ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Светослав Малинов: Румен Радев облекчи задачата на своята дясноцентристка алтернатива

Доц. Светослав Малинов: Румен Радев облекчи задачата на своята дясноцентристка алтернатива

Доц. Светослав Малинов, ръководител на Катедрата по политология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и бивш евродепутат, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е Бъл...

29 Септември 2021 | 10:00 | Радио "Фокус"

Доц. Светослав Малинов: Крайно опасно и безотговорно е следващото Народно събрание да не излъчи кабинет

Доц. Светослав Малинов: Крайно опасно и безотговорно е следващото Народно събрание да не излъчи кабинет

Доц. Светослав Малинов, ръководител на катедрата по политология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и бивш евродепутат, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Шестият служебен кабинет на България започна работа. Какви цели и амбиции на държавния глава се отразяват в състава му и възложените вече задачи? Наш гост е доц. Светослав Малинов, ръководител на Катедрата по политология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и бивш евродепутат. Доц. Малинов, за какво и за кого ще работи служебният кабинет? Светослав Малинов: Ще работи за успешно провеждане на бързите предсрочни избори – това е първата му задача по Конституция. Към нея трябва да добавим и действията, свързани с пандемията. В позитивен тренд сме, съвсем определено – броят на заразените, и на хоспитализираните, и на смъртните случаи намалява. Тази тенденция трябва да продължи, организацията трябва да е още по-добра. Това са двете неща, които трябва да бъдат свършени. И още нещо, което стои засега малко в сянка, е, че трябва успешно да бъде завършена учебната година, да се проведат зрелостните изпити, матурите, да се проведат приемните изпити за някои от гимназиите. Както знаете, те се провеждат по това време. В този смисъл и ролята на министъра на образованието ще бъде неочаквано важна за един служебен кабинет. Обикновено той има много по-скромни задачи, но ще трябва да се вземат няколко важни решения, свързани с училищата, изпитите и университетите, и ще трябва да ги вземе лично той, разбира се, съобразно здравната обстановка. Така че много ясни задачи, по Конституция поставени и продиктувани от ситуацията, в която се намираме, свързана с пандемията. Водещ: Но сякаш държавният глава предостави и други задачи. Какви цели и амбиции се отразяват в състава на този кабинет? Светослав Малинов: О, разбира се. Ще има и политическо говорене. Говори се за възстановяване на върховенството на правото. Аз лично се придържам към конституционните текстове и към практиката, която имаме през последните години. Между другото, понатрупаха се служебни кабинети, те вече не са такава новост или екзотика. За добро или лошо, поради политическата нестабилност изглежда всички се образоваха относно това, какъв трябва да бъде един служебен кабинет и какви са неговите възможности. Най-важното, което обаче президентът иска да постигне и няма как да го изкаже, е да се утвърди като лидер на опозицията срещу предишните управляващи. Съставът, ако се вгледаме внимателно, съставът на служебния кабинет много прецизно, пропорционално на практика включва всички представители на опозицията през последните години – от очевидните политически назначения, свързани с БСП, до хора, свързани с градската десница, и нови, по-млади лица, които със сигурност, обаче, са част от протестите. И разбира се, и проф. Минеков, който си беше основно лице през лятото, а и през есента на протестите. Така че това е основна задача, която според мен президентът си е поставил – да консолидира тази общност, и тя наистина е представена в този служебен кабинет. Тя не би могла да бъде представена по този начин в нито един друг кабинет. Няма политическа логика, по която тези хора биха могли да бъдат заедно за дълго време, но за служебен кабинет, който да организира избори, мисля, че ще се получи. Водещ: А ще съумее ли президентът да се озове в ролята на обединител на протестния вот срещу предишните управляващи? Достатъчно ли е за целта само да подбере хора в един кабинет? Светослав Малинов: В много голяма степен с това се изчерпват неговите задачи, тъй като все пак оттук нататък служебният кабинет трябва да взима решения, а те са в много строги рамки. А и не мисля, че ще бъде популярна една прекалена активност на президента в следващите два месеца. По принцип знаем, че служебният кабинет не отговаря пред парламента, защото няма парламент, затова и не може да взима много важни решения. В много голяма степен отговаря пред президента, но не мисля, че ще бъде разумно – повтарям – президентът да бъде активен, да контролира или пък не дай Боже дори да сменя някой от министрите. Между другото, той има право на това, това може да стане много бързо и не са нужни ничии други одобрения, освен волята на президента. Така че аз смятам, че знакът е даден със самия състав и оттук нататък по-скоро бих се концентрирал върху работата на няколко министри, от които очаквам определени неща – вече ги споменах. Водещ: Кои са те? Светослав Малинов: Министърът на образованието – той трябва да вземе поредица от важни решения, които засягат всички, които са свързани с тази сфера, и всички родители, които имат – аз мога да кажа имаме – в момента деца в училище и следим какво ще стане, на които им предстоят изпити. Мисля, че министърът на вътрешните работи Бойко Рашков е най-тежкото политическо назначение. Не зная, не зная, дали има някакъв по-дълбок смисъл, но когато става дума за скелети в гардероба, разкрития, аз лично очаквам от вътрешния министър определени действия в тази посока. Очаквам, защото той има и много дълга биография, но конфронтация с ГЕРБ, връзки с БСП – те са известни на всички. Освен това е и компетентен човек в сферата на сигурността, така че там може да се получи някакво по-сериозно действие. Водещ: Какви разкрития очаквате, доц. Малинов? Светослав Малинов: О, не знам. Това, което е изцяло в правомощията на служебния кабинет, е да направи ревизия на предишните управляващи. Трябва да е ясно: основната задача е организирането на предсрочните избори, но не е единствената задача. Защото в някои коментари човек остава с впечатление, че те, освен да организират избори, нищо друго не трябва да правят. Трябва да правят и могат да правят. В този смисъл, ревизията на предишните управляващи е част от встъпването в длъжност. Тя не е някакво специално усилие и реваншизъм. Всеки министър трябва да е наясно, какво заварва. И тук може да има изненади. Ще се въздържа от прогноза, къде биха могли да бъдат, защото изненадите, това им е основното качество – да не могат да се предвиждат. Но че ще има някакви разкрития, свързани с едно или друго министерство, това е неизбежно, защото сега ще трябва да бъдат представени доклади на влизащите нови министри. Те пък трябва да извършат определени политически назначения. Знаете, че към всеки министър има политически кабинет, сегашните си отиват. Така че някои факти ще излязат налице и те няма да бъдат всички приятни за управляващите – това е неизбежно. Водещ: Къде е разликата между разкритията и реванша? Светослав Малинов: Много е тънка. В предизборна обстановка всяко разкритие ще бъде обявявано за реваншизъм от предишните управляващи, а за възстановяване на върховенство на закона – от тези, които ги правят. Публиката ще реши. Ние не сме, както се казва, вчерашни като избиратели и като анализатори, ще преценим. Във всеки случай там, където има факти, където се разкрива истина, въпросът „Защо сега?“ не е много адекватен независимо, че оттук нататък всяка атака срещу правителството ще бъде обвързана с изборите. Но трябва да се свикне на това. Цялата история, както се казва, ще трае 2 месеца и след това три-четири седмици до съставяне на ново правителство. Така че за това служебно правителство много добре знаем как имената на някои от министрите дори не можем да ги запомним, но по-важно е да запомним някое друго позитивно и адекватно действие, отколкото имената на всички министри. Водещ: А какви са очакванията на обществото от този служебен кабинет? Светослав Малинов: Преди всичко да продължи работата относно пандемията, да приведе в действие някои от икономическите мерки и да организира избори, които, като свършат, съмненията да бъдат минимални и дай Боже да ги няма, че са били честни и че са били проведени добре. Това е. И да няма някакви резки движения в неочаквана посока, особено във външната политика, защото нито му е работа на това служебно правителство да прави такива, нито може да ги потвърди в следващото Народно събрание. В тоя смисъл, не трябва да се правят резки движения, които след това да се отменят, и прочие. Но като гледам как стартира външната политика и в сферата на отбраната, аз не очаквам, не очаквам такива амбиции на когото и да било от министрите. Водещ: Не споменахте важността на военния министър, но три важни събития от външната политика, отбраната и сигурността в предстоящите месеци са важни за България: срещата на НАТО на върха, срещата на Б9, която мина, и разбира се, домакинството на инициативата „Три морета“, както и поемането на председателството на Процеса на срещата на министрите на отбраната в Югоизточна Европа. Питам ви ненапразно, защото с една от тях, която вече е факт – Срещата на върха в Букурещ във формат Б9, президентът сътвори сериозен гаф. Такава външна политика ли да очакваме? Светослав Малинов: Аз винаги имам нещо наум за президент, изцяло подкрепен от БСП, когато става дума за евроатлантическата ни ориентация. Но да имам едно наум не означава да съм сигурен, че той ще действа против евроатлантическата ориентация. Странно е, но президентът Радев съчетава евроатлантически позиции през последните години с много меки позиции към Русия, което е дълбоко противоречие и не може да изглежда сериозно на международната сцена. Във всеки случай, ще има възможност сега, тъй като той ще бъде основна фигура на тези форуми, окончателно да затвърди съмненията или да ги прогони. Що се отнася до неговите министри, аз не очаквам те да действат в някаква по-различна от досегашната посока. Във външната политика, поне от днешните изявления, видях пълна приемственост. А що се отнася до евроатлантическата ориентация, аз не очаквам точно този министър на отбраната, с тази биография да поставя под въпрос каквото и да било. Така че нека да изчакаме и да видим, разбира се, действията на президента на тези форуми, но той има, както се казва, какво да компенсира през последните години. Някои съмнения се натрупаха, останаха – съмненията около сделката с изтребителите не могат да бъдат разпръснати лесно. Там и сегашният премиер служебен, Стефан Янев, имаше роля, която не беше много ясна и позитивна. Но следващите два месеца те ще имат възможност да покажат, че всички тия неща са зад гърба им, или, не дай Боже, да потвърдят съмненията. Водещ: Доц. Малинов, в предишния разговор вие категорично изведохте тезата, че гражданите размислиха и гласуваха за промяна, политиците да помислят как ще отговорят на този вот. Направихме интервюто в навечерието на 45-я парламент. Видяхме, какво измислиха политиците. Как ще се промени тази теза ваша оттук нататък? Светослав Малинов: Не беше трудно да се предскаже, че това Народно събрание ще има кратък живот. Оказва се, че е рекордно кратък за най-новата история. Водещ: Много кратък. Светослав Малинов: Най-краткото Народно събрание. Сега, обаче, ще си позволя обратната прогноза: следващите избори, дори и да повторят резултата, а според мен няма да го повторят – той ще бъде по-добър за протестния вот като цяло и по-лош за управляващите – но дори и да са сходни резултатите или да не се получи пълен прелом, ще доведат до правителство. Защото сега всички политици и техните избиратели ще видят, каква е възможността за промяна в рамките на този избирателен цикъл. Все пак, когато изборите се провеждат от дълго управляващите, трупали негативи, съмнения за корупция, съмнения за манипулация на изборите, нормално е не само политиците, но и избирателите да толерират, така да се каже, бързи предсрочни избори. Не всички, но според мен по-голямата част искаха да се даде още един шанс. Сега след вторите избори мисля, че никой няма да може да развие каквито и да е други аргументи, освен аргументи в полза на стабилността и отговорното политическо поведение, а то води към създаване на кабинет. Така че аз ще си запазя всички критики, ако политиците повторят поведението си, безкомпромисно, нетолерантно, недиалогично след предсрочните бързи избори. Мисля, че избързаха малко критиците сега, защото в крайна сметка и избирателите бяха разделени, не само политиците, относно това какво трябва да се прави. Водещ: Смятате ли, че избирателите няма да останат разделени и през следващите месеци до 11 юли? Светослав Малинов: Не, те ще останат разделени, но волята за създаване на правителство ще бъде много по-голяма у всички нас след изборите. Няма да има никакъв смисъл да се опитваме трети път да променяме неща, които очевидно не могат да бъдат променяни. Сега вторият избор изглежда и последен. Но при всички положения ако бяхме направили опит или ако бяха направили опит политиците да направят правителство, щеше да остане някакво усещане за непочтеност, за лъжа, а сега нещата са чисти. Все пак не забравяйте – натискът за нови предсрочни избори дойде и от избирателите, може би от по-острите избиратели, от по-твърдите, но той не беше решение на политическия елит. Политическият елит беше принуден да отиде поради невъзможност да се справи с тази задача още сега. Но и задачата беше много трудно формулирана от суверена. Надявам се, че всички избиратели и политици ще бъдем променени след 11 юли и България ще има правителство до 11 август. Водещ: Доц. Малинов, ще съумеят ли и как политиците, и то основно партиите от протеста да постигнат помежду си така необходимия компромис, че да съставят парламент? Светослав Малинов: Трябва да започнат още отсега. Трябва спокойно да кажат на избирателите си: видяхте, не отстъпихме от обещанията си, бяхме принципни, но очевидно ще трябва да има компромиси и тези компромиси трябва да включват това и това, и ние никога няма да отстъпим от съответните неща. Това трябва да бъде изговорено сега. Публиката не беше подготвена за този тип компромиси. В някакъв смисъл, предишната предизборна кампания имаше една обединяваща тема и тя беше „Долу ГЕРБ“. Нямаше време, нямаше пространство за някакви други нови връзки между избиратели и политици. Сега вече е време да започнем да ги изграждаме. Между другото, президентът направи едно правителство, което, пак повтарям, може и да не се случи никога в политическата реалност, но е някакъв опит да се съвместят несъвместими неща – хора, свързани със СДС, с основаването на ДСБ, хора, като Янаки Стоилов, които винаги са били в БСП, хора, като г-н Минеков, които идват директно от гражданското общество. В някакъв смисъл подобна формула – е, може би не толкова различна, но подобна формула ще трябва да се намери и за новия кабинет, вече редовен, след 11 юли. А за фигурата на премиера още отсега трябва да се мисли не персонално, а по принцип – това не може да бъде политически лидер, не бива да е политически лидер, не бива да се мисли за лидера на партията с най-много гласове. Трябва да се мисли за консенсусна фигура, която да е в състояние, с авторитет и престиж да обедини различни, различни политически фигури. Отсега трябва да се мисли за това, а самата фигура и името – няма как, ще се появят след изборите. Водещ: А ще прекрачат ли партиите червените си линии? Как ще разговарят „Демократична България“ и БСП, „Има такъв народ“, Слави Трифонов и Корнелия Нинова? Светослав Малинов: Ами, ще разговарят, защото няма да имат избор. Но с различни – предполагам – възможности, с различно доверие. В края на краищата може да се разговаря за подкрепа, за политики, за конкретни неща. Иначе, ако въпросът се постави по принцип, може да се окаже, че ние трябва да правим поредица от избори, които все ще произвеждат подобна картина. Или най-добре е да си управлява ГЕРБ. Сега разбирате, че това са абсолютни тези и никой не ги мисли сериозно. Затова формулата ще се появи след вторите избори. Суверенът дава втори шанс, но този шанс е последен. Повече рискове не трябва да се поемат и мисля, че самите избиратели ще приемат един разумен кабинет, базиран на общи политики. Линиите, между другото, са няколко, но те са различни за различните партии. От политиците, това, което ще се изисква от тях след изборите, наистина ще бъде много сериозно. Дано да се опрости задачата малко, да е по-лека, да е по-малко сложна от тази, която поставиха предишните избори. Водещ: Кои са червените линии, основните, които трябва да се знаят, и да се търси – може би от там трябва да се започне – да се търси формулата как тези линии да бъдат преместени или прекрачени? Светослав Малинов: Първо, те трябва да бъдат формулирани. Във всяка политическа партия има собствен диалог с част от своите избиратели и те имат всъщност авторитета да поставят тия червени линии. Мога да говоря, че за градската десница компромис с евроатлантическа ориентация, принципно отношение срещу Русия, определени теми, свързани с атомната енергетика – отказът от строежа на „Белене“, възстановяване на върховенството на закона, реформа в прокуратурата, това са неща, от които няма да се отстъпи. Твърде вероятно е по-голямата част от тях да бъдат приети от всички. Доколкото ми е известно, понеже все пак още гадаем, партията на Слави Трифонов също има няколко неща, от които няма да отстъпи, но ще трябва да отстъпи. Така че ще се водят преговори. Водещ: Кои са тези линии за „Има такъв народ”, според вас? Светослав Малинов: Конституционната реформа, това, което е свързано с мажоритарния избор, всичко това, дори и да не отстъпят по принцип, ще трябва да приемат, че това не е в момента приоритет на обществото. Но аз не искам да давам съвети на политическите партии. Само илюстрирам, че разликите не са толкова фундаментални на този етап, колкото е решението или решителността на обществото да демонтира модела на ГЕРБ за управление. И още нещо може да се случи през тези два месеца, които да променят прогнозите. В края на краищата, разкрития се правят и от гражданското общество, и от медиите. Може да се окаже, че не министри или администрацията прави разкритията, а те се правят от хора, от граждани, от фирми и от медии. Това може да промени нещата, и то може да ги промени по начин, който никой в момента не може да предвиди. Водещ: Доц. Малинов, пропускате или изоставяте някак си БСП, но в този парламент бе видно, че без участието й няма как да стане правителство. Вероятно така ще бъде и в следващия парламент – какъв ще бъде изборът: или БСП, или ДПС? Светослав Малинов: Нека да видим резултатите от изборите. 30% трябва да нарасне този протестен вот, несвързан с БСП, ДПС и ГЕРБ, за да има правителство без тези партии, които споменах. Това е много трудно, но в голяма степен надеждата за предсрочни избори у протестните партии се основава на тази надежда. Участието на една партия е най-различно – от директно участие на лидера, участие на министри, до подкрепа за политики и мнозинство. В крайна сметка, едва след изборите ще може да се види, кой от какви позиции ще може да претендира за каквото и да било. Изпускам БСП, защото според мен тази партия в момента загуби водещата си позиция дори в левия сектор. Да не говорим за водещата позиция в националната политика. Ние трябва да получим сигнал, че там кризата е преодоляна, преди да взимаме насериозно партия, която претендираше за победа, а се класира трета. Водещ: Доц. Малинов, все още ли поддържате тезата си, че десницата трябва да мисли за кандидат за президентските избори? Свой кандидат? Светослав Малинов: Аз мисля, че трябва да има кандидат срещу Румен Радев, защото това е кандидатът на БСП. И съм убеден, че избирателите ще го поискат, не анализаторите. В края на краищата, ако мога да говоря от името на десните избиратели и не е претенциозно, Румен Радев не е нашият президент. Водещ: Но как да си обясним тогава реверансите, които направи президентът Радев, включвайки в служебния кабинет хора от десницата? Не протяга ли ръка за такъв тип подкрепа? Светослав Малинов: Протяга. И това го правеше и по време на протестите. И трябва да се признае, че в определен момент протестите имаха като основен лидер президента. Но това не означава, че подкрепата за него автоматично следва. Даже бих казал точно обратното. С обявяването на подкрепата от страна на БСП, бавно и постепенно, както се казва, с цялото уважение към държавния глава, десните избиратели трябва да започват да се разграничават и да мислят за свой кандидат. Но нека нещата да станат постепенно. Сега – предсрочни избори, след това – формула на управление, и после – президентска кампания. Водещ: А допускате ли вариант, който също се тиражира в анализите: че е вероятен провал и на 46-я парламент и удължаване на живота на този служебен кабинет до президентските избори, и, разбира се, следващи избори, 2 в 1? Светослав Малинов: Това е възможно, но аз лично не смятам, че ще се стигне до това, поради причините, които изложих. Всички ще бъдат в нова ситуация, всички ще са преживели вече един провален парламент, а и голяма част от опасенията, които в момента бяха пресилени и излишни, ще станат реалност. Защото когато става дума за хаос, безотговорност, проблеми с бюджета и всички тези прокоби, които сега се изрекоха, тези неща днес може да не са валидни, но когато се окаже, че ние трябва да имаме нови избори през октомври или ноември, тогава всички ще се стреснат. Защото хронограмата, която всички трябва вече да имат в главите си за трети избори, показва, че крайно опасно и безотговорно е следващото Народно събрание да не излъчи кабинет. И аз мисля, че това настроение ще обхване всички – анализатори, граждани, политици. И просто няма да го допуснем – нека да използвам първо лице, множествено число. Цоня Събчева

13 Май 2021 | 09:00 | Радио „Фокус“