ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Момчил Дойчев: Българите трябва много да внимават за кого гласуват, защото зад нашите политически измамници се крият интересите на Русия

Доц. Момчил Дойчев: Българите трябва много да внимават за кого гласуват, защото зад нашите политически измамници се крият интересите на Русия

Доц. Момчил Дойчев, съпредседател на Атлантическия съвет на България, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.

18 Май 2021 | 11:00 | Радио „Фокус“

Доц. Момчил Дойчев: Северна Македония трябва да стане член на ЕС, но не с цената на компромиси върху българската история

Доц. Момчил Дойчев: Северна Македония трябва да стане член на ЕС, но не с цената на компромиси върху българската история

Доц. Момчил Дойчев, съпредседател на Атлантическия съвет, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: От Атлантическия съвет на България в официална позиция за предстоящите преговори на Македония за членството й в Европейския съюз препоръчват на кабинета да не дава за това безусловно съгласие. Любопитно е да разберем, какви са аргументите, след като от организацията последователно и категорично винаги са подкрепяли желанието на Република Северна Македония да стане член на НАТО и стремежа й да бъде част от Европейския съюз. Наш гост е доц. Момчил Дойчев – съпредседател на Атлантическия съвет. Какво ви накара да промените позицията си спрямо Македония и нейното европейско членство, с европейските й аспирации? Момчил Дойчев: Ние не сме променяли позицията си по отношение на нашето твърдение, че Република Северна Македония трябва да бъде член както на НАТО, така и на Европейския съюз. Многократно сме организирали през последните 3 години конференции и дискусии с участие на учени, политици и граждани, където търсихме и предлагахме решения за по-бърза интеграция на Република Македония в НАТО и в Европейския съюз. Както знаете, Република Северна Македония вече е член на НАТО и сега предстои да се навлезе в следващия етап от нейната евроатлантическа интеграция, именно членството й в Европейския съюз. Винаги Атлантическият съвет на България е търсел възможни начини да подкрепя този стремеж на нашите приятели от Република Северна Македония да стане част от Европейския съюз. Това наше мнение, разбира се, беше и мнението на голяма част от българското обществено мнение, на българското правителство, изобщо на българския политически истаблишмънт. При всеки случаи обаче, когато ние кандидатствахме и станахме членове на Европейския съюз, ние трябваше да приемем определени задължителни условия, между които и това, че ние трябваше да бъдем готови и икономически, и политически, и ако щете духовно за това, и в същото време ние не трябваше да имаме никакви спорни въпроси с която и да е страна вече член на Европейския съюз, за да станем един равностоен, равноправен партньор, каквито сме и сега. Така че членството в Европейския съюз не е някаква награда и то не може да се случи, ако съществуват или са останали някакви открити въпроси. Ние не можем да премълчаваме и да прикриваме или омаловажаваме тези спорни въпроси, и в наш интерес е както и не само в наш, но и на Европейския съюз, такива въпроси да бъдат решени предварително. Иначе ще стане така, че европейските държави ще попаднат в неудобната ситуация да бъдат арбитър на спорове между членове на Европейския съюз. И каква е сега ситуацията, която се установи след подписания на 1 август 2017 година Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество на нашата страна с Република Македония? Този договор всъщност даде прекрасна основа да започне процес, който се свързваше със създаването, и тя се създаде съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически въпроси, съвместни чествания на личности, общи събития от общата ни история, ние се съгласихме, че нямаме нито ние, нито те териториални претенции една срещу друга, и се задължихме да не водим недобронамерена пропаганда против едната или другата страна в съответната държава. Оттогава мина доста време, но 3 години са все пак достатъчен период, в който се видя, че по редица причини, особено последните 2 години, тези действия, които бяха предвидени в този договор, от македонска страна не бяха предприети необходимите мерки, за да се изпълнят не просто като позиции, които съществуват на хартия, но като реално практическо решение на някои от основните спорни въпроси. Не става дума само за историческата комисия, а става дума и за всички останали вече практически въпроси. И това наложи рамкова позиция, разяснителен меморандум на правителството на България, в които то посочи, кои въпроси остават открити и всъщност добронамерено напомни на властите в Република Северна Македония, че без тяхното решаване България не може да даде така веднага съгласието си за започване на преговорите, че тези въпроси трябва предварително да бъдат решени. И ние като Атлантически съвет на България всъщност припомняме, че в преамбюла още на нашия Договор за приятелство съществува една точка, че ние имаме обща история. Всъщност, това действително е така, и ние имаме обща идентичност, обща култура, общи празници, общи битови национални герои. Това е било фактически до 1944 година на практика. Това се признава от всички македонци, които осъзнават, че тяхната собствена история е фалшифицирана и след д1944 година, и историята преди това. Така или иначе ние сме съгласни и ние не можем да отречем историческите и променените етно-национални факти. Ние не можем да отречем, че голяма част от населението на Република Северна Македония е изгубило своята българска идентичност и вече се чувства отделна нация, има собствен национален език – ние това признаваме. Но ние искаме да се признае една проста историческа истина – това, че сме били един народ и всички ние независимо дали от България или от Македония по време на ХХ век сме воювали за така да се каже за обединението до 1944 година на България с Македония. Разбира се, превратностите на историята са известни. Ние знаем и не можем отречем тези нови реалности за създаването на нова македонска идентичност. Ние знаем, че това беше постигнато с насилие, с грубо насилие, с терор и с геноцид – изгонването на всички, които се чувстват българи или вкарването им концлагери, или тяхното избиване в периода непосредствено след 1944 година. Между другото, такива опити бяха правени за създаване на македонско малцинство и в самата България, но те се провалиха. Припомняме, че в миналото са правени опити за създаване на добруджанска, помашка и шопска народности на базата на диалектни договори или така да се каже религиозна различност. Всичко това е в резултат не само и единствено на Коминтерна, тук разбира се историците ще кажат и друга една такава история, която е свързана с изграждането или по-трудното изграждане на българско национално самосъзнание в територии, които са били под чуждо владичество, особено след Втората балканска война в Северна Македония, в Гърция и на други места. Така че ние смятаме и категорично заявяваме, че днес гражданите на Република Северна Македония имат право на своя идентичност, не можем да прием те да я градят и да продължават да я градят на една антибългарска основа за сметка на България. Ние имаме задължение към тези македонски граждани, които имат двойно гражданство, вече 120 хиляди имат български паспорт. Те са доказали своите български корени. Тоест, те са преодолели този страх, който съществуваше в македонските граждани, ако те получат или покажат някаква връзка с България. Ние имаме задължение към тях. И ние имаме и задължение към тези, които дори да нямат български паспорти, сега или доскоро се страхуваха да изявят своята българска принадлежност, защото за това бяха преследвани, както се казва, доскоро както в Югославия, така и в Република Северна Македония. Ние отчитаме и казваме, че не можем да градим нашето общо европейско бъдеще без да се премахнат всички тези следи, в които ние еднозначно сме определяни като фашистки окупатори, определяни сме като татари, като убийци, като окупатори и т.н. Ние не можем да се съгласим с езика на омразата и антибългарската пропаганда, които продължават в македонските медии, не можем да приемем, че все още в учебниците по история и по литература ние сме идентифицирани, и България се идентифицира и квалифицира с обидни понятия. Това са само част от тези открити въпроси, които са поставени и в рамковата позиция, и в меморандума на България, които правителството и парламентът на Македония трябваше да започнат да решават, а не да прехвърлят отговорността за това върху историческата комисия, върху която така да се каже паднаха всички обвинения за това, че не се е достигнало до някакво решение, и то трайно решение на тези открити и спорни въпроси. Така че като заключение мога да кажа, че ръководейки се от тези съображения, Атлантическият съвет препоръчва на правителството на Република България да не дава засега безусловното си съгласие за започване на преговори за присъединяване на Република Северна Македония в Европейския съюз. Ние смятаме, че когато ние започнем най-сетне да решаваме тези сложни въпроси, и ние също трябва да дадем пример за това, за добронамереност за тяхното взаимно решаване на основата на компромиси, но и на основите на историческата истина. Мисля, че по този път ние ще помогнем, а няма да навредим на перспективите за европейско членство на Република Северна Македония, каквито опасения има от редица други български интелектуалци. Смятаме, че по този път ние ще дадем и така да се каже силата, ще покажем силата на България, която дълги години отстъпваше от своите интереси в името на помирението, в името на братството, в името на приятелството. Но когато от другата страна срещаме съвсем друго отношение, явно е, че ние трябва да покажем, че имаме собствена позиция, и в един добронамерен дух да се опитаме да решаваме в бъдеще въпросите за нашето общо европейско бъдеще. Това е най-важното за сега. Водещ: Доц. Дойчев, ако спрем Скопие за преговорите, тоест, ако в момента не дадем съгласие Северна Македония да започне преговори за членство в Европейския съюз, няма ли да обслужим руските интереси на Балканите? Момчил Дойчев: Точно това казах накрая, че според нас по този начин ние няма да обслужим руските интереси. Разбира се, това вероятно ще създаде определени настроения в македонското общество, но ние най-добронамерено смятаме, че пътят на преговорите на постигането на съгласие по всички спорни въпроси е единственият правилен път, и това е работа на правителствата, а не на някаква историческа или друга комисия. Мислим, че по този път, чрез една добронамереност, чрез посочване на тези примери и търсене на решаване на тези въпроси, които не е толкова трудно да бъдат решени, ние можем да градим не само нашето така да се каже основано на общото ни минало, но и на общото ни европейско бъдеще, заедно с тях бъдеще. И това може да стане по много начини. Например, напоследък имаше една инициатива, която се основаваше на претенциите на македонската страна, че ние видите ли празнуваме 3 март като национален празник. Да, но ние можем да кажем: А вие празнувате 11 октомври за ваш национален празник. Защо да нямаме общ национален празник, примерно на 24 май, който е безспорен празник и за българите, и за македонците, а не е спорен, както 3 март за български национален празник, така и 11 октомври. Така че ето, възможно е дори по такъв начин ние да правим пробиви, дори в този аспект ако щете, от нашите отношения, да постигаме съгласие и да вървим заедно напред. Водещ: Да, но тази дипломатическа реторика няма ли обаче да има, да даде контрапродуктивен резултат, тоест, да засили македонизма в Северна Македония? Момчил Дойчев: Македонизмът вече дотолкова е така да се каже отровил обществения климат в Република Северна Македония, че повече едва ли може да се желае за неговото развитие. Според нас, това положение, което сега е поставено с този застой в двустранните отношения с възобновяването на антибългарска реторика, език на омразата в македонските медии, едва ли ще бъде премахната, ако ние веднага дадем разрешението си за започване на преговори с Република Северна Македония, а по-скоро ние ще бъдем сметнати отново за слабата страна, отново за победената страна, която трябва да се съобразява с победителите, с това югославско наследство, което не е преодоляно в Република Северна Македония. Разбира се, ние трябва ясно да заявим, че всеки по-нататъшен опит от страна на Република Северна Македония да засилва антибългарската реторика, просто ще бъде контрапродуктивно за тях, и просто няма да доведе до изграждане на една европейска перспектива за Република Северна Македония. А трябва да кажем, че това е огромното желание на огромната част от македонския народ, видяхте, да бъде член на НАТО, да бъде член на Европейския съюз. Все пак трябва да се има предвид, че доста силното и влиятелно албанско малцинство е също твърдо за НАТО, твърдо за Европейския съюз, и ние можем и там да търсим съюзници, не само сред македонските българи, които може би в момента се чувстват в известен смисъл предадени, че ние по този начин ги спираме. Не, ние не ги спираме, ние просто им даваме още един шанс да бъдат още по-силни, но с нашата подкрепа, с нашата помощ и с нашето разбиране. Водещ: Не мога да не ви попитам как ще повлияе изходът от изборите в САЩ върху ситуацията в Западните Балкани и по-специално върху това в Македония, тъй като за това си говорим в момента? Момчил Дойчев: Вижте, изборите в САЩ, независимо от това кой ще спечели, дали Доналд Тръмп или Байдън, според мен, няма да бъдат решаващи в този аспект, че примерно, както се говори, ако продължи и спечели Тръмп, то неговото внимание, както знаем, по отношение на Балканите, изобщо и тази част от Европа, е много по-малко в сравнение на ролята на демократите. Не, мисля че все пак независимо от изхода, в този момент ми се струва, че и президентът Тръмп, и евентуално победата на Байдън по еднакъв начин ще установят и една приемственост, която разбира се при победа на Байдън ще има много по-силно влияние и много по-силно насочване на интереса на САЩ към Балканския регион, въз основа на това, че все пак те трябва да отразяват хибридната война, която Руската федерация се опитва да налага върху нашите страни в целия регион, и да вмества така да се каже Европейския съюз и НАТО чрез натиск, особено върху Република Северна Македония, и особено и върху Сърбия, и целия регион на т.нар. „Западни Балкани“. Въпреки това ми се струва, че все пак би могла да се очаква и една по-голяма ангажираност и при един втори мандат на президента Тръмп към региона, и изобщо към европейските дела, още повече, че всъщност, неговата основна есенция е, че все пак ние като съюзници би следвало да имаме много повече връзки, да имаме много по-голям принос към общата отбрана, особено в тази ситуация на конфронтация, предизвикана от Руската федерация в следствие на нейното желание да си върне така да се каже влиянието върху Югоизточна Европа, както и в други части на света. Така че рано или късно независимо дали ще бъде Байдън или Тръмп, нашият регион ще предизвика по-голямо внимание, по-голям интерес, и разбира се, това ще зависи от нас, най-вече от България, разбира се, заедно с нашите съюзници в Европейския съюз и НАТО Румъния и Гърция, и при едно правилно разпределяне на нашите активности и политики, при едно съгласуване, ние ще преодолеем това засега като препятствие, съществуващо за приемането и в Европейския съюз на Република Северна Македония, което за нас е от стратегически важен интерес. И ние смятаме, че и САЩ биха могли да се ангажират към едно по-плътно придържане към българската теза, а не към тезата, която имат македонистите да кажем в Република Северна Македония, и към която за съжаление има по-голям афинитет имат европейските лидери. Струва ми се, че при една правилна политика би могла да бъде разяснена историческата така да се каже опашка на проблема и тези открити въпроси, които съществуват между нас. Жалкото е, че ние не ги поставихме по-рано, когато съществуваше още въпросът с Гърция. Тогава вече можеха действително да бъде и по-отрано решавани тези открити въпроси в отношенията между нашите две страни. Цоня Събчева

5 Ноември 2020 | 18:03 | Радио „Фокус“