ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. д.н. Венелин Терзиев: Нека в деня, в който се е родил Йордан Йовков, си припомним думите му - България, какъв дълбок и нов смисъл има тая дума

Проф. д.н. Венелин Терзиев: Нека в деня, в който се е родил Йордан Йовков, си припомним думите му - България, какъв дълбок и нов смисъл има тая дума

Анализ на преподавателя от Военна академия „Г. С. Раковски“ проф. д.н. Венелин Терзиев, озаглавен „За границите и времето – мисли за Йордан Йовков“. Мнението се разпространява от Военна академия „Г...

9 Ноември 2021 | 14:00 | Военна академия „Г. С. Раковски“

Проф. д.н. Венелин Терзиев: Когато управляваш процесите в една държава, трябва да показваш не само дипломите си, а и политиката, която трябва да правиш

Проф. д.н. Венелин Терзиев: Когато управляваш процесите в една държава, трябва да показваш не само дипломите си, а и политиката, която трябва да правиш

Проф. д.н. Венелин Терзиев – преподавател във Военната академия „Георги Стойков Раковски“, в интервю за предаването „Добър ден, България на Радио „Фокус“ Водещ: Професоре, свикнали сме да свързваме, а и повечето неща в България със столичните жълти павета. Обаче, как се прави наука извън столицата? Венелин Терзиев: Реалностите обикновено са такива сложени във времето и пространството. Наистина в София са съсредоточени най-много от университетите в България, а и в София се намира и Българска академия на науките. Това е факт, който ние не можем бързо и да искаме да променяме. Така че основно науката, научните изследвания се извършват в София. Или т.нар. „научна инфраструктура“ е разпределена неравномерно в страната. Ако погледнем в Северозападния район на планиране почти няма университети, ако сметнем, че Плевенския медицински университет се намира в Северозападния район на планиране. Водещ: Отчасти. Венелин Терзиев: От части. А в останалите 3 относително големи като територия области: Видин, Враца и Монтана, няма наличие на висше учебно заведение и няма научноизследователски институт. Така че планиране на процес на развитие на научните изследвания е особено важно. Те са такива, разположени по този начин, промяната им не може да става бързо и драстично, пък не е и необходимо. Науката изисква изграждането на определен капацитет, тоест, наличието на хора, които да имат определени компетенции да се занимават с наука. Разбира се, наука се прави и извън столицата. Имаме определени академични центрове: Пловдив, Варна, Бургас, Русе и други градове, където имат дългогодишни традиции както в научноизследователската дейност, така и в образователната дейност, свързана с висшето образование. Може би по-скоро тежък е въпросът какво сега се случва с тази система на висшето образование и защо точно сега? Водещ: Трябва ли хора, които са се докоснали практически до нещо да преподават в университетите, за да могат по-лесно студентите да ги разбират, а не хора, академични както обичаме да ги наричаме, които само са чели? Венелин Терзиев: За съжаление, академичният човек е относително затворен човек. Той плува в свои води, в свое пространство, неговите мисли са малко по-различни. Това може би е хубаво в една определена плоскост, но може би е вредно за това, че част от колегите ни, които преподават знание, а не само информация, никога по никакъв начин не са извършвали това, което преподават. Няма как да учиш един човек на управление, когато никога и по никакъв начин ти не си управлявал нищо в собствения си живот. А и преди малко в предварителния ни разговор говорихме, че възлагането на определени надежди и очаквания на хора, които поставяме на определени политически позиции да управляват процеси, трябва да имат натрупан опит. Този опит става освен с наличието на много знания, става и чрез житейски опит, който трупаме в годините. Няма как ние на 20-22-23 години да имаме онзи житейски опит, онези препятствия в живота, които да сме преодолявали, за да можем да вземем правилни и точни решения и да управляваме процесите. И ако се върнем в релацията защо системата ни на висше образование куца или крета в момента, то трябва да кажем, че ние в средата на 90-те години я поставихме в една ситуация на пазарна икономика, в която пазарът да диктува бъдещите очаквания: студентът, парите, желаните специалности, такива откриваме, такива реализираме. И виждате ли, стана залитане във времето – пренатрупвания, дисбаланси, „производството“ – производството разбира се в кавички, защото хората не се произвеждат със своите компетенции по такъв начин, а по-скоро създаването на кадри, които са прекомерно в една област, а в други липсва. Технологичните, техническите науки отдавна не са привлекателни. Това решение на този проблем, който е твърде голям за държавата ни, се нарича правилни политики. В годините какво правим – ние виждаме имаме конкретен проблем, опитваме да си го решим, но не решаваме целия проблем и той продължава да стои. Ако след 5 или 10 години, както се говори и каквото показва статистиката, ще имаме липса на различни преподаватели в различни направления, тогава ли ще започнем да решаваме този проблем, и дали карата на висше образование, защитени професии – това са инструменти, това не са политики решават този проблем. За да решим този проблем, който е много голям за държавата ни, трябва да направим конкретен и точен анализ, да знаем потребността от това, което ще ни се случва след известно време. Защото науката и образованието не са системи, които действат бързо, това не е пожарната, това не е бърза медицинска помощ. Това е нещо, което дава резултат след 5 и 10 години. И ако ние с вас сме учили преди 20 и повече години и сме придобили определени компетенции и сме ги надграждали, то резултатите идват сега. Ако сега създадем система, която не функционира добре, резултатите след 10-на години ще бъдат отчайващи и за нас, и за нашите деца, и въобще за обществото ни като развитие. Водещ: Означава, че ние ще берем плодовете на това, което правим сега със студентите, след 10-20 години. Венелин Терзиев: Безспорно. Водещ: И то няма да е никак добро. Венелин Терзиев: Ама ние берем резултата и сега. Вижте, не вземаме мъдри решения, каквито и да било, в която част и на обществото ни. Водещ: Тъй като разговорът ни отиде малко към политиката, видяхте проектокабинета, който представи Слави Трифонов, който всъщност е победител на изборите макар и с малко. Вътре ми направи впечатление, че има изключително млади хора с малки изключения разбира се, които са завършили в най-различни университети, обаче не чухме нито един от големите утвърдени университети. Венелин Терзиев: Младостта не е порок – това е ясно. Победителите никой не ги съди –и това е един рефрен на популярна песен. Въпросът е доколко и как тези хора, които са наредени в тази редичка на бъдещи министри, могат да управляват процесите? Вероятно е важно в кой университет си получил базисното висше образование, вероятно е важно в кой университет си надграждал в магистърската степен. Но аз в моята скромна житейска практика съм виждал хора, които са завършили изключително големи и престижни европейски университети, включително и не само европейски – и американски, и азиатски, които трудно се приспособяват в българската среда. Ние сме опърничави хора, различни хора, които не можем да принасяме всичко онова, което се случва или да го апробираме, да казваме думичките, които са по-модерни в нашата ситуация, ние трябва да го пригодим. Българите сме странни в тази посока, че искаме онова, което е различното, да го пипнем, да го усетим, и тогава да го приемем. Поздравление за младите хора, които са завършили различни университети, дали престижни и недотам престижни, но все пак когато управляваш процесите в една държава, трябва да показваш не само многото си дипломи, защото ние също имаме наличие на много дипломи, да показваш политиката, която трябва да правиш. Аз много пъти казвам, че големият майсторлък е не да напишеш красиви изречения в една стратегия или политика, а да ги облечеш в действия, които да реализират тази политика. И ако сега вие отворите нашите сайтове на министерства, дори и на Министерски съвет, ще видите едни програми и стратегии, които изглеждат прекрасно – всичко, което желаем, там е написано – въпросът е какво следва, как го правим и дали точно тези хора или други хора ще бъдат достатъчно подходящи и ще имат смелостта и куража да го направят. Защото когато сте в неособено голямо политическо семейство, тоест, да имате политическа закрила, защото ние все пак сме парламентарна република, когато депутатите не са достатъчни да отстояват напълно тези политики, се правят много компромиси. Дали тези компромиси в действията ще си заслужават, за да постигаме това. И да звучи още по-простичко, аджеба тези хора ще свършат ли тази работа, за която ние имаме очаквания, и как ще я свършат, и дали тя ще бъде полезна за нас. И спомням много от едни стари мюзикъли на „Криворазбраната цивилизация“ или „Зех тъ, Радке, зех тъ!“: ще ли го направят министър, и ако го направят министър – ние знаем крайният резултат от тази творба, че не го правят министър, но не там е проблемът. Проблемът е в това, че всички тези – ние ги оплюваме, ние сме българи, ние намираме кусури, ние им показваме колко не стават – дали имат шанса и визията да направят това, че да мръднем напред и да променим ситуацията. За мен е глупаво да отричаме, че нищо хубаво не се е случвало и преди – тоест, значи, че не сме живели в това общество. Вие работите, случват се добри неща. Ако ние отречем, че това не се е случило в последните десетки години, ще направим груба грешка, и казваме: „Да, то не струваше“, и почваме отначало. Животът е такъв, историята е такава – нищо не почваме отначало, а трябва да го продължаваме. Водещ: И от разговора става ясно, че вие сте нетрадиционен учен, който предизвиква интерес у студентите, и това е изключително важно – да можеш да привлечеш вниманието на студентите. Кои са учителите и партньорите, с които вървите по този път? Венелин Терзиев: Българските преподаватели са много инертни като такива. Те предпочитат да стоят на традиционния пиедестал, че в науката и образованието всичко се случва твърде бавно. Вероятно съм твърде различен, получавам много упреци, много недоволства. Но аз се опитвам да уча хората около мен не по този начин, в който са свикнали останалите. Защото ние всички, стигнали определено ниво на компетентност, можем да разкажем на студентите определена информация, но тя по какъв начин ще стигне до тях и ще бъде обработена, или те ще бъдат ли мотивирани да приемат това знание от нас, е по-важното нещо, което трябва да свършим. Ние се научихме да се капсулираме, да не приемаме различните методи на работа. Отдавна науката и образованието не е тясно профилирано, то е интердисциплинарно, то е екстраординарно ако искате, то не е само в една плоскост. И ако днес говорим да речем за композитни материали в химията, то ще питаме: кому са нужни тези композитни материали. Ей Богу, аз бих могъл да ви демонстрирам колко научни публикации можем да направим с един полимерен композитен материал като изменяме неговия ингредиент, тоест, съставната му част. И те ще бъдат уникални по своята същност, но едва ли те ще ни вършат по-различна работа от предходните. Може би ще променяме някои от физико-механичните им показатели. Полезността на научното изследване е важна, и тя трябва да дава резултат. И няма защо да делим университетите на само образователни, само научноизследователски, защото ще бъде дълбока грешка, която ще установим след дълги години. Водещ: Военна академия „Г.С.Раковски“ е едно от най-елитните висши учебни заведения в България, там се обучават лидери преди всичко. Твърде голямо ли е това предизвикателство за вас? Венелин Терзиев: Националната ни военна академия, защото тя е такава, акумулира почти всичко добро в нашата военнообразователна система. Като че ли мразя думата „елитност“, по-скоро подготвя качествени кадри с добра експертиза, доказани в годините. Безспорен факт, че и сега и тази година, и в последните години броят на студентите или тези, които имат желание да се обучават във Военна академия, нараства. Дали това е интерес към съответните професионални направления, свързани с национална сигурност, е едната страна на въпроса. Другата страна на въпроса е, че тя предоставя разнородна среща с различни преподаватели, тоест, тези, които предават знанието. И това може би по един или друг начин привлича обучаемите. Военна академия е стояла добре в годините, тя ще продължи да стои по този начин, това мисля, че е безспорен факт за всички. И понеже и двамата сме съмишленици в това отношение, нека да кажем, че обективните факти и обстоятелства го показват, а не защото ние сме се докоснали в един порядък от време с тази институция. Институцията е онова нещо, което се гради на основата на хората. Ако ние представляваме добре, институцията върви напред. Сега Военна академия освен модерна военна институция, представлява една модерна и бързоразвиваща се образователна институция. Моите еретични мисли са свързани с това, че Военна академия трябва да съсредоточи в един бъдещ период в малката ни държава почти цялата военнообразователна система методически управленски, за да има добра ефективност в бъдеще. Евелина БРАНИМИРОВА

14 Юли 2021 | 14:00 | Радио „Фокус“