Диана Панайотова за Петльовден: Вайковците тачат деня като мъжки празник

Диана Панайотова, библиотекар в читалище „Христо Ботев“ в с. Голица, Североизточна България, в интервю за дневния информационен блок „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ .

Водещ: 20 януари е, честит имен ден на всички, носещи имената Евтим, Евтимия и производните. Евтимовден е, още известен като Петльовден по нов стил. И така от по света се завръщаме у нас. Отправяме се не къде да е, а именно към корените ни и Ваяшкия етнографски регион, по-конкретно село Голица – единственото населено място у нас с монумент на петел. А гост в ефира ни е Диана Панайотова, библиотекар в читалище „Христо Ботев“ в Голица. Няма как да не ви питам за традициите и за всичко, което съхранявате и препредавате на поколенията. Село Голица е един от центровете на т.нар. етнографска група Ваяци. Какво е населението му днес?
Диана Панайотова: Днес населението му наброява около 430 жители. Селото се намира в средната част на Източна Стара планина, наречена още като Коджабалкан. Разположена е в полите на Голешите – това са голи каменисти баири. Повечето от населението работи в големите градове, но за празниците се завръщат всеки път.
Водещ: Каква е историята му и колко дълбоки са корените му?
Диана Панайотова: За името на селото няма запазени предания, които да обяснят неговия произход. Според някои възрастни хора то носи това име заради Голешите, разположени северно от селото. Няма точни сведения откога датира селото. Преданията говорят, че селото е връстник на българската държава. Тези сведения са предадени от двама столетници, които са починали през 1996 г. – дядо Кателия и Илия Кючука. Това те са чули и разказват от техните родители. Според тях селото добило облик в периода между 700-750 година. Всички голичани са убедени, че са потомци на прабългарите, което се потвърждава от езика им, топографията и етнографията им, която я има за момента.
Водещ: Голица е единственото село у нас с монумент петел вече 12 години. Какъв е символът му?
Диана Панайотова: Да, 12 години. На 2 февруари 2010 г. по случай празника Петльовден беше издигнат паметникът на петела. Инициаторът за този паметник е Росен Маринов, който е родолюбец и живее във Варна в момента. А за пълното изграждане има участие и Стоян Димов, който помага за пренасянето на камъните от реката. Вземат участие и по това време кметът на селото Добрин Златев, който е бивш кмет, вземат участие и много младежи, сред които Димитър Марков, Дойчин Иванов, Атанас Кръстев. И така славата на Голица с този паметник стана още по-голяма за празника на Петльовден.
Водещ: Какво е характерно за празника във вашия край, как се е отбелязал в миналото при вас?
Диана Панайотова: В миналото, преди приемането на Григорианския календар у нас, може би 1916 г. се е празнувал този ден, Евтимовден, но след това преминава вече в Петльовден. В днешно време 20 януари сякаш е позабравена дата и се празнува на 2 февруари. Макар че все още в някои населени места се празнува и на днешната дата. По принцип той се тачи като семеен празник, специално като празник за здравето на момчетата.
Водещ: По какъв начин се отбелязва в различните краища на страната или дори в частност в Североизточна България? Има ли нещо характерно, нещо по-различно?
Диана Панайотова: Има, бях направила едно проучване в котленско-карнобатския вариант. И там Петльовден се тачи като семеен празник, и там се празнува като празника на момчетата и се коли петел за курбан, меси се прясна пита. През този ден даже и в котленско-карнобатския вариант не се работи нищо. Смятат го за хаталийски ден. Хаталък на турски означавало беда. Вярвали са, че ако на този ден се работи или не се заколи петел, непременно ще се случи беда. Вайковците също тачат Петльовден като мъжки празник, за здравето на момченцата. Между вайковците и останалото население, празнуващо празника, има различия. Този вариант по принцип, в котленско-карнобатския говоря, изпълнението на този протича, като първо се купува петел, ако не се отглежда вкъщи специално за празника. Винаги са отглеждали по повече петли, за да има за този ден. Хората са предпочитали по техния край да бъдат черни петлите, да не са в други цветове. За деня, както и при нас, са се приготвяли за празника, изкъпвали са се, обличали са си най-новите дрехи. Коленето на петела по различните краища е на различни места – някои са на външните порти, други са на вътрешните врати.
Водещ: Днес се приема, че празникът е на мъжките рожби и не се върши женска работа. Иначе как традициите, фолклорът ни ни крепят днес в трудните моменти?
Диана Панайотова: Фолклорът ни отваря очите за красота и сърцата за радост. Празниците ни връщат към корените и традициите на българския народ. Всеки българин трябва да бъде горд със своя народ и родина. Чувството да излезеш с българска носия е неповторим. Във всеки танц или хоро са изразени чувства и настроение, които внасят емоции. Танците са страст и те карат човекът да се чувства наистина щастлив. Традициите се предават от поколение на поколение и се стремим да ги запазим. Принудени сме да търсим смисъл в свят, който вече не изглежда смислен, с тези пандемии и с тези болести.
Водещ: Свят, който е сложен и има трудности и кризи.
Диана Панайотова: Да, точно, да.
Водещ: Да си пожелаем здраве и по-спокоен свят.
Диана Панайотова: Точно така, това е най-важното – здравето.
Милослав АНГЕЛОВА