Германският конституционен съд предизвика ЕС

13 Май 2020 | 19:01 | 0
Германският конституционен съд предизвика ЕС
Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Европейският съюз влиза с пълна сила в истинска конституционна криза.Същността на конфликта е описана от Ройтерс: „Германският конституционен съд даде на ЕЦБ три месеца миналата седмица, за да оправдае пропорционалността на покупките на облигации (под заплаха) да загуби германската Бундесбанк, една от 19-те национални централни банки, които са членове на ЕЦБ, - като участник (в операциите на ЕЦБ). Той също призова германския парламент и правителство да оспорят решението на ЕЦБ по този въпрос“. По този повод германският канцлер Ангела Меркел заяви, че решението на конституционния съд на страната по отношения на Европейската централна банка трябва да "стимулира" усилията за по-голяма интеграция в Еврозоната.

"Важното сега е да действаме отговорно и умело, за да може еврото да съществува и да продължи да съществува", каза тя пред депутатите, попитана за решението от миналата седмица, поставящо под въпрос големите покупки на облигации от ЕЦБ.

***

Ангела Меркел: Решението на германския конституционен съд трябва да "стимулира" усилията за по-голяма интеграция в Еврозоната
Канцлерът на Германия Ангела Меркел заяви, че решението на конституционния съд на страната по отношения на Европейската централна банка трябва да "стимулира" усилията за по-голяма интеграция в Еврозоната, цитира думите й AFP.

"Важното сега е да действаме отговорно и умело, за да може еврото да съществува и да продължи да съществува", каза тя пред депутатите, попитана за решението от миналата седмица, поставящо под въпрос големите покупки на облигации от ЕЦБ.

„Това наистина трябва да ни подтикне да правим повече в областта на икономическата политика за насърчаване на интеграцията (на Еврозоната)“.

Тя каза, че 240 милиарда евро кредитни линии, одобрени миналата седмица, за да помогнат на европейските страни да посрещнат невижданите разходи за борба с епидемията от коронавирус, са само първата голяма стъпка в подобен стремеж.

Съгласно сделката всяка страна в 19-членния съюз в единната валута може да се възползва от заеми с ниска лихва в размер от до два процента от БВП.

Сега споразумението трябва да бъде одобрено от парламентите на някои държави-членки, включително Бундестага в Германия, отбеляза Меркел.

"Тук става въпрос за европейската солидарност и колкото по-силен е отговорът на Европа в този контекст, толкова по-добре Европейската централна банка ще може да си върши работата", каза Меркел.
***

РИА Новости: Меркел стана жертва на предателство: отнемат трилиони на Германия
Европейският съюз влиза с пълна сила в истинска конституционна криза. Поне именно „конституционна криза“ нарича конфликта между германското ръководство (както и висшите съдебни инстанции на Германия и ЕС) авторитетната агенция за бизнес информация Bloomberg, пише автор на РИА Новости в материал, представен без редакторска намеса.

Ако обаче ситуацията се развие по траекторията, зададена от лидерите на Европейския съюз, „криза“ ще бъде твърде мек термин, за да определи икономическите и политическите последици от случващото се. В това обаче може да се види известна ирония на съдбата: Германия вече има определени шансове да се озове в същия „санкционен клуб“ с Русия, тоест да попадне под санкционните мерки на Европейската комисия заедно с нашата страна и като цяло причините за санкциите ще бъдат сходни - Европейската комисия обича да налага санкции за всяка проява на истински държавен суверенитет.

Ето защо сега ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заплашва да съди Германия, нейния Конституционен съд и евентуално правителството на Ангела Меркел - тоест човекът, на когото тя лично дължи политическата си кариера. Това, разбира се, ще бъде епизод на политическо предателство, достоен за перото на Шекспир, но когато става въпрос за необходимостта леко (някъде около два трилиона евро) да ограбят германските данъкоплатци в името на запазването на „европейския проект“, тогава всички правила на благоприличието ще бъдат смело ингорирани.

Същността на конфликта е описана от Ройтерс: „Германският конституционен съд даде на ЕЦБ три месеца миналата седмица, за да оправдае пропорционалността на покупките на облигации (под заплаха) да загуби на германската Бундесбанк, една от 19-те национални централни банки, които са членове на ЕЦБ, - като участник (в операциите на ЕЦБ). Той също призова германския парламент и правителство да оспорят решението на ЕЦБ по този въпрос“.

Преведено от немски юридически на политически руски: Европейската централна банка печата „от въздуха“ евра, с които купува облигации на държави - членки на Европейския съюз, обяснявайки това с необходимостта да изведе ЕС от икономическата криза. „Временната мярка“, въведена за борба с последиците от кризата през 2008-2009 г. през 2015 г., се оказа не само постоянна, но и започна да се разширява при условията на коронавируса и всичко щеше да е наред, ако нямаше един нюанс, който стана причината за толкова рязката присъда на Германския Върховен съд: Според германските съдии Европейската централна банка е надвишила правомощията си и не взема предвид икономическите последици от действията си, които надхвърлят паричната политика, която ЕЦБ има право да определя в съответствие със закона.

Като цяло съдът би могъл да забрани на германската Бундесбанк (Централната банка на Германия) да сътрудничи с ЕЦБ по този въпрос, но предпочете да избере по-мека позиция и да поиска от ЕЦБ да обоснове действията си и да представи доказателства, че те наистина се вписват в законодателната рамка. Трябва да се отбележи очевидният политически подтекст на това решение на германския съд: главно Италия, Испания, Франция и други страни от еврозоната, които не се отличават с бюджетна дисциплина, се възползват от действията на ЕЦБ, а Германия все още живее със силен страх от хиперинфлацията, довела на власт през XX век партията на националсоциалистите.

Логично е, че подобна конфигурация може да изглежда на германските служители на Темида доста несправедлива и изискваща коригиране. Поради това и призивът на съдиите към правителството и парламента да намерят поне малко самочувствие и да се борят за германските национални интереси в Брюксел.

В отговор, вместо обяснения, разяснения и извинения, Европейската комисия реши да поеме по друг път и да превърне конфликта в изясняване на отношенията по темата за германския суверенитет. Ако формулирате позицията на Брюксел в най-груби термини, тогава те искат да напомнят на Германия, че тя няма суверенитет, Бундесбанк няма да може да участва в действията на ЕЦБ и само специалният Европейски съд може да съди ЕЦБ, който през 2018 г. вече постанови, че действията на Европейската централна банка са напълно законни. За да удари палавата немска Темида през пръстите, Урсула фон дер Лайен реши да се изяви като строга учителка по право и започна да размахва своята санкционна палка.

„Урсула фон дер Лайен, глава на изпълнителната власт на ЕС, в неделя повдигна въпроса за възможен съдебен процес във връзка с решението на Конституционния съд на Германия, който даде на ЕЦБ три месеца да оправдае покупките на облигации в рамките на провежданата от нея програма за стимулиране на еврозоната“, съобщава The New York Times и подчертава, че ЕК все още обмисля дали да инициира т.нар. процедура за нарушение срещу Германия – т.е. процедура за въвеждане на санкции срещу страна от ЕС за нарушение на европейското законодателство. Тази процедура е придружена от изискването за коригиране на нарушения или плащане на огромни глоби. Специална пикантност на тази ситуация дава фактът, че съдебният процес, подаден от Европейската комисия, ще бъде разгледан от самия Съд на Европейския съюз, който прие през 2018 г. решение за законността на действията на ЕЦБ и чието решение беше признато за неправомерно от Конституционния съд на Германия.

Шансовете германският конституционен съд да се съгласи да отиде под Съда на Европейския съюз са приблизително нулеви. Освен това не е много ясно какво ще постигне Европейската комисия, ако Европейският съд удовлетвори иска. Да поиска Ангела Меркел да окаже натиск върху съдебната власт на собствената си страна и да направи това под заплахата от глоби, които всъщност ще бъдат платени от германските данъкоплатци? Да поиска същото от Бундестага? Да опита да глоби лично съдиите от Конституционния съд на Германия за тяхното решение? Всяка от тези опции изглежда лудост и очевидно няма да допринесе за обединението на Европейския съюз за борба с коронавируса, както и за симпатиите на обикновените бюргери към служителите в Брюксел. Освен това германският избирател може да се изкуши да гласува за някаква политическа сила (независимо дали е лява или дясна), която наистина ще изпълни мандата на Конституционния съд и ще влезе в конфликт с Европейската комисия и ЕЦБ.

Европейските медии съобщават, че Ангела Меркел има оригинален план за излизане от ситуацията, който ще позволи на всички страни да спасят авторитета си, но само ако са готови на компромис. Ройтерс, позовавайки се на източници в партията на канцлера, заяви, че „подчертавайки необходимостта от „мъдър“ отговор, канцлерът Ангела Меркел каза в понеделник на висши служители на партията, че ситуацията ще бъде „решена", ако ЕЦБ представи (поисканите от германския съд. – бел. ред.) обяснения“. Проблемът е, че фактът на представяне на обясненията ще бъде възприет от Европейската комисия като поражение и далеч не е задължително Германският конституционен съд да бъде доволен от документа, получен от ЕЦБ.

Оказва се, че в момента Европейският съюз е на кръстопът: или всички конликтни страни изведнъж ще открият в себе си невиждани способности за креативна дипломация и ще се откажат от амбициите си, или ЕС го чака такава борба за власт между Брюксел и Берлин, че еврозоната (а и ЕС като цяло) може просто да се разпадне.
***

„Взгляд“: Коронавурусът ще доведе ЕС до разпад
Коронавирусът предвещава разпадането на Европейския съюз, следвайки пътя на СССР. Тази прогноза беше направена от Марин Льо Пен. Нейният пламенен противник, финансистът Джордж Сорос, също предупреди за опасността от срив. И двете прогнози бяха направени, след като за първи път в историята върхушката на ЕС заплаши да наложи санкции на основната си страна - Германия. Ще напусне ли Германия заради конфликта с Брюксел, както вече направи Великобритания, коментира руският вестник “Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса

В Европейския съюз възникна „известна странност“ - появи се въпрос относно санкциите срещу Германия, а руският сенатор Алексей Пушков реагира изненедадано в канала си в „Телеграм“ във вторник. "Такова нещо се случва за първи път. Срещу "нелибералната" Унгария - нормално е, срещу авторитарна Полша – както и да е, но санкции срещу „светая светих“? Срещу центъра на ЕС, представляван от Германия? Неочаквано “, написа Пушков. Според него причината за спора, който се отнася до закупуването на държавни облигации и паричната политика, не е толкова важна, колкото самият факт.

„Така европейската бюрокрация потвърждава своя приоритет пред отделните страни-членки. В този случай не се изключва Германия. Ето защо Великобритания „избяга“ от ЕС: за бившата империя се оказа непоносимо да играе по струните на безименните бюрократи “, пише Пушков.


Миналия уикенд председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заплаши, че ще започне производство срещу Германия във връзка с решението на германския конституционен съд от 5 май за частичната несъвместимост на действията на Европейската централна банка с основния закон на Германия. Този факт изглежда особено пикантен, ако си припомним, че самата фон дер Лийен е германка, която доскоро заемаше поста министър на отбраната на Германия. Тя се качи на стола на ръководителя на европейското правителство само преди шест месеца по молба на нейния старши сътрудник канцлера Ангела Меркел.

По-рано германският политолог Александър Рар в интервю за вестник „Взгляд“ нарече решението на конституционния съд на ФРГ от 5 май "епохално", защото този ден беше нанесен "смазващ удар" на единството на ЕС. „Важен е фактът, че най-висшият национален съдебен орган в Германия осъди и нарече политиката на Европейската централна банка противоконституционна“, каза Рар.

Същността на присъдата на Конституционния съд е следната: от самото начало на "коронакризата" ЕЦБ изкупува дългове на държавни и частни предприятия в цяла Европа, каза източникът. Тогава, грубо казано, тя започна да печата пари, за да балансира ситуацията. Германският конституционен съд всъщност обвини Европейската централна банка в поевтиняване на общата валута и по този начин създаде ситуация на социална несправедливост. Всъщност ЕЦБ удря по джоба на обикновените германци, подчерта политологът. „Брюксел ще трябва да положи огромни усилия, за да консолидира съюза. И дали ще се получи, сега е трудно да се каже “, подчерта Рар.
Американският милиардер Джордж Сорос също смята решението на германския съд за изключително събитие. В интервю за британския вестник Independent предния ден той прогнозира разпадането на Европейския съюз. Вярно, това ще се случи, ако други държави сега започнат да преразглеждат европейското право след Германия.

„Може ли Унгария и Полша да решат дали ще следват европейските закони или собствените си съдилища, чиято легитимност е поставена под съмнение от ЕС?“ Този въпрос засяга самата същност на ЕС, която се основава на върховенството на закона. Полша незабавно се възползва от възможността и обяви върховенството на контролираните от правителството съдилища над европейското законодателство ”, възмущава се Сорос.

Лично познаващият Сорос генерален директор на Руския съвет по външни работи, експертът от дискусионния клуб „Валдай“, Андрей Кортунов, отбеляза по този въпрос, че този финансист като цяло е склонен към "драматични прогнози", които по правило не се сбъдват. „Преди година Сорос вече пророкува разпадането на ЕС и дефолт на Украйна, но всичко това не се сбъдна. Трябва да се има предвид, че Сорос не е просто финансов теоретик, той е много голям инвеститор, така че понякога прогнозите му могат да се определят от неговите бизнес интереси. Той може да играе нагоре или надолу. По едно време той се опита да подкопае германската марка, след като нанесе тежки щети на британската лира “, припомни Кортунов пред вестник „Взгляд“.

Всъщност преди година Сорос в своята статия на уебсайта на Project Syndicate се възмути, че населението на Европейския съюз е в хибернация и „ако не се събуди, ЕС ще се разпадне като Съветския съюз през 1991 г.“

Кортунов отбелязва парадокса на сегашния спор между Брюксел и Берлин - бившата подчинена на Меркел Урсула фон дер Лайен влезе в конфликт със съда на собствената си страна. „Този конфликт е много характерен. В Европейския съюз всички са свикнали с това, че германците винаги плащат за всички, тъй като Германия се счита за неформален лидер на ЕС и е най-заинтересована да го запази “, каза политологът и добави, че сега германците не искат да поемат отговорност за популистките и необмислени решения на други държави.

„Това няма да свърши с един сблъсък. Ще има и други. След напускането на Обединеното кралство общият бюджет се сви с 20%. Значи трябва да се съкратят разходите. Много страни, особено Централна и Източна Европа, които остават получатели, а не донори, се противопоставят. Те настояват „Старата“ Европа да увеличи приноса си “, обясни политологът.

Брюксел няма ясен план как да изведе ЕС от кризата, казва Василий Колташов, ръководител на Центъра за икономически изследвания в Института за глобализация и социални движения. „Сега ще се развие сериозна икономическа депресия. Ето защо някои богати държави от ЕС могат да повдигнат въпроса: защо да не действат независимо? “ - каза той пред вестник „Взгляд“. Според него един от основните проблеми на икономиката на ЕС се превръща надцененото евро, което увеличава разходите за производство и предоставянето на услуги и например пречи на възстановяването на туристическата индустрия.

„Въпросът е как да се излезе от депресията - заедно или поотделно? А това означава излизане от Европейския съюз.

Освен това изходът от влиянието на еврокрацията ще отиде не към нищото, а в зоната на руската гравитация.

На континента в Европа има само една противотежест - това е Русия, с която сега много европейски държави ще започнат да търсят нормализиране на отношенията. Свидетели сме на появата на центробежни тенденции в ЕС “, прогнозира експертът. В същото време Брюксел няма да "наблюдава мълчаливо процеса". „Той разполага с много лостове, преди всичко - парите от ЕЦБ. Следователно на власт трябва да дойдат нови сили, които са готови да предизвикат върха на Европейския съюз “, обясни Колташов.

Във Франция една от тези нови сили, очевидно, може да бъде „Националното обединение“, което се оглавява от Марин Льо Пен. Във вторник Льо Пен заяви, че дните на Европейския съюз, който е "изкуствена конструкция", са преброени. И тя припомни съдбата на съветската империя, която също се разпадна заради „идеологическия си абсурд“. В замяна Льо Пен предлага създаването на „Европа на нациите“, основаваща се на зачитането на националните особености на всяка страна. Френският политик отбеляза, че коронавирусната криза поставя основата на тези промени, като връща на европейците думи като „граници“, „суверенитет“ и „национални интереси“.

Междувременно руският сенатор Пушков не вярва, че дните на Европейския съюз са преброени. Германия няма да го съсипе, защото е основният износител на продукти на европейския пазар и основен бенефициент на единната валута - на еврото. Берлин получава от Съюза много повече от други страни, смята сенаторът.

Пушков предположи, че Германия ще реши „да остане зависима от САЩ, принудена да се примири с европейската бюрокрация, която самата тя наложи на Европа, докато получава огромни ползи от нея“. „Дори с цената на възможни санкции, които, вероятно, няма да бъдат наложени срещу нея“, каза Пушков.
***

AFP: Конституционният съд на Германия отвърна на критките на европейските институции, заради въпроса с ЕЦБ
Берлин. Конституционният съд на Германия отвърна на критиките на европейските институции, насочени срещу коментарите му за закупуването на облигации от Европейската централна банка (ЕЦБ), предава AFP.

"Нашето съобщение към ЕЦБ е почти хомеопатично", каза главният съдия, поел случая Петер Хубер пред берлинската преса.

"Банката не трябва да се счита за господар на вселената (...) Ние искаме от ЕЦБ да поеме своята отговорност в очите на обществото и да я оправдае - включително към хората, които са в неравностойно положение, заради нейните мерки".

По-рано Конституционният съд на Германия постави под въпрос схемата за закупуване на облигации на ЕЦБ, която е насочена към възстановяването на икономическия растеж в Еврозоната след финансовата криза, причинена от коронавируса.

Съдиите дадоха на ЕЦБ три месеца на оправдае стимулите и да докаже, че облагите от масовото закупуване на правителствен дълг ще донесат повече благоприятни и по-малко негативни ефекти.

Конституционният съд заплаши, че в противен случай Германската централна банка няма да участва в схемата на стойност 2,2 трлн. долара.

Критиките бяха насочени и към Европейския съд, за това че е одобрил схемата по-рано. Германският конституционен съд заяви също така, че Берлин няма да бъде задължаван да участва в схемата от това решение.

Реакцията на съда предизвика негативни коментари в ЕС, като в Брюксел настояха, че европейското право стои над националното.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дори заплаши Германия със съдебно дело.

Принтирай    Оразмери текст   + -