Св. Димитър зима носи, а св. Георги - лято“. Обикновено двамата братя светци се представят като двама братя близнаци. Първородният брат е Димитър, който язди на червен кон и е господар на зимата. Не случайно нашите предци са очаквали първия сняг винаги около Димитровден и са вярвали, че първите снежинки се изсипват от дългата бяла брада на св. Димитър. Дойде ли Димитровден, идва и снегът“, разказа етнографът. Навремето, когато настъпи този ден, стопаните са прибирали ралата под стряхата на сухо, подреждали са дървата за огрев за настъпващите студени дни, разплащали са се с наетите за изминалото лято ратаи. Това е било време и да се цанят нови за следващата стопанска година. С Димитровден е свързано също началото на седенкарския и сватбен период.
Лена Кирилова припомня за светоусещането на предците ни: „Затова майките са заръчвали: ходиш къде ходиш, по Димитровден да си у дома“. Гурбетчиите винаги се завръщат у дома, защото иде ред на седенките, на сгледите, на сватбите. Това е и време за отмора и всеобщо веселие“. Народът е вярвал, че любовта се захваща по кладенци, венчава се по седенки, а след тях се захващат и сватбите. Традиция е било в много райони в страната на този ден да се прави така нареченото сглядно хоро. Момите са извивали това хоро пред погледите на ергени и техните родители.
Празникът отбелязва тържествено завършека на лятото, на земеделската и животновъдна година. Били са организирани общоселски сборове, курбани и веселби, семейно-родови чествания и лични патрони, с които хората са изразявали своята почит към светеца и вярата, че той отново ще ги покровителства.
Жулиета НИКОЛОВА


Агенция „Фокус“
933 жители на община Кюстендил носят името Димитър

933 жители на община Кюстендил носят името Димитър. Това съобщиха за Радио „Фокус” – Кюстендил от отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО) към Община Кюстендил. 933 души носят името Димитър, от тях 697 живеят в града, а останалите в малките населени места. 113 жени от Кюстендил са с името Димитрина, а 1 е с името Дима. Името Димитричка носят 6 жителки на общината. 154 от хората с постоянен адрес в града са с името Митко, а 55 – Димчо. 9 души носят името Димо.
Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството.
Венцеслав ИЛЧЕВ


Агенция „Фокус“
Ваня Йорданова, етнолог: Димитровден е смятан като пределен момент в природата, след който идва зимата

Димитровден е най-големия сред есенните празници. Това каза за Радио „Фокус“ – Смолян Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей – Смолян. По думите ѝ в народните представи той е смятан като пределен момент в природата, оттук идва и изразът: „Свети Георги носи лято, а свети Димитър зима“.
„Тогава свършва периодът, за който се наемат овчари, ратаи, говедари – от Гергьовден до Димитровден или от Димитровден до Димитровден. Някъде разплащането става на следващия ден, поради което той се нарича разпус. На този празник се устройват курбани, служби и селски сборове“, посочи Йорданова.
„При отбелязването на Димитровден по стар стил на 8 ноември, в съботата преди празника се прави и Димитровденската задушница, който днес носи името Архангеловска задушница“, поясни Йорданова. Тя посочи, че в село Стърница на Димитровден наричан Касум се пекат колаци, които се дават на съседи и на овчарят, който ще пасе овцете през следващата година. Пак тогава се лъчат овцете и се вярва, че ако ти влезе първо жена в къщата ще се раждат повече женски агънца.
В Давидково пък сутринта поглеждат овцете и ако са накуп се смята, че зимата ще бъде люта и студена. Пак там против вълци не пипат нож и ножица, а една седмица след Димитровден, наричат за времето – ако пада градушка, ще пада такава и през зимата, отбеляза етнологът. Следващите шест дни след празника се наричат броените дни и също се извършват гадания за времето. В Родопите този празник се почита много. В близкото село Пещера църквата е с патрон св. Димитър и там се дават селски събори“, каза още Йорданова.
Нели ГЕРГЬОВСКА


Агенция „Фокус“
С празнична света Литургия във Велико Търново започнаха честванията на 836-годишнината от въстанието на Петър и Асен и възобновяването на българската държава

С празнична света Литургия в църквата „Успение Богородично“ започнаха честванията за 836-годишнината от въстанието на Петър и Асен и възобновяването на българската държава, предаде репортер на Радио "Фокус" – Велико Търново. В светата обител се събраха десетки миряни, които запалиха свещ за здраве и благополучие.
Точно в 11.00 часа към едноименната църква-музей „Св. Димитър Солунски“ в кв. "Асенов" ще тръгне литийно шествие с иконата на Св. Димитър, в което се очаква да се включи кметът на Велико Търново Даниел Панов, както и други местни управници и официални лица. В двора на музейния храм кметът ще произнесе празнично слово. След това всички присъстващи ще поздрави и Ина Минчева-Кържилова - председател на Областното представителство на Камарата на строителите в България, по случай Деня на строителя, който също честваме днес.
Благодарствен молебен ще отслужи Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Славчо Иванов. Той ще освети и курбан за здраве, който ще бъде раздаден на миряните.
Празничният ден в града по традиция ще завърши с аудио-визуалния спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина“, който ще започне в 19.00 часа и може да се наблюдава от пл. „Цар Асен I” пред крепостта "Царевец".
Организатори на програмата са Община Велико Търново, Регионален исторически музей. Великотърновска Света митрополия. Камара на строителите - Велико Търново и Национален военен университет „Васл Левски”.


Агенция „Фокус“
Икона от мозайка ще бъде поставена над западната врата на черквата „Св. вмчк Димитър Солунски“ в Кюстендил

Икона от мозайка ще бъде поставена над западната врата на черквата „Св. вмчк Димитър Солунски“ в Кюстендил. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Кюстендил от Архиерейското наместничество на Кюстендилска духовна околия. Отбелязването на престолния празник на черквата е започнало снощи в дворите на храма, когато е отслужена вечерня, по повод престолния празник на храма. Към настоящия момент в храма тече усилен ремонт, за неговото обновление. За да бъде почетен храмовият Покровител - св. вмчк Димитър Солунски, в двора на храма е отслужена вечерня с петохлебие от Негово Високопреподобие Архимандрит Исаак, архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия и председател на Църковното настоятелство. След вечерното богослужение е посрещната икона, с образа на св. Димитър, изработена от мозайка, която ще бъде монтирана, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и патриарх Български Неофит, над западната врата на храма. Отбелязването на празника продължава и в настоящия момента. Кюстендилският храм „Свети Димитър” е възрожденска църква, построена през 1886 година по инициатива на видния кюстендилски учител Даскал Димитри. Автор на по-голяма част от иконите е известният самоковски художник Иван Доспевски.
Венцеслав ИЛЧЕВ


Агенция „Фокус“
Близо 12 000 са имениците в Бургас на Димитровден

11 911 е общият брой на имениците в община Бургас на Димитровден. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Бургас от ТД „Гражданска регистрация и административно обслужване“. Днес Българската православна църква почита паметта на св. великомъченик Димитрий Мироточец - Димитровден. Денят е приет и като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник е и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите. В Бургас най-голям е броят на имениците, наречени Димитър (4821) и Димитрина (1190). Днес в града празнуват и всички, кръстени Диана/Дияна/Деана/Деяна (общо 1209), Диан/Диян/Деан/Деян (общо 891), Димо (614), Димчо (183), Дима/Димка (общо 307), Драгомир (186) и Димана (67). Другите бургазлии, които имат личен празник в деня на свети Димитър, носят имената Митко (424), Митка (59), Митьо/ Митю (общо 20) и Митра (97).
Мария ПОПЧЕВА


Агенция „Фокус“
Възрожденската църква „Св. Димитър“ в Пещера има храмов празник

Възрожденската църква „Св. Димитър“ в Пещера отбелязва храмов празник, предаде репортер на Радио „Фокус” – Пазарджик. Църквата, която е катедрален храм, се намира в централната част на града. Строена е в периода 1825 – 1831 година, благодарение на дарения на занаятчийските еснафи от населеното място. Църквата е характерен представител на Брациговски строително-каменоделски-резбарски център, включващ майсторите от Пещера, Брацигово и Козарско. Храмът представлява трикорабна сграда, с три купола. Сводовете и куполите са изградени от тухли, докато стените са каменни. Олтарната част е отделена с дървен, украсен с резба иконостас. Вътрешността на храма е частично изписана със стенописи. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част привличат внимание няколко богати композиции: „Богородица Ширшая“, „Благовещение“ и някои старозаветни пророци. Иконостасът е резбован през 1910 година, но иконите, както и двата големи кивория, са от XIX век. Между иконите извън иконостаса, някой са по-ранни от построяването на храма. Особено ценни са: „Богородица Одигитрия“ (определена като изпълнение от XVII-XVIII в.), „Св.Богородица” (1642 г.), „Св. св. Петър и Павел” (1769 г.), „Св. Екатерина” (1792 г.), „Св. Георги” (1811 г.), „Св. Димитър” (1830 г.), „Велик архангелски събор“ (1830 г.).
Ваня НИКОЛОВА


Агенция „Фокус“
Средновековната църква „Св. Димитър“ в село Паталеница отбелязва храмовия си празник

Църквата “Свети Димитър” в пазарджишкото село Паталеница отбелязва храмовия си празник на днешния ден, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пазарджик. Тя е един от най-значимите средновековни паметници на културата в България. Според преданието, запазено и до днес, преди нашествието на турците (ХІVв.) църквата е била засипана с пръст. Така тя е била запазена. С времето на мястото на църквата се образувал хълм. В наши дни е запазен споменът от разкриването на църквата, което станало около средата на ХІХ век. През 1870 г. постройката е била преустроена и наречена на военния светец Свети Димитър. През 1956 г. църквата е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение, а през 1971 г., след проучването на изключително ценните стенописи и като национален художествен паметник на културата.
Ваня НИКОЛОВА


Агенция „Фокус“
В православните храмове в Пазарджик се отслужва празнична света Литургия по повод Димитровден

В православните храмове в Пазарджик се отслужва празнична света Литургия по повод християнския празник Димитровден, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пазарджик. На 26 октомври православната църква почита паметта на свети великомъченик Димитър Солунски. Той е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди още да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Според народния календар, този ден бележи края на есента и началото на зимата. Имен ден имат всички, носещи имената: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и техните производни.
Радослава МУРДЖЕВА


Агенция „Фокус“
Фермерското изложение „Вкусът на Добруджа“ е с празнично издание за Димитровден в Добрич

Фермерското изложение „Вкусът на Добруджа“ е с празнично издание за Димитровден в Добрич. Това съобщи Пепа Рашева, координатор от екипа на „Хранкооп“ за Добрич и региона, предаде кореспондент на Радио „Фокус” – Варна. Изложението за чиста храна представя малки добруджански производства. Щандовете ще бъдат разположени днес пред сградата на Народно читалище „Йордан Йовков“, на централната пешеходна алея, от 10,00 до 16,00 часа. „Всичко, което ще намерите при нас, е отгледано по чист начин и е приготвено с много любов от нашите производители - сезонни зеленчуци и подправки, сирене и кашкавал, плодови и класически вина, продукти от лавандулово масло, студено пресовани масла, мед и пчелни продукти, ядки, яйца от пъдпъдъци, сладкарски изделия, приготвени с фермерски продукти и други. Опитайте вкуса на традициите!“, посочи Пепа Рашева. Малки производители от региона, които желаят да участват във фермерски пазари и фестивали, могат да се свържат с организаторите чрез тел. 0878781697 или да пишат на e-mail: pazari@hrankoop.com. „Бъдете по-здрави, по-радостни, по-усмихнати!“, е мотото на организатора на фермерски изложения с регионално участие на производители.
Жулиета НИКОЛОВА


Агенция „Фокус“
Близо 1000 са жителите на община Смолян, които празнуват на Димитровден

Близо 1000 са жителите на община Смолян, които празнуват на Димитровден. Това съобщи за Радио „Фокус“ – Смолян Мария Топова от служба ГРАО в местната администрация. 659 са мъжете с името Димитър. Димитрина са кръстени 33 дами, а Димитрия са 25. Името Митко носят 208 мъже от община Смолян. Димо се казват 15 мъже, а Митра 5 жени, каза още Топова.
Нели ГЕРГЬОВСКА


Агенция „Фокус“
29 храма в област Велико Търново носят името на св. великомъченик Димитрий Мироточец, когото православната църква почита днес

29 църкви в различни населени места в областта носят името на св. великомъченик Димитрий Мироточец, когото почитаме днес – на 26 октомври, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Храмовете са в Свищов, Лясковец и селата Ветринци, Габровци, Каранци, Ресен, Бряговица, Владислав, Кесарево, Крушето, Лозен, Мерданя, Писарево, Правда, Блъсковци, Костел, Средни колиби, Бутово, Бяла река, Бяла Черква, Варана, Водолей, Горна Липница, Горна Студена, Стамболово , Козловец,Масларево, Новград, Стежерово. „Фокус“ припомня, че на 26 октомври Българската православна църква почита паметта на св. великомъченик Димитрий Мироточец - Димитровден. Християнската история, счита че св. Димитрий се е родил в трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. Той тайно е вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство. Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г. Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. При него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика от които потекло благовонно миро. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а св. Димитър се почита като покровител на гр. Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят. Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство. Светията – мъченик е един от най-почитаните у нас. На него са посветени много храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени навсякъде празнични св. Литургии. Имен ден днес празнуват Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a и производните им.
Луиза ТРАНЧЕВА


Агенция „Фокус“
Неврокопският митрополит Серафим ще оглави Архиерейска света Литургия за храмовия празник на църквата "Св. вмчк Димитър" в село Ляски

Негово високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим ще оглави Архиерейска света Литургия за храмовия празник на църквата "Св. вмчк Димитър" в село Ляски на Димитровден, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Началото ще бъде в 9.30 часа.
Никола ПЕТКОВ


Агенция „Фокус“
Във Велико Търново ще се състои безплатна прожекция на спектакъла „Царевград Търнов – звук и светлина“ за Димитровден

Безплатна прожекция на аудио-визуалния спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина“ подарява Община Велико Търново на жителите и гостите на града по повод Димитровден, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Началото ще е в 19.00 часа. В тази връзка в града се въвежда временна организация на движение. За времето от 18.45 до 19.45 часа за движение на МПС ще бъде затворен площад „Цар Асен I“, както и прилежащите улици „Св. Климент Охридски“ и „Митрополска“ в участъка от Каменен мост на река Янтра до площад „Цар Асен I“; - ул. „Иван Вазов“ в участъка от кръстовището с ул. „Читалищна“ до площад „Цар Асен I“ и ул. „Читалищна“ в участъка от кръстовището с ул. „М. Кефалов“ до площад „Цар Асен I“. В горепосочения период от време се променят маршрутите на градските автобусни линии № 5, 20, 40, 50, 110, както следва: - в посока площад „Цар Асен I“ движението на автобуси ще става по ул. „Независимост“ и ул. Стефан Стамболов“ до площад „Велчова завера“; - в посока център движението ще се извършва от площад „Велчова завера“ по ул. „Стефан Стамболов“ и ул. „Независимост- Център; Крайната спирка на автобусна линия № 5 ще е паркинга на ул. „Крайбрежна“.


Агенция „Фокус“
Белоградчишкият епископ Поликарп ще оглави Архиерейска света Литургия в софийския храм "Св. вмчк Димитър"

Негово преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп ще оглави Архиерейска света Литургия в софийския храм "Св. вмчк Димитър" на Димитровден, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Литургията ще се състои с благословението на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Тя ще започне от 9.00 часа в софийския храм "Св. вмчк Димитър" в кв. "Хаджи Димитър".
Никола ПЕТКОВ


Агенция „Фокус“
С богата празнична програма в Сливен ще бъде отбелязан празникът на града

Празничната програма за Димитровден в Сливен е съобразена с епидемичната обстановка и действащите в момента противоепидемични мерки в страната. Това съобщи пред Радио "Фокус" - Сливен заместник-кметът на Община Сливен Пепа Чиликова. Празникът на Сливен ще бъде неучебен за всички ученици от училищата, разположени на територията на община Сливен. Заради високата заболеваемост от коронавирус тази година не е предвидена официална церемония на площада, но вечерта от 20.00 часа ще има празнични илюминации. Празничният 26 октомври ще започне със света литургия от 8.30 часа в катедрален храм „Свети Димитър“. Тържествена церемония на площад „Хаджи Димитър“ тази година не се предвижда, тъй като не може да се ограничи броят на присъстващите. Отменени са и повечето събития, в които участват деца.


Агенция „Фокус“
Видинският митрополит Даниил ще оглави Архиерейска света Литургия за храмовия празник на катедралата "Св. вмчк Димитър" в град Видин

Негово високопреосвещенство Видинският митрополит Даниил ще оглави Архиерейска света Литургия за храмовия празник на катедралата "Св. вмчк Димитър" в град Видин на Димитровден, предаде репортер на Агенция "Фокус". На Димитровден във всички епархии на Българската православна църква се отслужва празнична света Литургия. Началото на Литургията във Видин ще бъде в 9.00 часа. Дядо Даниил ще вземе участие и в други официални прояви за празника на град Видин, чиито небесен покровител е св. великомъченик Димитър.
Никола ПЕТКОВ


Агенция „Фокус“
Ловчанският митрополит Гавриил ще отслужи Архиерейска св. Литургия в храм "Св. вмчк Димитър" в село Мирково

В празничния за християните Димитровден, Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил ще оглави Архиерейска св. Литургия в храм "Св. Димитър" в село Мирково, Ловчанска епархия, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Началото ще бъде в 9.00 часа.
Никола ПЕТКОВ


Агенция „Фокус“
Димитровден е

Християнската история, счита че св. Димитрий се е родил в трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. Той тайно е вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.
Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. При него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика от които потекло благовонно миро. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а св. Димитър се почита като покровител на гр. Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят.
Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство. Светията – мъченик е един от най-почитаните у нас. На него са посветени много храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени навсякъде празнични св. Литургии.
Народният култ към св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски - за св. Георги лятото, а за св. Димитър зимата. В народния календар празникът на св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Св. Димитър язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки - „Дойде ли Димитър, идва и снегът“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
Според поверията в полунощ срещу празника на св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Затова и празникът на св. Димитър се нарича още Разпус.
Датата 26 октомври е приета и за празник на Сливен, Видин и Айтос. Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачи те, техниците, инженери те и металурзите.
На Димитровден се е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци. На масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
На този ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a.

Принтирай    Оразмери текст   + -