ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Антоний Гълъбов: Изискването за зеления сертификат обвързва некомпетентното управление на тази криза с некомпетентното управление на всички други кризи

Доц. Антоний Гълъбов: Изискването за зеления сертификат обвързва некомпетентното управление на тази криза с некомпетентното управление на всички други кризи

Доц. Антоний Гълъбов, социолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

23 Октомври 2021 | 12:00 | Радио „Фокус“

Доц. Антоний Гълъбов: Зад хода на Слави Трифонов прозира опит да бъде прехвърлена на останалите партии отговорността за разпускането на 46-ото НС

Доц. Антоний Гълъбов: Зад хода на Слави Трифонов прозира опит да бъде прехвърлена на останалите партии отговорността за разпускането на 46-ото НС

Доц. Антоний Гълъбов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Слави Трифонов предлага правителство на малцинството с премиер кадъра на НДСВ Николай Василев. Какво е това - рискована политическа авантюра или добре премислен ход, поставящ останалите партии в ъгъла и изместващ анализите от предсрочните парламентарни избори? Въпросът е към доц. Антоний Гълъбов. Какви са сценариите пред България след 11-ти юли и при изпреварващия всички процедури ход на господин Слави Трифонов? Антоний Гълъбов: Нека да започнем с по-добрата интерпретация. Аз в известен смисъл почти се зарадвах, че „Има такъв народ“ реши да поеме политическа отговорност, тъй като до момента не бяхме свидетели на това. За съжаление обаче начинът, по който това беше направено, не успява да разсее съмненията, че става дума по-скоро за провокация. Ще обясня защо. На първо място, защото е напълно очевидно, че подобен проекто-кабинет не може да бъде лансиран сега. На второ място, защото за съжаление зад подобен политически жест, като че ли се вижда опит да бъде прехвърлена отговорността за разпускането на 46-то Народно събрание на останалите партии. Опасявам се, че става дума за друг начин да бъде провален проучвателният мандат. Чувахме в предизборната кампания, доколкото чувахме нещо изобщо от тази политическа формация, че те се канят да постъпят правилно, както казваше Тошко Йорданов, с други думи – ако нямат мнозинство, да върнат мандата. Опасявам се, че това е друг начин да бъде върнат мандатът, само че този път да бъде прехвърлена отговорността на другите политически партии, които няма да подкрепят в този му вид такъв проекто-кабинет. Има разбира се още един прочит, който ми се струва много важен. Ние се намираме вече 7 г. в много тежка корпоративна война. След фалита на КТБ тази война излезе на повърхността, в последните 2 г. тя вече придоби изключително сериозни мащаби. И ми се струва, че тази оферта, този анонс на „Има такъв народ“ е форма на предложение за примирие в тази корпоративна война, тъй като, като че ли продължаването на тази война ще продължи да бъде точно толкова разрушително, само че този път тази оферта изглежда по-скоро като желание всички да приемат новото разпределение на корпоративни интереси в България, а не да се опитат да отстоят собствените си интереси. Водещ: Ако ви разбирам правилно, извинете, доц. Гълъбов, вашата теза е, че статуквото само си смени партията? Антоний Гълъбов: Цялата тази игра на статукво и промяна е изключително примитивна. Аз се надявам по някакъв начин да успеем да излезем от този дълбок ров, в който влязохме. Няма статукво и промяна. Всъщност единствената нова политическа формация е „Има такъв народ“, всички останали политически формации и политически лица, които виждаме, са хора, които имат дълга политическа биография. Така че да се търси подобно разделение е дълбоко несериозно. За мен отново казвам, най-сериозният проблем, онова, което предизвиква изключително сериозна турбуленция в българското общество е, че става дума за едни много сериозни пари, става дума за много сериозни интереси, които се почувстваха застрашени, които бяха уязвени и които в момента продължават тази многопосочна битка, защото няма ясно очертан фронт. Има различни групи от интереси, които се опитват да надделеят в момента. Аз много силно съм обезпокоен, защото България буквално е на ръба на много стръмна криза, много опасна криза. Ако 46-то обикновено Народно събрание последва съдбата на 45-то, това означава да имаме продължаващо служебно правителство, назначено от Румен Радев, което да организира избори две в едно – парламентарни и президентски наесен. Това е, както вече си позволявам да го определя, отровно зеленият сценарий за България. Това означава загуба на време, загуба на възможности и неизчислими икономически и социални щети, които ще засегнат всеки от нас. Водещ: Като говорите за икономически интереси, бихте ли назовали, кои точно стоят зад проекта, лансиран от господин Трифонов днес? Антоний Гълъбов: Това ми е трудно да кажа, не защото не искам да го кажа, а защото комбинацията е много сложна. Нека да се опитам само да маркирам моя анализ докъде стига. В началото имахме фамилиите Даневи, Арабаджиеви, Миню Стайков и т.н., хора, които направиха парите си през 90-те години. Част от тях направиха тези пари в така наречения преход, част от тях бяха свързани с бившата комунистическа номенклатура. Там имаше по-скоро смяна на поколения. Когато те бяха изтласкани от позициите си и на тяхно място застанаха следващите поколения, които разбира се имаха сходен бекграунд, но така или иначе се опитаха да сменят тези поколения. Но междувременно се появиха много хищни, много агресивни корпоративни интереси, които се опитаха да пренаредят позиции, опитаха се да пренаредят възможности за бизнес, едновременно с това всъщност през последните почти 2 г. имаме една много по-активна позиция на прокуратура и на държава срещу част от тези корпоративни интереси, в резултат на което в крайна сметка те се обединиха. Те се обединиха без да сключват някакво споразумение, те просто действат в една и съща посока. Голяма част от агресията в публичното пространство е инспирирана именно от тези ощетени корпоративни интереси. Няма никакъв друг начин да си обясним нито институционалното противопоставяне, нито цялата тази ярост, която се изля в българското общество, освен с интересите, които бяха нарушени. Можем да си говорим дълго за имена, за фамилии, за братя, за други хора, но този деликатен баланс между тези корпоративни интереси, беше нарушен, в резултат на което се появиха така наречените политически трусове. Това, което искам да разбера, много искам да разбера наистина, е доколко това, което видяхме като заявка от страна на господин Трифонов, което е нека да бъда максимално коректен, то е полуграмотно от политическа и демократична гледна точка. Това е гражданска полуграмотност. Полуграмотността е по-опасна от неграмотността, защото неграмотният човек знае, че не знае. Полуграмотният смята, че знае всичко. Разбира се, един от почти примерите, които ще бъдат давани през следващите дни е фактът например, че в конструкциите на този кабинет, който ни представи господин Трифонов практически няма Министерство на околната среда. Но да оставим това настрани. Големият въпрос е, наистина какво стои зад този проект, тъй като става дума за проект, става дума за продуцентска компания, която стана партия. Не е вярно, че едни граждани са се възмутили, предизвикали са един референдум и след това са направили една партия. През цялото време става дума за една компания, която организирано, със собствените си възможности, успя да събере необходимия брой за предизвикването на национален референдум, след това регистрира политическа партия. Достатъчно е да се погледне в какви отношения са членовете на ръководството на „Има такъв народ“ спрямо господин Трифонов – те са негови служители. Така че липсата на граждански рефлекс в българското общество, липсата на разбиране за това, че когато една компания става партия, нещо не е наред. Това е, което ме притеснява. Защото отново казвам – България губи, всеки ден е загубен в момента. В момента все още е топло, в момента пандемията изглежда сравнително кротка. Никой не може да каже, как ще изглежда цялата картина през есента. И разрушителният ефект на тази криза може да бъде много тежък. Много тежък наистина. На мястото на онези, които протестираха миналата година и хвърляха яйца, на есен може да видим хора, които не могат да си позволят да си купят тези яйца. България се намира в риск. България се намира в риск и всяко заиграване с политическата отговорност в момента е абсолютно недопустима. Вчера имахме изключително тежък отговор на българските избиратели. И до момента ЦИК не е публикувала избирателната активност към 20 часа или към 21 часа, когато официално обяви края на изборния ден, но официално публикуваната избирателна активност към 16 часа е 27,2%. На 4 април само 27% от българските граждани избраха да гласуват машинно. Никога досега от 1990 г. досега никога българските граждани не са били в такава степен очевидно отказващи да участват в избори. Това е най-ниският резултат, който сме имали изобщо на каквито й да е било избори. И самият факт, че политическият елит не коментира отказа от гласуване, не коментира изключително ниския резултат на участвалите в изборите, само по себе си означава, че българският политически елит не разбира, какво му казват българските граждани. Водещ: При това положение какво ще се случи, доц. Гълъбов, ако партиите в парламента все пак подкрепят проекта на Слави Трифонов? Антоний Гълъбов: Това би означавало партията „Има такъв народ“ да поеме отговорност за управлението на страната. Отново казвам – това е по-добрият вариант, отколкото веднага да отидем на избори, още в края на август да бъде разпуснато 46-тото Народно събрание. Отново казвам – не съм паникьор, дълбоко убеден съм, че се намираме на ръба на много сериозна криза. И това трябва да бъде разбрано добре, тъй като независимо дали ще произведем мнозинство и правителство, 46-тото Народно събрание ще започне да законодателства. И видяхме практиката на 45-тото, в което същата тази политическа партия само преди три месеца отказа да състави правителство, но прие промени в Изборния кодекс, които доведоха до вчерашния резултат. Какво пречеше на г-н Трифонов това вълнуващо обръщение към българските граждани да се случи след изборите на 4 април? Абсолютно нищо. Какво се промени междувременно? Водещ: Какво е вашето обяснение? Защо тогава бе оставено формирането на служебен кабинет, а днес, изпреварващо, г-н Трифонов анонсира правителство? Антоний Гълъбов: Отново казвам – аз се опасявам, че това е друг начин да бъде провален проучвателния мандат и отново това служебно правителство може би да бъде преназначено, да се изправим пред някакви абсолютно небивали ситуации, от типа на това служебно правителство да актуализира бюджет. Тези хора не разбират, че служебното правителство не носи отговорност, освен пред държавния глава, който на свой ред не носи отговорност пред гражданите. Водещ: Доц. Гълъбов, ако обаче допуснем хипотезата, че гонейки целта да се отиде към следващи предсрочни избори, г-н Трифонов е сътворил един кабинет, който ще се окаже може би неработещ, ниско компетентен, невъзможен да се справи с предизвикателствата, какво ще се случи тогава? Антоний Гълъбов: Нека да поставя в скоби нещо, което може би би трябвало да бъде подчертано, но нека да го оставим настрани. Нека да кажа само, че това е признак на изключителен политически провинциализъм – да представяш кандидатите си за министри с броя на езиците, които знаят. Много съжалявам, вече сме в ХХI век, политическият елит не се представя така. Това е дълбок политически провинциализъм, който за мое огромно съжаление изглежда много, много интересен на мнозина – дали един кандидат за министър знае три езика или четири, или пет. Оставям това настрани. Онова, от което се опасявам, е, че това е начин да бъде провален мандатът, защото първите реакции на политическите сили в бъдещото Народно събрание бяха или изключително ограничени, или открито негативни. А предложен по този начин, представен по този начин кабинет, много трудно би могъл да събере необходимото мнозинство. Но огромният въпрос е, как след това ще работи, как ще работят тези хора. Аз съм сигурен, че по-голямата част от тях са почтени хора, които са развили кариерата си, които са работили упорито, за съжаление голяма част от тях – в частния сектор, без сериозно познание за това какво означава държавно управление, какво означава публична администрация, как се управлява публична администрация. Оставям и това настрани. Големият въпрос е, че едно правителство, което получава такъв мандат от г-н Трифонов, който е разпръснат във всички възможни посоки, трябва да има парламентарна подкрепа. Тук трябва да кажа още две неща – самата структура на кабинета и неговите цели, представени от г-н Трифонов. Съжалявам много, но част от тези цели не са цели на изпълнителната власт. Това са законодателни цели. Други са предмет на местна власт. Така че липсва какъвто и да е опит да се мисли държавнически. Точно затова се опасявам, че става дума за провокация, която има за цел просто да прехвърли на другите партии отговорността за отказа от съставяне на правителство. Водещ: Каква е ролята на президента в тази история? Той дали е бил информиран за намерението на г-н Трифонов? Дали е бил консултиран или и той е бил неприятно изненадан днес, както всички останали, съдейки по мълчанието на президентската администрация? Антоний Гълъбов: Нека да кажа така, поемайки целия риск от подобно заявление: амбициите на г-н Радев не съвпадат напълно със сценария, който виждам зад „Има такъв народ“. Става дума за две различни перспективи. Нека да обясня. „Има такъв народ“ има средносрочна политическа цел, която е изключително важно да бъде разбрана. Тази цел е да бъде променен самият модел на политическо представителство в България. Смяната към мажоритарна избирателна система означава по същество част от тези партии, които в момента вече са избрани за 46-тото Народно събрание, да изчезнат. Това трябва да се разбере много ясно. Зад „Има такъв народ“, зад идеите на референдума, зад политическата програма на тази партия стои амбицията да се пренареди изобщо политическото представителство. Докато за мое голямо съжаление, зад амбициите на г-н Радев аз виждам желание да се промени формата на държавно управление и да влезнем в полупрезидентски режим на управление. В момента като че ли – дано да греша – в момента като че ли се опитват да обяснят на българските граждани, че парламентарната форма на управление е слаба, че парламентът не е нищо сериозно, че ето там някакви хора се карат. Абе не е ли по-добре да вървим направо към една президентска република, както казват някои говорители на г-н Радев, официално и неофициално. Така че това са два различни сценария, които в някакъв период от време влизат в синхрон, тъй като имат общи интереси, но искрено се надявам България да избегне и двата. Големият въпрос е в това, че вчерашният сигнал на българските граждани показва, че те меко казано не одобряват това, което се случва. Водещ: И винаги в такива ситуации излиза основният въпрос – Qui bono? Кой има интерес? Антоний Гълъбов: Кой има интерес България да е слаб и неубедителен член на Европейския съюз и на НАТО? Кой има интерес България да продължава този чудовищен рефрен за това, че България е най-бедната страна, най-корумпираната страна? Кой организира резолюцията на Европейския парламент срещу България? Кой отказа да реагира на тази резолюция? Защо публичният образ на България в света беше омаскарен, казано на български език, през последната една година? С чии усилия? Кога, кога, кога уважавани медии в Европейския съюз биха си позволили да публикуват текстове, които публикуваха? Тук не става дума за това да бъде сменена една политическа партия, тук не става дума да бъде оценена ролята на един министър-председател. Всичко това руши публичния образ на България, който в момента е в ужасяващо състояние. Така че когато си отговорим на въпроса кой има интерес от това България да изглежда така, както изглежда в момента, ще си отговорим на въпроса и откъде идват тези сценарни опити на други сценаристи, които нямат свое шоу, но си наемат такова. Водещ: Според вас кой е този заинтересован, бихте ли могли да назовете? Антоний Гълъбов: А, със сигурност. В геополитически план става дума за Руската федерация – там няма абсолютно никакви колебания в това отношение, тъй като от официалните институции на Руската федерация до самопровъзгласили се говорители на Кремъл в България чуваме едно и също. Така че без всякакво съмнение тук имаме един много силен център на влияние, който е геополитически. Но имаме и местни интереси, имаме и местни амбиции, които допълват и рушат образа на България. Това е абсолютно недопустимо. Това трябва да се превърне в тема на един изключително сериозен вътрешен разговор в българското общество. Лошото е, че нямаме политически елит, който да е в състояние да го структурира и да го води. Цоня Събчева

13 Юли 2021 | 11:00 | Радио „Фокус“