ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Антоний Гълъбов: Амбициите на екипа на Румен Радев са да насочат общественото внимание към изборите за президент и вицепрезидент

Доц. Антоний Гълъбов: Амбициите на екипа на Румен Радев са да насочат общественото внимание към изборите за президент и вицепрезидент

Политологът доц. Антоний Гълъбов в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

14 Септември 2021 | 18:00 | Радио "Фокус"

Доц. Антоний Гълъбов: Служебното правителство ще търси разкрития срещу ГЕРБ, за да повлияе върху електоралния резултат на коалицията ГЕРБ-СДС

Доц. Антоний Гълъбов: Служебното правителство ще търси разкрития срещу ГЕРБ, за да повлияе върху електоралния резултат на коалицията ГЕРБ-СДС

Доц. Антоний Гълъбов, социолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”. Водещ: С какво ще запомним отиващия си 45-и състав на Народното събрание? Наш гост е социологът доц. Антоний Гълъбов. Доц. Гълъбов, пред какви рискове изправиха страната ни предсрочните парламентарни избори? Антоний Гълъбов: Нека да започнем първо с очевидното – че българските граждани, които излязоха на 4 април, и то излязоха доста по-масово, отколкото имаше опасения, че ще бъде, едва ли очакваха да видят точно този спектакъл. Точно обратното – очакването беше, че ще има укрепване на парламентаризма, върховенство на закона. Много хора гласуваха за това да има промяна, но не в този в този вид, в който всъщност това се случи. В момента се намираме в много особена ситуация, в която най-важното не е това, което се говори, не е това, което се крещи, не е опитът да се превърне в започналата вече предизборна кампания в компроматна война. Най-важното е в момента, какво чуват, виждат и разбират българските граждани, тъй като те ще трябва да определят отново как да изглежда българският парламент. Във всеки случай, моето собствено разочарование от това Народно събрание беше абсолютно очевидното нежелание да се конституира събранието. До края си практически това събрание остана само с три постоянни комисии и с предложение за поне пет временни, което означава, че всъщност никой не е имал намерение, реално погледнато, да конституира институциите и да работи сериозно, поне доколкото има възможност. Водещ: В какво се състоеше подмяната на целите с това, което се случи в 45-я парламент? Антоний Гълъбов: На първо място, с драстичното разминаване в дневния ред. Само десетина дена преди свикването на събранието имаше данни от изследвания на общественото мнение, в които българските граждани всъщност бяха – колегите бяха подредили по честота на позоваване очакванията за това с какво трябва да се започне. Със сигурност промените в изборните правила не бяха на първите места. Очакването, разбира се, беше за ефективно управление на здравната криза, разбира се, беше за ясна динамика в развитието на мерките по отношение на икономическите и социалните въпроси. Имаше сериозно очакване да се направят смислени неща по отношение и на следващия планов период в Европейския съюз по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост. Всъщност нищо от това не се случи. Народното представителство тръгна в съвсем друг, собствен дневен ред – дневния ред на „Има такъв народ“, който се оказа също, че има мнозинство. Така че следващата изненада, всъщност, във всичко това беше, че политическата формация, която се оказа, че има достатъчно мнозинство, за да приеме всички свои предложения, които смяташе за важни, заяви, че няма с кого да управлява. Така че силно разочароваща е тази серия от абсолютно неадекватни, несъразмерни действия, защото, отново казвам, гражданският дневен ред е много ясен, той е много видим. Рядко сме в ситуация, в която е имало широко съгласие в българското общество, какво точно трябва да се прави в момента, кое е най-важно. Нищо от това като че ли не достигна до пленарна зала. До деловодството на Народното събрание разбрах, че са достигнали 76 законопроекта, което е само по себе си пореден признак на неадекватност, защото е напълно сигурно, че в един парламент, който дори няма да работи пълен месец, внасянето на тези законопроекти само по себе си остава пиар акция. Нито един от тези законопроекти не продължава автоматично към следващото събрание – това трябва да бъде ясно. С прекратяването на мандата на събранието всички внесени предложения, законопроекти и т.н. се връщат в нулево положение. Водещ: Доц. Гълъбов, вие сам казахте, че е важно какво виждат гражданите от своя телевизор. С какво те ще запомнят 45-я състав на парламента? Ориентират ли се в това, което се случи през изминалите дни и седмици? Антоний Гълъбов: Смятам, че сравнително малка част от българските избиратели, които упражниха правото си на глас, бяха удовлетворени от тона в Народното събрание, от много откровения реваншизъм, от много, много агресивното говорене. Това може би доставя удоволствие на някаква част от българското общество, но със сигурност дълбоко не съвпада с очакванията на мнозинството от българските граждани. Отново казвам, най-важното за този парламент, освен краткият му живот, освен видимият опит да се подменят приоритети, да се наложи дневен ред, да се стиковат и да се координират някакви планове, които се движат едновременно, зад гърба на гражданите, които в крайна сметка имат все повече и повече характера на опит за овладяване на държавата – отвъд всичко това, със сигурност приносът по отношение на парламентаризма на 45-то Народно събрание е минимален, за да не кажа, че няма никакъв. Логичната, нормална логика на парламентаризма би била в момента, в който започне работата си, събранието да изслуша много внимателно отчетите на министрите в оставка по най-важните въпроси на българския дневен ред. Нищо подобно не се случи. Имаше искане императивно, обезателно г-н Борисов да се яви. Когато се яви г-н Дончев, всъщност се оказа, че няма никакъв интерес към това да се дебатира Плана за възстановяване и устойчивост. Имаше желание да бъде изслушан веднага министъра на финансите – никой не му обърна внимание. След това, доста по-късно, се появи някакво желание за изслушване на здравния министър и с това нещата приключиха. Нямаше дори опит да се изслуша министъра на труда и социалната политика, да се изслуша министъра на външните работи и на отбраната за тази доста интензивно променяща се ситуация в дипломатически план в региона на Черно море, по отношение на Европейски съюз – Руска федерация, САЩ – Руска федерация – ясен дневен ред, към който българското народно представителство в този парламент абсолютно изрази пълното си пренебрежение. Водещ: Търсен и целенасочен ли бе създаденият хаос в 45-я парламент и кого обслужи? Антоний Гълъбов: Все повече изглежда, че да, все повече изглежда, че да. Извеждането като абсолютен приоритет на промените в Изборния кодекс, при положение, че отпаднаха всички онези елементи, които бяха използвани в предизборната кампания… Отпадна целият този фокус върху българите в чужбина. Да, имаме проблем от много години с това. Това са български граждани, които имат права като всички останали български граждани. Но факт е, че имаше предозиране в това отношение. Реално погледнато, доколкото разбирам, сега новоназначената – може би от вторник – Централна избирателна комисия (ЦИК) ще трябва да закупи още 500 машини за гласуване, които да заминат по света. Аз не разбирам, дали наистина хората не си дават сметка, какъв логистичен ребус представлява това. Така че промените в крайна сметка се сведоха до възможността президентът да назначава ЦИК, до възможността да дойдат максимално синхронизирани графиците – така, че да може бързо да се назначи служебно правителство. Освен това имаме служебно правителство с атипичен хоризонт. Всички ние си спомняме, и за съжаление, не за първи път имаме служебно правителство – нормалният период на дейност на едно служебно правителство е 3 месеца. Защо в момента се говори за правителство за 2 месеца? Защо е това бързане? На кого то е нужно? Водещ: А вие с какво си го обяснявате? Антоний Гълъбов: Ами, ако погледнем обикновено календара, календарът ни показва следното: ако имаме избори на 11 юли, това означава, че г-н Радев си запазва правото да разпусне отново Народното събрание, преди тази възможност да му бъде отнета от Конституцията, тъй като всъщност до края на август той има право отново да разпуска Народното събрание, след което влиза в тримесечен период, в който по Конституция той няма право да направи това. Така че тук стои един резервен сценарий, който се вижда от хоризонта на днешния ден, който, за съжаление, също не допринася за общото усещане за прозрачност, за законност, за отчетност, за почтеност в изборния процес и всичко останало. Водещ: Какво може да цели президентът, удължавайки живота на служебния си кабинет? Какво ще постигне? Антоний Гълъбов: Той го съкратява в момента с един месец. Водещ: Да, но след това, вероятно, ако допуснем, че сценарият, за който говорите, се осъществи, т.е. и 46-ят парламент последва съдбата на 45-я, и се стигне до нови поредни предсрочни избори, които някак си съвпадат с президентските – какво ще спечели от това г-н Радев? Антоний Гълъбов: Само че това ще се провежда в условия на служебно правителство, назначено лично от г-н Радев. Водещ: Но какво би спечелил той от тази машинация? Антоний Гълъбов: Не бих го нарекъл машинация. Това е просто игра без да нарушава някакъв закон или принцип, в крайна сметка се вижда, че става дума за сценарий. За мен, за съжаление, доминиращо е усещането, че служебното правителство ще се занимава с неща, които не са работа на служебно правителство, от типа на това да търси възможност да скандализира максимално ситуацията, да търси разкрития срещу ГЕРБ, да доказва злоупотреби и т.н., за да може да повлияе пряко върху електоралния резултат на коалицията ГЕРБ-СДС. Водещ: Но дали има правомощията за това, доц. Гълъбов? Антоний Гълъбов: Не, не. Водещ: Да извършва разследващи действия може ли служебният кабинет? Антоний Гълъбов: Няма такива правомощия, но както видяхме вече през последните два месеца, това не пречи на никого. В смисъл, ако да кажем атмосферата от тази т.нар. „Комисия по ревизията“… Нека да припомним все пак, в края на този мандат на парламента, нека да припомним на членовете на тази комисия и особено на председателя й, че няма „Комисия по ревизията“, а… Водещ: ... има „Комисия по проверка“. Антоний Гълъбов: Точно така. Водещ: Така е изписано наименованието й на сайта на Народното събрание. Антоний Гълъбов: Уточнението е много съществено. И разликата е много съществена, защото ако на някой му се привижда ревизионна комисия, то най-вероятно е сбъркал сградата. Така че много важно е малко да се обръща повече внимание на думите. Ако този реваншистки дух от тази комисия се пренесе и в дейността на служебния кабинет, най-вероятно ще става дума за нескрит опит за намеса в предизборната кампания. Точно затова започнах с това, че най-важното в момента е: какво виждат, чуват и разбират българските граждани. Различните политически актьори, различните корпоративни интереси, които са пряко ангажирани в сегашната ситуация, имат своя сценарий. Най-важното е, какво вижда и разбира българският гражданин, защото моят призив е хората отново да излязат на избори. В сценария най-вероятно е калкулирана ниска избирателна активност, в която поне още две формации ще влязат в следващия парламент, и формирането на мнозинство ще бъде още по-трудно, за да не кажа, че е невъзможно. Така че важно е българските граждани да направят още веднъж това усилие, защото в момента единствената бариера, единствената гаранция, че различни сценарии няма да доведат до системна криза в България, е участието на гражданите. Водещ: Доц. Гълъбов, говорите за сценарии. Откъде идват тези сценарии? Кои среди, кои кръгове ги продуцират? Бихте ли ги персонифицирали? Антоний Гълъбов: О, има много, много на брой, различни корпоративни интереси, които са засегнати. Нека не забравяме, че в краткия живот на това Народно събрание беше направено предложение да бъдат спрени дела за над… ако не ме лъже паметта, 3 милиарда. Водещ: 3 милиарда лева, да. Антоний Гълъбов: За 3 милиарда искове – за 3 милиарда искове да бъдат спрени изведнъж. Зад тези 3 милиарда стоят малко повече от 1000 души. Но така или иначе, става дума за много сериозно ощетени корпоративни интереси. Това, което видяхме в т.нар. Комисия по проверка, показва само една минимална част от онези групи от корпорации и засегнати лично бизнесмени, които са готови да направят всичко в момента, за да могат или да се измъкнат от преследване срещу себе си, или за да направят крачка напред и да преразпределят пазара. Така че имаме много сериозни залози. Тук се играе с много сериозни залози. Българските граждани трябва да си дават сметка за това. И за мое голямо съжаление, в краткия си живот 45-ят парламент много бързо успя да свали много от тези маски на ощетена гражданственост, на пледиране от името на гражданите. Много бързо се видя, кой от чие име пледира. Много бързо се видя, кой чий корпоративни интереси се опитва да придвижи напред. Това не означава, че нямаме проблем в това отношение – точно обратното. Но както виждате, се спекулира с изключително ниското доверие към държавните институции и се пропуска един много стар факт: когато нещо се хвърля в публичното пространство, това означава, че то не може да издържи в съдебна зала. Всеки, който има основание – и това е част от гражданските ни права – всеки, на когото стане известно престъпление, негов граждански дълг е да уведоми съответните компетентни институции. Когато това се случва с години по-късно, когато то се случва просто в рамките на пореден спектакъл, то очевидно не може да издържи в съдебна зала и точно затова се появява там. Така че много важно е в момента наистина внимателно българските граждани да наблюдават ситуацията през следващите два месеца, но да имат тези няколко ориентира: че наистина има данни за престъпления и мястото им първо е в прокуратурата и след това в медиите, а не обратното. Така че не може да се разчита на това, че българската прокуратура ще се самосезира по всяко оплакване на всеки човек, който си е спомнил, че преди години някой му е направил нещо. Така че добре е в тези два месеца да се вглеждаме внимателно в поведението на политическите партии, да се вглеждаме внимателно в поведението на кабинета и, разбира се, в поведението на г-н Радев, който в момента поема цялата отговорност за управлението на страната. Цялата отговорност за управлението на страната ще бъде, практически може би от вторник, в ръцете на г-н Радев. Обезпокоителното, разбира се, в това е, че самият г-н Радев не подлежи на никакъв контрол. Няма такава институция, според Българската конституция, която да е в състояние да упражнява контрол върху президента, така че този контрол остава в най-съществената си част в ръцете на самите граждани. Водещ: Доц. Гълъбов, с каква цел бе създадена въпросната Комисия за проверка, която упорито наричат „Комисия за ревизия“? Антоний Гълъбов: Според мен тя беше създадена като някакъв отглас на протестите. Водещ: Само това? Антоний Гълъбов: И тя беше на г-жа Манолова личен ангажимент, но целта й се превърна в нещо различно. Тя по същество заработи като предизборен инструмент. Заработи като инструмент, който ще има за цел да скандализира все повече и повече ситуацията, за да не позволи да бъдат излагани смислени политически аргументи от всички страни. Тук не говоря за това, че политически аргументи могат да бъдат излагани само от едната страна. Така че смисълът на тази комисия, най-общо казано, е да генерира голямо количество информационен шум. Позволявам си да използвам този израз, защото отново казвам – ако става дума за доказателства за извършено престъпление, тяхното място не е там. Тяхното място не е в един орган, който не само, че беше създаден по много странен начин – той и функционира по още по-странен начин. Както, между другото, и гласуваното първо решение на това събрание е за мораториум, в което един депутат – ако не ме лъже паметта, Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС, предложи да се включи мораториум и върху движимото имущество и мнозинство в Народното събрание гласува и тази поправка. Разбирате ли до каква степен става дума за загуба на чувство за реалност? Защото когато спреш държавата по този начин, с аргумента, че докато излезе решението на Конституционния съд, това ще е изтекло, но всички разбират, че то е противоконституционно, това е възможно най-лошият сигнал за законодателната практика на един парламент. Водещ: Кои са губещите от 45-я парламент? Антоний Гълъбов: Отново ще започна с българските граждани, и то не във финансов план. Забелязах, че г-н Трифонов нещо се опитва да пресмята по различен начин цената на изборите – няма значение дали един ден от това Народно събрание ни е струвал 19 или 15 милиона лева. Това в крайна сметка няма никакво значение. Загубата не е толкова във финансови средства, въпреки че без всякакво съмнение, ще има и такава загуба, тъй като ще се купуват още машини, трябва да се увеличи персонала на администрацията, която ще участва в изборния процес в чужбина, и т. н. – това отново ще оскъпи изборния процес. Но основните губещи, поне засега, са онези български граждани, които разчитаха, че чрез избори, чрез своето участие в тях ще успеят наистина да поставят в нова посока, да насочат по нов начин развитието на българския политически живот. Те, според мен, се чувстват най-разочаровани от всичко това. И отново казвам – разочарованието е планирано в сценария, така че колкото и разочароваща да е съдбата на 45-то събрание, това не трябва да бъде основание гражданите да не излязат да гласуват. Единственият начин да се успокоят малко страстите и да бъдат поставени нещата на местата им е гражданите да гласуват. Водещ: Планирано разочарование, планиран машинен вот, с които да се ограничи броя на гласуването – пак ще попитам: кого обслужва ниският процент избирателна активност? Кой печели? Антоний Гълъбов: Ниската избирателна активност обслужва пряко онези политически формации, които на 4 април се доближиха до границата, но не успяха да я преодолеят. Това означава, най-общо казано, всички политически формации, които са в зоната между 2 и 4%. Всеки от нашите слушатели може да види, че там има поне четири-пет партии. Дали всички те ще успеят да преодолеят бариерата на 11 юли, когато се очаква да са изборите, не е ясно, но ниската избирателна активност ще направи това по-възможно. За мен проблемът със задължителното машинно гласуване е много по-сериозен, тъй като той поставя под съмнение правото на глас. Въвежда дискретен образователен ценз – това трябва да го кажа така. Аз твърдя категорично, че това е така. Възрастните хора, хората с по-ниско образование практически или няма да могат да гласуват, или ако гласуват, възниква следващият проблем – с тайната на вота им, защото те ще имат нужда от някой, който да им помогне да проследят целия алгоритъм на машината. Така че отново казвам – тук има заложени два конституционни проблема, които са много сериозни. Радвам се, че промените в Изборния кодекс вече са атакувани в Конституционния съд и се надявам, че той ще се произнесе преди изборите. Между другото, вносителите също си дават сметка за това, защото чухме твърдения за това, че всъщност дори Конституционният съд да отмени изцяло машинното гласуване, ще има съответният брой хартиени бюлетини. Тогава, в крайна сметка, големият въпрос е: за какво беше нужно всичко това, освен за личното назначаване на ЦИК от г-н Радев? Водещ: Доц. Гълъбов, по какъв начин политическите сили излизат от 45-я парламент и влизат в предсрочни парламентарни избори? Антоний Гълъбов: Аз имах вече възможността да кажа, че в тази предизборна кампания всяка една от партиите, която беше представена в 45-то Народно събрание, трябва да включи задължително отговор на този въпрос пред своите избиратели. Всяка една от тези политически формации дължи отговор на въпроса: какво е направила в това събрание, какво е успяла да постигне, как го е постигнала, какви компромиси е направила, къде е решила да не прави компромиси. И за всяка една от политическите формации в това събрание отговорите са различни. Ако погледнем съвсем набързо, ГЕРБ и СДС получиха мандат, предложиха състав на правителство, предложиха министър-председател, потърсиха консултации, не ги получиха и върнаха мандата. „Има такъв народ“ не направи абсолютно нищо подобно – без какъвто и да е опит за консултации, без какъвто и да е опит за съставяне на правителство, просто върна мандата. „Демократична България“, преди още някой да им е предложил мандат, заявиха, че отказват да го направят. Същото се случи с „Изправи се! Мутри вън!“, които завиха, че всъщност са най-малки, могат да подкрепят, но не могат да носят отговорност. След което, разбира се, БСП направи същото, но дори без да си направи усилието да подготви проект за кабинет и да определи министър-председател, който да получи този мандат. Така че дори по отношение на такива дребни детайли всяка от тези партии дължи на избирателите си отговор на въпроса: какво е направила за този по-малко от месец. Аз не знам, дали всички наши слушатели си дават сметка, в каква ситуация сме. Това събрание беше открито на 15 април, то най-вероятно ще бъде закрито във вторник на 11 май. Това означава, че всъщност това събрание ще остане в историята на българския парламентаризъм далеч не с качеството на законодателството си, а просто с рекордно краткия срок на съществуването си. Цоня Събчева

11 Май 2021 | 09:00 | Радио "Фокус"