Доц. Даниел Смилов: Любопитно е как ще се позиционира служебният кабинет по отношение на ПП
Доц. Даниел Смилов, политолог и специалист по сравнително конституционно право, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Доц. Смилов, можем ли да кажем, въз основата на опита на президента Румен Радев със служебните кабинети, какво да очакваме от този? Това, че държавният глава има опит, плюс ли е или напротив?
Даниел Смилов: Малко по-различна е ситуацията сега. Той наистина натрупа богат опит с различни служебни кабинети. В този, който е предложил, определено се вижда и някаква приемственост. Някои от лицата, като самият министър-председател, всъщност са от предишни служебни кабинети. Има и нови лица. Това, което прави впечатление, е подборът на хората от БСП, които са опоненти на Корнелия Нинова. Очевидно президентът Радев праща послание, което до голяма степен ние го знаем – че той не споделя политиките на сегашното ръководство на БСП. Но същевременно пък явно не иска да загуби и връзката със социалистите. Така че слага знакови фигури като Крум Зарков, Весела Лечева, чиято цел е да привлече подкрепа от страна на социалистите. Сега има, пак от гледна точка на приемственост, хора, като Пеканов – млад човек, образован, който остави добри впечатления с предишния си опит в служебен кабинет. Така че неговата задача ще бъде да компенсира една голяма липса – липсата на хора, като Асен Василев и Кирил Петков, които пък бяха двигателите на предходните кабинети и всъщност, хората, които създаваха и обществена подкрепа можем да кажем за служебните кабинети. Това, което виждам сега, са Пеканов, има също така хора от бизнеса, които идват, от ресори, като „Енергетика“, които така да създадат имидж за по-голяма динамичност, по-голяма отвореност към бизнеса. Сега можем да обсъждаме също и военния министър, главния секретар на президента, с неговите позиции…
Водещ: Полк. Димитър Стоянов.
Даниел Смилов: Полк. Димитър Стоянов, който с неговите позиции се позиционира, на практика той защитава една гледна точка, която е, сега не бих я нарекъл проруска, но дотолкова, че да има особено мнение към войната в Украйна, да е против изпращането от страна на България под каквато и да е форма на оръжие, против договорите със САЩ за F-16. Това как ще развие – предстои да видим. Сега за мен по-скоро е важно какви ще бъдат приоритети, които ще бъдат обявени днес, и не само обявени, но тези, които реално ще бъдат защитавани. Три са важните моменти, за които трябва да следим. Първият е дали и как това правителство ще направи опит да върне договора с „Газпром“ и да се опита на практика да поднови отношенията с „Газпром“. И виждате, тече кампания в обществото, от определени среди, бизнес среди има такъв натиск. Но това е много рискована стъпка с оглед на факта, че „Газпром“ очевидно е част от руската военна стратегия и не е доставчик, на който може да се разчита. Ние нямаме никакви гаранции, че в труден момент няма да спрат доставките, както на други държави.
Водещ: Всъщност именно възобновяването на диалога с „Газпром“ е ключовият въпрос. Защото този служебен кабинет, ако възобнови диалога, ще получи от една страна критика, и от друга страна – похвали, защото знаете, че българското общество и изобщо обществените ни среди са безкрайно разделени. Аз дори слушах сравнение, че трябва да избираме между ценностите ни и хладилника. Ако направим една анкета сред населението, убедена съм, че всеки втори ще избере хладилника, да не кажа и всеки първи. Под хладилника разбирайте и топлото през зимата.
Даниел Смилов: /Смее се/. Да, но самото поставяне на нещата по този начин също е част от пропагандна игра. Сега истината е, че газът се е вдигнал десетократно, че и повече, с оглед на това, че както казах, газовата политика е част от военната стратегия на Русия в момента. Това е основната причина за вдигането на цените. Дали ще купуваме втечнен газ, дали ще купуваме газ от „Газпром“, няма да избегнем това десетократно увеличение, което се е случило дотук. В самия ни договор с „Газпром“ основната компонента, 70% от цената е всъщност цена от холандската TTF борса, така че на практика няма да получим много голяма ценова вариация, дори и да се върнем към този договор. Възможно е при добра политика и добро стечение на обстоятелствата да постигнем сходна цена и с алтернативните доставчици. Големият проблем с „Газпром“ не е толкова цената всъщност, а какво би станало, ако в средата на зимата или преди това, с оглед на политически съображения да речем газът бъде спрян за България, както вчера или онзи ден беше спрян за Латвия, както беше намален до 20% от дебита на газопровода за Германия, и прочие, и прочие. Това е основният проблем – че не може да се прави стабилна политика в ситуацията на военни действия, когато контрагентите използват газовата си политика общо взето за военни цели. Та, това е единият от въпросите, които правителството предстои да заеме позиции по него, ясни. Аз предполагам, както и вие казахте, че ще направят опит за връщането на газовите договори. Но има и други въпроси, да речем какво ще направят по отношение на руските дипломати, т.нар. 70 изгонени дипломати – дали ще има опити за връщане, изобщо някакъв друг политика
на този фронт.
Водещ: Очаквате ли да се направи подобен опит, да се върнат изгонените дипломати?
Даниел Смилов: Мисля, че тук ще бъдат по-внимателни и няма да има много резки действия, най-малкото не е сериозно държава да ревизира собствената си политика, пък било то и с друго правителство, толкова рязко. В крайна сметка, имаше доклади от страна на службите, в които има достатъчно информация за дейност, която може да бъде окачествена като шпионска. Имаме и такива казуси, които за съжаление не са единични, като взривът в складовете на Гебрев отпреди няколко дена. Това не е такъв изолиран инцидент, имало е доста много взривове и достатъчно информация, че руската страна вероятно е замесена.
Водещ: Да разбирам ли, че смятате, че дългата ръка на Москва стои в подпалването на складовете и последвалите взривове, тъй като става въпрос за пожар? И това наистина, както вие самия отбелязахте, не е първи случай.
Даниел Смилов: Да, това е нещо изключително сериозно. Нашите служби, изобщо всички трябва да работят по него. България системно се е проваляла, помните каква позиция зае страната ни по отношение на казуса „Скрипал“. Тогава на практика подкрепихме Русия, и то в момент, в който всички ни партньори, целият Европейски съюз бяха заели съвсем различна позиция. След това пък се оказа, че ние сме имали подобен случай дори преди Скрипал – самото отравяне на Гебрев, след това взривовете в складовете отпреди няколко години, сега пак нов взрив. Така че това, пак казвам, не са някакви изолирани инциденти, очевидно става дума за целенасочена политика. И докато тази политика я има, позицията на България няма как да не е я отчита и в крайна сметка България трябва да защитава сигурността си и националния си интерес на първо място.
Водещ: В интерес на истината обаче, тези складове край Карнобат – бивше военно поделение всъщност е това, са складове за утилизиране на боеприпаси, да поясня на нашите слушатели, за унищожаване на боеприпаси, които вече са излезли от употреба. Горе-долу се опитвам да го обясня. Какъв би бил интересът на руснаците да палят този склад? Първо искам тук да подчертая, че ние потърсихме изпълнителния директор г-н Гебрев чрез неговите сътрудници, за да му дадем думата от първо лице, към момента нямаме отговор. Та въпросът ми…
Даниел Смилов: Разбира се, към момента нямаме окончателна информация, но все пак има натрупване на факти, които трябва да притесняват всички. На тях трябва да се реагира по максимално ефективен начин. Това, което искам да кажа, е, че като че ли е имало системно подценяване на подобен род заплахи. И сега не мога да коментирам детайли…
Водещ: Така е, тече разследване.
Даниел Смилов: Но имаше и достатъчно изказвания, включително от бившия вътрешен министър и други, които ясно казаха, че не може да се изключва и съзнателна саботажна и диверсионна дейност.
Водещ: Да, по принцип всякакви версии са възможни. На финала очаквате ли служебният кабинет да води курс, коренно различен от този на кабинета „Петков“?
Даниел Смилов: Ами, вече очертах две сфери, в които може да има нюанси и с които се очакват различия. Сега, има една трета сфера – какво ще е самото отношение на новия кабинет към кабинета „Петков“. Доколко те ще опитат да представят политиките на кабинета „Петков“ като неудачни, да се опитват да вадят факти, документи и т.н., с които да дискредитират по един или друг начин поне части от кабинета „Петков“, защото знаете, това беше сложна коалиция. Основният въпрос е как ще се позиционира този кабинет по отношение на „Продължаваме промяната“ да кажем, с които президентът не е в особено добри отношения, меко казано. Та, това е също нещо, което трябва да следим. Аз казах в началото, че сме в малко по-различна ситуация, отколкото в предходните служебни кабинети, защото поне в последните имаше някаква яснота президентът Радев до коя партия е по-близо, коя партия го подкрепя и т.н., особено ноември миналата година партиите, те пък и самите трябваше да се заявят кой подкрепя от тях Радев заради президентските избори. Сега нямаме такава пряка идентификация, няма някаква партия, зад която президентът Радев и от там служебният му кабинет да е особено близо. Затова ще бъде интересно как този служебен кабинет ще се позиционира по отношение на основните политически партии като „Продължаваме промяната“, ГЕРБ и т.н.
Евелина БРАНИМИРОВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Доц. Даниел Смилов: Големият шанс е да се състави отново правителство с първия мандат на „Продължаваме промяната“, ако това не се случи, преминаваме към нови избори
i>Доц. Даниел Смилов, преподавател в СУ, политолог и специалист по сравнително конституционно право, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Доц. Даниел Смилов: Европа се управлява с коалиции, в които има комбинация както...
Доц. Даниел Смилов: Ако Радев устои на изкушението да дели изпълнителната власт ...
Доц. Даниел Смилов: Не Европейски съвет трябва да бъде този, който води външната и вътрешната политика на страната
Доц. Даниел Смилов, преподавател в СУ, политолог и специалист по сравнително конституционно право, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Май пак сътворихме новост във външната политика. На Европейския съвет страната ни трябваше да бъде представена от министър-председателя, защото според Конституция сме държава с парламентарно управление, а президентът може да ни представлява там само при случаи на служебно правителство. В последния момент, без обяснение, ни бе съобщено, че на Европейския съвет в Брюксел ще отиде президентът, след което премиерът измисли обтекаемата формулировка „неотложни ангажименти“, които възпрепятствали пътуването му, като под спешни неща за решаване у нас изброи проблемите с тока и пандемията. Тъкмо президентът пристигна в Брюксел и започна да дава изявления, и внезапно разбрахме, че за там на следващия ден за свои си срещи с делегация ще пътува и премиерът. А проблемите с тока и пандемията така все още не са решени. И до момента никой не е счел за нужно да обясни, защо по едно и също време в белгийската столица се оказаха президент, премиер, финансов министър, външен министър и говорител на правителството. Поканих за анализ политолога доц. Даниел Смилов, който е и специалист по сравнително конституционно право. Какво лидерство демонстрирахме във външната политика, след като по едно и също време в Брюксел изтъпанихме президент и премиер с нямащи връзка помежду си послания, плюс двама министри – финансов и външен, от които до този час пък не чухме съвсем нищо? Даниел Смилов: Аз ще започна от там, че все пак това е първата седмица на правителството и трябва да има някакъв толеранс преди много тежки критики да бъдат отправяни към министър-председателя и новото управление. Но все пак наистина този ход беше малко озадачаващ, по две причини. На първо място, не е неконституционно в такива системи като българската вместо министър-председателя да отиде президентът. Но все пак на Европейски съвет трябва да бъде този, който води външната и вътрешната политика на страната. При положение, че имаме редовно правителство, очевидно е – това трябва да бъде министър-председателят. Само в случаи, когато има някаква неотложна необходимост и когато министър-председателят всъщност делегира това право на президента, тогава може да отиде президентът. При всички случаи би трябвало да има много тясна координация между това, какво говори президентът и да е ясно, че това всъщност е волята на правителството, защото пак повтарям – в нашия модел при редовно правителство външните и вътрешните политики на страната на практика се водят от него. Нямаме два центъра на власт – единият да праща едни послания, другият да праща други послания. Така че щеше да е, разбира се, по-логично и по-очаквано на Европейския съвет България да бъде представена от новия си министър-председател. Щеше да има и политически позитиви от това. В крайна сметка след три парламентарни избора през 2021 г. най-после страната има редовно правителство. Нещо повече – имаме премиер, който би могъл да представи България в съвсем друга светлина, в сравнение с премиера Бойко Борисов от миналото управление. Затова такива възможности като Европейски съвет трябва да се използват, за да се прати силно послание, че България променя не само своята политика, но е в състояние да промени и репутацията си, която – уви, в Европейския съюз е на страна, която е корумпирана и бедна. Така че от тая гледна точка щеше да е по-логично да се използва тая възможност България да бъде представена от министър-председателя. Сега нищо фатално не е станало, но според мен трябва Кирил Петков и неговото правителство да се замислят върху тези елементи, те могат да изглеждат символни неща, но са важни от гледна точка на външната политика, и в бъдеще е добре да избягват такъв тип ситуации. Пак казвам, би могло в някакви случаи, при делегиране от страна на министър-председателя на Европейски съвет да присъства и президентът, но в първата седмица на ново правителство, без да има някаква особено ясна причина защо министър-председателят отсъства, това не бива да се случва. Сега, както и вие казахте, Кирил Петков в крайна сметка отиде в Брюксел. Не знам, дали това подобрява ситуацията, защото ако беше там, беше по-логично да бъде на Европейския съвет. Но бяха извършени срещи с – предполагам, тия срещи ще продължат – поне дотук с Урсула фон дер Лайен, с ръководителите на НАТО, така че частично има компенсация, но тази компенсация подчертава леката необяснимост, защо от самото начало беше взето това решение да не се ходи на Европейски съвет. Водещ: И още нещо има, доц. Смилов – посланията, които отправят в изказванията си президентът и премиерът, сякаш идват от двама представители на различни държави. Те нямат връзка помежду си, макар че се движат в един периметър. Толкова ли не са се засекли да синхронизират, какво говорят? Даниел Смилов: Аз не бих казал, че нямат нищо общо помежду си. По-скоро има може би разлика в акцентите. Все пак бих предпочел в една такава ситуация да няма дори минимален разнобой, още повече, че на България й предстоят важни решения, свързани със Северна Македония и т.н. Много е важно, какво говорим. Нюансите всъщност може би на този етап са от ключово значение. Днес Кирил Петков правилно от моя гледна точка е казал, че трябва все пак, наред с критиките, които имаме към позицията на Северна Македония, да подчертаваме и огромните позитиви в нашите отношения и да направим така, че тия позитиви някак си да надделяват в решенията, които предстоят да се вземат. Защото нямаме чак толкова страни, с които сме толкова близки – и езиците, и културата, и т.н. И ситуация, в която сме стигнали до доста сериозно противопоставяне, не мисля, че работи нито в българския, нито в северномакедонски интерес, нито пък е в интерес на Европейския съюз. Водещ: И още един проблем излиза от посещението на премиера, а и от другото, на президента – свързан е с подготвеността на делегациите и най-вече с подготвеността на държавните мъже. Защото как да приемем сервираните от премиера недоразумения, и то на срещи с генералния секретар на НАТО и с председателя на Европейската комисия, че България има един мост на река Дунав и ще строи втори като военна инвестиция; че вече в парламента сме създали Комисия за борба с корупцията, което все още не е факт, но иначе такава комисия съществува в различни парламенти от 20 години насам. Не трябваше ли някой да подготви премиера? Даниел Смилов: Не съм чел в такива детайли всичко, каквото е станало в Брюксел, затова малко на вяра приемам нещата, така, както ги описахте. Задачите на Кирил Петков бяха в две посоки. Запознах се с тази идея за втори мост на Русе, която да мине и като част от военните разходи на България, тия 2% от БВП, които трябва да постигнем. Водещ: Да влезем с инфраструктурни инвестиции в отбраната – това не е ли малко оригинална идея? Даниел Смилов: Да. Идеята е оригинална. Водещ: Столтенберг е хлъцнал, със сигурност. Даниел Смилов: Да видим НАТО какво мисли за нея и дали е приел тази инфраструктура като част от военните разходи. Би се получила интересна ирония, защото то и по първия мост на Русе, който имаме, той също, както знаете, е доста тесен – горе-долу със ширината на два руски танка да могат да се разминават по него. Сега ще бъде, пак казвам, леко иронично, ако построим втори мост до Русе пак с военна мярка. Водещ: Този път да се разминат два изтребителя, може би? Даниел Смилов: Да. Вижте, не съм специалист в тази сфера, не бих искал да навлизам в тая тема. Аз мисля, че отношенията на България с НАТО по принцип са добри и това е била по-скоро опознавателна среща. Ще има много възможности да се избистрят тези идеи. По-важното е това, което споменахте за антикорупционната политика, защото там в нещата има известна спешност. Европейският съюз вече има редица механизми, които обвързват спазването на принципа към върховенството на правото с ползването на средства от бюджета на Европейския съюз. Тия принципи важат с особена сила и за възстановителния план на Европейския съюз. Така че ако искаме тези средства бързо да ги получим, трябва да убедим и Комисията, и партньорите от Европейския съюз, че наистина взимаме правилните и спешни мерки в тази посока. Единият от въпросите – бившият вицепремиер Пеканов беше казал, че почти е получил решение – това е въпросът с отговорността на главния прокурор Иван Гешев, всъщност не точно на Иван Гешев, а на главния прокурор по принцип, но в случаи на евентуални престъпления, извършени от главния прокурор, при нас няма процедура, по която да му се търси отговорност. Този проблем виси от десетилетия и в крайна сметка трябва да получи някакво процедурно свое решение, и то да е достатъчно убедително, така че Комисията да вдигне своите възражения от нашия възстановителен план. Но не е само това проблемът. Това е един от техническите аспекти на проблема с върховенството на правото. Но не е и само това проблемът на общия въпрос с отговорността на главния прокурор. Други неща също трябва да се извършат в тая сфера. Водещ: Какви? Даниел Смилов: Тези реформи, които правителството възнамерява да направи, свързани да речем с КПКОНПИ, по принцип са позитивни. Там една доста сериозна и персонална, и структурна реформа може да се окаже необходима и полезна за страната. Иначе мерките в съдебната сфера, те са цял пакет – няма как да изреждам всички, но от ключова важност, на практика радикалното реформиране на Специализираните съд и прокуратура. Може би е добре да се запази специализацията на тия структури, които бяха изградени. Не са ефективни, така че техните функции могат да се прехвърлят към други съдилища и прокуратури. Трябва да се погледне внимателно също така и на възможностите за съдебен контрол над актове на прокуратурата, включително откази да се започнат процедури, да се повдигнат обвинения. И в последната седмица станахме свидетели на един такъв спорен казус, когато очевидно има престъпление – 50 милиона са изчезнали от бюджета, има свидетел, който е готов да свидетелства срещу все пак по-основни фигури, които биха могли да извършат едно такова престъпление, но от прокуратурата изглежда нямат особено желание да се занимават задълбочено с тоя казус. Та съдебен контрол върху откази, бездействие всъщност на прокурорите също може да е някакво решение на проблема. Това се е обсъждало многократно. Има и други опции, които не изискват тежки конституционни промени, защото ако отсега се захване правителството, новото мнозинство с конституционни промени, а загърби законодателните реформи, може да се окаже, че въпросните конституционни промени не могат да бъдат произведени, защото все пак за тях са необходими гласове и от ГЕРБ, и от ДПС, а такива гласове в никакъв случай не могат да бъдат считани за гарантирани. Водещ: В заключение, ако човек погледне в момента най-безпристрастно ситуацията в България, имайки предвид и първите посещения в Брюксел, и това, което става в парламента, какво би си помислил един абсолютно непредубеден наблюдател? Даниел Смилов: Със сигурност такъв наблюдател няма да е особено очарован от атрактивността на това, което се случва и като комуникация в коалицията. Тук бих дал примера със зеления сертификат. Но явно е, че „Продължаваме промяната“ са млада формация и някои от техните фигури и лидери нямат толкова опит, колкото имат някои от другите политически партии. И това всичко със сигурност се забелязва. Но пак казвам, все пак ние сме в първата седмица, в ранни етапи на управление на такива партии, които печелят изборите без дълга своя политическа история, и е нормално да има и проблеми от тези, които обсъдихме днес. Но все пак не бива да се забравя, че това управление такова, каквото е, е резултатът на три парламентарни избора. В тия три парламентарни избора българите казаха ясно, че искат такъв тип управление – искат управление, което е без ГЕРБ, без ДПС, което да погледне критично на тяхното политическо наследство. Така че това управление продължава да бъде шанс за страната. То е много голям шанс и с оглед възприемането на България отвън, защото миналото управление беше натрупало много негативи. Знаете, имаше тежки резолюции от Европейския парламент за корупцията в България; всички доклади за България от Европейската комисия бяха също негативни; имаше скандали с международен отзвук. В тоя смисъл, хората, които представляваха България на най-високо ниво, носеха тежко репутационно бреме. Всичко това сега се променя и това дава доста позитивни шансове на България, които трябва да бъдат използвани. И затова беше и това частично разочарование, че първият шанс, който се появи, и то първият Европейски съвет, не беше използван най-пълноценно от Кирил Петков като министър-председател. Цоня Събчева