ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Пламен Павлов: Трите национални празника символизират триединството на успехите на млада България

Проф. Пламен Павлов: Трите национални празника символизират триединството на успехите на млада България

Проф. Пламен Павлов, историк, преподавател във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий", в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

22 Септември 2021 | 14:00 | Радио "Фокус"

Проф. Пламен Павлов: Априлското въстание развързва възела на Източния въпрос и води до намесата на Великите сили, и Руско-турската война

Проф. Пламен Павлов: Априлското въстание развързва възела на Източния въпрос и води до намесата на Великите сили, и Руско-турската война

Историкът проф. Пламен Павлов, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ Водещ: Проф. Павлов, 145 г. от избухването на Априлското въстание. Какъв е отзвукът от този чисто български акт, чисто народен акт, ако мога така да го нарека? Пламен Павлов: Той е чисто народен, но същевременно е плод на една много сериозна традиция, която започва на практика с Георги Стойков Раковски. Казвам го неслучайно, тъй като на 14 април отбелязахме 200 г. от рождението на Патриарха на нашата национална революция, човекът, който беше изключителен ерудит, интелектуалец от европейски мащаб и който пръв формулира идеята за свободна българска държава в модерния й вид, с привременно правителство, с легитимни институции, с демократична форма на управление. Така че идеите на Раковски, надградени от Васил Левски, от Любен Каравелов, логично получиха своето продължение в дейността на Апостолите на Априлското въстание. Самото въстание на практика е победата на нашата революция морално и с оръжие. Като казвам победата, не го казвам случайно, защото всеки би реагирал първосигнално, че въстанието е потушено. То може и да е потушено, но както неведнъж е ставало дума, на това държеше и покойният академик Константин Косев, ние губим битката, но печелим войната, тъй като на практика Априлското въстание развързва възела на Източния въпрос, доведе до намесата на Великите сили, на Руско-турската война и в крайна сметка България се върна на картата на света. Така че тук има една много сериозна приемственост и нещо, което говори много добре за нас като нация и за качеството на тогавашния български елит. Не коментирам днешния. За тогавашния български елит говорим. Само 10 г. след смъртта на Георги Стойков Раковски България е на картата на света. Или да речем, ако разсъждаваме в малко по-други граници, през 1862 г. Раковски създаде Първата българска легия, която не е само един доброволчески военен корпус, но на практика е с елементи на държавност. Така че е прототип както на българската армия, така и на българската държава. Има привременно правителство, има елемент на национален организъм. Неслучайно Левски в едно писмо казва, че имаме Скупщина, използва тази дума Скупщина, че имаме представителство с Първата българска легия и с последвалите след нея действия. Така че само за някакви си по-малко от две десетилетия, ако броим нещата от Първата българска легия, българският народ, който беше забравен на картата на Европа, дори не беше признат за народ, на практика третиран като „рум миллет“, като православно население, го има на картата, независимо от това, че ние не сме удовлетворени от това, което се реши със Санстефанския, особено с Берлинския конгрес. Така че става дума за една много сериозна позиция и в нея водеща е средната класа, част от богата класа и разбира се цялото българско общество. Но комунистическия прочит на темата дълги години беше широките народни маси, революционерите, едва ли не като аналог на руските революционери. На практика става дума за едно много сериозно социално усилие, в което участва на практика водещите сили на българската нация или както го е казал по своя неповторим начин Иван Вазов „богати с парите, учени с ума“ и т.н. Тъй че става дума за нещо, за една глобална промяна качествена в развитата в страната българска нация. Водещ: Отворихме темата за политическия ни елит, няма как да не ви помоля да направите един паралел между Великото народно събрание в Оборище, което се провежда на една гола поляна и днешната ни действителност? Много актуална днес е темата за новото Народно събрание. На какво трябва да се научат новите ни депутати? Пламен Павлов: Аз по-скоро ще ви помоля, тъй като Агенция „Фокус“ има и много сериозна традиция в публикуване на забравени текстове, на шедьоври от нашата литература, които по някаква причина са останали в периферията, да публикувате някъде на видно място този откъс от „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, където е описано Великото, те така го наричат, Народното събрание или „Великото народно събрание в Оборище“. Аз неведнъж съм реагирал, понякога доста емоционално, за това че Захари Стоянов на практика отсъства от нашите учебни програми. Разбира се, реагирали са и са ми опонирали от Министерство на образованието, че той е бил по избор на учителя можело да се разгледа евентуално Захари Стоянов, за което най-вероятно никога не стига време, макар че вероятно се прави в едно Панагюрище или други такива места, които са изконно свързани с въстанието, 100% децата четат. На мен ми е много трудно да преразказвам Захари Стоянов. Той го е написал с такова слово, с такава мощ на словото, че там виждаме и аз съм сигурен, че този текст не е бил особено любим и на депутатите от преди 9 септември, а да не говорим за тези след 9 септември и за тези в момента. Той там показва едни истински национални характери, едни хора, пак ще го повторя, не за да зомбирам някого, но става дума за средна класа, за хора, които са си надвили на масрафа, които са си осигурили собствения живот и не е нужно да отидат във върха на обществото, за да се обогатяват. И които с риск за живота си, противно на всякаква логика, неслучайно отново ще цитирам Вазов, който казва „пиянството на един народ“, слага всичко на карта, за да освободят България. Така че, аз бих препоръчал на депутатите днешните от всички парламентарни групи, да прочетат този текст. Преди години издателство „Абагар“ - Велико Търново беше подарило на депутатите, става дума за Народното събрание, което докара на власт Симеон Сакскобургготски „Приказка за стълбата“. Имаше ръкопляскания, имаше усмивки, не забелязах някой да е прочел „Приказка за стълбата“ или, ако я е прочел, особено да се е трогнал. Така че в момента може би е хубаво да им се даде или задължително някой да ги накара да повтарят както клетвата. Съжалявам, че говоря малко грубовато или някой ще ме обвини в популизъм, но не е лошо да се прочете публично навсякъде какво представляваше това Народно събрание в Оборище. И от какви помисли са водени хората там, тъй като на практика това е една парламентарна форма на демокрация. Тук значи може, при всичките ми забележки към Бенковски, към Апостолите, към членовете на събранието, виждаме една напълно демократична процедура с емоции, с оратори. Днес е малко тъжно, че във времето, когато не сме имали свободна държава сме имали повече съзнание за демокрация и за първостепенната важност на националните интереси, колкото имаме в момента. Отново ще се върна към Раковски. Любен Каравелов примерно пише, в един много голям, дълъг период от време Раковски е единственият, който защитава българските национални интереси. Надявам се да имаме поне едно достойно продължение на тази линия да се защитават българските национални интереси. Това да се прави с ерудиция, тъй като да не забравяме, че Раковски е един изключителен ерудит, да не забравяме, че и Бенковски, макар и да няма образованието на Раковски, и Волов, и другите, са едни образовани момчета. Те ценят интелигенцията. Захари Стоянов е предал малко емоционално атмосферата, спор между граматици и революционери. Такива спорове е имало по едни или други теми, но на практика има едно изключително единство между интелигенция, тя е също една от водещите сили в обществото и затова имаме един такъв резултат. Априлското въстание много години е подценявано. То е подценявано както много други неща в нашата история. И това започва, дори ако щете от самия Захари Стоянов. В какъв смисъл? Еми не е успяло така, както са се надявали неговите организатори. Пролята е изключително много кръв, има жестоки, чудовищни жертви. И въпреки всичко то, както казах, успява. А то като военно-техническа характеристика също не бива да бъде подценявано. Защото много често ще чуете от мои колеги, срещу оръжията от немската марка „Круп“, нашите хора са с черешови топчета, с някакви примитивни оръжия. Нищо подобно, голяма част от участниците в Априлското въстание са си купили модерни оръжия така, както е настоявал Левски, така както е препоръчвал още Раковски. Разбира се, те артилерия няма как да внесат, тъй като е много трудно да внасят дори револвери, карабини. Но примерно черешовите топчета заслужават да бъдат реабилитирани. Защото това е една инсталация за изстрелване на къртеч. И там, където те са били използвани, ефектът от тях съвсем не е за подценяване. Много от пехотата на противника е падала под ударите на тази инсталация за къртеч, в която се слагат пирони, всичко каквото ви дойде на ум. Така че малко под влияние на песента се създава една неправилна представа за тях. Вярно е, че те имат малко повече психологически ефект. Но самият факт, че османското командване разнася черешови топчета и ги показва на чуждите консули, на практика е по-скоро една оценка до каква степен българите са способни сами да си направят дори артилерия. Въстанието защо е успешно в много отношения? Примерно Панагюрище. В Панагюрище имаме не повече от 2000 души въоръжени, с околните села може би малко повече въоръжени сили. Срещу тях настъпват войски - редовни и башибозук, командвани от трима генерали. И тези трима генерали една седмица не могат да превземат Панагюрище при положение, че там отбраната се е командвала от Иван Соколов, който е учител и е участник във Втората българска легия, т.е. изкарал е един съкратен курс, даже не го е изкарал, един съкратен курс офицерски, който сърбите знаем какво правят с нашите легии, разтурват ги преди да има, поради собствените си интереси. Другият е Павел Бобеков, който е учил в медицинското училище в Цариград и е наблюдавал, и е участвал там, имал е някаква първоначална подготовка. И тези двама души, един с незавършил офицерско, другият с сержантско да речем образование, противостоят на трима генерали в продължение на една седмица. Дори лагера на Гено Телията, който ние най-много забравяме, там където командващ нашите въстанически сили е дядо Гено - един местен чорбаджия, който е снабдявал османската армия с продукти и е гледал учения от близо. Там софийският паша не може да превземе лагера в продължение на няколко дни. Водещ: Да, този въпросен Гено Телията добре е боравил с оръжие в интерес на истината. Изобщо на българина му е в кръвта да води военни действия. Пламен Павлов: Те не само добре боравят с оръжия, те са направили максималното да се снабдят с оръжия без да чакат европейски помощи, без да чакат държавни поръчки или някой да краде. Те го правят със собствени сили. Това нещо също трябва да го разберат днешните депутати. Защото армията наистина се нуждае от превъоръжаване. Виждаме в какъв свят живеем. А постоянно чуваме популистки как вместо изтребители трябва да се дадат пенсии. Нали, какво ще вдигнат пенсиите на пенсионерите с 0.50 лв.? Това ли ще реши проблемите? Но виждаме тогавашната нация със собствени сили се е въоръжавала. Виждаме в едно Панагюрище да има няколко хиляди души, в Батак да са не по-малко от 900 души добре въоръжени, да не говорим за Брацигово, където има дори настъпателни военни операции. Ние не познаваме самото въстание. И оттам този нихилизъм, който ни е дълбоко внушен, особено от комунистическо време, пък и днес това се прави, че едва ли не е някаква импровизация, че било авантюрна акция. Никаква авантюрна акция не е. Макар че без авантюризъм не може. Трябва да има винаги елементи на авантюризъм. Но много добре знаят тези млади момчета, тогавашните Апостоли, че едно подобно действие ще предизвика намесата на Великите сили. Или като казва Цанко Дюстабанов „ние знаехме, че ще загубим, но вие ще проявите своята варварщина и в крайна сметка ние ще победим“, както е и станало. Така че има много да се мисли, самото Априлско въстание се нуждае от някаква много по-сериозна, то не е реабилитация, от много по-сериозно осмисляне. И затова ние предложихме от Фондация „Васил Левски“ миналата година, даже още по-миналата година, в края на 2019 г., идеята беше на писателката Галина Златарева, авторката на един прекрасен роман за Бенковски „Медальонът“, предложихме 20 април да стане официален празник. И най-вече въстанието да се отбелязва на 20 април, както го правите и вие, за което мога само да ви благодаря, а не на 1, 2 май или на кой когато му падне. И не получихме абсолютно никакъв отговор от държавните институции, а там се бяха подписали много хора, освен самата фондация „Васил Левски“, която все пак е авторитетна институция, надявам се и на която имам честта да бъда председател, реагираха страшно много хора. И в телевизионните предавания, които съм водил аз, и в моите публикации в печата, включително и във „Фокус“, и в крайна сметка никакъв отговор. Никакъв, абсолютно никакъв отговор. Това показва колко сме отишли назад в сравнение със самото време на Априлското въстание, което виждаме, че има много голяма чуваемост, има много висока степен на обществено съгласие. Така че това също нека да бъде урок на днешните ни депутати. Водещ: Дано да чуят сега това интервю и после да ни четат. Пламен Павлов: Много се съмнявам, че ще чуят. Но аз съм щастлив е силно казано, но така мисля, че вестник „Труд“ , в който аз пиша статии всеки петък, подехме една кампания през септември миналата година да се поправи тази невероятна глупост да се мести Народното събрание в сградата на Партийния дом. Преди седмица аз отново подхванах тази, не да си приписвам лична заслуга, но най-накрая ние бяхме чути. Не, че някой ни го призна, но интелектуалците, които се бяха подписали, това са много хора се подписаха там, включително академик Антон Дончев, академик Георги Марков, Кеворк Кеворкян, много хора, можете да ги видите, те са отразени тези позиции в „Труд“. Нека в крайна сметка да има чуваемост, да има някакво съгласие, някаква степен на взаимодействие. Може би трябва, другият литературен текст, който е хубаво да публикувате е „Пази Боже сляпо да прогледа“ на Алеко Константинов. Да се надяваме, че точно това не бива да става. Но събранието в Оборище дава много добър пример на едни много разгорещени дебати, на практика на партийно противопоставяне вътре и в крайна сметка на постигане на съгласие в името на една велика цел. Водещ: Проф. Павлов, понеже няколко пъти споменахме името на Бенковски. Захари Стоянов го нарича „главният двигател на Четвърти революционен окръг“, както самият Бенковски се титулува, пак разбира се, по „Записките“ на Захари Стоянов. Пламен Павлов: Значи, Захари Стоянов не навсякъде е много точен. Излязоха документи, откри ги доц. Милен Куманов, един от нашите много способни историци от по-старата школа, че всъщност няма главни и помощник-апостоли, има просто Апостоли. Захари Стоянов в своя емоционален стил, в духа на онези времена, малко пресилва някои неща. Той разбира се е преди всичко писател, а не просто един хроникьор на събитията. Така че няма узурпация на мястото на Волов от страна на Раковски, от самото начало Апостолите имат в общи линии равни правомощия. Главен двигател несъмнено е той, защото има и по-голям житейски опит, има и харизмата на такъв водач, но не бива да подценяваме и останалите Апостоли, не бива да подценяваме и останалите революционни окръзи. Да речем Първи Търновски окръг също има много сериозно участие във въстанието, независимо, че там организацията е разкрита, арестуван е Георги Измирлиев - Македончето, така главният военен ръководител, Стефан Стамболов е принуден да се укрие, за да не бъде заловен от властите. Но там излизат няколко големи чети и там има Епопеята на Дряновския манастир. Там имаме тези боеве, тъй нареченото Новоселско въстание, днешният град Априлци и околните села, особено Кръвеник, там имаме една република отново. За нея много по-малко се знае, тъй като Захари Стоянов за нещастие умира на 39 годишна възраст и не завършва целия проект „Записки“, който е бил в четири тома. На практика не бива да забравяме Разложкото въстание, разложци от разложци, метошинци, в днешна Република Северна Македония. Там водач на въстанието е Димитър Попгеоргиев Беровски, един от най-близките хора на Георги Стойков Раковскси по време на Първата българска легия. И там имаме много малко данни за организацията на въстанието, тъй като получени от провала на Арабаконашката история, от други неща, въстанието е организирано в условията на пълна конспирация. Затова ние днес пък страдаме от това, че нямаме достатъчно сведения за него. Но това, което прави Димитър Попгеоргиев абсолютно е моделът на Панагюрското въстание, на това което става в останалите български земи. И не бива да забравяме, че тогава единството на Мизия, Тракия и Македония е изключително силно. Има един солунски кръг или комитет, който е в пряка връзка с Четвърти окръг. Освен това, в самото начало окръзите е трябвало да бъдат пет. Това са с центрове Търново, като първи окръг, втори окръг – Сливен, трети окръг – Враца, четвърти – Пловдив, съответно Панагюрище по-късно, а пети е трябвало да бъде София и Северна Македония. Но там, поради провал – там е заловен Никола Славов, този модел не се осъществява, но виждаме в лицето на т.нар. Разложко въстание, че на практика идеята… И неслучайно тогава чуждите вестници тогава казват – „Въстанието продължи и в Македония“. А да не говорим колко много българи от Македония участват във всички фази на въстанието. Казах ви Георги Измирлиев-Македончето – една от главните фигури в Първи окръг. Да не говорим в Ботевата чета колко много хора от Македония. Това е още един израз на нашето национално единство. Водещ: И на финала, проф. Павлов, въпреки че историята тази дума „ако“ не я приема – ако нямаше Априлско въстание, каква щеше да бъде съдбата на поробеното ни отечество? Пламен Павлов: Това е част от да не кажа лицемерие, но от една от хватките ли, как да кажа, един от прийомите на историците да бягат от по-опасна дискусия. Истината е, че всички историци – волю и неволю, си задават въпроса „ако“, но не си го признават може би. Казвам го в духа на добронамереност сега. Аз по-скоро, ако позволите, бих обърнал въпроса по друг начин – не ако не беше избухнало, защото то неминуемо е щяло да избухне. Като погледнем статистиката на Татар-Пазарджишка кааза – книгата на Стефан Захариев, виждаме как Турската империя се намира във фалит, как пропадат селски домакинства, фирмички, дюкяни и т.н., просто на хората им е било до гуша. Неслучайно, когато по-трезвите, интелигенцията гласове казват, че трябва а изчакаме малко на Оборище, самите селяни казват: ще слушате войводата и толкова, на всички им е дошло до гуша. Неслучайно има едни спомени на един въстаник от едно от близките села, който казва „Наробувах се“. Наистина те са го схващали като робия, и то икономическа включително. Но за мен по-интересен е въпросът е дали то наистина е било обречено, тъй като много данни показват, че въстанието на практика е било на път да успее. Започва една офанзива в дипломацията, то е паралелно и с продължаващите действия в Босна и Херцеговина и затова има инициатива на Великите сили за преговори. Тя тече точно през май, но там Великобритания се противопоставя – тя е най-големият грант на Османската империя. И една от причините то да бъде толкова кърваво потушено, да има такива жестоки зверства е да няма с кого да се преговаря. Така че нека още веднъж да погледнем на въстанието широкоформатно – то е имало шанс да успее, реално погледнато, защото нашите апостоли не са били фантазьори, независимо че са много млади момчета. Нито такива са били Левски и Бенковски, и Раковски, и другите титани на нашата революция. Те много добре знаят, че ние сами не можем да съборим една империя на три континента, но можем да предизвикаме международна интервенция, да накараме Османската империя да спазва това, което е приела с Танзиматските реформи и после с Парижкия мирен договор. Така че една от хипотезите, един от вариантите на въпроса „ако“ при мен е дали то наистина, ако беше успяло, макар че то в крайна сметка е постигнало своя резултат. Евелина БРАНИМИРОВА

18 Април 2021 | 15:00 | Радио „Фокус“