Доц. Даниел Смилов: Ако Радев устои на изкушението да дели изпълнителната власт с Министерския съвет, можем да очакваме негов успешен втори мандат

Доц. Даниел Смилов, преподавател в СУ, политолог и специалист по сравнително конституционно право, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Президентът Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова положиха клетва пред Народното събрание, с което сложиха началото на своя втори мандат на „Дондуков“ 2. Ако преди 5 години двамата бяха приемани радушно и с положителни очаквания, то градусът на ентусиазма днес е умерен. Какъв втори мандат предполага направеното пред Народното събрание обръщение на президента? Наш гост е доц. Даниел Смилов – преподавател в Софийския университет, политолог и специалист по сравнително конституционно право. Какви послания отправи държавният глава със словото си пред парламента?
Даниел Смилов: Няколко послания успях да отлича. Сега, първо може би е редно да започна с един бърз преглед на това, което президентът Радев успя да постигне в първия си мандат. Той беше интересен мандат, много интензивен. Аз бих казал, че той се учеше в процеса на вземане на политически решения. Ако си спомняте, това беше мандат, в който той започна с едни доста силно изразени проруски позиции – говореше основно за неща, като санкциите спрямо Русия и т.н. Първото важно нещо, което той успя да преодолее, ми се струва, е това безкритично отношение към руския режим на президента Путин. И това той успя да го направи не по-лесния начин, но след срещите си с Путин и след като тук имаше скандални срещи с патриарха на Русия, и ми се струва, че натрупа познание, което му беше полезно. Второ нещо, което беше важно, беше разбира се, обръщането по отношение на проблемите в прокуратурата, със съдебната власт, корупцията – нещо, което започна около избора на сегашния главен прокурор Иван Гешев, но ескалира по време на протестите, и поводът за това бяха действията на прокуратурата по отношение на президента. И третата интересна отлика, която бих споменал по отношение на първия мандат, беше отношението му към БСП. Той започна като президент на БСП, но после се развиха доста сложни отношения с настоящия лидер на БСП Корнелия Нинова и Радев общо взето завърши мандата по-скоро подкрепян от широка коалиция, в която участваха и други партии, докато БСП просто се превърна в една от подкрепящите го партии. Така че това е общият фон, на който трябва да очакваме втория мандат. На мен ми се струва, че тези тенденции, които виждаме от първия мандат, и които аз успях да очертая, ще бъдат продължение. Струва ми се, че на Радев му харесва да бъде повече проевропейски президент. Разбира се, той говори на своята аудитория, част от която са традиционни русофили, но ми се струва, че в настоящите му позиции по-умерена, по-проевропейска линия може да бъде видяна. Второто, което може да отличим, и което ще остане трайно и във втория мандат, ми се струва акцентът върху реформите в съдебната власт, борбата с корупцията. Тук ще бъдат предполагам и основната част от предложенията, които Радев ще направи за промяна в Конституцията. И третото интересно нещо вече е по отношение на връзката му с политическите партии. Той очевидно не иска да се изживява като президент, свързван само с една политическа партия, било тя БСП или „Продължаваме промяната“. Но и тук има една доста сериозна опасност, най-малкото притеснение, което трябва да бъде споделено, тъй като позицията му в момента и след преизбирането за втори мандат е доста силна, може да се случи, както се е случвало и преди, президентът да поиска по-тежко влияние в политиката на страната, отколкото Конституцията позволява. Сега, тук трябва да припомним обаче, че все пак България е парламентарен режим, и това не е случайно – българският парламентаризъм е основната конституционна характеристика, която винаги ни е водила до добри резултати. Винаги, когато сме се насочвали към по-автократично, по-личностно управление, резултатите като цяло не са били добри. Затова ми се струва, че ако устои на това изкушение да не се намесва повече във всекидневното управление на държавата, отколкото Конституцията му дава, можем да очакваме успешен втори мандат. Рискове има, предполагам и за други бихме могъл да говоря. За това, което казах по отношение на неговото изместване повече към проевропейски позиции, за мен трябва да бъде затвърдено. Има от време навреме странни сигнали, които идват от Президентството и от близки до него хора, като Стефан Янев, който в момента е министър на отбраната. Ако тези съобщения, които са амбивалентни, бъдат изчистени, това също за мен би било гаранция за успешен втори мандат.

Водещ: Доц. Смилов, тези тенденции, които очертахте, те четат ли се като послание в словото, в речта на президента от сряда, защото първите критики, които се появиха, са именно в това, че словото прилича по-скоро на премиер, отколкото на президент, или най-малкото на президент от президентска република? Тоест, президентът с обръщението си към Народното събрание е преминал границата, която му определя Конституцията. Така ли е?
Даниел Смилов: Вижте, аз не бих казал, че е преминал границата, но за мен все пак има едно такова изкушение, на което той не бива да се подава. Все пак добре е вече, когато сме в ситуация с редовно правителство, той да прочете онзи член на Конституцията съвсем внимателно, който казва, че външната и вътрешната политика се определят от Министерския съвет. Разбира се, ролята на президента е важна, и това е роля и на коректив, и на институция, която може да изразява настроенията на мнозинство от българите, защото все пак доста голяма част от българите гласуваха за Радев на миналите избори. Всичко това му е вменено и като Конституция, и като правомощия. Но все пак наистина едно уважение към водещата роля на Министерския съвет в определянето на ключовите политически въпроси на страната е нещо, което трябва да очакваме от президента на страната.

Водещ: Държавният глава още в началото на обръщението си обърна внимание, че е необходимо отварянето на Конституцията за промени, и те не трябва да се изчерпват само с ревизия на съдебната система и в посока ефективността на прокуратурата. Това означава ли, че ни очакват изненади в това направление? Може би президентът най-после ще представи проекта си Конституция, за който говори от миналата година.
Даниел Смилов: Да, да. Аз мисля, че предстои представяне на предложения за промени на Конституцията от страна на президента. Сега, за мен би било много добре тези предложения да бъдат съобразени с това, което и Министерският съвет прави, да не се получи някаква такава конкуренция. Всъщност, конкуренцията не винаги е вредна, не е лошо да има състезание на идеи, но да не се стигне до някакъв вид експериментализъм. В това, което беше казано, просто бяха сложени някакви общи маркери и приоритети, поради което можем само да гадаем, какво ще предложи Радев. Има някакво връщане на гражданите в политиката. Това някои четат като промяна в разпоредбите на Конституцията по отношение на референдумите. Сега, в една силно популистка среда да правим лесно организирането на референдуми може би би било ключ към нестабилност. Аз имам притеснения от популистки залитания в посока на пряка демокрация. Но пак казвам, това е спекулация. Преди да видим реалните идеи ми се струва, че не е редно да обсъждаме. Аз просто казвам, какво мисля по тази тема. Другото, за което става дума, е по-добра защита на правата. Надявам се, тук да се има предвид въвеждане на индивидуална жалба в Конституционния съд. Това би било една разумна мярка. В България винаги има притеснения, че Българският конституционен съд ще бъде залят така да се каже с неаргументирани жалби, но има множество държави по света, които функционират с такава уредба, и са намерели механизми да отсяват неразумното от това, което наистина има сериозни аргументи за нарушаване на конституционни права. Нищо не ни пречи и ние да го направим. И в крайна сметка Конституционният съд е съд, в който 12 от най-авторитетните български юристи са негови членове, и може този съд да бъде използван и по-интензивно. Имало е години, в които той е имал по 10 дела, тоест, по-малко от едно дело на съдия. Така че капацитет ми се струва, че има, и с малко повече обществен ресурс би било възможно да се въведе този инструмент на индивидуалните жалби. Пак казвам, това са хипотетични сценарии, към които биха могли да отидат предложенията на президента, а и ми се струва, че повече до този момент не мога да кажа по този въпрос.

Водещ: Какви са капаните пред втория мандат на държавния глава?
Даниел Смилов: Аз мисля, че казах най-важния, даже най-важните два. Пак, ако би трябвало съвсем кратко да ги обобщя, единия е все пак да не се тръгне по линия на някаква полупрезидентска власт, в която да се наложи моделът, в който президентът дели изпълнителната власт съвсем сериозно с Министерския съвет. Затова казвам, българската политическа традиция не само през последните 30 години, но и позитивното в Търновската конституция всъщност е наложила този развит парламентаризъм, който се създава малко неочаквано в млада България. Това е нещото, което трябва да пазим. Не трябва с лека ръка заради популярността на един или друг лидер да се преминават тези граници. Аз не мисля, че Радев има такова намерение да преформатира модела на управление, но все пак това изкушение трябва да бъде отстояно, и ако евентуално се появи в поведението на президента, да има и достатъчно солиден политически и обществен отпор. И другото вече са такива леки амбивалентности, които остават в поведението на президента по отношение на проевропейската ориентация и т.н., но мисля, че вече за всички е ясно, че България е член на Европейския съюз, член, ако трябва да говорим и по-високопарно, на държавите от свободния свят, и ценността на всичко това ми се струва, че Радев започва да я разбира. И затова би било редно и в международен, пък и във вътрешен план да се държи като президент на държава-член на свободния свят. Сега, едно малко нещо, което на мен ми направи впечатление от тази реч – той, все пак и в разрез с решенията на Консултативния съвет преди това, изтъкна директно като предварително условие към Северна Македония въпроса за включването на българите в нейната Конституция. Струва ми се, че беше редно това да бъде консултирано все пак много сериозно и с Министерския съвет, с министър-председателя, външния министър, защото по този начин наистина Радев поставя някакви ограничения на процеса, които са негови. Тук не обсъждам дали е оправдано или не е оправдано едно такова искане, но просто ми прави впечатление, че той някак си избързва сам да го постави. И ми се струва, че това не е най-мъдрият ход в ситуацията.

Водещ: Почти паралелно със словото на президента в България пред медии в Скопие говори пък президента на Северна Македония Стево Пендаровски, и именно акцентът от казаното от него е за вписване на българите като държавотворен народ в преамбюла на Македонската конституция. Президентът Пендаровски бе изключително рязък. Той не намеси Радев, но се обърна към премиера Кирил Петков, че Кирил Петков грубо се намесва в македонските вътрешно държавни отношения и реципрочно постави въпроса за признаването на хипотетично македонско малцинство в България. Не наблюдаваме ли контрапункт на двама президенти по една и съща тема, макар косвено изразен на принципа „Думам ти дъще, сещай се снахо“?
Даниел Смилов: Аз не знам дали да влизаме в детайлите на този спор. Това е искане само по себе си интересно. Първо, не е съвсем ясно какво България спечелва от включването на отделна българска народност в Македонската конституция, имаме ли интерес от отваряне на въпроса за малцинства, малцинствени права и т.н. Но дори и да приемем, че има полза за България от едно такова развитие, все пак има и ред други съображения, не на последно място това е, че е редно все пак да говорим на един и същи език. Аз слушайки и Консултативния съвет позицията, която излезе, позиция на всички партии, а и това, което Кирил Петков говореше в самата Македония, такова искане не беше поставено в тези два форума, и изведнъж самият Радев ясно го очерта, програмно. И тук се появява едно такова съмнение – това позицията на Радев като президент ли е, това негова някаква лична позиция ли е – очевидно не е лична позиция, но очевидно също така не е и позицията на страната, тъй като пак повтарям, и външната и вътрешната политика се ръководят от Министерския съвет. Та, в този смисъл този ход в този момент би могъл да бъде подложен на обоснована критика.

Водещ: А, доц. Смилов, и още нещо направи впечатление в речта на държавния глава – той подложи на критика една-единствена партия – ГЕРБ, което предизвика нейните народни представители да напуснат залата. Но направи впечатление, че другите партии не бяха споменати, включително ДПС. Реверанс към тях ли е, за сметка на ГЕРБ?
Даниел Смилов: Аз слушах внимателно неговата реч. Всъщност, той не формулира критиките си към ГЕРБ толкова, той беше по-скоро за миналото управление. Там той допусна една неточност, която все пак хора на такова ниво в държавата не бива да си позволяват – режимът на Борисов, знаете, многократно е бил критикуван, включително и от мен по най-различни поводи, но както и да го определяме, той не може да бъде определен като авторитарен режим.

Водещ: Авторитарен модел, стигнал своя апогей, го нарече президентът Радев.
Даниел Смилов: Да, авторитарен модел или т.н. Все пак думите имат свои значения и особено на такова ниво трябва да се употребяват точно. Сега, дали това оправдава излизането на ГЕРБ, аз мисля, че те бяха решили предварително, просто чакаха някакъв сигнал от страна на президента, за да излязат. Струва ми се, че това е битка, която вече в някакъв смисъл е приключила. Имахме три парламентарни избора, имахме това много силно личностно противопоставяне между Радев и Борисов, и би било по-здравословно за ГЕРБ да не продължават в този модус, все пак сега е редно да се замислят, защо все пак три пъти загубиха тези избори и защо вкараха самият Радев в толкова силна позиция, в каквато е в момента. И ако успеят да стигнат до причината за тези свои неудачи, това пак ще им отвори път за по-трайно място и в българската политика. Но сега те изглеждат все едно вече пак се опитват да водят битки, които някак си са приключили.

Водещ: Вие очаквате ли изненада в този мандат на президента Румен Радев?
Даниел Смилов: Българският политически живот през последните години е толкова динамичен и непредсказуем, че да кажа, че не очаквам изненада, би било неразумно. Но изненадата е точно това, че не може да бъде предвидена. Винаги има поле за изненада. В крайна сметка кой си е представял, че партийният пейзаж в българския парламент ще изглежда така, както изглежда днес? Имаме две партии, които изобщо не съществуваха от преди година-година и половина, имаме трета партия, която беше извън парламента, и сега набира някакви скорост с антиваксърски настроения. Всичко това прави българската политика много трудно предсказуема – появяват се нови политически субекти. И на този фон няма как и една институция, като Президентската, да не променя своя смисъл. Та, разбира се, Радев, неговата личност остава там като някаква котва. Но от политика освен личността има и много други фактори, които имат значение. Точно тези фактори, в тях има много голяма динамика.

Цоня Събчевa