Планът за възстановяване е приет

14 Октомври 2021 | 14:11 | 0
Планът за възстановяване е приет
Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Служебният кабинет прие финалния вариант на българския План за възстановяване и устойчивост и ще го изпрати на Европейската комисия още утре, когато и официално ще започнат двустранните преговори по заложените в него проекти и реформи. Финалната версия на Плана включва 59 инвестиционни проекта и 46 реформи, като спрямо версията от април има 13 нови. Те са в здравеопазването, социалната сфера, върховенството на закона и енергетиката. Общият ресурс по Плана е 12,9 млрд. лв., които по думите на служебния вицепремиер Пеканов, ще активират допълнителни 8,1 млрд. лв. Най-новата реформа бе одобрена вчера след протести на миньори и синдикати под прозорците на Министерски съвет. Тя предвижда създаване на Държавно предприятие за конверсия на въглищните региони, което да осигури сигурност на българските работници във въгледобива при прехода към зелена икономика. В Плана се посочва и индикативна дата за окончателна раздяла с въглищната енергетика. Тя е през 2038 г., но Пеканов подчерта, че може да се отложи с две години – до 2040 г. на база на техническия анализ, който тепърва ще бъде изготвен. Прави се всичко възможно първите средства по Плана да пристигнат още тази година, но това зависи от преговорите с Европейската комисия. Премиерът Стефан Янев подчерта, че България предпочита възможно най-късния вариант за затваряне на въглищните централи.

Агенция "Фокус"
Българският план за устойчивост е приет, отива в Брюксел утре (ОБЗОР)

Служебният кабинет прие финалния вариант на българския План за възстановяване и устойчивост и ще го изпрати на Европейската комисия още утре, когато и официално ще започнат двустранните преговори по заложените в него проекти и реформи.
Финалната версия на Плана включва 59 инвестиционни проекта и 46 реформи, с 13 повече от тези, които бяха заложени през април т.г. Те са в здравеопазването, социалната сфера, върховенството на закона и енергетиката.
Общият ресурс по Плана е 12,9 млрд. лв., които по думите на служебния вицепремиер Атанас Пеканов, ще активират допълнителни 8,1 млрд. лв. А това от своя страна ще направи българската икономика по-конкурентоспособна, а животът на хората - по-добър.
Най-новата реформа бе одобрена вчера след протести на миньори и синдикати под прозорците на Министерски съвет. Тя предвижда създаване на Държавно предприятие за конверсия на въглищните региони, което да осигури сигурност на българските работници във въгледобива при прехода към зелена икономика. В Плана се посочва и индикативна дата за окончателна раздяла с въглищната енергетика. Тя е през 2038 г., но Пеканов подчерта, че може да се отложи с две години – до 2040 г. на база на техническия анализ, който тепърва ще бъде изготвен.. Премиерът Стефан Янев подчерта, че България предпочита възможно най-късния вариант.
Прави се всичко възможно първите средства по Плана да пристигнат още тази година, но това зависи от преговорите с Европейската комисия.
„Трябва строго да следим за изпълнението на параметрите и целите в българския План за възстановяване“, подчерта вицепремиерът Пеканов.
Той и премиерът Стефан Янев заявиха още, че са наясно, че за по-голяма част от заложените реформи ще са необходими законодателни промени. С тях ще се занимават бъдещите депутати.
Работата по Плана за възстановяване и устойчивост започна по времето на кабинета „Борисов“ 3, като за него отговорен беше тогавашният вицепремиер Томислав Дончев. От ГЕРБ, обаче, отказаха да внесат изготвената от тях версия за гласуване в парламента.
Тогава Дончев сметна за непочтено той да депозира документа в Брюксел, тъй като Планът ще се реализира в следващите 5-6 години и не е редно правителство в края на мандата си да го внася. Особено, имайки се предвид и общественото и политическо недоволство срещу третото управление на Бойко Борисов.
Крайният срок за внасяне на предложенията по Плана изтичаше на 30 април 2021 година, но Европейската комисия склони да даде още време на страната ни заради тежката политическа обстановка. Планът за възстановяване бе преработен от първото служебно правителство на Стефан Янев, но така и не беше гласуван от Народното събрание, най-вече заради несъгласия около съдбата на въглищната енергетика и необходимите правосъдни реформи.
Теодора ПАВЛОВА

Агенция "Фокус"
Премиерът Стефан Янев: Предпочитаме 2040 г. като срок за раздяла с въглищната енергетика

Предпочитаме 2040 г. като срок за раздяла с въглищната енергетика. Това каза служебният премиер ген. Стефан Янев на брифинг в Министерски съвет, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
Той подчерта, че механизмът за фиксиране на индикативна дата за раздяла с въглищната енергетика тепърва предстои да бъде изготвен на базата на технически анализ.
Янев уточни, че в Плана за възстановяване и устойчивост са посочени две възможни години – 2038 и 2040 г., като посочи, че България предпочита втория вариант.
„Ако може да е след 2040 г. на базата на този технически анализ, нека е така. Нямаме нищо против да защитаваме и това. Нека не си играем с датите и не плашим хората. Нямам против да ми озвучават кабинета и всеки ден. Пускат хубави песни, но все пак, когато хората имат необходимост от яснота, перспектива е професионалното им развитие, не е добре да им оставяме впечатление, че крием нещо от тях и създаваме непредсказуемост с осем дати. Затова сме дали две дати – 2038 и 2040 г., като преговаряме за 2040 г.“, подчерта Стефан Янев.
Теодора ПАВЛОВА

Агенция "Фокус"
Вицепремиерът Атанас Пеканов: Трябва строго да следим за изпълнението на параметрите и целите в българския План за възстановяване

Трябва строго да следим за изпълнението на параметрите и целите в българския План за възстановяване и устойчивост.Това каза на брифинг служебният вицепремиер Атанас Пеканов, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
„Трябва да излезем от парадигмата на усвояването и да влезем в нова визия на подобряването на резултатите и България, която може много повече“, допълни той.
Пеканов изрази надежда, че важните цели в Плана ще се изпълняват в следващите години, а по този начин ще се осигури по-добро бъдеще за българите и родната икономика.
„Пътят напред по Плана за възстановяване и устойчивост преминава през договаряне на оставащите елементи в рамките на официалните ни преговори с Европейската комисия, особено по темата за енергетиката, които започват утре“, посочи още вицепремиерът.
Теодора ПАВЛОВА

Агенция "Фокус"
Правителството прие Плана за възстановяване, утре ще бъде предаден в Брюксел

За мен е чест да обявя, че актуалната версия на Плана за възстановяване и устойчивост днес беше приета от Министерски съвет и утре ще бъде изпратена към европейските институции. Това съобщи служебният вицепремиер Атанас Пеканов, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
„Смятам, че защитихме за България тези 12,9 млрд. лв., въпреки тежкото наследство и безпрецедентната политическа ситуация“, допълни той.
Пеканов уточни, че българският План за възстановяване и устойчивост е програма за дългосрочни инвестиции и реформи, които ще направят икономиката ни по-конкурентоспособна.
Вицепремиерът припомни, че общият ресурс по Плана е 12,9 млрд. лв., но уточни, че те ще активират още 8,1 млрд. лв.
„Това ще даде ефект върху икономиката ни в размер на 21 млрд. лв. в следващите 6 години“, допълни той.
Финалната версия на Плана включва 59 инвестиционни проекта и 46 реформи, като спрямо версията от април има 13 нови проекта и нови реформи в здравеопазването, социалната сфера, върховенството на закона и енергетиката.
Атанас Пеканов припомни, че след вчерашните протести и недоволство на синдикатите, бе взето решение за създаване на Държавно предприятие за конверсия на въглищните региони, което да осигури сигурност на българските работници във въгледобива при прехода към зелена икономика.
В Плана се посочва и индикативна дата за окончателна раздяла с въглищната енергетика. Това е през 2038 г., но Пеканов подчерта, че може да се отложи с две години за 2040 г. на база на техническия план, който ще бъде изготвен.
Прави се всичко възможно първите средства по Плана да пристигнат още тази година, увери Атанас Пеканов, но уточни, че това зависи от преговорите с европейските институции.
Теодора ПАВЛОВА

***
Агенция "Фокус"
Министър Даниела Везиева: В четвъртък Планът за възстановяване ще бъде гласуван на Министерски съвет и на 15 октомври ще бъде внесен в ЕК

В четвъртък Планът за възстановяване ще бъде гласуван на Министерски съвет и на 15 октомври ще бъде внесен в ЕК. Това каза министърът на икономиката Даниела Везиева в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия.
„Ние сме служебен кабинет с много сложна задача. Налага ни се да решаваме натрупани във времето системни проблеми. Такива има и в момента една част са резонни, а друга – инспирирани. Протестите приличат на атака срещу служебното правителство. Опитите аз диалог и в МРРБ, и навсякъде в министерствата като че ли не срещат добър отзвук“, заяви Везиева.
„През 2019 г. Министерството на икономиката е предложило проект за изменение на Закона за климата и климатичните условия, в който са предвидени мерки за изкупуване на емисиите. 2019 г. той е спрян на второ четене. 2021 г. ние не сме подготвени за този преход“, добави тя.
„Въпросът е през Плана за възстановяване да се подготвим за дълъг и плавен преход , за да избегнем тези социални напрежения. Нашата икономиката и добиването на енергия изцяло е ориентирана през въглищния добив. 75% от добива на енергия е през тези ресурси. Въпрос на преговори е да се разберем с Европа“, посочи Везиева.
„Да се справяш с кризи означава да имаш много дълъг период, в който да успееш да овладееш кризите. Служебното правителство е подложено на това да решава спешно кризисни проблеми. Проблемите няма как да са „полети“ за 4 месеца“, уточни тя.
„Клиринговата къща означава да създадем още допълнителни възможности за участие във Фондовата борса. Това ще балансира процеса между търговец, производител и краен потребител. Тя е дългосрочна мярка и ще доведе до намаляване на цените. В момента имаме една борса на пазара, а Клиринговата къща ще даде такава възможност. Това, което спешно направихме, беше промяна в методологията на КЕВР. Има промяна от 1 юли, заради която всички малки и средни предприятия излязоха на пазара. Голяма част от тях обаче – 41%, не са сключили дългосрочни договори и затова участват в най-високия ценови клас – т.нар. „Ден напред“, който по смисъла на европейското законодателство е дисциплинираща мярка“, заяви Везиева.
На въпрос защо България поема половим млрд. нов дълг, министър Везиева коментира: „Това, което правим ние като финансова политика, е в рамките на утвърдения бюджет и актуализирания тази година. Не е нещо извънредно, това е планирано“.
По отношение на Плана за възстановяване, министърът посочи: „Риск да загубим пари нямаме, имаме отлагане във времето, защото Планът за възстановяване не мина в рамките на действащия парламент“. „Служебният кабинет ще го внесе в края на седмицата. В четвъртък ще бъде гласуван на Министерски съвет и на 15 октомври ще бъде внесен в ЕК. Оттук нататък ни предстои тежка битка по защита на този план и договаряне на сроковете. Водени единствено от националния интерес, надявам се да се справим. Една от дългосрочните мерки е да внесем национална позиция, с която да поискаме промяна по отношение на въглеродните емисии. Срокът за въглищните централи също е въпрос на договаряне. Идеята е, че смятаме, че ще отстоим тази позиция“, допълни тя.

Принтирай    Оразмери текст   + -