Избори 2021: Проф. Антоанета Христова: Гражданите очакват послания, които да им създадат усещане за успокояване и за това, че тези, които претендират да ги управляват, знаят накъде ги водят

Проф. Антоанета Христова, политически психолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.
Водещ: Започна същинската предизборна кампания. 22 партии, 7 коалиции ще се състезават за доверието на българските избиратели на 14 ноември. Сред тях четем известни имена, партийни лидери и общественици. Това са номинациите. Какво показват предпочитанията на отделните партии и каква е интригата в тези избори? Адекватни ли са посланията на партии и кандидати спрямо очакванията на избирателите? Поканих за анализ политическия психолог проф. Антоанета Христова. Да започнем с това – какво характеризират листите на кандидатите за народни представители и за президент?
Антоанета Христова: Всяка политическа партия и всеки кандидат в момента се опитва да намери най-добрата формула за себе си. В момента сме в една процедура на постоянни избори от доста време. Гражданите са много уморени от една страна, но от друга са силно политизирани. Когато имаме силна политизация, е съвсем естествено да очакваме висока степен на активност и на кандидати. Освен това е съвсем естествено да очакваме търсене на нови формули. Досега формулите например – всяка една от партиите вероятно е направила анализ – не са били достатъчно успешни. Не просто достатъчно – не са били напълно успешни, тъй като целият процес на несправяне с това да се направи правителство, с това, че в момента преживяваме криза след криза, без да сме убедени, че се прави възможно най-доброто като политики, с това, че очевидно е, че има неща, които трябва да се случат от редовно правителство и не могат да се случат от служебно правителство. Т.е. много голямо зацикляне се получи в политическия живот на страната на фона на кризите и затова всички партии се опитват да дадат нова формула, нов имидж, нов въздух да си поеме всяка една от тях и да се представи пред своите избиратели. Затова забелязваме една тенденция почти навсякъде – появата на доста млади лица, което е добра новина и което според мен показва, че младите хора са политизирани, че младите хора искат да участват в управлението на държавата. Само единствената им задача на партиите е да намерят баланса, тъй като не може да има противопоставяне между млади и стари, а напротив – трябва да има добър синхрон и даване на взаимна енергия: на едните – младостта и енергията, на другите – опита, както е в приказките.
Водещ: Какви нови формули в надпреварата разчитате?
Антоанета Христова: Нови не разчитам много. Единствено мога да говоря по следния начин: забелязвам нещо, което ми направи впечатление даже и в днешния ден – постоянно се говори, че сме в нов етап, в който трябва да се намери правителство и да се търсят мостове, и в същото време се продължава със същата линия на противопоставяне и чертаене на червени линии. Т.е. ако ме питате, има ли някакви нови формули, моят отговор е: не. Какво се появи ново на терена? Две неща са нови на терена, т.е. три. Едното е в партийната конфигурация – появата на партията на Кирил Петков и Асен Василев. Тя е нова и като нова събира енергия около себе си, на всички, които са разочаровани от участващите до този момент в политическия живот – естествено се насочват към нея, защото просто търсят алтернатива. Това е новият феномен, който си заслужава да бъде анализиран, тъй като в него се съчетават изключително много противоречия. Противоречията на това да има много двойни и тройни аршини при оценката на едно действие, противоречието на това да бъдеш толерантен към нарушение на Конституцията – или пък хайде да не го наричаме докрай, че все още не се е изказал Конституционният съд, но нарушение на закона. И в същото време да изискваш спазване на закона при другите политически партии, при другите политически играчи. Т.е. за едните може, за другите не може. Това е много интересен феномен, който трябва да видим в бъдеще, как ще се развие и на каква база се формира. Това е едната формула, т.е. едното ново явление в политиката. Другото ново явление, то е в средата на президентската надпревара. От една страна ми се струва, че се получи много добро откритие в лицето на проф. Герджиков, тъй като той отговаря като тип, като профил на търсенето на човек, който би могъл да хвърля повече мостове и да модерира преговори, отколкото да раздава оценки, да наказва и да посочва разделителни линии. Той е добро откритие. Много зависи от това, как ще направи предизборната си кампания и дали ще бъде успешен на финала, но все пак той е ново явление, и то добро. И на второ място, появата на Карадайъ като кандидат за президент чрез абсолютно смелата заявка на ДПС да кандидатира човек, който е и с фамилия на турско етнически българин, и с ясна заявка, че вече искат да заявят претенция и да се противопоставят на Румен Радев, защото това е една от целите на заявката на Карадайъ. Това е нова игра на ДПС. В този смисъл те имат нова формула.
Водещ: А адекватни ли са, проф. Христова, посланията на партии и кандидати спрямо очакванията на избирателите? Или избирателите вече нищо не очакват и каквото и да им говорят, е все тая?
Антоанета Христова: Също много сложна тема, комплексна тема. Дали избирателите очакват – от една страна избирателите имат много високи очаквания. Те искат системата да се нормализира. Това е първична потребност, тъй като в криза човек е в по-висока степен на напрежение и търси опори. В държавата би трябвало да намира опора. И затова предполагам, че гражданите очакват послания, които да им създадат усещане за успокояване и за това, че тези, които претендират да ги управляват, знаят накъде ги водят. Сега кой ще отговори на тези очаквания, е голям въпрос, защото ако гледам на терена – то е много сложно, тъй като говорим за два вида избори – определено на терена на политическите партии по-устойчивите, по-дълго участвалите в управлението политически партии като че ли по-ясно знаят, те като че ли се съвзеха по-бързо и по-ясно знаят как да преформатират посланията си, за да отговорят на очакванията. Говоря за трите устойчиви до този момент политически партии. Докато тези, които са партиите на протеста, виждате, че продължават да се тресат от противоречия, да търсят врага и да чертаят червени линии, което ни подсказва, че не могат да намерят себе си, не могат да намерят вярното послание, което да съответства на контекста, което да съответства на ситуацията. Защо е така? Мислят си, че са изключително силно атакувани, чувстват се изключително несигурни в момента и тъй като разбират, че са обект на „изчегъртване“ – използвам тази дума, затова, защитавайки се, не успяват да се пренаредят и да влязат ефективно в предизборна кампания. По отношение обаче на президентската кампания, мисля си, че там имаме за момента може би най-интересни двама играчи – естествено това са Румен Радев и проф. Герджиков. Абсолютно диаметрално противоположни като характери, като професионално занятие, като разбиране за политиката, като разсъждения в сферата, начина на мислене: единият – в бяло-черно, другият – в сложни, по-комплексни, по-широкоскроени цветове, говоря за проф. Герджиков; единият, който е свързан с много повече командване, нареждане, посочване на врага, другият, който е свързан много повече с намиране на допирните точки между доста сложните дебати, които се осъществяват между различни професори, ректори и учени – това е една твърде комплексна среда. Т.е. това са толкова два различни профила, че наистина състезанието е интересно от гледна точка даже на изследователска гледна точка, да видим обществото какво ще припознае, обществото от какво има нужда. В момента все още нямаме данни, тъй като данните, които виждаме, това са в резултат на естествена ореола на президента, дълго управлявал до този момент, с по-висок, и то рязко по-висок процент за подкрепа. Но кампанията предстои и наистина подчертавам, че изцяло от кампанията на проф. Герджиков зависи, дали ще бъде реален конкурент.
Водещ: Казахте, че протестните партии се усещат като обекти на изчегъртване?
Антоанета Христова: Да.
Водещ: Откъде дойде тази инверсия?
Антоанета Христова: Дойде от това, че те не успяха да дадат, да постигнат резултатите, за които бяха първоначално подготвени. Дали бяха проектирани – ще използвам такова понятие. Дали трябваше първоначално заложено да постигнат определена цел и тази цел беше категорично махане на ГЕРБ, сваляне на Гешев, идване на една протестна вълна, която да изкачи на върха популизъм, защото в момента живеем в света на популизма, на разширяващия се, на царстващия в цял свят и той подпомага определени лобита и определени сили да постигат своите резултати в среда на популизъм много по-лесно, да слагат удобни политически лидери много по-лесно. Популизмът е лесна работа. Говориш това, което искат да чуят избирателите, и си на върха на вълната. Докато изстинската политика е нещо друго, не е популизъм. И затова този популизъм предполагаше смяна на по-устойчивите партии, които се учат да имат ценностна ориентация ляво-дясно, използвайки най-голямото клише в целия свят в момента – това е корупцията. Корупцията е най-тежкото, най-страшното, най-безсмисленото клише. И ще го кажа много категорично това, защото никой не се е справил с корупцията, но корупцията се ползва за война срещу установени политически лидери в последните четири-пет години изключително силно, манипулативно и определено мога да кажа с висока степен на ефективност, повторяемост и ефективност. Даже последният случай е в Австрия. Затова ни изглежда, че тази война на друго ниво за овладяването от популизма на държавите и на управленията трябваше да постигне успех, но не постигна. В България този успех не беше реализиран. И това разочарова тези, които подкрепяха политическите партии. Давам пример директно с „Демократична България“ и с останалите, ако щете и с ИТН, ако щете и с формацията на Мая Манолова. Т.е. това са политически формации, които трябваше да реализират тази цел, но не се справиха. Следователно трябваше да се пренасочи усилието и подкрепата и естествено виждаме в момента, че цялата медийна среда, всичко беше, допреди една седмица особено, подчинено на това проектът на Кирил Петков и Асен Василев да бъде наложен медийно, с всички средства, въпреки закона, въпреки Конституцията, въпреки директните недостатъци, очевадни за всеки нормален анализатор и проследяващ процесите човек и неговото усещане за справедливост, както и виждането му, че има нещо гнило в цялата тази работа. И затова казвам, че войната е много, много сериозна, битката е за нещо друго, тя не е толкова видима, колкото на нас всичките по-обикновени хора ни се струва. Битката е много на по-високо ниво и тя е за овладяване и пренасочване на ресурсите.
Водещ: Живеем в света на популизма, но както видяхме вече – изпитваме го на гърба си от последните месеци – популизмът не създава брутен вътрешен продукт. Т.е. страхът от генериране на бедност не е ли вече най-големият страх на протестните партии? Не се ли виждат те подгонени с камъни и дърве от парламента?
Антоанета Христова: Задавате много интересен въпрос, но той е в сферата на психологията, т.е. точно при мен идва този интересен въпрос.
Водещ: Аз затова ви го задавам, поканила съм политически психолог.
Антоанета Христова: Знаете ли, знаете ли защо? Защото виждат опасността. Всеки човек нормален вижда тази опасност. Виждат, че до този момент не са произвели ефективна политика и в същото време мотивацията им за власт, близостта, това, че са помирисали парламента за известен период от време, близостта на властта и възможността ти да излезеш напред, тя е реална, те я виждат, те я пипат. В тези два парламента те пипнаха властта.
Водещ: Пипнаха я чрез заплатите и колите най-малкото, и екстрите?
Антоанета Христова: Така, така. Пипайки я, видяха, че може. И затова в момента като че ли пренебрегват страха. Техният страх е много повече свързан с това да не пипнат пак властта. Разбира се, че това те ще кажат, всички ще кажат, че става въпрос и се отнася и до старите партии. Разбира се, че е така. Партията се бори да бъде на власт. Няма защо да й се сърдим за това, и на новите, и на старите. Въпросът е, какво правят с нея, с властта. И нещо много важно, нещо много важно да кажа, защото всички искат нещо ново, а пък аз твърдя, че по-добре е да развиваш нещо, което вече е опитало какво е властта, отколкото да се мятаме постоянно на ново и на ново, и на ново. Аз затова смятам, че дясното, лявото, центърът, либерализмът, левицата и десницата – ние сме ги оформили. В момента се получи, от миналата година, от много натиск върху политическата ни система, за да стане слаба през новите малки партии. Някой ни разби, за да ни разтресе, и ние се разтресохме, и то много тежко.
Водещ: Кой е този някой?
Антоанета Христова: Да, ще се опитам да отговоря кой е тоя някой, въпреки че винаги този въпрос остава недостатъчно изкоментиран, просто защото наистина нямаме достатъчно информация. Но виждаме, че много хора и много институции, и много партии, интереси могат да бъдат маши, но определено те са просто маши. Има като че ли друга мисъл в цялата игра. Невинаги високо интелектуална, може би първично заинтересована за собствената си печалба. Въпреки всичко е на позиции да може да влияе. Така че за мен промяната трябваше да стане много по-елегантно през една съвременна левица, през една съвременна, модерна БСП – примерно. Но изоставайки в своето реформиране, изоставайки в своето актуализиране като съвременна лява партия, БСП не успя да изиграе ролята на алтернатива. Това е големият пропуск на България. На практика нормално беше десницата в лицето – дайте символично да го кажем – в лицето на досега управляващите и патриотите да даде властта да отиде при левите. Но те със своята неподготвеност отвориха огромна среда, в която да се наредят популистки и либерални формации. Затова не виждам развитие, не вижда решение. Пред нас предстоят избори, които, може би, с голяма степен на вероятност ще възпроизведат почти същия тип взаимоотношения. Разбира се, много е важно, кой все пак ще стане президент.
Водещ: Предстоят избори без избор – така ли?
Антоанета Христова: Да. Предстоят, докато не се научим да избираме. Много е важно да можем да избираме, много е важно да може гражданинът да осъзнава, че демократичният процес е път, а не е просто експлозия. Демократичният процес е личен път на битка за доказване на собствената си справедливост и за изработване и натиск по посока на правила, които да запазват, да създават и да пазят справедливостта от революции, от революция да ни пазят, да не изпадаме в ситуация на такъв тип дестабилизация на системата. Това не става за една година, това не става даже в рамките на едно поколение. Това става за много поколения. Да, едно поколение или две поколения могат да бъдат жертва или да се чувстват жертва, подобно примерно на поколението, от което съм аз. Но диалектиката на развитието определя, че трябва да приемем, че живеем тук и сега и че няма да постигнем идеалното общество в рамките на нашия личен жизнен път, но трябва да приемем и това, че трябва да се борим упорито и системно, за да стабилизираме системата, и то демократичната система, а не да я разрушаваме на всеки четири-пет години.
Водещ: Много си говорихме в хода на този разговор, проф. Христова, за смесените чувства и смесените техники, които предизвиква партия „Продължаваме промяната“ и двамата й лидери.
Антоанета Христова: Да.
Водещ: Най-низките страсти на българина ли гъделичка този проект?
Антоанета Христова: Мотивацията на човек може да бъде много различна. Но дотолкова, доколкото наблюдавам поведението – примерно за един специалист поведението беше очевидно още с появяването в началото на образите. То това е и нашата професия – да можеш да оценяваш нещата от разстояние, по определени индикатори. Аз определено мога да кажа, че не съм изненадана вече. В смисъл от началото ми бяха интересни, за да направя своята оценка, но видях едни много амбициозни хора. Видях хора, които са учили в среда, която им е създала свръхценност, свързана с печалбата. Да завършиш „Финанси“ където и да е, е свързано с формулирането на свръхцел печалба. Водене на преговори и използване на техники, в които чрез себепредставяне да създаваш доверие, за да получаваш повече печалба. Това е финансовата среда в съвременния свят. Разбира се, че те имат допълнителни фактори, които им създават самочувствието, че могат да правят, каквото си искат, и то очевидно е свързано с възпитанието, произхода, очевидно е свързано с тези хора, които са зад гърба им. Може би те им създават в момента убеденост, че имат на кого да разчитат. Така, както „Демократична България“ в миналото беше убедена, че има на кого да разчита, докато в момента е изключително притеснена от това, че е в процедура на изчегъртване.
Водещ: Осиротяла е?
Антоанета Христова: Да.
Водещ: Каква е интригата в президентските избори?
Антоанета Христова: Интригата е, както ви казах, кой модел, кой тип ще победи, ще увлече българина. Дали образованието, по-интелигентният, комплексен начин на себепредставяне, умението да мислиш не само в рамките на бялото и черното, умението да не посочваш врага ще спечели, или напротив – емоцията да се посочва, да се търси вина, да се напада, да се захапва, да се говори обвинително и без доказателствен материал. Дали това импонира, дали това отговаря на емоцията на избирателя, кое ще победи? Но все пак, за да бъде равнопоставена конкуренцията, пак казвам, от изключително значение е предизборната кампания на кандидат-президента проф. Герджиков, защото щабът му трябва да направи такава кампания, която да компенсира налагането толкова време на Румен Радев. Затова не знам. За специалистите нещата са ясни, защото те наблюдават кандидатите, но за обикновените хора още, които не наблюдават политиката, определено според мен посланията на проф. Герджиков въобще не са достигнали до тях.
Водещ: А какво трябва да се направи, за да достигнат?
Антоанета Христова: Много по-активно присъствие в медиите, много по-активно даване на интервюта, много по-често. До момента аз видях само по ТВ1, ако не се лъжа, вчера едно интервю.
Водещ: Той и при нас даде интервю преди няколко дни.
Антоанета Христова: И преди няколко дни още две, което е изключително недостатъчно. Много повече топлота в образа е необходима. Много повече включване на двойката като екип. Много неща мога да изредя, много неща. Така че аз очаквам това да се случи, иначе просто няма хората да разберат образа.
Водещ: А каква ще бъде интригата в парламентарните избори? Кой ще направи правителство?
Антоанета Христова: Трудно е да прогнозирам. Тук трябва да подчертая нещо много важно: днес сутринта даже слушах едни анализи – всички се интересуваме как протестърите около БСП трябва да направят правителство. Трябва да направят правителство и в никакъв случай с ГЕРБ и ДПС. Тази мантра, която се развива даже и от колеги, за мен е абсурдна. Не ме е страх да кажа: абсурдна. Защото в едни избори винаги има победители, първи, втори, трети. Най-ненормалното нещо в една държава е да се съберат партии, които не са победители, а са от втората или третата група на ранга, за да направят правителство, затова, за да свалим най-големия. Това означава залагане в основата на правителството и на бъдещото управление омраза и разделение в обществото, тъй като усещането за несправедливост ще бъде огромно. Огромно ще бъде усещането за несправедливост от първия, тъй като всичката социология дава много категорична победа на ГЕРБ. Това ти да пренебрегнеш ГЕРБ, който ще бъде евентуално с такава голяма разлика от втория – според сегашните изследвания, пак подчертавам, това означава да пренебрегнеш всички хора, които застават зад ГЕРБ, и да ги накараш да се чувстват много, много пренебрегнати, с несправедливо отношение към тях и нехаресващи, неуважаващи системата, която е разрешила такова нещо, да заложиш граждански конфликт. Моето мнение е, че трябва много сериозно да се мисли да не се изключва абсолютно нито една партия повече от хипотезата за бъдещо управление. И най-вече правото за такова бъдещо сформиране на правителство има победителят и никой друг – победителят. И докато това не се разбере, това означава, че ние вървим против принципите на демокрацията, а не по пътя на демокрацията.
Цоня Събчева