ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Даниел Смилов: Не Европейски съвет трябва да бъде този, който води външната и вътрешната политика на страната

Доц. Даниел Смилов: Не Европейски съвет трябва да бъде този, който води външната и вътрешната политика на страната

Доц. Даниел Смилов, преподавател в СУ, политолог и специалист по сравнително конституционно право, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

18 Декември 2021 | 09:03 | Радио „Фокус“

Доц. Даниел Смилов: Малко хитровато ми се струва обвързването чрез етническата карта на българската политика с американската

Доц. Даниел Смилов: Малко хитровато ми се струва обвързването чрез етническата карта на българската политика с американската

Даниел Смилов, доцент по теория на политиката в катедра „Политология“ на Софийския университет "Свети Климент Охридски", в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: След като изумени следяхме през нощта на 7-и януари грозните сцени от репортажите на CNN и не можахме да повярваме, че случващото се в Капитолия е реалност, един въпрос непрестанно си пробиваше път сред кадрите от безредиците – възможен ли е сроден вариант и у нас след изборите през пролетта? На сутринта ни посрещна предупреждението на премиера Борисов: с етническата карта и с Доган никой не трябва да си играе. Вярно е, думите са отправени в друг контекст, но извадени от него звучат стряскащо. Възможен ли е български римейк на американския изборен финал? Поканих за анализ доц. Даниел Смилов от Катедрата по политология на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Даниел Смилов: Има силни паралели между управлението на Тръмп и това, което става в България. Разбира се, тази вълна популизъм, която заля света през последните години, няма как да не даде отражение и в България. Сега, аз намирам паралели в случващото се у нас и отвъд океана основно в две направления. Първото направление е една такава тотална партийна логика на преследване на неограничен партиен интерес, дори с цената на нарушаване на правила. Какво имам предвид? Сега, Тръмп загуби изборите, всички общо взето видяха. 30 съдилища федерални, щатски потвърдиха неговата загуба, но той просто отказва да признае, че е загубил изборите, и кара, включително свои сътрудници високопоставени, като вицепрезидента Пенс, да обявят друг резултат, освен легитимния резултат на изборите. Това е скандална характеристика на случващото се, но то има и важна черта: тази партийна логика, преследването на тесен партиен интерес на всяка цена го виждаме като характеристика на управлението и у нас. И докато все пак в САЩ институциите удържаха, в смисъл, че имаше независими съдилища, при нас това, което става, е по-проблематично, защото партийното овладяване и на съдебната система, и прокуратурата до голяма степен влошават нещата. Това е паралел, който трябва да имаме предвид. Другият паралел, който аз виждам, е свързан с употребата на, включително етническа омраза за политически цели. Насъскването на едни малцинства срещу други, насъскване на мнозинство срещу малцинство. Това не е патент на Тръмп, не е измислено от Тръмп разбира се, но в неговото управление излезе много на преден план. И за съжаление през последните години в България също се появяват политически партии и лица, които искат да използват ако не етническа карта, то злоупотреба с масови предразсъдъци, настроения към малцинства от най-различен вид, било то етнически, религиозни, сексуални и т.н., и да правят политика от такъв тип нагласи и настроения. Виждаме до какво водят и двете неща – прекомерната партизация, преследването на такъв тесен партиен интерес и заобикаляне на правилата комбинирано със злоупотреба на масови предразсъдъци водят до много остра обществена поляризация, водят и до такива грозни сцени, за които стана дума. Сега, надявам се, че у нас няма да се стигне до такъв тип погроми и опити, колкото и фарсови да са, но все пак опити за извършване на пуч. България има своите традиции на протести, и то масови протести, но поне през новия век тези процеси са били изцяло в традицията на мирното изразяване на мнението на хората, което е напълно приемливо. Вече когато става дума за опити за организиране за сваляне на властта, влизане по такъв грозен начин в парламента, или пък поставяне на бомби пред централи на политически партии, това абсолютно излиза от всякакви рамки на нормалното и ще бъде много тежко петно на цялото управление на Тръмп. Водещ: Доц. Смилов, случайно ли премиерът Борисов предупреди за етническата карта след фарса в Капитолия? Даниел Смилов: Вижте, тук има и други измерения. Сега, малко хитровато ми се струва обвързването на българската политика точно по този начин с американската. Ясно е, че ГЕРБ и ДПС действат заедно. Политическият модел на управление, който в момента имаме е изработен основно от тези две партии, и те са основните печеливши от него. Без да е формален участник в управлението ДПС всъщност е интегрирано максимално в него. И проблемът тук не е етнически, не е проблем на етническа интеграция или липса на етническа интеграция, проблемът е, че това политическо сливане има и много силна икономическа страна. Знаете, ДПС разбира се легитимно представя интересите на българските турци, но от друга страна това е партия-фирма, обвързана с най-различни бизнеси, има бизнес империя. В момента може би се разделя с част от медиите си. Но така или иначе тази бизнес страна е проблематичната. И в управленския модел, който се е наложил, обслужването на тези бизнес интереси е било нещото, което е тревожило хората от 2013 година най-малко насам и водило до масови протести, обвинения в тежки такива структурни корупционни проблеми. Та това е българският казус. Той няма пряка аналогия с Америка. И в този смисъл аз не виждам, пак казвам, хитроват е опитът на премиера да използва американския казус, за да защити политическите си и икономически обвързаности тук, които имат най-различни измерения: така контролът, който ДПС имат върху служби, върху съдебна власт, явно му е необходим на премиера, който е много уязвим заради корупционните скандали срещу него от последната година. Водещ: Премиерът сутринта се дистанцира за пореден път от политическо обвързване с ДПС, но за бизнес модел той не говори. Какви са аргументите ви за противното? Даниел Смилов: Това не е въпрос на реторика всъщност, по-скоро става дума за факти. За факти, за отношения, които са се наложили през годините. Има такива необясними факти: ДПС формално да речем е опозиция, но нейните медии винаги са подкрепяли изцяло и много самоотвержено правителството на Борисов. Как се обяснява да речем един такъв факт? Да не говорим за всички скандали от „Росенец“, който се оказа, че всъщност е един анклав, намиращ се над държавата, големите подаръци, които бизнесмени и политици от ДПС са получавали под формата на електроцентрали, студен резерв и т.н. Така че фактите са много. Мисля че не става дума просто за едно риторическо отричане, да се каже в един момент: „Нямам никаква връзка.“ Проблемът на Борисов е, че много хора от обществото, а вече и извън страната имат точно такава представа за модела на управление, който той успя да наложи. Водещ: Можем ли да гледаме на предстоящите редовни парламентарни избори у нас през етническата карта и ДПС? И ако направим такъв разрез, той какво би показал? Даниел Смилов: Това, което поне засега се вижда, е, че заради протестите и заради скандалите през миналата година всъщност ще имаме най-вероятно раздробен парламент, в който ГЕРБ няма да са в толкова доминираща позиция, че да могат лесно да съставят коалиция или да управляват в скрито партньорство с ДПС. От тази гледна точка изборите може да се окажат шанс за разграждане поне отчасти на този модел, но трябва да знаем, че той е бил доста устойчив. 2013-2014 година също имаше сериозна криза, тогава ГЕРБ не бяха основният партньор на ДПС, БСП бяха, но някак си моделът бързо се възстанови с подмяната на БСП с ГЕРБ, ДПС остана партньор, и същите обвързаности придобиха друга политическа опаковка, но успяха да надживеят много кризи. Помните 2013-2014 година наистина нещата бяха стигнали дори до фалит на една от основните банки в страната. В този смисъл предстоящите избори са възможност. Да видим дали тя ще бъде използвана или дали няма пък някои от алтернативите, които се заявяват към момента, да се окажат фалшиви алтернативи, и просто да намерят място в този модел под една или друга форма. Водещ: Ще се задълбочи ли политическата криза след предстоящите избори? Даниел Смилов: Сега, малко е рано да се говори, че след изборите едва ли не ще бъде невъзможно да се състави правителство, ще се стигне до масови протести и т.н. Българската демокрация се е оказала доста изобретателна, общо взето и в трудни парламенти правителство се е съставяло. Друг е въпросът, че ако не се отстрани този модел с тези корупционни наслагвания, във всеки един момент каквото и управление да бъде създадено, то може да експлодира, да избухне скандал, който да го срути. Помните, пак ако се върнем към 2013 година, пак беше труден парламент, но правителство беше създадено. Това, което взриви правителството, беше назначаването на определен човек, г-н Дилян Пеевски за шеф на ДАНС. Сега, миналата година също си спомняте как избухнаха най-различни скандали: аферата с 700-те милиона на Божков, след това други скандали. Та, ако тези възможности останат, ако политиците са уязвими по такъв начин от корупционни скандали, е, каквото и правителство да бъде създадено, не можем да дадем някаква голяма гаранция за стабилност, защото то във всеки един момент може да падне или да експлодира заради определени разкрития. Надявам се предстоящите парламентарни избори да бъдат и възможност за пролетно почистване на българския политически живот, тази корупционна шлака, която се е наслагала, малко да се поотърсим от нея. Поне това е оптимистичният сценарий. Водещ: Във ваш анализ призовавате: „Гледайте Америка и мислете за България“. Какви са изводите за нашата си тук демокрация? Даниел Смилов: Основният извод, който трябва да си направим, че тази политика, която стъпва на тези популистки принципи, които очертах в началото, на тази силна партизация, преследване на собствения тесен партиен интерес на всяка цена, очернянето на партньора или на опонента, опит да се заобикалят правилата, така че да спечелиш дори когато си загубил изборите – това не бива да бъде водещо в българската политика, защото в крайна сметка събитията от вчера демонстрираха какъв е крайният резултат: поляризация, сблъсъци и грозните сцени, на които станахме свидетели. Другото е тази пътека на инстументализация, политизация на омраза към определени малцинства, уязвими групи, също дава лош резултат. Противопоставяне на бели и черни, на хора с един или друг етнически произход, с една или друга сексуална ориентация – когато това стане централното в политиката, много близки са такъв тип конфликтни сцени, на които станахме свидетели вчера. Цоня Събчева

8 Януари 2021 | 09:00 | Радио „Фокус“