ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Владимир Чуков: Ползвайки Швеция и Финландия Ердоган иска да покаже на турското обществено мнение, че той може да говори в равенство с Москва и с Вашингтон

Проф. Владимир Чуков: Ползвайки Швеция и Финландия Ердоган иска да покаже на турското обществено мнение, че той може да говори в равенство с Москва и с Вашингтон

Проф. Владимир Чуков, арабист, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

17 Май 2022 | 13:18 | Агенция "Фокус"

Проф. Владимир Чуков: Основното оръжие на Путин срещу Европа са газовите доставки

Проф. Владимир Чуков: Основното оръжие на Путин срещу Европа са газовите доставки

Проф. Владимир Чуков, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Президентът на Руската федерация Владимир Путин официално призна независимостта на Донецка и Луганска народни републики – т.нар. Донбас в Източна Украйна. Какъв ще бъде отговорът на НАТО и в частност на САЩ? Поканили сме за коментар по кризата с Украйна проф. Владимир Чуков в ролята му на международен анализатор, който следи процесите, и очакваме от него да направи пресен анализ на последните събития. Това като че ли беше очаквано, никой не се изненада от това, че Владимир Путин призна независимостта на двете републики. Постигна ли реално целта си? Месеци наред напрежение, говорене по медиите, наистина натягане на обстановката до краен предел – това ли е краят или да очакваме развитие? Владимир Чуков: Вие казвате, че всички очакваха нещо подобно. Не, напротив. Защото ако си спомняте, до много скоро руската дипломация много активно разговаряше, много активно се включваше в деескалацията на напрежението. Спомняте си редичката от западни лидери, които бяха на тази дълга маса в Кремъл. Така че това, което ние разбираме – докато те са преговаряли, говоря и за Лавров, и за Путин, документите за признаването на тези две сепаратистки републики са били вече на масата. Т.е. приказва се едно, а всъщност реално се действа по друг начин. Сега излизат много интересни подробности, че тези планове са били известни на Джо Байдън още октомври месец и това поведение, което Байдън прие – днеска е нападението, утре е нападението, е всъщност част от желанието да бъде възпрян Путин, като се покаже, че всъщност с тези планове са били наясно. Но това, което мен лично много ме разтревожи, това беше речта, тази приблизително едночасова реч на Путин вчера преди подписването на указа, който наистина беше – поне на мен ми звучеше като погребален марш на Украйна. Няма такава държава. Но знаете ли, веднага свързвам с вашия въпрос – оттук насетне какво? Нека да припомня на вашите слушатели, че 2014 г., освен Луганска и Донецка, така наречени, народни републики, имаше още две републики – Харковска и Одеска. Последната беше бутафорна, абсолютно бутафорна, тъй като там се появиха нека да ги наречем пратеници на руските служби, които се опитаха нещо да направят, и те бяха заловени. Вчера това беше казано в речта на Путин – че ние помним кои сте, знаем какво сте направили и вие ще бъдете изправени пред съда. Което само по себе си подсказва, че нещата няма да свършат дотук. Това, което се предполагаше като възможен сценарий, това е желанието на Путин да свърже Донецк и Луганск с Крим. Вероятно това ще стане, тъй като вчера руски експерти, посланици и други представители макар и на експертните среди споменаха обилно, че Мариупол е руски град, Одеса е руски град. Вероятно може би ще се опитат да превърнат Азовско море в руско море, което само по себе си подсказва, че нещата няма да свършат до там, тъй като поне с днешна дата руската страна каза „Не е много ясно в какви граници ние признаваме тези две републики“. Т.е. нека да кажем директно: териториите, които са под контрола на сепаратистите, не включват целия Лугански регион и целия Донбаски регион, т.е. ето тук според мен има големи луфтове за военни действия, което всъщност според мен много голяма тревога буди. Защо? Защото слизайки на юг, той се доближава до онези местности, в които са и нашите сънародници, българите, които живеят в Украйна. И според мен наистина ситуацията е изключително тревожна. Това, което се очаква, е да видим просто какъв ще бъде конкретният отговор на Запада. Видяхте, Джо Байдън веднага реагира със санкции срещу двете сепаратистки републики. Това всъщност по-скоро е огледален акт на указа, който беше подписан от Владимир Путин, тъй като двете т.нар. народни републики практически нямат отношения, те нямат икономически взаимоотношения въобще със САЩ. Но това е символичен акт. Оттук насетне очевидно Западът, според който… Путин е оценил, че няма да реагира адекватно, т.е. така, както реагира Западът 2014 г., когато беше анексиран Крим. Разчита на разединението, разчита на тромавостта, несъгласието, особено на фона на активните руски доставки на газ. Така че сега ще видим наистина какви ще бъдат реакциите на Запада в близките няколко дни. Водещ: С какво Путин държи европейските държави? С доставките на газ ли? Владимир Чуков: Да, това е. Водещ: Затова ли Европа не може да се противопостави? Владимир Чуков: Нека да кажем – става въпрос за сметки без кръчмар. В момента Русия доставя 40% от газа за Европа, което поне на този етап е безалтернативно. Т.е. не е безалтернативно като цяло, но ето, погледнете българския случай – 12 години ние не можем да направим една тръба с Гърция – от там, откъдето би могъл да дойде катарският газ. Между другото, вчера имаше много интересно изследване по силата на което само за една година Катар е увеличил доставките си за Европа някъде около 50%, т.е. Катар започва да става много силен конкурент на Русия точно на европейския пазар. Алжир също така е помолен да ускори доставките си за Испания и за Италия. Норвегия също беше помолена да вдигне доставките си, т.е. да увеличи производството, като очевидно, че терминалите от типа на този, който ще се построи в Александруполис, трябва да бъдат налични в Европа, за да може и САЩ да правят своите доставки. Така че това е основното оръжие по отношение на Европа. И аз си мисля, че Путин, ако гледа стратегически, трябва да разбере, че в негов интерес е да поддържа контакти и с Европа – било то дипломатически, било то икономически, а не да върви в прегръдките на Китай. Ето, виждате руските медии, гледате начина, по който се отразяват събитията и нямате представа буквално на терен какво се случва. Руски социални медии отразяват отделни части от Сибир, в които руснаците не могат да си намерят работа от китайски фирми и от китайски работници. Всичко това е огромно, огромно недоволство по отношение на властите в Москва. Или нека да кажем следното: ако погледнете реакциите на Китай, те са дипломатични, те са „Нека се успокои обстановката“, но подкрепата за Русия според мен е нож с две остриета. Директно да кажем: Китай е демографска бомба, в момента е изключително богата държава. Сибир е празен, Русия обеднява. Водещ: Да кажем малко за ролята на Китай – вече споменахте, в целия този конфликт. Разчита ли Русия на Китай като на свой съюзник? И от друга стана пък и Турция, която също така заема една обтекаема позиция, бих казала, спрямо този конфликт между НАТО и Русия. Владимир Чуков: Спрямо Китай – споменах, те изцяло се осланят на стратегическата подкрепа на Китай. Едва ли не Русия и Китай са субекти близнаци. Едните са силни военно, а другите са силни икономически. Пак искам да спомена – един път, един пояс. Може би иронично ще прозвучим, но на мен ми звучи като… едно многоточие можем да сложим, можем да кажем „една примка“. Тъй като китайците започнаха да инвестират в стратегически обекти, инфраструктурни обекти в целия свят. Погледнете в момента битката между Китай и между Европейския съюз за Африка. Пак искам да спомена, погледнете фактите и данните – икономическите показатели на Китай и на Русия. Бившият Съветски съюз – 1985 г. Съветският съюз е втори по значимост в икономически план, Китай е на 11-то място. В момента е точно обратното. Русия не може да достигне брутния вътрешен продукт на Съветския съюз с 1,47, а Китай е 17,2. Ето това са факти. Вчера Путин обрисува Украйна като фалирала държава и много дълъг списък със заводи, които са фалирали, и хората са си заминали. Само че същото важи и за Русия. Само че огромната разлика каква е – че Русия е над… това са милиони, това са някъде около 17 милиона квадратни километра. Това е една от най-слабо населените държави по света. Пак повтарям – Сибир е празен, Сибир е празен. А когато имате един такъв богат съсед, се досещате какво ще се получи. Що се отнася до Турция, ето тук трябва да кажем, че ролята е много гъвкава на Русия. Защо? Защото от Турция зависи всъщност достъпът на руските кораби до Средиземно море и т.нар. топли води – нещо, което е изконно във външната политика на Русия. И това, което например прави впечатление – фактите срещу България за износ на оръжие за износ на оръжие за украинската армия. Между другото, не са нови обвиненията. 2004, 2008 г. дори подобни обвинения имаше по отношение на Грузия, и то от Виталий Чуркин в Съвета за сигурност. За Турция не се казва една дума, въпреки че Турция и Украйна имат подписан договор за създаването, построяването на завод за дронове. Нещо повече ще кажем, че през октомври месец миналата година фамозните дронове „Байрактар“ влязоха директно в бойни действия, и то точно в Донбас. Т.е. украинската армия използва „Байрактар“ за нападение, а не само за разузнаване. Една дума не каза Путин. Защо? Пак искам да спомена – това е държава, с която делят влияние в Централна Азия, но най-вече те са изключително уязвими по отношение на Черно море. И да спомена – винаги съм поставял акцент върху този факт: Турция в момента стори т.нар. Истанбулски канал, който е свободен от Споразумението от Монтрьо. В момента то всъщност пакетира, запечатва Черно море и държи чуждите морски съдове, военноморски съдове настрани – знаете, имат право три седмици. В момента, в който бъде изкопан този Истанбулски канал – и той е свързан точно с желанието на Ердоган – тогава Черно море вече става свободно. Ето това е много ключов момент във взаимоотношенията между двете държави. Като сложим настрана взаимоотношенията и разбирателствата в Сирия, в Либия, в Нагорни Карабах, ето моята теза по отношение на тези коридори, които вероятно ще бъдат търсени от Путин между Крим и между Луганск и Донецк. Подобен тип схема беше приложена и в Нагорни Карабах. Т.е. очертаване на сухопътни артерии, канали, които да удовлетворяват и двете стани – и руската, руско-арменската, и турско-азерската. Водещ: Доколко е възможен военен конфликт на този етап? Или просто ще наблюдаваме предислокацията на войски на НАТО по Източния фланг на Алианса? Ще се случи ли нещо повече? Владимир Чуков: Това, което Русия нарича – тук го чувам и от някои български коментатори – има много интересен руски термин, „колективен Запад“. Това го използва Русия, игнорирайки Европейския съюз и НАТО. Те директно отказаха да преговарят с Жозеп Борел и с Йенс Столтенберг. Просто много ясно трябва да бъде очертан начинът на солидаризиране и уеднаквяване на позицията на всички тези 37 страни-членки – говоря тези, които са и в двата блока. И ще се вземат, надявам се да се вземат много сериозни решения, първо по отношение на санкциите и доколко Русия ще бъде изолирана от европейския газов пазар. Поне на този етап виждате, че пробивите са незначими – поне на мен така ми се струва. Слагам тук в скоби познатия заподозрян Виктор Орбан, който ще има големи проблеми след два месеца на изборите. Също така Словакия, доколкото се разбра, не е много силна в хора на солидарността, европейската и евроатлантическата солидарност. Но основният компонент не са войските. Въпреки че ето, вчера в речта си Путин отново постави акцента за оттеглянето на нападателните оръжия на НАТО от територии, които са присъединени към НАТО след 1997 г., т.е. включително и България. България беше спомената заедно с тези държави. Най-вече става въпрос за газовата независимост. И това е всъщност най-силната болежка, която ще има по отношение на Русия, на руската икономика. Това е всъщност тласкане на Русия към Азия и най-вече към Китай. Водещ: Доколкото разбираме, тази зависимост на Европа от руските доставки на газ няма как скоро да бъде преодоляна. Дотогава Путин ще държи Европа в шах, ако мога така да се изразя. Владимир Чуков: Европа е характерна с един много интересен процес, както го употреби термина един украински експерт – шрьодеризация, т.е. понятието „към Шрьодер“. Един германски канцлер, който, след като се пенсионира политически, отиде и стана съветник на Путин и служител на „Газпром“. Между впрочем, същата история е с Гордън Браун. Ето това е, което трябва много ясно да бъде подчертано. Знаете ли колко си приличат масата на Путин сега, през изминалите седмици, и при Кадафи в началото на този век? Тогава те му се молеха – говоря за европейските лидери, молеха му се за две неща: да спре тероризма и му се молеха за нефт. Страх ме е, че ситуацията се повтаря, само че този път в много по-остри форми, тъй като Кадафи дори нямаше ядрено оръжие, дори нямаше и химическо оръжие, докато ситуацията с Путин е чувствително по-опасна. Но нека да си спомним 1984-1988 г. Роналд Рейгън победи много по-мощния Съветски съюз именно с цените на нефта. И ето тук е слабата, ахилесовата пета на Запада и специално според мен на Джо Байдън. Това са в момента разногласията между него и между Мохамед бин Салман, чиято горделивост да не му се обади, да направи контакт с Мохамед бин Салман – не баща му, а самия бин Салман, обвинен за убийството на Хашоги, в момента развързва ръцете на Путин, в момента поддържа тези изключително високи цени на нефта, от там и цените на газа. Да припомня само, че буквално вчера нефтът падна на 91 долара, в момента е някъде около 98 – виждате какъв огромен скок. Много са сериозни, много са сериозни, особено на енергийния пазар. Очаквам много скоро да бъде подписана Иранската ядрена сделка, с която да се завърнат някъде около 1 милион барела дневно от иранската квота, което също ще намали цените, и това в някаква степен ще ерозира позициите на Путин. Но самата Европа трябва да търси много сериозни алтернативни източници на енергоресурси. Евелина БРАНИМИРОВА

22 Февруари 2022 | 16:01 | Радио "Фокус"