ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Първан Симеонов: Ако се появи някой, който продава не само надежда, но и авторитет и стабилност, може и да си изпатят управляващите

Първан Симеонов: Ако се появи някой, който продава не само надежда, но и авторитет и стабилност, може и да си изпатят управляващите

Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за обзора на Радио „Фокус” „Това е България”.

5 Май 2018 | 17:01 | Радио "Фокус"

Първан Симеонов: Стабилността на правителството може да се окаже измамна, ако се появи сериозна алтернатива

Първан Симеонов: Стабилността на правителството може да се окаже измамна, ако се появи сериозна алтернатива

Първан Симеонов, директор на „Галъп Интернешънъл“, в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Водещ: Премиерът Бойко Борисов се ползва с доверието на една трета от българите и недоверието на малко над половината. Това показват данните от проучване на „Галъп Интернешънъл“ за доверието в различни политически личности в ежемесечните изследвания в рамките на последните 12 месеца. Какви са нагласите на избирателите месеци преди президентските избори – за това ще разговаряме с директора на „Галъп Интернешънъл“ Първан Симеонов. Г-н Симеонов, има ли изненади и сериозни промени сред нагласите на хората? Първан Симеонов: Бих казал, че както в популярния напоследък бюлетин за нивото на река Дунав, който изчезва, нещата са „sans changement“ – няма голяма промяна. С изключение на известно понижаване в личните рейтинги при онези, които играха тежки политически игри през изминаващите месеци, но дори и при тях няма кой знае каква голяма промяна. Тук главно става дума за предизвикателствата пред рейтинги на хора като Радан Кънев, Лютви Местан, Георги Първанов, т.е. хора, които преминаваха от една политическа роля към друга през този сезон. Второто, което се променя, е, че част от министрите утвърждават своята популярност, именно популярност, но повече като разпознаваемост, а не толкова като повишаване на доверието. Това означава, че тези министри наваксват разпознаваемост, което е и добра, и лоша новина. Добра, защото наваксват, и лоша, защото не са я имали навремето. Тук става главна дума за министри с „по-тихи“ ресори, ресори, които не предполагат кой знае каква светлина на прожекторите – министри като Николина Ангелкова, като Николай Ненчев, като Ивайло Московски, ще пропусна някого. Разбира се, има ресори, където кой знае каква популярност не е и възможна. Има министри, които не бих искал да изброявам, защото така някак си излиза, че ги класираме на дъното на някаква класация, а последното, което ние искаме, е да класираме. По-скоро бих казал кои изпъкват. Изпъкват по традиция Лиляна Павлова, макар че рисковете за нейното доверие през последните месеци хич не бяха малко и това може би се отразява. Изпъква от членовете на кабинета Томислав Дончев, изпъкваше доскоро Ивайло Калфин, изпъкваше дори Вежди Рашидов, който е популярен в другата си роля в обществото и това винаги носи бонус, а именно в ролята си на творец. Казвам всички тези уточнения, за да разберете горе-долу как действа масовото съзнание, за да разберат слушателите. То винаги дава преимущество на отрицателните отговори, когато става дума за политици. Когато положителните и отрицателните отговори са на сходни нива, това вече е успех. Има в България в последните месеци и години дори две публични фигури, които дори имат по-високи дялове положителни оценки в сравнение с отрицателните. Това са Кристалина Георгиева и Йорданка Фандъкова. Ако пък сега влезем в доверието в политическите лидери, там ще видите какво означава да имаш или да нямаш твърд електорат. Това е доста важно в техния случай. Водещ: Относно Йорданка Фандъкова и Кристалина Георгиева, които са най-одобряваните политици поне от вашето проучване – тези две имена периодично са спрягани за потенциален кандидат за президент на ГЕРБ. В тази връзка можем ли да правим прогнози за президентския вот наесен на базата на тези данни за доверието към политиците? Първан Симеонов: Тези данни могат да служат на партиите като помагало за политическия вкус на българското общество. Тези данни не могат да дадат кой знае каква информация за това кой как си е вършил работата, те дават информация за това какво се харесва на българите. В много голяма част от случаите това, което се харесва, е повече говорене и по-малко работа, да не говорим за реформа. Реформата обикновено предизвиква социално брожение и който запретне ръкави да върши черната и тежка работа, обикновено губи рейтинг. Това е правилото. Има и още едно правило. Не е важно да се класират, важно е да се гледа как са се движили във времето. С това започнахме нашия разговор – как са се движили в последните 12 месеца. „Галъп Интернешънъл“, слава Богу, може да даде информация за някои от тези политици с десетилетия назад, тези, които имат, разбира се, такава история. Ако ме питате за президентския вот, точно сега е моментът тези лични рейтинги да имат някаква роля и да имат някакво значение. Ние ги мерим всеки месец и неслучайно подчертавам това, но много рядко ги публикуваме, защото обикновено към тези рейтинги има много нездрав, включително и медиен интерес. Това е една традиционно любопитна, понякога дори интерпретирана като жълта част от демоскопията в социологията, затова ние я избягваме. Публикуваме ги в нашите годишни обзори, които са откриваеми с книжарниците, но ето сега в такива моменти като президентските избори тези рейтинги имат значение, защото показват горе-долу къде са силните кандидати. Ако съдим по тези рейтинги, ще видим ясно какво се харесва на българите. Горе-долу Вие виждате, че точно така се ориентират и политическите сили, особено в ситуация, в която всички те явно се чакат една друга и ще чакат до последния момент. Именно тези нива на лично доверие ще изиграят огромна роля, защото ще позволят на някои кандидат дори и без особена кампания да се изстреля от по-висока стартова позиция. Водещ: Доверието към настоящия президент Росен Плевнелиев е около 25 % в последната година, отрицателните оценки са 60 %. На какво се дължат тези резултати и това продължение ли е на някаква тенденция? Първан Симеонов: Вижте, по принцип, както и започнах, личното доверие и недоверие в разпознаваемостта, в колебанието – има постове, които заемат естествена преднина. Това са постове, които обикновено са по-далеч от близкия политически бой. Еврокомисар, президент, вицепрезидент, омбудсман – това са постове, които предполагат по-високо доверие. Затова и президентът на България винаги се е ползвал с по-високо ниво на положителни оценки. През последната една година тези нива при президента Плевнелиев, които Вие споменахте, също не са лоши на фона на останалите участници в политическия процес, но в исторически план, да, имали сме възможност отдавна да споделим, това са сравнително ниски нива, да не кажа исторически ниски нива, защото президентът Плевнелиев през 2013 г. попадна в една ситуация на остро политическо противопоставяне. Той загуби доверието на част от българското общество, доверие, което не можа да навакса. Ако трябва да бъдем докрай откровени, това бяха много тежки политически обстоятелства, в които се налагаше да се президентства и президентът Плевнелиев като че ли стана съпътстваща политическа жертва на онова голямо политическо разделение, което помните от 2013, което дава своето отражение и до този момент върху нивата на доверието в него. Водещ: Вие сте проучили какво е доверието към всеки един от министрите в кабинета. Тези данни, които имате, говорят ли за това какво е цялостното доверие в кабинета, стабилността му? Първан Симеонов: Вижте, данни за доверието в институциите ние публикувахме само преди десетина дни. Тестваме тези индикатори всеки месец. Поне засега можем да обобщим нещата, както можехме да ги обобщим въобще в последната година, година и половина от мандата на този кабинет – стабилно, но без ентусиазъм или без ентусиазъм, но стабилно. Нека привържениците или противниците на кабинета си го интерпретират, както искат, а истината е, че политическият процес в България лекичко зацикли. Няколко нови неща се случиха напоследък, за които ние споделихме – някакво желание за гласуване на Слави Трифонов набъбва, застрашена е донякъде може би подкрепата за ДПС, появява се на хоризонта и г-н Марешки с цените на горивата и с неговия референдум. Всичко това се вижда и в личните рейтинги. Може би най-интересното предстои за БСП, защото там имаме промяна – и личностна, и промяна на политическия курс очевидно. Тоест там ще трябва да наблюдаваме с интерес дали ще има ръстове. Всичко това ние сме го споделяли, но като цяло поне засега данните по отношение на доверието във властта се движат сравнително стабилно. Те получиха и едно рамо от резултата на ГЕРБ на местните избори. Винаги около такива победоносни избори има известно покачване на всички показатели на популярност на властта, което после, разбира се, се изчерпва и отлага, но това беше един допълнителен бонус за управляващите. Така че поне засега от гледна точка на макропоказателите и за икономическите оценки и очаквания на населението, и за оценките и очакванията за личните финанси, и за показателите, които показват доверие във властта, бих казал, че сме отдавна в период на сравнително стабилни данни . Бързам обаче да дам и политологичния прочит. Тази стабилност може да се окаже измамна, ако и когато се появи сериозна алтернатива, която да фокусира очакванията. Водещ: А има ли изгледи да се появи такава сериозна алтернатива? Първан Симеонов: Очевидно има кандидати. Вие виждате, че БСП се ориентира остро опозиционно, Вие виждате, че това накара, и това, разбира се, и други обстоятелства, накараха и АБВ да се ориентира опозиционно. ДСБ отдавна се опитва да заеме вакантното място в дясното и в моралното, така да се каже. Вие виждате, че отново за пореден път в България, както много пъти в последните десетилетия, се опитват да се появят и генерални алтернативи. Алтернативи на всичко, не просто отляво или отдясно, а алтернативи на цялата политическа прослойка такава, каквато я познаваме. Говоря за двата референдума, за които се говори, а те несъмнено съдържат такъв заряд. Тоест ще има доста, доста опити. Оттук нататък от далновидността на властовите решения зависи дали тези опити ще бъдат успешни, или ще ударят на камък. Водещ: Интересно ще бъде, изглежда, през следващите месеци. Ще имаме още поводи за разговор. Аз Ви благодаря за днешното Ви участие. Симона Медарова

10 Юни 2016 | 14:00 | Радио „Фокус“