ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Д-р Мими Виткова: Ако проблемите не се погледнат в тяхната дълбочина и със сериозен политически кураж и воля не се намери за тяхното решение, деградацията на здравната система ще продължава

Д-р Мими Виткова: Ако проблемите не се погледнат в тяхната дълбочина и със сериозен политически кураж и воля не се намери за тяхното решение, деградацията на здравната система ще продължава

Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е Б...

25 Септември 2021 | 14:00 | Радио „Фокус“

Д-р Мими Виткова: Най-тежката зависимимост е на болния от неговия лекар и най-голямото престъпление е тя да се експлоатира

Д-р Мими Виткова: Най-тежката зависимимост е на болния от неговия лекар и най-голямото престъпление е тя да се експлоатира

Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Реформата в здравеопазването се очертава като един от приоритетите в предизборната програма на БСП, съобщи председателят на партията Корнелия Нинова. Социалистите обещават няколко важни решения в тази посока и очакват те да срещнат яростна съпротива, защото ще засегнат много интереси. Сред тях са: болниците да престанат да бъдат търговски дружества, регионалното здравеопазване да се превърне в приоритет, наложителни са задържането на кадрите и промяната в лекарствената политика. Толкова ли трудно ще бъдат осъществени тези идеи? Поканих за анализ д-р Мими Виткова – председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването. Д-р Виткова, за първи път в предизборна програма сякаш влиза идеята болниците да престанат да бъдат търговски дружества – това означава ли че се върви към одържавяване, там където вече е частно и защо само болниците? Мими Виткова: Аз мисля, че епидемията, която ни се случи в целия свят, даде възможност във всяка страна да бъдат откроени доста сериозни промени в здравната система. Виждаме, че самият ЕС извежда като един от приоритета си в политиката в следващите години именно промяна в системите за здравеопазване, унифициране донякъде на политиките в тези системи, така че не е изненада, че у нас някои политически партии, в случая БСП, извеждат като акцент от изборната си програма промени в системата на здравеопазване. Аз очаквам и другите партии, които ще участват в предстоящите избори, да излязат също със своите предложения, тъй като наистина нашата система на здравеопазване не може да продължава да съществува в този си вид, тъй като тя създава толкова много проблеми, не само за пациентите, включително и за работещите в нея. Това, което обаче виждам, публикувано в медиите и артикулирано от председателя на БСП, поражда към момента повече въпроси, отколкото отговори: какво смята социалистическата партия да направи със здравната система. Тези заявки не са от сега. Но според мен те се нуждаят от доста сериозен анализ и изясняване: точно какво предлага социалистическата партия да се направи в здравната система. Вие сте напълно права, че защо само болниците се предлага да не са търговски дружества, тъй като цялата здравна система е аритметичен сбор от търговски дружества – като започнем от общопрактикуващите лекари, преминем през цялата извънболнична помощ и стигнем до болниците, разбира се. Водещ: Какво трябва да се прецизира, д-р Виткова? Мими Виткова: Първо, трябва да изясним: какво ще правим общо с целия статут на здравната система, която е сбор от търговски дружества, какво ще правим с джипитата, те ще останат ли търговски дружества? Извънболничните лечебни заведения ще останат ли търговски дружества или и за тях ще се отнася това? Доколкото виждам, ако ясно съм разчела това, което е написано, предлага се независимо от собствеността, тези, които ще консумират обществен ресурс, ресурсът на Касата, да не са търговски дружества. Това ще се отнася ли и за извънболничните лечебни заведения? В същото време не бих посмяла да твърдя, че се върви към одържавяване. Ние говорим за специален статут, надявам се, че такъв ще бъде разписан в Закона за лечебните заведения, защото това се казва, че когато те се откажат от търговския си статут, трябва да бъдат регистрирани по някакъв, неизвестно за момента, статут специален, разписан в Закона за лечебните заведения. Защото това, ако не е така, възникват много въпроси – като как така ще се премине към болниците, част от тях вероятно държавните и общинските да не са търговски дружества. В същото време мен ме смущават някои текстове, ако правилно съм ги разчела, в извънболничната медицинска помощ, където се говори точно за акцента върху регионалното здравеопазване – какво се разбира под регионално здравеопазване, защото към настоящия момент, пак казвам, 90% от лечебните заведения в извънболнична помощ са търговски дружества и то частни. Там се говори за създаването на някакъв конгломерат между Спешна помощ, лечебни заведения – областни или регионални лечебни заведения към извънболнична помощ какви ще бъдат те? Това са частни субекти, как ще бъдат обединени, а такива като структури не съществуват към настоящия етап. Така че има страшно много неясноти. Разбира се, става дума за сериозни промени в здравната система и ако искаме тя да бъде общественополезна, трябва да бъдат направени. Въпросът е, дали е уцелена мярката, дали правилно се разбират много сериозните проблеми, много дълбоките проблеми, които трябва да бъдат засегнати и да бъдат решени. За момента имаме просто нахвърляне на идеи, които се нуждаят от допълнително разясняване. Разбира се по отношение на кадрите, това което се говори за създаване на благоприятни условия кадрите да останат в България - от една страна, това е определянето на една прилична базова заплата. От друга страна трябва да се премахне жестоката диспропорция в работните заплати. Много пъти и във вашето предаване сме коментирали, че при заплатите от 1000 лв. до 50 000 лв. е диапазонът в здравеопазването, даже може би и повече отгоре. Медиите също публикуваха такива възнаграждения. Следващата стъпка в това направление е този, който завършва по държавна поръчка и неговото образование е заплатено от обществото на база договор, да има ангажимента да остане и да работи в страната толкова време, колкото това общество го е издържало да завърши. Същото се отнася и за специализациите. Като разбира се създадат и благоприятни условия за специализация, защото в момента това не е така. Организацията на специализацията отново е с много доплащане от страна на лекарите. И обратното – тези, които завършват по държавна поръчка нямат никакви ангажименти. Разбира се, че лекарствената политика е проблем. А в същото време аз не видях нито една дума, какво ще се направи с тези доплащания, които в момента са доста широко творчество в здравната система. Примерно, никой не знае, каква е цената на едно медицинско изделие. В случая да речем една ставна протеза. За всяка болница вие можете да намерите диапазонни разлики от 2-3 хиляди лева. Никой не изисква регистрация на тези цени. Никъде ясно не е разписано в прословутите клинични пътеки, какво може да се изисква като доплащане от пациента. И всяка болница прави волно тълкувание на това и взема пари, кой за каквото се сети. Така че има много проблеми в здравната система. Пак казвам, това са едни идеи, които заслужават да бъдат обсъдени, но заслужават да бъдат прецизирани и детайлизирани какво точно следва да се направи, т.е. необходима е цялостна програма, какво мисли социалистическата партия, разбира се и останалите партии. Защото без национален консенсус по тези проблеми, те не могат да бъдат решени. Водещ: Защо смятате, че без национален консенсус не могат да бъдат решени? Мими Виткова: Защото ако няма такъв, всеки изборен резултат ще носи в себе си нюанси на промени в здравната система, което прави доста краткосрочни промени. А здравната система е консервативна система и ако всеки си играе на реформи в нея, тя ще бъде в още по-трагично състояние. Така че другите страни са успявали да постигнат такъв консенсус и, разбира се, здравните им системи се развиват далеч по-успешно от нашата. Отричайки сегашният пазарен модел, ние трябва да съберем в консенсус около това, какво предлагаме да се случи и да изясним защо. И когато на обществото му е ясно, защо се правят тези промени и каква ще е обществената полза, естествено и тази политическа сила може да получи подкрепа. Водещ: Д-р Виткова, какво трябва да се промени в здравната система? На каква основа тя трябва стъпи, така че да бъде справедлива? Справедлива спрямо работещите в нея, справедлива спрямо пациентите и полезна за държавата и обществото? Мими Виткова: Много пъти съм казвала, ще се повторя отново: в здравната система могат да работят пазарни механизми, но тя не е пазар. Ние я доведохме не само до класически пазар, някъде стигнахме и отвъд него до сергия буквално. Здравната система е елемент от националната сигурност на една държава. Така, както е отбраната, така както е МВР. По същия начин ние видяхме в тази епидемия, че пазарът не решава проблемите на такива извънредни ситуации. Видяхме го не само у нас, видяхме го и в другите страни. Там, където системите са с по-голям пазарен уклон, нещата бяха доста трагични. Това го видяхме в Северна Италия, това го виждаме в САЩ. Обратното, здравни системи, които са изградени на по-социален принцип, те се справят много по-успешно с епидемията. Разбира се, това могат да бъдат и други предизвикателства пред здравната система. На следващо място, непременно трябва да се премахне този търговски статут, не само на болниците, на всички, които ползват обществен ресурс. Те трябва да бъдат регистрирани по специален закон, какъвто е този за лечебните заведения, със специален статут, нека да имат своята юридическа самостоятелност, но да не са търговски дружества. Водещ: А как ще се издържат? Мими Виткова: Ще се издържат като се направят много верни оценки, какво струват здравните услуги у нас. Има хиляди начини това да се случи. Ще се издържат от дейността, която извършват. И разбира се няма никакъв проблем, ако те не са търговски дружества, да не се издържат. Защо в момента смятаме това, че са търговски дружества им помага да се издържат ли? И те в 99% ползват обществен ресурс – тези, които са търговски дружества. Както са се издържали, не е необходимо да бъдат бюджетни системи, но няма нищо страшно в това. Ето, английската система е напълно бюджетна система. И никой в Англия не поставя въпроса тя да преминава на осигурителни основи. Обратното – в почти цяла Западна Европа почти системите са здравноосигурителни. Така че не е проблемът в това. Проблемът е, как ще се направят разчетите относно цената на здравните услуги, относно формирането на работните заплати, те ще бъдат ли част от прословутите клинични пътеки или ще се създаде друг фонд, който ще финансира работните заплати. Има хиляди начини това да се случи. Разбира се, кадровият проблем и регионалните диспропорции са изключително тежък проблем. Имаме цели региони от страната, които вече са не само без болнична помощ, те са и без медицинска помощ в цели направления. Ето, вижте случая – инфекционистите. В цели области на страната няма инфекционисти. Какво правим, когато дойде такава епидемия, тя нито ще е последната, нито ще сме предпазени и от други взривове. Може ли цели региони да останат без инфекционисти? Държавата, това е нейната роля – да създаде предпоставки, да има специалисти, да бъдат разпределени в страната, така че да има достъп цялото население и съответно да контролира правилата, които тя е създала. И без разбира се специална методика за възнагражденията в системата, при тези диспропорции ние не можем да получим нищо добро относно перспективността за развитието на медицинските кадри, които са най-скъпите. Цяла Европа е в дефицит от лекари и ние виждаме изтичането на нашите специалисти на Запад – готови, завършили, без пари от западните общества те отиват да предоставят своите знания на тамошните народи, което не може да продължи повече. Същото е с медицинските сестри. Този дефицит при тях дори започна много по-рано. И отново идват доплащанията в системата. Навсякъде може да има доплащане. Важно е това да бъде регламентирано и да не бъде широко творчество на всеки лекар и на всяко лечебно заведение. Защото у нас виждаме, че най-бедната страна в Европа, нейните граждани и то най-уязвимата част от населението – болните хора доплащат най-много за здравеопазване - 50% от общите разходи. Този процент в цяла Европа е под 15. В някои западноевропейски страни са под 7% от общите разходи, при нас са 50%. Това не може да продължи повече. Защото на практика ние стоварваме тази финансова тежест върху гърба на най-уязвимото население, това са болните хора. Водещ: Д-р Виткова, как може да бъдат премахнати предпоставките за този цинизъм при положение, че от край време се знае: като се отиде на лекар, се плаща допълнително – било с пари, било с подаръци, било с услуги? Мими Виткова: Вижте, това е ролята на държавата. Да създаде правила и да съблюдава тяхното спазване. Днес твърдя, че контролът върху дейността на лечебните заведения от страна на държавата не е нула, той е минус. Не можете да си представите, какви фрапантни безобразия стават в системата, контролните държавни органи нехаят, изпращам писма до министъра на здравеопазването, за да види за какви безобразия става дума, той ги препраща на Агенция „Медицински надзор“, откъдето ми отговарят, че всичко е наред. 2500 лева предоперативна консултация за роботизирана оперативна интервенция без всякакво основание, каквато не е извършена дори. Нито има отговор на въпроса, що е това предоперативна консултация, нито защо са взети парите? На всичкото отгоре пациентът е изнуден да напише писмо, че се отказва от проверката. Защото му е спасен животът. А това, че е изнуден да плаща, абсолютно никой не коментира тези въпроси. Така че това е истински цинизъм, аз се възмущавам всеки път, когато коментирам тези неща, но държавата я няма. Тя е абдикирала, напълно. Защото всички били търговци и имали право всеки да взема пари, кой за каквото иска. Дайте, ако това е проблемът, наистина да го решим. Няма да са търговци, ще знаят всяка здравна услуга колко струва и ще работят по тези правила. Който иска да е търговско дружество няма никакъв проблем, но няма да ползва обществен ресурс. Това също е правило в редица европейски държави. Водещ: Как ще променим манталитета на пациентите? Мими Виткова: Трябва да променим първо манталитета на нашите държавници, на нашите политици, на работещите в системата. Лесно ще се промени манталитетът на пациента. Той е уязвим, той е зависим човек. И по-тежка зависимост между хората от зависимостта на болния от неговия лекар, няма. И по-високо престъпление за мен от това да се експлоатира тази зависимост, също няма. Водещ: Знаете ли, на нашето производствено съвещание, на всекидневната ни „летучка“ като във всяка медия обсъждахме тази тема и колеги започнаха да дават примери – как като идва човек от страната с направление за лечение при специалист, на касата в съответната болница му казват – приемът с направления вече приключи, оттук нататък е само със заплащане. И човекът, който е бил път, който е страдащ от някакво заболяване, който храни надежда, че едва ли не вече тук ще намери спасение, е готов да плати. И плаща. И тази практика се оказва масова. Защо? Мими Виткова: Аз затова казвам, че това е абсолютно престъпление. И затова ви казвам, че държавата е абдикирала. Може ли да се изнудва болен човек, кажете ми, може ли? Водещ: И ние задаваме този въпрос – може ли да се изнудват болните хора? Мими Виткова: Да, изнудват се болните хора. Това, ако не се вижда от всички политически партии, нищо няма да се случи в това здравеопазване. Аз и тези неща, които ги виждам, от БСП, аз не вярвам, че ще се случат. И затова казвам, че тази тема трябва да бъде доста дълбоко дискутирана. И аз се радвам, че вие медиите я подхващате непрекъснато. Но стигаме дотук – да си говорим с вас. Оттам насетне нито една политическа партия не излиза със сериозна програма, какво ще направи със здравната система. Хубаво, как ще премахнем търговския статут, защо само на болниците? Какво правим с извънболничната помощ? Какви са тези регионални конгломерати между Бърза помощ, частни медицински центрове и ДКЦ-та, какво искат да направят? Така че ние не говорим само за някакви пожелания и лозунги. Ние говорим, че нещата са нетърпими в здравеопазването. Вие виждате, че даже ние не бяхме в някаква много тежка епидемична ситуация и видяхте какво се случи. Видяхме какво се случи в Северна Италия? Ковчезите, които виждахме, ги виждахме пред държавните болници. Това е най-богатата част на Италия. Но със страшно много частни болници. Частният предприемач не е негова работа да защитава националния интерес. Затова казвам, че здравната система трябва да погледнем на нея като на елемент на националната сигурност. Какво означава това, че всички като са търговски дружества, държавата не може да предприеме нищо, за да финансира ето такива черезвичайни ситуации. Това е абсурд да продължава в този вид. Видяхме го. Играем го вече 20 и няколко години, виждаме, че не работи. Виждаме, че се създават повече проблеми, отколкото да ги решава. Ще продължаваме ли в този дух? Цоня Събчева

16 Февруари 2021 | 09:00 | Радио „Фокус“