ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Първан Симеонов: Трите партии на промяната могат да приемат дискретната подкрепа на една от партиите на статуквото – БСП и да съставят кабинет

Първан Симеонов: Трите партии на промяната могат да приемат дискретната подкрепа на една от партиите на статуквото – БСП и да съставят кабинет

Първан Симеонов, изпълнителен директор на социологическа агенция „Галъп интернешънъл” в обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

20 Април 2021 | 12:00 | Радио „Фокус“

Политологът Първан Симеонов: Ако България започне да строи АЕЦ „Белене“, въпросът дали БСП и ГЕРБ са в голяма коалиция или не няма да има особено значение

Политологът Първан Симеонов: Ако България започне да строи АЕЦ „Белене“, въпросът дали БСП и ГЕРБ са в голяма коалиция или не няма да има особено значение

Политологът Първан Симеонов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Управляващите със заявка за пълен мандат на правителството и с публична декларация, че няма да се коалират с БСП. За възможните и невъзможни коалиции и колко стабилен е в действителност е кабинета ще говорим сега с моя гост, политолога Първан Симеонов. Сякаш ни показаха единство коалиционните партньори на партийния конгрес на ГЕРБ в неделя и то на фона на засилени коментари, че не е изключено патриотите да бъдат демонтирани. Безоблачно ли е бъдещето на кабинета в този му състав, г-н Симеонов? Първан Симеонов: Не мисля, че е безоблачно. Те, част от облаците са вътре в самия кабинет. Протича там някакво електричество, има гръмотевици. Вече е официално, че Валери Симеонов нещо не се радва на Николина Ангелкова. Истината обаче е, че в действията на Валери Симеонов мнозина виждат удари по едрия бизнес, богатите и прочее, т.е. харесват им се. А пък от действията на Николина Ангелкова също се виждат хубави неща, т.е. туризмът в България върви напред – това се показва и от социологическите данни. Така че правителството трябва да намери бърз начин да тушира това. Това ми се струва ненужен конфликт в тоя момент. Част от облаците идват и по линия на Движението за права и свободи (ДПС), което не на шега иска повече власт, повече ресурс, защото имат проблеми в своята вътрешна ниша. Идват местни избори, а знаете, че ДПС на последните парламентарни избори взе около 300 000 гласа, а не онази психологическа граница от около 500 000 гласа, с която сме свикнали. Така че ДПС не е в най-добрата си политическа форма и му трябва нов и нов ресурс. Аз не бих казал, че интересите на ДПС не са представени и досега в правителството, но както се вижда, те искат още. И разбира се, облаци идват и откъм БСП, защото по всичко личи, че БСП ревизира първоначалното си намерение да намали малко шума в навечерието на председателството и точно когато България е във фокуса на вниманието на Европа ми се струва, че БСП ще поставя много остро проблемите, което ще води до постепенно износване на подкрепата за властта. Това са проблемите. Поне до края на председателството правителството със сигурност трябва да е стабилно, а може и след това. А може и да мечтае за четиригодишен мандат по една много проста причина – икономическите показатели на България в момента конюнктурно не са лоши. Това означава, че правителството едва ли може да очаква някакви големи улични протести, например. Разбира се, както видяхте, не липсват сили, които могат и да ги организират. Водещ: Вие споменахте ДПС, които открито казаха, че и те като всяка друга партия биха искали да участват в управлението. Това е целта на всяка партия. ГЕРБ обаче странят от темата, не я назовават директно, не я коментират директно. Защо според вас? Първан Симеонов: Ами, защото е неудобна тема. ДПС означава обикновено проблеми за имиджа в България, колкото и ДПС да се дистанцира от външни влияния и ми се струва, че ДПС наистина седи далече от влияния от югоизток. Въпреки всичко, ДПС се възприема като част от представата за порочния български преход. Освен това, няма какво да се лъжем – историческите наслоявания и фактът, че тази формация по съществото си е етническа, всичко това прави ДПС много трудно приемливо в очите на мнозинството от българите. ГЕРБ прекрасно знаят всичко това и така да се каже, може би предпочитат бизнеса с ДПС, икономическото крило на ДПС, но не и явно обвързване с политическото крило на ДПС. Това е ситуация, която виждаме поне от няколко години, поне от няколко години насам. Водещ: Докога обаче ДПС ще успява да балансира на два фронта? От една страна, казват: „Защо не? Да, ще се включим в управление с ГЕРБ“. От друга пък са готови да подкрепят вота на недоверие на БСП. Винаги ли ДПС са печеливши – така да ви задам въпроса? Първан Симеонов: От тази ситуация ДПС са доста печеливши, защото има две силни формации, които се сражават – БСП и ГЕРБ. Това означава, че ДПС влиза в ролята на онази партия, която ще определя кой да има предимство. Когато има две блюда на везната, ДПС ще се мъчи да накланя везната. До преди година и половина, преди избирането на Корнелия Нинова в БСП и ръстовете, които БСП отбеляза, и победата в президентските избори, имаше една голяма формация и това беше ГЕРБ. Не просто аритметично, а чисто психологически БСП просто се беше притаила, притихнала. И това не беше лека ситуация за ДПС, защото нямаше как да играе ролята на диспечер – няма как да си диспечер, когато на терена има само един голям играч. Сега има двама големи играчи и ДПС, както изключително правилно отбелязахте, държи и двете врати отворени. Водещ: А има ли възможност, ако тези напрежения и разногласия, които вие очертахте, в правителството не бъдат изчистени и не могат да се разберат в крайна сметка ГЕРБ и ОП, ГЕРБ да прибегне до избора ДПС? Първан Симеонов: Съмнявам се, силно се съмнявам. Много е непрестижно. Освен това тук не става дума за противоречие ГЕРБ – патриоти. Тук става дума за Валери Симеонов и неговия специфичен политически стил. За това става дума. Както виждате, останалите две части от патриотите действат доста системно. Волен Сидеров е в напълно нова политическа роля. Той умее тези неща, дисциплиниран е, но маркетингово ориентиран в поведението си, по правилата на политическия маркетинг. Избира се едно послание, избира се един политически външен вид и той си е влязъл педантично месеци, ако трябва години наред, след което се сменя. Що се отнася до Красимир Каракачанов, той в момента е един от най-одобряваните министри. „Галъп интернешенъл“ мери тези данни всеки месец или на два месеца – политически и икономически индекс на „Галъп интернешенъл“ – и се оказва, че Красимир Каракачанов е успял да вземе завоя, така да се каже, от националистически лидер към натовски министър. Някак си няма конфликт в това. Разбира се, от време на време припламват скандали, като този, който видяхме преди няколко дни, но няма шйна надолу в доверието при патриотите, както например се случи при г-н Марешки, който ако утре има избори, едва ли би попаднал отново в парламента. Що се отнася до Валери Симеонов, пак казвам – този твърде своеобразен политически стил може би дори се и харесва на мнозина, защото той не дава мира на някои от силните на деня, а това няма как да не се харесва на хората. Аз мисля, че ще намерят начин да загладят всичко това. Прекалено дребно ми се струва, за да коства живота на правителството. По-скоро тук са важни три фактора, освен Валери Симеонов, разбира се, и понякога неговите по-скоро стихийни действия. Важен е, разбира се, Ахмед Доган, който не бива да забравяме, че за пръв път се обади от много време насам, т.е. не на шега ДПС иска да консумира повече политически ресурс. И разбира се, важен е един основен фактор – това е ни повече, ни по-малко, търпението на самия Бойко Борисов, защото аз не знам дали след председателството например няма да се замисли, че все по-трудно се управлява по този начин – това е нескончаема атака от страна на БСП. Всъщност БСП играе картите си много правилно в случая, защото ще се възползва от момента на председателството, когато Борисов няма къде да ходи, няма нито как да преформатира, нито как да каже любимото си „Отиваме на избори“, и ще създава проблеми на правителството, разчитайки на неумолимата политическа логика – тя наистина е неумолима. Всяка власт в хода на мандата лека-полека губи подкрепа. БСП просто ще си гледа часовника и ще чака момента, в който силите на двете формации ще се изравнят. Все още ГЕРБ има известна преднина пред БСП. С председателството тя може и да укрепне, може и никога да не се изгуби, но БСП ще прави правилното в такава ситуация – постоянно да се опитва да рони подкрепата за управляващите. Разбира се, БСП има едно неочаквано препятствие по този път и то е, че поне в краткосрочен план този остър сблъсък между двете партии по-скоро стяга и двете. Да, ГЕРБ неусетно и плавно ще губи подкрепа, като всяка управляваща партия, но най-вече плавно, защото докато се бият помежду си, те се и укрепват, стягат си електоратите. Водещ: В тази връзка, правилен ход ли беше тази декларация, че няма да има коалиция ГЕРБ – БСП едва ли не при никакви условия, или беше излишно? Първан Симеонов: Или до следващия конгрес, както ми се струва, че каза Владислав Горанов, ако правилно съм разбрал изреченията му. С усмивка го казвам, разбира се. Вижте, ако България започне да строи АЕЦ „Белене“, въпросът дали формално са в голяма коалиция или не няма да има особено голямо значение. Това също го казвам между другото. Тази декларация ми се струва точно в духа на това, което току-що казах – ГЕРБ осъзнава, че биейки се с БСП, укрепва своя фронт. Така нито патриотите могат да помислят за някакво разпадане, разцепване, нито електоратът на ГЕРБ може да се заозърта в различни посоки. Някак си така, пред ясното лице на врага, се постига мобилизация. Затова и ГЕРБ прави тази декларация. Иначе на тяхно място аз не бих правил такива декларации, защото се вижда, че в съвременния свят, в западния свят на все повече места основното разделение в обществото вече не е ляво-дясно, нито дори прословутото консервативно-либерално, което е много на мода. Разделението е между системни и несистемни формации, между умерени и радикали. И може да не е далече моментът, в който системните български формации може би трябва да обединяват усилия пред лицето на различните опасности за България. Поне засега такава перспектива не се вижда и затова ГЕРБ спокойно подписват такива декларации, но ми се струва, че тази декларация работи по-скоро краткосрочно. В дългосрочен план може и да им се наложи да я преосмислят някога. Водещ: Предстоят изборите за местна власт през 2019 г. Ще станат ли те отново арена и мерило изобщо за партийната подкрепа, независимо за каква власт са? И може ли да се повтори сценарии в стил това, което се случи на президентския вот, когато резултатът от него стана повод за оставка на кабинета „Борисов 2“? Първан Симеонов: Ще се опитам да отговоря максимално кратко. Ситуацията в момента наистина изглежда стабилно, защото икономиката е що-годе ОК, политиката малко зацикли, но в такава ситуация не е отменено генералното търсене за алтернатива. Защото колкото и да казваме, че икономиката е добре, социалното разслоение продължава да е факт, а пък политическият процес с всичките тези скандали може да започне да изглежда толкова грозновато, че хората да започнат да се озъртат за генерална алтернатива. Слави Трифонов също гледа своя часовник и се чуди дали да влезе и кога да влезе, но това е друга тема. В такава стабилност мнозина биха видели просто застой. Няма усещане, че отнякъде може да дойде промяна. Даже е малко тягостно. В такива моменти ледът е твърд, но едновременно крехък. Точно това бяха президентските избори с Радев. Тогава, помните, пак ГЕРБ просто трябваше да види кой му е най-рейтинговият. Излизаха там едни данни, че ще бият 2 на 1 и всичките тези неща – изведнъж се оказа, че първата, ама първата, внезапна, появила се отнякъде алтернатива на цялото това тягостно безветрие побеждава и то побеждава мощно. ГЕРБ вече имат тази обеца на ухото, знаят я, виждали са я и знаят, че ако това нещо се повтори на кметските избори, ще бъде двойно повече, защото кметовете са ГЕРБ, ГЕРБ – това е местната власт. И точно затова Борисов толкова пространно коментира случилото се онзи ден в София. Не че беше нещо мащабно, не че беше нещо грамадно, но за пръв път се случи многото различни протести на столични теми да се обединят в един и той да получи остър връх в искането на оставка на самия кмет. Вижда се, че някъде вече в завършека на своя мандат, а може би на своите мандати, Йорданка Фандъкова спира да е онази безспорна фигура. И да, абсолютно прав е Борисов да види, че имаше и сини, и червени хора май на тия протести. Т.е. в страната и по места може да протече един процес „ала Плевен“, където спомняте си, че сини и червени се обединиха срещу кандидат на ГЕРБ и в крайна сметка имат кмет на Плевен, от Движение „България на гражданите“ е кметът по-конкретно, но не това е важното в случая. Така че ГЕРБ виждат ето това изтъняване на леда. Той е твърд – политическият процес е зациклил, икономиката е долу-горе добре, обаче озъртането за генерални алтернативи на всичко и всички отново е в ход. И тук-таме по места ГЕРБ може да се страхуват да не допуснат пробив зад привидно идеалната ситуация. Затова е и тази мобилизация на изборите, защото те виждат, че идва моментът, когато все повече хора се замислят. Прави се нещо и това е хубаво и това казваха допреди години, а сега все повече казват прави се нещо, но се прави некачествено. Все повече хора се вглеждат в детайлите. Това е красивото противоречие, красивата диалектика на политическия процес – точно това, което те прави силен, после започва да те убива. Точно затова, че си създал очаквания у хората, ти си ги направил и много по-придирчиви. Точно затова, че си им дал няколко нови моста и кръгови движения, точно затова те вече са се научили и са започнали да гледат дали мостовете и кръговите движения са добре изпълнени. Това е политическият процес, това е неумолимата логика на политиката и ГЕРБ знаят. Пък и получиха много тежък урок на президентските избори. Евелин ЦАНЕВА

28 Ноември 2017 | 16:33 | Радио "Фокус"