ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Антоанета Христова: От две години тече подмяна на политическия елит, а „Продължаваме промяната“ ще се опита да направи коалиция без играчи

Проф. Антоанета Христова: От две години тече подмяна на политическия елит, а „Продължаваме промяната“ ще се опита да направи коалиция без играчи

Проф. Антоанета Христова, политически психолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

17 Ноември 2021 | 09:00 | Радио „Фокус“

Проф. Антоанета Христова: Ако след 11 юли няма правителство, това може да произведе революция и искане за смяна на парламентарната република

Проф. Антоанета Христова: Ако след 11 юли няма правителство, това може да произведе революция и искане за смяна на парламентарната република

Проф. Антоанета Христова, политически психолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”. Водещ: Какво поведение показват партиите пред поредните парламентарни избори – остана ли място за политика? Наш гост е политическият психолог проф. Антоанета Христова. Проф. Христова, всекидневно сме посрещани от новини за смени, с обвинения и опровержения, заради чието еднообразие истината се размива. Логично би било да ви попитам – докога, но напира друг въпрос – дали нападки и контранападки, обяснения и контраобяснения, обвинения и контраобвинения не целят объркването и отвращението на избирателите до степен да ги превърнат в отегчена публика? Антоанета Христова: Много въпроси зададохте, много, много важни. Много е трудно да се ориентираш в реалността на фактите и на ситуацията, когато думата на периода, в който живеем, на живота, който живеем, е „пропаганда“. Темата за пропагандата отдавна стартира, в света тя е основната дума. Това е заместването на живота такъв, какъвто е, с думите, които отразяват интересите и интерпретациите на различните играчи. А когато живееш в света на пропагандата, ти винаги си жертва. В този смисъл на мен ми е много трудно да анализирам процесите, тъй като когато се опитвам да поставя нещата горе-долу спрямо някакви доказателства, а науката, която практикувам, казва, че трябва винаги да говорим на принципа на доказателствения материал, се чувствам много зле. Но ние живеем в близкото ни минало, хайде да се върнем с една година назад – в тежка среда на пропагандни думи и тези. Живяхме в крайностите на агресията, на ковчезите, и хората не знаеха и не можеха да разберат, какво се случва. Целта на тази пропаганда беше и тогава, както между другото тя е и сега, и по принцип на всяка пропаганда това е целта, това е публиката да повярва, че нещата са такива, каквито ги казват, без значение доказателствата, които се извеждат. Извън обаче темата за пропагандата има една много друга голяма тема, на която ми се ще да се спра за съвсем кратко – това е: в каква среда вирее пропагандата. Забележете, историята на човешката цивилизация казват, че е циклична. Тя е не е абсолютно, в нейната абсолютна форма циклична, но все пак някои процеси се повтарят. Какво се повтаря? Повтаря се, че едно състояние на демократично общество, каквото имаме в момента, или друго общество, може да бъде недемократично, може да бъде тоталитарно, или може да бъде монархия, каквото и да се сетите като форма на устройство на държавите, винаги има даден период на време, в което то се появява с всички свои положителни характеристики, и постепенно с практикуването на живота, на управлението, има и разбира се много, много, много грешки, които се допускат от управленците. Успоредно с тези големи промени, които влизат, когато дойде такава промяна, да дадем пример с последния случай – с демокрацията: идвайки демокрацията, ние започваме да практикуваме демокрация, и всичките наши правителства до ден днешен се опитваха да правят поправки, да развиват демократичните практики, но забележете, за да развиват демократичните практики, да развиват институциите като демократични, те трябва да се базират на добре информирани, знаещи, разбиращи, с ясна ценностна ориентация граждани. Тогава обаче, когато развитието на гражданското мислене, информираност, разбиране на процесите, зрялост за това какво е демокрация, ако щете традиции в тази сфера, не е на съответното ниво, тоест, това да го наречем микрониво на обществото, казвам микро, защото макро наричам голямата система, която се променя, и постепенно отива към човека. Когато човекът не върви успоредно с развитието на системата, естествено е постепенно той да изостане и да почне да има потребности и неразбиране на това, което го обгръща, и непреписване на причини за грешките, които се допускат, за да могат те да бъдат коректно изправени. Такава среда, в която системата се развива, но за хората е нямало грижа да вървят успоредно с развитието й, е естествено по най-лесния начин, това е перфектната среда, това е торът на пропагандата. Ние се намираме в такава ситуация. Водещ: Но какво поведение показват партиите пред поредните парламентарни избори в такава среда? Антоанета Христова: Те са част от нас. Част от партиите, мога да спомена и даже не е нужно да ги споменавам – ясно е на хората за какво говоря – част от партиите, които са примерно част от протестърските партии, част от тях казвам, са много ясна жертва на тази ситуация. Това са субекти, които искат да постигнат успех, това е краен момент от тяхната биологична и жизнена реализация, и са готови на всичко, дори и да ползват и всякаква форма и средства на пропаганда в името на това да оцелеят. Водещ: А защо са жертва? Антоанета Христова: Жертват всичко, няма значение какво. Аз неслучайно започнах с това – важните са ценностите, важно е да може хората да разпознават целта, мотивите, ценностите и да имат свои, за да могат да ги разграничават. Това е една част от групата. Виждам, между другото, в правителството един-двама човека, може би не повече, но които са смокиновото листо на правителството, които изглеждат симпатични, позитивни, желаещи промени и търсещи решения. Те също имат своята мотивация, но те са част от голямата картина, която в момента е съвсем различна. И ако гражданите имат чувствителност, ще разбират – дали имат? Ще видим. А трети, трети, които са решили да се развиват. Давам пример и не ми е неудобно да кажа, че такъв пример е на първо място ГЕРБ, на второ място в някаква степен БСП, на трето място е ДПС. Тоест, партиите, които имат практика, които имат развити вече умения и опит в политиката, и знаят, че нещата трябва да се развиват, трябва да са комплексни, трябва да са диалогични, трябва да дават решения, и трябва да мислят позитивно, и трябва да останат в рамките на демокрацията и на ориентацията, която сме приели, а именно ориентацията на Европейския съюз и НАТО. А когато имаш тези ценностни ориентири и цели, ти започваш да разбираш, че колкото и да си търсил различни пътища да заобиколиш тези принципи, тоест, тези устои – да си ги представим като колони, които ни казват: „Ето това е пътя, нямате път отстрани“, а илюзията, че може да намериш и път отстрани, в един момент разбираш, че няма да стане. И ти да почнеш да търсиш средства да се развиваш, да станеш все по-добър в пътечката, по която тичаш, тоест, в политиката, в която тичаш. Затова, когато ние дамгосахме „старите“ партии, беше една от най-големите грешки на случващото се в момента – това е пропагандата. Това е случването на революция без да стъпиш на това, което е създадено до този момент, защото ако стъпиш на това, което е създадено до този момент, трябва да развиеш на първо място неправителствените организации, гражданските организации, които трябва да поправят политиката, а не политиката да бъде поправяна отгоре, през псевдореволюционни движения с оттенък на военно присъствие. Изключително притеснителни процеси, но разбираеми. Защото това е динамиката – когато гражданинът е бил оставен в ситуация да не тича и да не разбира, и да не е достатъчно информиран, и да не бъде достатъчно ако щете образован в сферата на демократичните процеси и на техните болести, защото ние страдаме от много болести на демокрацията. Демокрацията не е най-доброто нещо на земята, казал един човек, но друго не е измислено. То трябва да се измисли. Но демокрацията винаги дели хората на мнозинство и на малцинство. В момента имаме малцинство, което е недоволно. Събраха се няколко малцинства, които стават повече от първото мнозинство. И ефектът е изключителен хаос, защото в многотията на политически субекти няма ориентация, няма стълбовете на принципите и на политиките, а има вътрешното боричкане, което обърква всички и ги погнусява от политиката. Моята прогноза е, че няма да има много желаещи да гласуват на 11 юли. Водещ: Дали това не е целта, проф. Христова? Антоанета Христова: Може би, може би това ще е целта – да бъдат по-малко гласуващите. А как си обяснявате, че ние толкова държим на машинното гласуване при положение, че целият свят има критика към него? Аз не си го обяснявам. Аз не разбирам от машинно или от друго гласуване. Но аз знам, че в целия свят като практика има критика към него. А ние се стремим към него – защо? Нямам отговори. Правим така, че политиците практически ни показват своята най-лоша страна, без да ни говорят за политики и без да имат позитивни послания. Защо? Когато това никъде не работи. Такава среда дълбае в най-ниските човешки страсти. Тя създава условия за развиването на най-ниските човешки страсти. Защо? Водещ: Защо се предизвиква разделението на България? Защото това изглежда да е целта, и в момента България е диаметрално разделена. Това би обслужвало нечии интереси. Кои са те и къде да ги търсим? Антоанета Христова: Точно така. Винаги разделението е слабост. Винаги едно общество, една политическа система, която е разделена и не силна, не е уедрена – забележете под думата „уедрена“, знаете моята теза стара: ляво-дясно, максимум един център, максимум. Това е силната политическа система. Защото тогава различаваш едните от другите. А сега нямаш различие между едните и другите когато са много. Тогава, когато са много, нямаш стабилни коалиции, всичко е интерес. Друго, кой има интерес ние да сме слаби? Кой има интерес ние да сме слаби? Нека хората да питат, за да мислят. Това е това, което може да ни направи по-силни, когато гражданинът си задава повече въпроси и не се подава на елементарна пропаганда. Задава въпроси и иска доказателства и факти. И не е толкова лесно емоционално, по такъв начин между другото като следствие, не е така лесно емоционално манипулируем. Да. Лоша ситуация, това е тест в момента за българите, изключителен тест – дали тръгваме рязко назад или ще продължим по пътя на демокрацията. Изключителен тест. Водещ: Вашата прогноза каква е – българите ще издържат ли това поредно предизвикателство пред тях, ще се ориентират ли, ще се замислят ли? Антоанета Христова: Не зная. По-близкият ми отговор е: не. Но не ми се иска да е той. Водещ: Каква ще бъде цената за този отговор, какво ще платим? Антоанета Христова: Връщане назад в развитието на страната. Ще чакаме, ще гледаме, кой ще дойде, ще стане ли правителство. Между другото, на 11 юли би трябвало да има правителство, просто защото от финансова гледна точка трябва да има парламент. Поради което с компромиси някои хора ще им се наложи да почнат да си говорят. Иначе нещата отиват много зле за управлението на финансите на държавата. Водещ: Кой с кого трябва да си проговори, проф. Христова? Антоанета Христова: Ако ние се сринем, това може да произведе нова революция и ново искане за смяна на системата, която е наложена в България, тоест, парламентарна република. А кой с кой трябва да си говори – принципното говорене е десни, център-дясно, център-ляво. Тоест, ако трябва да бъда коректна кои са център-дясно, това е ГЕРБ от една страна, СДС, КОД, и това е горе-долу десницата. В ляво остава БСП, в ляво остава кой да кажа още – „Демократична България“, в ляво остават „мутрите“ на Мая Манолова, ако влязат. Патриотите са някъде по средата, популистите на Слави Трифонов са по средата, те биха могли да играят баланс. ДПС са по средата, те могат да избират с кой да бъдат и отново да бъдат „златен пръст“ и баланс на ситуацията. Тоест, принципът на обедение и на говорене трябва да бъде между идеологически ценностно, поставям думата „ценностно“, общи ориентири. Чух някои колеги, които казаха, че биха могли старите партии да тръгнат срещу протестърските, или пък всички протестърски срещу старите. Водещ: Това, извинете, не е ли доста елементарно? Антоанета Христова: Твърде елементарно, и знаете ли, не е ценностно, не е принципно. Водещ: Разделянето на черно и бяло носи съмнение и белег за нисък интелект. Не е ли така? Антоанета Христова: В момента живеем в такава среда. В момента живеем в среда, в която ни разказват едни страшни неща, случват се едни огромни чистки навсякъде. Ние седим и гледаме, и си казваме: „Боже Господи, къде са доказателствата?“ от една страна си казваш наблюдавайки всичко това, а от друга, това, което се цели, е да си кажеш: „Може да има нещо.“, нали? И на база на това пък „Може да има нещо“ започва въздействие върху промяна на обществените нагласи, започва се въздействие чрез страха, който се насажда. Много, много, много въпроси. Тези въпроси може да им се намери отговор единствено и само с изискване на доказателства. Доказателства и нищо друго освен доказателства. Още един коментар към този, днес ми направи впечатление, министърът на икономиката, който каза кое от действията в Банката за развитие е целесъобразно – вярвайте ми думата „целесъобразно“ е изключително субективна. Много често за един „целесъобразното“ е едно, за друг „целесъобразното“ е друго. Затова трябва да има единствено и само законови ориентири за това, какво е правилно и какво не е правилно. Водещ: Кои от извадените досега казуси ще окажат влияние, ще бъдат определящи при гласуването на 11 юли? Антоанета Христова: Процесите, които текат в момента, са нееднозначни, и много трудни и много бавни. Не забравяйте, аз съм го казвала мисля при вас, че хората бавно променят мнението си. Най-вече те са сащисани голяма част от тях, извинявам се, че използвам тази дума, от това, което видяха и в 45-тото, а и след това. Това, което ми се струва, че се случва в момента, е, че имаме едно разочарование от формацията на Слави Трифонов. Там нещата като че ли се разделят на три: едни хора остават при него, други казват, че не са с него вече, но не знаят какво да правят – може би те няма да гласуват, трети казват, че може и да се върнат към предишни свои предпочитания по отношение на партийна подкрепа. Това е за него. Обаче точно защото има риск за подкрепата на Слави Трифонов в България, ми се струва, че „Има такъв народ“ заедно с „Демократична България“ изключително разчитат на българите в чужбина. Те се постараха максимално да вдигнат темата като символ, знак за битка. Тоест, да я изпратят по посока на българите в чужбина. Дали това ще окаже ефект върху тях да подкрепят те тези две формации, да компенсират случващото се на национално ниво, не мога да кажа, тъй като нямам представа за процесите там в момента. Знам само, че преди българите в чужбина в своето мнозинство смятаха, че по принцип ние трябва да си взимаме политическите решения тук, че ние трябва да си определяме живота, че те много благородно в конкретния случая по начина, по който ни е било представено и споделяно, ще изчакат и ще видят какво се случва в България. Има пискливи гласове там, пискливи гласове на хора, недоволни от живота си там, от хора несигурни, от хора с политически амбиции, които пак използват и манипулират в голяма степен други, които нямат достатъчно информация. Затова българите в чужбина са особена група, към която трябва да има хем политика за приближаване, хем трябва да се знае, че там вървят много различни митове и легенди, излияния, които не са еднозначни и не са еднозначно свързани с националните интереси. Но това е работа на политиците – те трябва да ги мислят тези неща своевременно. Като не са ги мислили, се стига дотук, докъдето сега сме. И така. Така че за мен това е големият въпрос – дали там това маркетиране ще достигне или наистина ще се покачи подкрепата, която ще компенсира разливането на подкрепата за тези формация тук, или напротив, няма да се получи. Дали пропагандата срещу ГЕРБ ще окаже влияние и ГЕРБ ще намали подкрепата си, или обратно – страхът и лошите впечатления в голяма част от действията на всички, повтарям на всички, за някои от действията на служебното правителство, ще налеят гласове за ГЕРБ. Това не мога да го кажа. Някъде към края на юни смятам, че ще имаме относително по-коректни социологически изследвания. Цоня Събчева

28 Май 2021 | 12:04 | Радио "Фокус"