ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Румяна Коларова: Тепърва и депутатите в парламента, и самият президент Радев ще се окажат в ситуация, когато ще трябва да започнат да отговарят на очакванията на хората

Проф. Румяна Коларова: Тепърва и депутатите в парламента, и самият президент Радев ще се окажат в ситуация, когато ще трябва да започнат да отговарят на очакванията на хората

Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за Изборното студио в обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

22 Ноември 2021 | 11:00 | Радио „Фокус“

Проф. Румяна Коларова: Лошите новини са за БСП и „Демократична България“, защото участието им в бъдещ кабинет ще има драматични за тях последици

Проф. Румяна Коларова: Лошите новини са за БСП и „Демократична България“, защото участието им в бъдещ кабинет ще има драматични за тях последици

Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в Изборното студио на обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Вотът в неделя се характеризира с последвала вялата кампания безпрецедентно ниска избирателна активност и предизвикала безразличието на избирателите. Поканих за анализ политолога проф. Румяна Коларова, която е и председател на Българската асоциация за политически науки. Добър вечер. Проф. Коларова, какво наблюдаваме – апатия или бойкот у избирателите? Румяна Коларова: Бих казала, че по-скоро е апатия. И по-скоро може би е очакване, че и този път техният вот ще бъде пренебрегнат и няма да може да се сформира правителство. Освен, разбира се, летните жеги, летните планове, според мен, отчасти тази ниска избирателна активност се дължи и на датата, която беше определена. Мисля, че много по-различно щеше да бъде, ако датата беше 4 юли. Разликата между 4 юли и 11 юли е много голяма когато става дума ваканционно настроение и въобще за готовност за гласуване. Водещ: Какво да очакват избирателите след вота, възможен ли е стабилен кабинет? Румяна Коларова: Стабилен кабинет беше възможен и в предишния парламент, ако се търсеше формулата, с която се излиза от подобна ситуация във всички западноевропейски парламентарни демокрации. С други думи, ако имаше готовност за т.нар. „свръхшироки коалиции“. Коалиции, в които всяка една партия може да се окаже, както се казва допълнителна или без всяка една от партиите или поне през двете или две от партиите да може да функционира мнозинство. Всъщност, до голяма степен политическата криза, с която влязохме в изборите през април тази година, се дължеше на факта, че в България при ясно фрагментиран вот на избирателите беше формирана минимално печеливша коалиция, в която се налагаше партийната воля на големия или на малкия партньор. А ефективното и прието може би от българските избиратели управление в България е по-скоро от консенсусен тип. Управление, при което се търси максимално широко съгласие сред парламентарно представените партии. Всъщност, успехът на предишните два кабинета на Борисов се дължеше именно на това – предишните два кабинета на Борисов търсеха максимално широка база за съгласие в парламента. Големият проблем на подобно управление е, че трудно се правят реформи. Трудно се взимат решителни мерки. Така че всъщност това са може да се каже Сцила и Харибда. В момента сме в безизходица, именно защото правителство беше категорично правителство на едно малко мнозинство. Водещ: Проф. Коларова, обаче защо президентът остави 11 юли, а не 4 юли? Вероятно ще ми отговорите, че това е да удължи живота на служебния кабинет, и отговорът ви ще породи следващия ми въпрос – а защо служебният кабинет трябваше да играе централната роля и да бъде част от предизборната кампания, което всъщност не му е работа? Румяна Коларова: Вижте, ако ставаше дума само за някакъв вид агитация, да, в края на краищата това щеше да бъде малкият дявол. В случая обаче не става дума за агитация, става дума за упражняване на власт. И тази власт се упражнява – ето, адвокат Екимджиев ще ви каже – тази власт се упражнява по начин, по който от отдавна не е упражнявана в България. Все пак МВР си позволява да упражнява натиск. Не искам да кажа другата прекрасна българска дума „респектира“, но със сигурност има и такъв тип политика. Така че тук очакването беше, че служебното правителство ефективно ще промени вота, и съответно се удължава времето, защото хубавото на служебното правителство е, че няма време за ефективни действия. В случая беше потърсен начин да се удължи възможността за подобни ефективни действия, като тук искам да подчертая, че не е въпрос за репресия, а например, и това е много важно да подчертая, може би по-скоро очакване за някакъв вид инвестиции, макар че за толкова малко време инвестиции трудно могат да се направят, но пък нали виждате, какво се случи с този завод за електрически автомобили. Водещ: Да де, но се оказва, че собствениците на този завод май не са германци, а косовски албанци. Стана нещо като вица с компютрите и компотите. Румяна Коларова: Колкото повече време минава, толкова повече неща ще стават ясни около тази интвестиция. Има и другият момент, който е: трябва да бъде достатъчно дълго времето, но не много, за да може да има и другия ефект – да съобщиш добрите новини без те да могат да бъдат проверени, и да съобщиш лошите новини без те да могат да бъдат проверени. Така че нали разбирате, това е нож с две остриета. Аз мисля, че това е безпрецедентно използване на служебното правителство и се надявам по-нататък българските депутати да преосмислят тази институция и в някаква степен да се наложи друг тип подход. Сега, най-добре това би било, ако се плати политическа цена за подобна нетипична стратегия. Водещ: Кой да я плати? Румяна Коларова: Политическите сили, които я използват. Вижте, на всички е ясно, че това служебно правителство може да участваше в предизборна кампания на парламентарните избори, но основната цел и задача на служебното правителство са президентските избори. Така че ефектът, който ще видим, ще бъде на самите президентски избори. И разбира се, тук залогът е много голям, тепърва ще видим в каква степен президентът активно ще се намеси при формирането на правителство. Защо? Защото явно беше, че правят спекулации и в тази посока. И неслучайно президентът Първанов например декларира, че той не се е месил при формирането на Тройната коалиция. Така че това е всъщност големият въпрос – как ще продължи тази активност на служебния кабинет. Водещ: И какво отражение може да се окаже върху президентските избори, при положение, че се състави кабинет, и в другия вариант на сценария – че не се състави? Румяна Коларова: За това тепърва ще разсъждаваме. Според мен, големият въпрос в този случай по-скоро е: колко мандата ще получат партиите на протеста, и доколко например партията БСП ще бъде склонна да подкрепи едно правителство, ако то бъде сформирано. Защото вижте, нека бъдем честни, след като БСП пострада от възхода на „Има такъв народ“, губейки своята втора позиция, сега в момента виждате, че тя наново търпи щети, първо, по-големи, отколкото ГЕРБ, отколкото търпи управляващите ГЕРБ. Вижте, това е нещо, което е изключително важно да подчертаем. Нейното трето място вече е застрашено. И аз мисля, че ще бъде изключително недалновиден ход, ако БСП е готова да подкрепи правителство на партиите на протеста. Аз мисля, че това ще бъде дори самоубийствен ход. Защото по този начин БСП ще се подреди като третото джудже около „Има такъв народ“ и „Демократична България”. Водещ: Но дали ако ДПС подкрепи партиите на протеста, няма да лъсне вече като истина спекулацията, която се тиражира вече в различни медии, че зад „Има такъв народ“ конструктът е на ДПС? Румяна Коларова: Вижте, в този вариант големият губещ ще бъде „Демократична Българи“, която многократно обвиняваше ГЕРБ, че управлява с невидимата подкрепа на ДПС, при положение на всички вотове на доверие, на недоверие в правителството на Бойко Борисов, съответно във всички тези вотове ДПС гласуваше като опозиция. И ако „Демократичен България“ се гласи да участва в правителството с подкрепата на ДПС, това е самоубийствено за тях. Водещ: Не се ли получиха два самоубийствени варианта – в единия отива БСП, в другия отива „Демократична България“, и няма правителство. Румяна Коларова: Ситуацията в парламента, сега аз не знам дали си спомняте, това е мой любим разказ на Шукшин, който се казва: „И на сутринта се събудихме“. Водещ: Осемте героя във филма се събуждат сутринта в градския отрезвител. В нашия случай могат да са и шест. Румяна Коларова: Аз мисля, че ситуацията в парламента в момента е точно „И на сутринта се събудиха“ – това е нещото, което наблюдаваме в момента. Водещ: То може да се каже и друго: внимавай, какво си пожелаваш. Повечето партии искаха на всяка цена да влязат във властта – ето им я властта – да видим какво ще правят с нея. Румяна Коларова: Тепърва ще видим. Разбира се, че тези резултати, които в момента се обявяват от екзитполовете, не само че не са окончателни, те не са абсолютно достоверни. Много по-достоверната прогноза се прави чрез т.нар. „паралелно преброяване“. Така че тепърва ще се ориентираме в тези малки разлики, каква е истината. Разбира се, с машините предполагам, че очакваният резултат в понеделник сутринта ще бъде готов, надявам се, но според мен, как да ви кажа, има всъщност две добри новини и две лоши. Двете добри новини са свързани с това, че първо, виждаме, че българската демокрация е консолидирана напълно. Това означава, че чрез протести в България вече не може да се сменя властта. А че чрез протести не може да се сваля правителство, видяхме още по времето на правителството на Орешарски, но сега видяхме, че протестите не могат радикално да обърнат и нагласите на избирателите. И това е една добра новина, защото това показва, че имаме стабилност на демокрацията. Втората добра новина е, че все пак имаме стабилност на партийната система. Това какво означава – на два пъти българската партийна система претърпя много, много тежко сътресение, катастрофа или колапс. Това беше при появата на НДСВ, изчезването на НДСВ и след това при появата на ГЕРБ, като вижте колко интересно, и двата пъти тези две партии се появяваха като алтернатива на дясното, но големият губещ беше левицата. И сега виждате, че ситуацията става още по-трагична за левицата. Сега в момента все пак може да се каже, че основните партии успяват да удържат своето присъствие, като на сцената излизат претенденти за тяхната позиция и за тяхната роля. Претендентът за БСП, там битката е може да се каже не толкова равностойна, но с много тежки щети за БСП, претендентът там е Мая Манолова. А претендентът за либералното е съответно „Демократична България“. ДПС в някаква степен трябва да отстоява, да защитава своята позиция. А претендентът за дясното е ясен - „Има такъв народ“, който и напоследък отстоява много проевропейска позиция, проевропейска, пронатовска. Все пак това, което виждаме, е, че може би претендентите имат ресурс, но този ресурс не е достатъчен, и всъщност, т.нар. „партии на статуквото и партиите, които форматират партийната система, успяват да отстоят, не претърпяват срив, както много се искаше и както се прогнозираше от част от активно ангажираните с политически позиции мои колеги. От тази гледна точка все пак можем да кажем, че българската партийна система има някаква устойчивост, че българската партийна система все пак поддържа някакви или запазва някакви основни играчи, което само по себе си е също така добра новина. А към тези две добри новини трябва да добавим и двете неприятни новини, а те са, че т.нар. примерно тази стабилност на партийната система води до невъзможност да се формира кабинет. Защото участието на БСП и ДПС в кабинета е нещо, което те си мислиха, че може макар и болезнено, да е приемливо за партиите на протеста, всъщност се оказва, че ще бъде доста драматично, с доста драматични последици както аз посочих в единия случай за БСП, а в другия случай – за „Демократична България“. Защо? Защото вие знаете, ДПС има някаква относителна електорална стабилност. Така че вижте, тук големият въпрос е: готови ли са те да платят първоначалната негативна цена, защото аз съм напълно убедена, че едно правителство на широката коалиция, широко коалиционно правителство е добрият управленски формат. Обаче в момента той не е приемлив и не е лесно решение. Така че тепърва ще видим какво ще се случи. Водещ: Другата лоша новина? Румяна Коларова: Това са. Те са две лоши новини – едната е за БСП, другата е за „Демократична България“. Водещ: Какви тенденции се очертават, проф. Коларова? Румяна Коларова: Не знам. Аз трябва да коментирам, и тук искам да кажа, че коментарът ми е абсолютно професионален, в смисъл не искам да се приема като някакъв вид негативно емоционално отношение или отенъчно отношение. А конструктивно решение би било на следващите избори „Има такъв народ“ да се свие максимално. Това е доброто решение от моя гледна точка. Водещ: Какво означава това да се свие максимално на следващите изобари? Тоест, допускате, че сега няма да се сформира кабинет, ще има още едни избори и тогава, така ли? Румяна Коларова: Евентуално. Или дори и да се формира кабинет, формирането на кабинет да доведе до естествен резултат изконсумиране на подкрепата за „Има такъв народ“. Това е за мен конструктивното решение, ако ме питате, къде виждам и как виждам конструктивно решение на ситуацията. Защото партията, която със сигурност не отговаря на критериите за демократичност, е тази партия, „Има такъв народ“. Тя е изключително неясна в своя профил, тя е изключително неопределена в политическите си цели. Също така, според мен, няма да удържи едно устойчиво управление, няма да може да гарантира една устойчива парламентарна група. Така че пред тази партия има много въпросителни и едновременно с това за мен тази партия поне до този момент не отговаря на критериите за демократична организация. Водещ: Оттам вече загатнаха, че няма нищо лошо да има и още едни избори, и още едни, така че те са се подготвили за избори. Румяна Коларова: Разбира се, че има лошо. Но може да се окаже неизбежно. Водещ: А, проф. Коларова, ще има ли политически лидери, които ще платят висока цена след този вот? Румяна Коларова: Би трябвало. Ако мен ме питате, би трябвало. Най-висока цена би трябвало да плати лидерът на БСП. Това е партията, която и на предишните, и на тези избори претърпя най-голяма загуба. Така че ако някой трябва да плаща висока цена, ако има партиен лидер, който трябва да плаща висока цена, това е Корнелия Нинова. Но дали ще я плати, не съм сигурна. Виждате, как тя се измъкна суха от предишните избори. Цоня Събчева

12 Юли 2021 | 10:00 | Радио „Фокус“