ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Георги Кандиларов, Списание „Илинден“

Забравени страници от българската литература: Георги Кандиларов, Списание „Илинден“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Георги Кандиларов е поместен в Списание „Илюстрация Илинде...

24 Юли 2021 | 18:00 | Агенция "Фокус"

Забравени страници от българската литература: Стоян Донски, списание „Македонска зора“

Забравени страници от българската литература: Стоян Донски, списание „Македонска зора“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Стоян Донски е публикуван в шестия брой от втората година на илюстративното политико-литературно списание „Македонска зора“. Списанието първоначално се издава от комитет от македонци в печатница "К. Г. Чинков" на ул. "Гурко" 54. Уреждат го М. Грашев и М. Копанов. Първо то носи името „Македония“, а от брой трети на година II (1904) името му се сменя на „Македонска зора“ с подзаглавие Илюстровано политико-литературно списание и Милан Грашев е заместен като редактор от Димитър Молеров. Стоян Донски Донски – име, ако е избрано от Стояна не се е похвалил, а ако му е дедано от приятели и другари, те са го оценили и определили с него: Стоян Донски е казак в нашите първи революционни дела и в във всички други събития. Той бе велик характер и с революционна природа… В село Битоша (Битолско) става сватба. Ага един от село Злокукяни, дошъл с турски и тирански истинкти в село Битоша, родното село на Донски, отмъкнал се на сватбата, ял, пил там и поискал невястата да дойде при него. Стоян – тогава левент момък – обиконвен и незабелязан сватбар, кипнал, хванал турчина за яката, извел го до портата, тласнал го вън и му казал: - "Краката ще ти счупа, куче!". Турчинът фанал кимка и почнал да следи Стояна: те враждували, но другарували. Туричнът се опитал да го убие, но не можал; Стоян, престорил се, че нищо не разбира и не се изменил спрямо турчина. Но турчинът повторил. Стоян грабва го една нощ, заколва го с поясното си ножче и забягва в България, изпратен от жена, малки деца и възбуденото село. Тук стоял малко и през Сърбия минал в Отечеството си като бичкиджия и се настанил в село Вирово. Непокорният пламък в душата му взел вече определено направление: той хваща „побратими“ по околните села, а най-многто в село Смилево; той става безстрашен бунтовник. Властта го подгонва и той забягва пак в България. То било 1894 г. Но ето и 1895 г.! Стоян Донски влиза въстаник в дружините, що ги е изпратил самичък покойният пламенен патриот Трайко Китанчев. Войводата, нездрав и четата недобре сглоена, Стоян Донски пада в плен у турците. Съдихо го в Турция, осъдиха го на 101 година и го заточиха в Диарбекир. Амнистията обаче не закъсня: след 9 месеца Стоян бе вече в Смилево с твърди идеали и планове. Кръжокът револицонен - тук добре уреден, християнските изедници скоро почнаха да чезнат под мощната кама на Донски. Формиращото се тогава р. началство в Битоля предпрати го в Ресен с чета: цялата му дейност тук е ред подвизи. Първа мисъл и първо желязо бе Донски в Ресен и селата. Мълвата понесе неговото име: той стана известен всекиму, революционната нужда и сила закънтя. Глуп р. началник – ханджия Кокарев, сега убит – кара го на несправедливости. Той не послушал и паднал в немилост отряд по-високата власт. Прощават го, но го задържват в Битоля и салата. Стоян Донски, пръв бунтовник в Смилево, пръв войвода в Ресенско, става пръв апостол и мощен революционер в Битолско. Той не помислил за село, спокойствие, жена и деца: жена му се омъжи повторно и той с незлобливост допусна и остави това (преди въстанието само отиде да види жена си и децата без да им се обади!). Донски трескаво готви народа за борба и въстание: те дойдоха и той пръв се хвърли в тях. Той се движи с щаба и е бил незаменим за нуждите на „главната“ квартира и заповеди. С искрени очи и яка душа, той бе мъж и великан във всички схватки и сражения с турците. Турците нападат село Смилево, той не ги допусна да се доближат; турците втори път атакуват, но неговата силна позиция при „Гьорев гроб“ ги разбива и той буквално ги гони; третият път, след няколко дена, турците – много войска и башибозук – нахлуват в селото стръвно и го запалват. Завързва се ожесточен бой: Стоян Донски стреля и се бие, заседнал куражливо в запушените къщи! Неговите работи тук и навсякъде през въстанието, са чудеса. Той оцеля и дойде през зимата пак в свободна България за почивка и нови планове. Тази година опита се пак да мине, но сръбското предателство го изложи - то беше голяма чета с войводи Сл. Арсов, Донски и Бабата – при с. Гулянци, на турските куршуми. Малцина четници се спасиха и с останалия жив войвода, върнаха се тук. Стоян Донски падна там, при село Гулянци на 9 август т. година. Той бе 15-годишен здрав, пъргав и храбър работник –революцонер и войвода. - Той е вземал участие в залавянето на Ванчо-влашето, от село Кореница. Един ден той слезе в Крушуво в просяшки каяфап и поиска от майката и момчето „Двете хиляди лири“ – откуп. Тя даваше 1000, но Стоян верен на хаюдушкото слово не ги прие!... - Млад, жив и весел винаги Стоян Донски не изглеждаше по-възрастен от 35 години. Чувстуванията, на които е изложена душата на такъв човек, настроявали са го в поезия и той често се е опитвал да мери въздишките си. - М. Гр.

3 Юли 2021 | 18:00 | Агенция „Фокус“