Проф. Михаил Неделчев: Обичам да чета града, а моята вгледаност в София не ме противопоставя по някакъв начин на другите градове, на другите пространства, които също обичам

Проф. Михаил Неделчев в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”


Водещ: Столичния общински съвет удостои с най-високото отличие „Почетен гражданин на София“ президента Петър Стоянов, литературния историк и публицист проф. Михаил Неделчев и Асен Шопов – един от доайените в българската театрална режисура. Наш гост е проф. Михаил Неделчев. Той е един от най-забележителните литературни и обществени фигури на нашето време. Проф. Неделчев е приятел на „Фокус“ и за нас е чест той да бъде наш гост. Поздравяваме ви с абсолютно заслуженото признание. Какво означава то за вас?
Михаил Неделчев: Благодаря много. Аз преди всичко искам да кажа, преди да кажа какво означава това за мен, искам да кажа, че съм много щастлив, че съм в тази компания, че съм в компанията на президента Петър Стоянов – мой приятел, мой съмишленик, един човек, който има огромни заслуги за България, за новите години, новите десетилетия на България, с това, че той е човекът, който подаде всъщност искането да станем член на НАТО, той е човекът, който подаде искането за Валутния борд, и той е човекът, който не даде на БСП да прави правителство, т.е. убеди, успя да убеди всички парламентарни групи тогавашни, т.е. те не бяха парламентарни групи още, всъщност всички политически сили, че не трябва да се прави ново правителство с мандата на БСП.
Водещ: И спаси България от гражданска война.
Михаил Неделчев: И спаси, точно така, спаси България, абсолютно правилно, спаси България от гражданска война. И разбира се, ужасно се радвам, че в тази тройка, в тази наша компания е и големият, големият режисьор Асен Шопов. Това е режисьорът всъщност, който на времето е поставял пиесите на Георги Марков, които бяха забранени, тези пиеси, които всъщност така и не бяха реализирани на сцена, и това тяхно нереализиране довежда до факта, че Георги Марков напуска България, просто отвратен. Така че абсолютно достойни са тези мои да го кажа партньори в тази тройка.
Водещ: Проф. Неделчев, а какво означава да сте „Почетен гражданин“ на града, в който сте роден, израснал? Тук е минал целият ваш живот, ученическите, студентските години, всичко.
Михаил Неделчев: Така е. Не само това. Аз страшно обичам моя квартал, обичам ул. „Хан Аспарух“, където съм роден. Къщата на дядо ми, съседната къща на прадядо ми, обичам градината, която сега е доста хубава, обичам включително и новия ми дом, който е на ул. „Ангел Кънчев“, но неслучайно той е избран именно на „Ангел Кънчев“, за да е съвсем близо до „Хан Аспарух“, където са голямата част от моите книги в този дом, който е семейният дом, дядовият дом. Така че много обичам квартала, много обичам София, много обичам площад „Славейков“. Площад „Славейков“ е моето място, както разбира се и ул. „Раковски”. Всяка сграда за мен носи спомен. Както разбира се, така се случи след това, че след 1989 г. съвсем наблизо до моя дом на ул. „Хан Аспарух“ беше всъщност и централата на Съюза на демократичните сили, където се разгърнаха тези толкова важни събития, където заседаваше Националния координационен съвет.
Водещ: На който вие бяхте говорител.
Михаил Неделчев: Да, на който бях и говорител две години. Така че за мен е огромно щастие. Аз много обичам София, обичам гората под Семинарията, обичам, разбира се, Борисовата градина, за която трябва да се направят доста усилия, за да добие прекрасния вид, който заслужава. Т.е. аз си обичам града, обичам планината, обичам Витоша, обичам пейзажа на Витоша, обичам да живея в този град. Обичам да чета града, защото четенето на града ние, хуманитаристите четем градовете, т.е. те за нас са текст, те са мегатекст. По същия начин аз, разбира се, обичам много градове по света – обичам Ню Йорк, обичам Сан Франциско, обичам Париж, обичам Санкт Петербург, обичам Венеция, обичам Цариград, обичам Солун и т.н. Т.е. моята вгледаност в София не ме противопоставя по някакъв начин на другите градове, на другите пространства, които също обичам.
Водещ: Проф. Неделчев, ако отворим книгата на София, бихте ли ни почели една страница от нея? Какво четете от този град?
Михаил Неделчев: Какво чета от този град?
Водещ: Да. Какво виждат вашите очи?
Михаил Неделчев: Преди всичко аз трябва да си призная, че не съм от тези много консервативни хора, които много жалеят непрекъснато за изчезването на някои стари сгради. Разбира се, мъчно ми е. Ето например, ако трябва да кажа за какво ми е мъчно тук в нашия квартал, мъчно ми е как беше унищожена къщата на Михайло Драгоманов, един от създателите на украинската национална идентичност, един голям, голям историк, мислител, политик, който всъщност е зет на самия проф. Иван Шишманов, а пък неговият внук, т.е. Димитър Шишманов е внук на самия Михайло Драгоманов. И тази къща беше запазена съвсем доскоро, ето тук в съседство, и сега там се издига една много безлична кооперация, защото тази къща ето така замина, а би трябвало да бъде запазена, защото това е къщата на Михайло Драгоманов. Трябваше ние с нашите украински приятели, с нашите украински братя просто трябваше да направим усилия, защото там той е в момента изключително ценен, издават се негови текстове и т.н. Но от друга страна, примерно, давам ви веднага пример – аз много харесвам начина, по който около нашия университет, т.е. Нов български университет, под „Горна баня“ започна да се изгражда един много модерен – той не може да се каже, че е комплекс, обаче това са сграда по сграда, те са строени от някакви фирми, които аз не знам какви са тези фирми, чии са, кои са собствениците, но виждам колко хубаво тези хора строят, колко системно се гради едно ново градско пространство. Доскоро НБУ беше някак си самотен, сега вече е обграден от прекрасни сгради. Това е прекрасно, това е чудесно. Т.е. аз не съм от този тип хора, които жалеят непрекъснато за стари градски пространства. За мен най-интересна е тази динамика за развитието на града, включително и начина, по който се появяват някакви нови постройки, даже и на места, където традиционно доминира архитектурата от ХІХ или от ХХ век.
Водещ: Когато говорим за пространство, не мога да не ви попитам и за политическото пространство у нас. Вие сте и политик, забележителен литературен публицист сте, но сте и политик. Как виждате сегашното политическото пространство? Дълго време зная, че вие сте се занимавали, сте анализирали в българската история безпринципните съглашения с оглед това да си на власт. Как ви изглежда сега управляващата четворна коалиция?
Михаил Неделчев: Не ми изглежда добре. Аз по принцип много се притеснявам от това, че моите приятели от „Демократична България“ направиха този гигантски компромис да бъдат в една коалиция с БСП. Това за мен е притеснително. Но аз друго искам да ви кажа. В момента мен много ме интересува – примерно днес имахме конференция, която беше прекрасна конференция, която беше посветена на забележителни наши критици от миналото, и аз имах доклад, голям доклад за един невероятен литературен критик, изследовател, полиглот, който е и политик от ВМРО, който е всъщност убит през 1930 г., убит от наемни убийци, просто от убийци, поръчани. Да не влизам в цялата тази проблематика. Т.е. в момента мен все още много ме интересува начина, по който политиката живее заедно с литературата в едни и същи персони, едни и същи лица. Такива са и Симеон Радев, такъв е и д-р Кръстев, разбира се също, но най-вече Тодор Влайков, естествено, защото той е и партиен водач, както и разбира се, големият литературен критик Димо Кьорчев, който също е партиен водач. Т.е. мен ме интересува това, как всъщност литературата се съчетава с политиката в едни и същи лица, защо това става в България, какви са тези така да се каже може би недостици за социална реализация при някои от писателите, така че те просто са и политически лица. Или това е естествен процес. Занимава ме в момента тази тематика изключително много и ето в петък например с нашите приятели от портал „Култура“ ще правим разговор за Антон Страшимиров и аз съм решил да поставя точно този проблем, когато се разисква Антон Страшимиров, защото и той е такъв писател.
Водещ: А при вас как живее политиката с литературата?
Михаил Неделчев: Нормално живее. Аз ще ви кажа дори нещо друго. Специално в този мой доклад, в който казах за Васил Пундев, аз просто казах така, малко агресивно, че има хора – хората не са еднакви, има хора, които имат обема за няколко личности, и те имат и политическа личност, и литературна личност, и социална личност, и обществена личност. Т.е. това са няколко личности. Самият обем, който те имат, енергитиен, така да се каже, се разпределя между тези личности. Така че няма никакво противоречие, няма никакъв конфликт, няма никаква конфликта ситуация. За себе си мога да кажа следното: да, аз съм крайно политизиран, продължавам да съм такъв, продължавам и да наблюдавам, понякога и да анализирам, но най-вече се занимавам все пак с история. Но занимавам се пристрастно с история. Така че когато през вече далечни години, преди 25 години аз реших окончателно да не се занимавам повече с реална, текуща политика, с така да се каже тази политика, която те ангажира с някакви конкретни функции, но след това пак имаше една ситуация, при която аз излязох с възвание към демократичната общност и тогава беше създаден Гражданският съвет на Реформаторския блок. Аз бях инициаторът на това нещо. Моят подпис стои на първо място в тази подписка, аз събрах тези подписи. Така беше създаден, пак повтарям, Гражданският съвет на Реформаторския блок, който даде голям старт за едни нови обединения. И сегашните така да се каже остатъци от това обединение за съжаление невинаги, въпреки че естествено аз продължавам да гласува за тях – за кого друг да гласувам, аз винаги гласувам, въпросът е, че не ми е достатъчно това. Аз искам в някаква много по-голяма степен да има обединение на хората, които принадлежат към демократичната общност. Демократичната общност е едно така да се каже виртуално образувание, което е потенция за нещо много по-голямо. И от демократичната общност понякога се раждат партии, които обаче не обхващат цялото пространство на демократичната общност, както и сега с нашите приятели с председател Христо Иванов, мой приятел. Въпросът е, че не ми е достатъчно това нещо. Аз искам много по-големи обединения, много по-мащабни и влиятелни. Примерно, за да бъдат изтласкани тези агресивни, кресливи хора, които викат „НАТО вън!“ и „Да се махам от Европа!“, което от моя гледна точка просто е чудовищно. Аз се чувствам застрашен, директно себе си, дъщеря си, синовете си, жена си, просто чувствам, че те са застрашени от това нещо. Хайде, аз вече съм доста възрастен човек, но въпросът е, че а застрашено бъдещето на България от такива настроения.
Водещ: Инициирайте ново възвание.
Михаил Неделчев: Ще помисля. Ще помисля. Възванието е деликатна работа. Възванието… Трябва човек да направи възвание и да излезе с възвание тогава, когато е сигурен, че има условия, че има атмосфера за едно такова нещо.
Водещ: А каква атмосфера трябва да има, какво трябва да усетите, какво трябва да се случи?
Михаил Неделчев: Какво трябва да се случи – не знам, това е въпрос на интуиция. Това е въпрос на интуиция, просто усещаш, че моментът е особен, както пак да кажа, Петър Стоянов е усетил тогава, че не трябва да даде, каквото и да му струва, дори така да се каже на ръба на Конституцията, че не трябва да даде тогава мандата. Просто това е въпрос на интуиция. Това е въпрос на интуиция, на много бързо решение, много отговорно. Доста сложно е всичко това.
Водещ: Проф. Неделчев, какво не трябва да направи България, каквото и да й струва? Какво говори вашата интуиция и богат житейски опит?
Михаил Неделчев: Трябва да направи така, че да бъде лоялен и активен член на НАТО на Европейския съюз. Това трябва да направи. Трябва да подпомага всячески Украйна във войната, трябва да се пребори с това абдалско русофилство, което не е никакво русофилство, а е путинофилия някаква, защото това няма нищо общо с руския народ, с руската култура и т.н. Ето това трябва да направи. Т.е. трябва да скършим всички тези отвратителни явления, манталитети, нагласи и прочие. Това трябва да направим. Това, което трябва да направим, така, както нашите братя от Финландия и от Швеция – сега, в момента са разбрали, че неутралитетът им вече така да се каже е по-скоро несъстоятелен.
Водещ: Опасен, вреден за тях?
Михаил Неделчев: Да, да. И кандидатстват да станат членове на НАТО. И не само това, ами ще станат, и то много бързо.
Водещ: Да, това е голямата новина на деня, обиколила всички световни агенции, и заела челото.
Михаил Неделчев: Да, да, естествено. То това вече беше заявено и от страна на ръководителите и на Швеция, и на Финландия беше заявено, че ще стане. Защото в последна сметка, цялата история на Финландия на ХХ век е история на непрекъсната заплаха от страна на Русия. Там има няколко войни, няколко стълкновения – и всички знаем наистина и Русия как през цялото време се намесваше чрез разни пети колони се намесваше, някакви комунистически водачи финландски, какъв беше, Кусинен и прочие, как се намесваше в делата на Финландия, тази прекрасна страна. Но да напомня и това, че разбира се, Финландия се съпротивлява на тези агресии на имперска Русия – на имперска, независимо каква е империята, дали е Сталинска империя, дали е Путинова империя, или империята на Романови, няма значение.
Водещ: Все е империя на злото?
Михаил Неделчев: Да, защотоманталитетът е един и същ.
Водещ: Какво е най-важното за един човек днес? За себе си кое определяте за най-важно?
Михаил Неделчев: Да съм активен, да ми работи мозъкът. Това е за мен най-важното. Аз съм щастлив, че издадох миналата година един огромен том в две книги, 900 страници, че той се чете, че моите колеги от Нов български университет го ценят, че го обсъждат, че предстоят много обсъждания, всякакви акции предстоят. За това съм щастлив. Аз държа да съм изключително активен. Макар че съм на 80 години, не искам да съм пенсионер такъв, който си седи само вкъщи. Вкъщи си седи, пред компютъра, пред книгите, обаче ходи и държи и речи.
Водещ: Можем ли да завършим този наш разговор, че имахме среща с един щастлив „Почетен гражданин“ на София?
Михаил Неделчев: Много благодаря, много благодаря.
Цоня Събчева