ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Светослав Малинов: Никой от статуквото не можеше да дискредитира протестния вот по начина, по който го направи Слави Трифонов

Доц. Светослав Малинов: Никой от статуквото не можеше да дискредитира протестния вот по начина, по който го направи Слави Трифонов

Доц. Светослав Малинов, ръководител на катедрата по политология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и бивш евродепутат, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”<...

13 Юли 2021 | 10:00 | Радио „Фокус“

Доц. Светослав Малинов: Политиците ще бягат от коалиционната тема, защото тя е мъчителна за всички

Доц. Светослав Малинов: Политиците ще бягат от коалиционната тема, защото тя е мъчителна за всички

Доц. Светослав Малинов, ръководител на катедрата по политология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и бивш евродепутат, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”. Водещ: Както и да четем публикуваните до този час листи на кандидатите за народни представители от партии и коалиции не се ограмотяваме особено, защото трудно се получава знание от телефонен указател. При предишни избори през годините партиите се надпреварваха да представят кратки биографии на избраните номинирани, сега ни срещат анонимните име, презиме, фамилия. И не е чудно, че освен партийните лидери, доскорошни депутати и министри, както и бивши такива, плюс популярни от ефира политици, четящият листите се вторачва в имената на футболисти, манекенки, музиканти, актриси, лекари, сценаристи, журналисти, синове и дъщери на популярни фигури. С публикуването на имената на кандидатите с изтеглените за реда в бюлетините номера на партиите сякаш се затвори кръгът на интригите за предстоящите избори. Интригите приключиха, останаха големите въпроси за програмите и посланията. От емоционалната джунгла на започналите вече междупартийни медийни сблъсъци се запомнят квалификации, подмятания, преувеличения, цинизми, жаргони, маргинални отношения, диалози от женския пазар и все едно през плет интервюта. А на заден план остават отговорите на простичкия въпрос: какво в полза на обществото ще допринесат партии, коалиции, кандидат-депутати, влизайки в парламента? Поканих за анализ доц. Светослав Малинов – ръководител на Катедрата по политология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и бивш евродепутат. Какво разбирате когато четете листите на партиите за тези избори? Светослав Малинов: Е, ще бъде пресилено, ако ви кажа, че съм чел листите. Хвърлех поглед на основните партии, водачите. Партиите, които имат шанс да влязат в Народното събрание, и тези, които са малко под чертата. Знаете, 5 партии засега имат почти сигурно, гарантирано място в Народното събрание, още две се борят. Не мога да кажа, че тези листи поразяват с нещо по-добро или по-лошо от предишните. Направи ми впечатление, че партиите са си харесали определени лица, свързани с най-общо казано пандемията – важни говорители по медицински теми се оказаха в партийни листи. Доколкото съм сигурен, че тези уважавани лекари не са се самопредложили, прави добро впечатление – да започна с нещо позитивно, че партиите са се обърнали към част от тези медицински авторитети и са ги поканили. Явно част от тях са се отзовали в листата на АБВ, „Демократична България“, на БСП има от тези новопоявили се публични лица. Не всички, разбира се, са там. Иначе винаги има някакви по-особени, пикантни попадения. И аз не мисля, че тези листи са нещо по-специално от предишните, дори мисля, че са с много малко изненади, особено що се отнася до водачите – те в някакъв смисъл партиите са играли на сигурно. Това е моята най-обща оценка. Водещ: А как си обяснявате екзотиката в присъствието на гражданската квота? Светослав Малинов: Гражданската квота е най-различна: от утвърдени и сериозни хора до хора, които са там просто, за да предизвикат някоя друга усмивка и евентуално да привлекат някой друг глас, който няма нищо общо с партийния вот. Но като цяло това е практика, която започва доста отдавна и не само в България – това е общата криза на доверието в партиите. Кризата на партийните системи в Европа е факт, така се обяснява и възходът на популизма. И партиите трябва да компенсират къде с въображение, къде с радикални послания, къде с неполитически лица – лица, които имат връзка с друг тип граждани, граждани, които не са политизирани, дори които не са гласували, но евентуално – мислят си политиците, - ще гласуват сега за нашата партия с нашия номер, защото просто харесват този певец, футболист или пък треньор, защото всички харесваме Димитър Пенев, нали така? Водещ: Да, точно така е. Светослав Малинов: Може би това е странното попадение, странно не за друго, а защото все пак той е и на възраст, и има много тесен ресор. Той обаче, мисля, че е проявил малко чувство за хумор като се е кандидатирал. При всички положения обаче някакви хора ще гласуват само заради него, заради спомена от 1994 година. Водещ: А за кого ще се гласува – за партия или за кандидати? Светослав Малинов: Аз мисля, че през всичките тези години един от позитивните опити, които натрупа българският избирател, е да се вглежда в листите си по места. Аз спокойно мога да кажа, че в началото на прехода към демокрация се гласуваше за партията, гласуваше се евентуално за националните лидери и ръководство. Хората дори не знаеха точно кой представлява партията по места. В момента е много важно и хората го правят, да се вглеждат в тези, които ще ги представляват от техния град, техния избирателен район. Тогава може да се получи изместване на вота – да симпатизираш на определена партия на национално равнище, но точно кандидатите в твоето населено място на практика да предизвикат друг вот. Така че аз смятам, че в определени градове, особено по-големите, по-заможните градове, където и политическата култура все пак е по-развита, хората да се ориентират по водачите на листите, а не толкова по листите, или както навремето, ако си спомняте, цвета на бюлетината. Вече знаят, колко е важен местният представител. А другото са фундаменталната разделителна линия за тези избори: за и против ГЕРБ. Но тази линия е прокарана много преди изборите, както е известно. Водещ: Остават големите въпроси за програмите и посланията, а защо не чуваме отговорите им? Светослав Малинов: От толкова опит вече натрупан в политиката и като анализатор, и като участник знам, че за много малък сегмент за жалост е важно това, което наричате „програма“. Управленската програма би трябвало да е нещо, около което да се ориентират избирателите, и спрямо което да се правят коалициите между другото след изборите. Но за жалост тази традиция още не е стабилна. Повтарям, едва ли не е елитарно да очакваш някой да чете програмите и спрямо тях да се ориентира. Послания, пак повтарям, ще има, но те ще се загубят в най-общата опозиция „за” и „против” ГЕРБ, и изобщо ще потънат в темата за коалиционната политика след изборите. В много голяма степен хората са вперили очи тъкмо в този момент, в който след изборите ще трябва да се види, кой с кого ще се коалира. Тази много специфична ситуация, в която се намираме в момента, ще обесили до голяма степен другите послания за конкретни политики, дори бих казал за конкретни регионални послания. Но просто такава е ситуацията – не е много здравословна. И в този смисъл не трябва да вдигаме много летвата както пред партиите, така и пред избирателите. Все пак една година имаше протести, в този смисъл част от посланията бяха изказани там, на протестите. Няма как сега да се родят преди изборите. Водещ: Какво от бъдещата коалиционната политика ще видим в следващите няколко седмици? Светослав Малинов: Това е периодът, в който всяка партия общо взето внушава, че няма нужда от коалиция, ще се справи сама, и изтласква този въпрос, който вие задавате за след изборната нощ. Сега партиите ще се правят на силни, ще демонстрират самочувствие, ще скрият всичките си колебания и притеснения, и ще излязат пред избирателите си, за да получат максимално висок резултат. А максимално висок резултат не се получава със сложни коалиционни формули, с много изтънчени разсъждения и с разговори с кого бил управлявал и с кого не след изборите. По-скоро политиците ще бягат от коалиционната тема, защото тя е мъчителна за всички. Включително и за ГЕРБ между другото, защото въпросът: с кого ще влезете в коалиция, ако нямате мнозинство и партньорите ви не са в парламента, е мъчителен за тях, както се казва от първия до последния кандидат. Същото важи и за другите. Така че по-скоро няма да чуете много по тази тема. Освен ако журналистите не упорстват и не питат – оставени сами на себе си политиците ще я избягват и ще говорят за друго. Водещ: Да, но нали се досещате, че избирателят не е наивник, той сам преценява, че от партиите нито една няма да спечели достатъчно гласове, за да състави правителство и ще трябва да е ясно кой с кого. По-добре рано както се казва, отколкото късно. Светослав Малинов: Да, по време на кампания избирателят няма възможност пряко да комуникира с кандидатите, или по-скоро няма да има сега тази възможност, защото ние сме в условия на пандемия, и нормалните събирания дори в зали, затворени помещения няма да могат да се осъществят. Така че голяма част от тези въпроси политиците просто ще успеят да ги избегнат. Но аз отсега предупреждавам, и мисля че съвсем основателно е това, което казвате, избирателите са наясно, отсега предупреждавам, че ще има коалиции, и то тежки и непопулярни – всички да се готвим за тях, и то психически да се готвим, а и да проявим към партиите и лидерите им по-голяма толерантност. Защото тези, които успеят да направят коалиция, ще трябва да направят компромиси. Тези, които са тръгнали без компромиси, ще свършат извън властта. В този смисъл нека самите избиратели да са по-толерантни към лидерите, а лидерите да са максимално откровени с избирателите, защото няма какво да крием, предстоят ни много неприятни сцени след изборите, но те ще са по силата на народния вот. Хората няма да дадат гласове за чиста, неопетнена коалиция, и е добре да го знаем отсега. Водещ: Тук не мога да не ви попитам за „Демократична България“, която представи част от своята програма и честно казано мен ме изненада, защото нейните цифрови предложения, макар и не буквално, но ми напомниха на ранния Симеон Сакскобургготски. Забележете: по 2 милиарда лева годишно частни чуждестранни инвестиции, средна пенсия на 1000 лева до края на мандата, средна работна заплата – 2 400 лева, необлагаем минимум – 500 лева, 50 хиляди лева помощ за малки и средни предприятия за дигитализиране на бизнес процеси, еднократна помощ от 5 000 лева на домакинство, което подмени автомобила си с електрически и също 3 000 лева ако замени замърсяващите си отоплителни устройства с електрически термопомпи. Допускам, че в партията са направили пълен анализ как ще съберат тези пари, но на мен ми се сториха странни тези предложения. Светослав Малинов: Благодаря за акцента, който поставихте върху „Демократична България“. Финансирането на подобри обещания, нека така да го кажем, се гарантира от различни източници. Ако колегите от „Демократична България“ твърдят, че българският бюджет ще се справи с тези пари поради по-висока събираемост следващите 5 години, бих казал, че това не е възможно. Източниците са различни. Има изключителни възможности част от тези неща, които казахте, най-вече свързани със зелената политика, директно да се финансират от фондове на Европейския съюз. Има големи възможности при намаляване на корупцията в определени сектори да се освободят средства за друго. Така че за всеки от тези планове стоят наистина много конкретни предложения. Много пари ще се спестят, ако се изоставят определени абсурдни проекти, като АЕЦ „Белене“ например, ако парите, които са насочени натам или се планират за подобно строителство отидат за вътрешната политика, то ще се получи възможност за повишаване на доходи. Така че възможностите днес са много по-големи заради европейските политики и финанси. А и надеждата, че ако се управляваме по-добре и с по-малко корупция ще има повече пари, не е празна надежда, по-скоро е много трудно да се постигне. Но ако се постигне, аз съм убеден, че ние ще имаме по-високи доходи. Така че нека да отдадем заслуженото на политиците, те рядко си позволяват все пак да пускат обещания, за които нямат каквото и да е обосноваване зад себе си. Водещ: А защо при другите партии не виждаме такава конкретност? Светослав Малинов: Не, виждаме, виждаме. Но не искам сега да правя реклама на другите програми. Виждаме и по-големи цифри, които не са защитени с нищо. Така че виждаме ги тези неща. Общо взето проблемът с ниските доходи, и нека да кажа нещо принципно, наистина е свързан с начина, по който се управляват българските публични финанси, в някакъв смисъл за мен има пряка връзка между корупция и ниски доходи, и неефективна съдебна система и по-малко инвестиции. Все пак не забравяйте, обещанията за инвестиции са свързани с общото подобряване на правната политическа и икономическа среда в България. Аз не мисля, че нещата, които специално „Демократична България“ е обещала като увеличаване на външните инвестиции, са нереалистични, защото все пак всички се надяваме на промяна, и тази промяна трябва да бъде свързана с факторите, които привличат чуждестранни инвестиции. Водещ: Вие сте политолог, наблюдавайки действителността в България, можем ли да говорим за политика? Светослав Малинов: Съвсем определено има острови на политика, има острови на смели политически решения, има острови на популизъм и откровени лъжи. В този смисъл нещата са нюансирани. В много голяма степен обаче, понеже говорихте за програми и за обещания, аз се надявам, че след изборите партиите, които ще направят коалиция, този път ще я направят публично и ще направят коалиционно споразумение, което ще можем да прочетем. И съответно да знаем какво се очаква, какви политики се очакват. И съответно да знаем какви са границите на тази коалиция и обещанията, които биха могли да дадат на избирателите. Така че сега се тръгва с голяма кошница, след което ще се върнат след изборите с по-малка, и най-накрая ще получим както се казва кошницата, която е договорена между политическите сили. Избирателите повтарям, ще изпратят партиите да се договарят, избирателите ще кажат на партиите: „Направете компромиси в името на България“. И ще видим как ще отговарят на тази задача партиите. Това е висока политическа задача, имам си притеснения, че както се казва, може и да не се справят, но не можем да тръгваме в кампания с притеснения. Водещ: Можем пък да очакваме, че ще се справят и ще ни изненадат, което ще бъде добре, ще ни изненадат с хубаво. Светослав Малинов: Редно е. Водещ: Крайно време им е, доц. Малинов. Светослав Малинов: Натрупахме много горчив опит с коалициите: Тройна коалиция, блатна коалиция, коалиция стана мръсна дума, и може би е време за една коалиция, която да реабилитира тази най-естествена практика в политически демокрации с подобна избирателна система като нашата. Никъде не се управлява по друг начин, освен с коалиция там, където има плуралистична политическа система с праг и многомандатни избирателни райони. То няма как да се получи такова разделение. Ако такава избирателна система с многомандатни избирателни райони продуцира големи мнозинства еднопартийни, това означава, че обществото е болно и в тежка криза. Точно в такива моменти ние имахме подобен тип правителства. В момента и през следващите години ще имаме все коалиции. И тези коалиции трябва да се правят както трябва, за да могат избирателите да ги одобряват, и след това да гласуват пак за партиите, които са вътре, а не да унищожават и да наказват партиите, които сключват коалиция, което е пагубно за една демокрация, но партиите сами си го предизвикват. Цоня Събчева

5 Март 2021 | 09:00 | Радио "Фокус"