Проф. Румяна Коларова: Ако формират кабинет, чийто хоризонт е максимум една година, това ще бъде правителство на разрушението
Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Продължаваме разговора със следващия гост по темата на деня - началото на 46-тия парламент. А има защо, защото той започна скучно, с обещания за диалог, с анонс за скорошен кабинет и с повторение на повечето от известните вече политически позиции. Той не се различи особено от 44-тия, от 43-тия и други парламенти преди него, чиито сесии започваха с декларации на парламентарните групи, които бяха определяни от любителите на революционните промени като досадни. Досадни за тях, това е. А този с новаторските партии какво откриване изработи?
Новината дойде от „Има такъв народ“: след консултации до 14 дни ще има правителство, подкрепено от „Демократична България“ и „Изправи се БГ. Ние идваме“, но без тяхно участие в сформирането на кабинета. Ако денят се познава от сутринта, какъв 46-ти парламент ни очаква? Поканих за анализ председателя на Българската асоциация за политически науки проф. Румяна Коларова. Какво се случи, та 46-ият парламент се отличи от 45-ия и продължи традиционната сценарна линия на предходните парламенти?
Румяна Коларова: Аз си мисля, че 46-тия парламент започна с един много силен комплекс, който можеше да бъде забелязан и в индивидуално поведение, и в по-групово поведение, а това беше комплексът да не повторят това, което се случи в 45-то Народно събрание. И тук, когато казвам това нещо, имам предвид, че първо, ясен е страхът, че може да не формират правителство. И всеки един от активните участници в 46-то НС и техните говорители бързат да убедят себе си и разбира се публиката, че ще бъде направено правителство. Това е първото. И второто е, че все пак е хубаво да се следва очертаната традиция. С други думи, напълно естествено е на първата сесия на НС да има политически декларации на всички парламентарно представени партии. Ето все пак тук трябва да подчертаем, че традицията беше спазена, да кажем, от части и в груповата снимка, която те направиха, като тук е много важно да подчертаем, че на тази групова снимка все пак първите две партии отсъстваха. Вие знаете, че тази групова снимка не само че е традиционна, но в някаква степен тя не е церемония, тя е знак и това всеки, особено пък новоизбраните депутати, бързат да се снимат, за да регистрират своя политически успех.
Водещ: Какъв знак дадоха в сряда с отсъствието си първите две партии?
Румяна Коларова: Много особено е, че точно тази регистрация на изборен успех беше избегната от първите две партии, от най-големите. Значи, радостта или ако щете триумфът от постигнати политически резултати го виждаме в останалите, по-малките парламентарно представени партии. Тук, разбира се, ГЕРБ казаха, че не искат да се снимат заедно, защото останалите партии в някаква степен се държат враждебно към тях, с други думи на снимката трябва да има общност, а пък те казват –общност отсъства. Но също така трябва да кажем, че едва ли ГЕРБ могат да регистрират успех, ако това не са първите избори, в които те не са първа парламентарна сила. Така че тук има тези две паралелни интерпретации, докато за ИТН може би е така известната боязън, че те няма да успеят да формират кабинет. С други думи те не бързат да регистрират успех, да се увековечат на снимка с успех, докато не са формирали кабинет, мисля че това също е важно да подчертаем.
Водещ: Проф. Коларова, не мога да не ви попитам и нещо друго – тази снимка, която в сряда бе направена, не демонстрира ли много ясна коалиция на нежелаещите парламентарни партии? На тези, които не искат избори веднага? И в тази снимка не липсва ли още една ключова фигура в пейзажа, а именно президентът Радев?
Румяна Коларова: Не бих казала, защото не съм много сигурна, доколко БСП биха загубили от избори веднага. Мисля, че по-скоро е обратното.
Водещ: Но снимката не е ли на тези, които не искат избори веднага, коалиция на нежелаещите нови парламентарни избори?
Румяна Коларова: Това искам да кажа, че БСП би трябвало да е в другата страна, БСП би трябвало да иска избори веднага, защото аз съм убедена, че макар на два поредни избора те да регистрираха лош резултат, ако има трети, техният резултат съществено ще се подобри. Аз съм напълно убедена. Защото ясно е, че вече ще има отлив от тези новите, протестните партии, които в случая ще покажат, че са неефективни, че не могат да гарантират управление, не са способни във формирането на управляващо мнозинство. Така че от тази гледна точка БСП са в особена позиция, не бих казала, че те се страхуват от избори веднага. Дори може би за Корнелия Нинова това е още един шанс да остане като лидер на партията, защото аргументът може да бъде: не е моментът сега да се сменя лидерът, както беше при предишните избори. Така че не мисля, че това ги дели. Мисля, че ги дели по-скоро, нали това казвам, че трите нови партии много триумфално възприемат присъствието си в НС, което разбира се обяснява и нежеланието им наново да се явяват на избори. Така че това е. Но вижте, по-важно е начинът, по който беше избран председателят на НС, защото това стана различно от предишното. Виждате, че сега мнозинството е само от 4 партии, съществено по-малко от предишния път. И това мнозинство де факто ние го гледаме като потенциалната основа на бъдещия кабинет. Така че, ако ИТН са декларирали, че ще формират кабинет с подкрепата, но без участието на „Демократична България“ и „Изправи се. Мутри вън“, трябва да кажем, че са забравили да споменат още една партия, тя е ДПС. Защото иначе те не могат да формират правителство. И тук това е най-големият въпрос и най-големият проблем, защото, вижте, макар да гласуваха заедно за избор на председател на парламента, мисля, че в така формираното мнозинство от 4 партии има един много силен конфликт, едно много силно противопоставяне и то е между ДПС и „Демократична България“. Аз не виждам как „Демократична България“ би приела, не знам всъщност, чудя се, как би приела да бъде подкрепяща партия заедно с ДПС. Защото е ясно, че за „Демократична България“, стотици, хиляди пъти са го декларирали, ДПС е не само съуправляваща партия на ГЕРБ, но в голяма степен ДПС е посочено като партията, която е много по-тясно свързана с олигархични мрежи и много по-устойчиво свързана с олигархични мрежи, да не говорим за прокуратурата и въобще да го кажем, дефектите или проблемните елементи на съдебната система според ДБ. Така че сега е много интересно, как те ще преминат червената си линия, какъв ще бъде ефектът, ако те заедно с ДПС подкрепят едно правителство на ИТН. Аз съм напълно убедена, че те ще понесат много щета от това, не ДПС, ДБ ще понесе щета. Така че още в първия момент този конфликт стана явен в пленарна зала. Но ние ще го наблюдаваме оттук нататък много ясно. Както и второто нещо, което съм убедена е, че БСП няма да подкрепи кабинет на ИТН. Те го декларираха, но то беше ясно преди, защото конструкцията на трите протестни партии е основната причина, поради която БСП отбелязва тази съществена загуба на избиратели. Това е конструкцията, която е смъртоносна за БСП и би било политическо самоубийство БСП да подкрепи подобна правителствена конструкция. Това означава просто, дето се казва, да подкрепи своята политическа кончина. Така че това е още едно важно нещо, което трябва да отбележим. В предишния парламент, в 45-то НС БСП имаха много силна готовност да правят кабинет заедно с протестните партии. След предсрочните избори, стана ясно, че такъв кабинет е много пагубен за бъдещето на БСП. И стратегически правилно те стоят настрана, те казват: ние ще бъдем опозиция, ще подкрепяме евентуално политики. Но аз съм напълно убедена, че и ГЕРБ ще подкрепят политики, които отговарят на тяхната програма. И оттук нататък големият въпрос е: как ще формират това правителство?
Водещ: Проф. Коларова, при това положение 121 депутати откъде ще се вземат?
Румяна Коларова: То е ясно, че ще вземат подкрепата на ДПС. И тук вече освен щета, безспорна щета за ДБ, изниква един напълно естествен въпрос – има ли някакъв вид координация, някакъв вид предварително договаряне между ИТН и ДПС? Със сигурност ДПС дори и да няма, действат така, че да ни накарат да предполагаме, че има. Непублично договаряне. То е в полза на ДПС, това е безспорно. Виждате, че дори и в медиите се разпространи информация, че и Румен Радев е търсил контакти с ДПС, което, разбира се, беше отречено. Но тук въпросът е много силен. Защото, ако открием в лицата, представени от ИТН за министри или министър-председател, значи в бъдещия състав на кабинета, който ИТН представя, ако открием там олигархични зависимости, то напълно естествено да предположим, че има някакъв вид договаряне с ДПС. Защото вие знаете, че ДПС е партията, която винаги си е гарантирала най-голяма близост до олигархичните мрежи. И никога не го е криела особено. Така че тепърва ще видим, как ще функционира новото НС. За мен разбира се, че беше важно да видя, как се избира председател на НС, но още по-важно ще бъде да видя, кои и какви ще бъдат председателите на комисиите.
Водещ: И кои комисии ще се формират. Защото в предишния парламент видяхме две комисии.
Румяна Коларова: В миналия парламент нямаше време да се формират комисии. Защото, вижте сега, логиката на демократичните парламенти е за председатели на комисии, председателските места в комисиите да се разпределят пропорционално на представителството на различните парламентарни групи. И искам да ви кажа, че тук не става дума само за бройка, а например ГЕРБ наложи една традиция да дава на опозицията ключови комисии. Погледнете, значи, кои са комисиите, които бяха председателствани от БСП и ДПС в предишния парламент. Това са ключови. Това е много важно. Защото основният принцип на парламентаризма е антимажоритарност. Това означава, особено на такъв тип фрагментиран парламент, това означава, че малцинството в такива парламенти трябва да има право на вето, за да бъде гарантиран консенсусът. Така че тепърва ще видим, как ще функционира този парламент именно тогава, когато биват избрани председатели на комисии, когато има остра политическа конфронтация в българския парламент има една стратегия, която опозицията следва, тя пък се отказва, значи, когато й бъдат предложени такива комисии, които нямат толкова важна роля в парламентарния процес. А когато й бъдат предложени председателствата на подобни комисии, обикновено опозицията отказва да излъчи председател. Така че и това ще го видим. Мен ми е много интересно, как ще протича този процес като тук искам да подчертая, че надявам се на едно относително ускорено формиране, значи номиниране на министър-председател и на състав на кабинета, ИТН съобщиха, че това трябва да стане в рамките на 2 седмици, което означава до края, фактически в началото на август би трябвало да стане ясно дали ще има кабинет, кой ще го подкрепя този кабинет. Но междувременно, ако този процес върви ефективно, мисля че ще бъдат избрани и председателите на комисиите, по-точно ще видим и какъв ще бъде характерът на новото НС. Дали то ще се движи към консенсус, едно. И второ, дали по някакъв начин ще бъде гарантиран принципът на антимажоритарност.
Водещ: Проф. Коларова, Мая Манолова, която вече е лидер на партията, сменила името си на „Изправи се БГ. Ние идваме“, каза нещо любопитно – ако видим, че задкулисието наднича зад завесата, отиваме отново на площада. Извинете, но задкулисието не е ли вече зад завесата?
Румяна Коларова: От имената на министрите, които бяха неуспешно номинирани, с фалстарта, който ИТН направи на 12 юли, мисля че такива подозрения се появиха. И вече в медиите се коментират тези връзки. Така че оттук нататък е важно да видим новия състав, да станат ясни новите фигури. Вижте, особеното на младите имена, на младите хора, на новите имена, които обикновено ИТН предлага, особеното е, че фактът, че те не са публични фигури, прави по-трудно и по-бавно идентифицирането им с кого са свързани, как са свързани и т.н.
Водещ: Почти всички колегите, както се казва, ги разплетоха за няколко часа. И се оказа, че едната е секретарка на служебния премиер в президентството, другата е във фирмата на номинирания за министър-председател, трети е в някакви особени връзки с виден бизнесмен и т.н., и т.н. Много бързо се публикуваха факсимилета и всичко останало.
Румяна Коларова: Това е големият проблем, защото се оказва, че зад тези нови лица и млади хора, фактически стоят старите играчи. Това е нова фасада. Дори бих казала маска. Аз винаги съм настоявала, че в правителствата на такъв тип ключови позиции трябва да бъдат хора с политическа биография. Това е честното, това е и демократичното. Не може отникъде изведнъж да се появи някакъв човек, за който ти ще гласуваш да бъде министър. Това не е редно. Аз мисля, че постът министър би трябвало да бъде, ако не връх в кариерата, то високо стъпало. Това трябва да бъде, човек трябва да има зад гърба си не само административна биография и управленски опит, той трябва да има и политическа биография, за да заема поста министър или поне трябва да е бил публична фигура. Така че да бъде ясно с какво се свързва. От тази гледна точка се надявам на следващата стъпка съответно ИТН да направят по-подходящи номинации, да не ни се представят тези фасадни, бих казала, фигури, сред които се оказва, че надничат добре познати ни политически играчи.
Водещ: Като теглим чертата, какво се получава – ще има ли правителство или няма да има правителство? И отиваме на избори?
Румяна Коларова: Ще видим. Всяка една партия ще прецени баланса между печалба и загуба от това да има правителство или съответно печалба и загуба от това да се отиде на нови избори. Пределно ясно е, че няма 100% печеливш ход, това е сделка. Така или иначе ситуацията е сложна. Това, което всички сме убедени, е, че ако има избори 2 в 1 най-големият губещ всъщност ще бъде президентът Радев.
Защото е ясно, че на подобни избори всяка партия ще има интерес да номинира свой кандидат за президент. Това ще бъде такава фигура, която, ако щете, ще тегли листата.
Водещ: И заради тегленето на гласове ще се получи любопитно състезание?
Румяна Коларова: И тук е много важно да подчертаем, че ако ИТН и ГЕРБ номинират свои кандидати за президенти, много вероятно е фактически президентът Радев да се окаже трети. Това, например, е голям проблем. Така че за президента Радев, той е най-губещият, ако става дума за избори 2 в 1. Този фрагментиран парламент ще произведе и фрагментиран вот. А това, което той се надяваше, бе да обедини зад себе си партиите на протеста.
Водещ: Успя ли да го направи?
Румяна Коларова: Със сигурност няма да успее да го направи, ако има избори 2 в 1. Единствената партия, която съм убедена, че няма да издигне кандидат за президент е …
Водещ: „Изправи се България. Ние идваме“?
Румяна Коларова: Има ли България вътре?
Водещ: Има, да. Има и България. Плюс „Ние идваме“.
Румяна Коларова: Нали имаше някакво такова условие да няма България в имената на партиите?
Водещ: Е, тук са го сложили. Може би, защото е коалиция?
Румяна Коларова: Да, то това е коалиция, да. Но искам да кажа, че тепърва ще видим това, което се случва в парламента, какви последици има, които отиват отвъд пленарната зала и отвъд едногодишният период, в рамките на който те претендират, че ще правят правителство. И това междудругото е най-интересното. Ако те формират правителство, чийто хоризонт е максимум една година, което много често се коментира като вариант, вижте това до какво ще доведе – това ще бъде правителство на разрушението. Защото аз не виждам нито една политика, дори нито една реформа, която може ефективно да се осъществи в рамките на 1 г. Нали, 1 г., ако щете е оптимистичният вариант за подобно правителство. Така че това е много интересно, ако от самото начало те мислят и говорят за правителство, което ще продължи 1 г., всъщност те от самото начало декларират, че едва ли ще бъдат способни на някакъв вид конструктивна политика.
Водещ: То е все едно на сватба да говориш за развод. Но, проф. Коларова, пробива си още една идея път в публичното пространство, че поради недостиг на време може да се окаже така: да остане служебното правителство при действащ парламент. И всички отиват на избори. Това какво ще означава за страната?
Румяна Коларова: Първо, ако това се случи, това ще бъде изкуствено. Защото много добре знаем, че до 22 октомври президентът може да разпусне парламента. До 22 октомври. Ако по някакъв изкуствен начин се проточат преговорите за нов кабинет, така че да прескочим тази дата и да остане действащият парламент, защото по Конституция той не може да бъде разпуснат, бих казала, че това ще бъде изключително пагубно за България. Макар че съм убедена, оправданието ще бъде – ние трябва да гласуваме бюджет, нещо ей такова. Ама как ще гласуваш бюджет, ако не можеш да направиш правителство? Нали, това са смешни работи. Всички тези варианти може да са логически възможни, но те са политически безумни, те са политически безсмислени. Така че те или трябва да направят правителство, или да вървят на избори. И колкото по-рано, толкова по-добре.
Цоня Събчева
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Румяна Коларова: Лошите новини са за БСП и „Демократична България“, защото участието им в бъдещ кабинет ще има драматични за тях последици
Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в Изборното студио на обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Проф. Румяна Коларова: Двойният стандарт при прозрачността в работата на служебн...
Проф. Румяна Коларова: Тепърва ще виждаме, доколко назначенията в служебния каби...
Проф. Румяна Коларова: Партиите трябва да преосмислят както своите стратегии и програми, така и своите партньорски отношения, за да отговарят на очакванията на избирателите
Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Лидерът на партия „Има такъв народ“ Слави Трифонов обяви, още преди да е получил мандата, че го връща на секундата, поради липсата на достатъчно подкрепа. А мераклиите за това той окачестви като „политически субекти, които са вредни, алчни и доказано компрометирани“. Поредният пост на г-н Трифонов получи ефект на лавина в политическото пространство и породи и допълнителни питанки: кой печели от хаоса във вече съществуващата политическа криза у нас. Поканих за анализ проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, бивш министър на образованието, младежта и науката в състава на служебното 90-о правителство на страната ни и секретар на президента Росен Плевнелиев по връзки с гражданското общество. Кой печели от така създадения хаос в политическата криза? Румяна Коларова: Разбира се, много може да се коментира каква печалба и кой може да регистрира, но според мен основният принцип, на който действат и който ще се спазва – напълно съм убедена – от партиите на протеста най-вече, се описва в пиар литературата като „контрол върху щетите“. След безспорната изборна победа, макар че победителят, първата политическа сила на тези избори е ГЕРБ и те също така могат да се похвалят с победа, но все пак партиите на протеста също, и трите партии постигнаха своята цел максимум. Тук трябва да подчертаем, че за „Има такъв народ“ никой не очакваше, че ще бъде втора политическа сила. „Демократична България“ постигнаха почти 10%, колкото беше тяхната цел максимум или максималното очакване, което имаха. А „Изправи се! Мутри вън!“ влязоха в парламента, което според мен беше тяхната цел максимум. Значи, въпреки че на електорално ниво те постигнаха максимално своята цел, начинът, по който участват в парламентарния живот, със стратегическата цел, която те си поставят, вече влезли в парламента, очевидно инкасира сериозна загуба. И колкото по-продължителен е престоят в парламента, явно, от избора, който в момента се прави, явно да кажем партията на Слави Трифонов преценява, че престоят в парламента само ще им носи щети. Но истината е, че както престоят в парламента носи щети, така и непредлагането на правителство носи щети. Значи партията на Слави Трифонов беше поставена в ситуация: имаш два губещи хода. И съответно мисля, че изборът е от гледна точка на сценаристите, на хората, които решават, каква стратегия ще се избере – те избраха по-малката загуба, от тяхна гледна точка. И оттук нататък, както предложението, което беше направено – номиниране на министър-председател, защото това не може да бъде избегнато, който, разбира се, няма да предложи Министерски съвет, и това решение, и конкретният човек, който беше номиниран, е опит да се минимизират щетите, както се казва на езика на пиара. Мисля, че в аналогична ситуация са поставени и останалите две партии. В аналогична ситуация всъщност са и останалите партии. БСП – тук може определено да се каже, че БСП претърпя сериозна електорална загуба. В парламента те ще се опитат също така максимално да компенсират, да ограничат щетите, които имат от този резултат. И тестът, доколко всеки един от тези политически субекти се е справил, ще бъде скоро ясен, тоест след два месеца и според мен 10 дена, значи след общо 70 дена, да кажем, 70, 70 и няколко дена, в началото на юни ние ще видим доколко всеки един от тях е успял. Разбира се, тук мога да продължа коментара. ГЕРБ, макар че са първа политическа сила, първо загубиха видима част от своя електорат и разбира се, бяха поставени в ситуация на първа политическа сила, която нито една от парламентарно представените партии не иска да подкрепи за формиране на правителство. И тук ДПС, макар че се опитва да се позиционира плътно до партиите на протеста, също така е оценявана като токсична партия и не мисля, че някой директно ще влезе в коалиция или в някакъв вид партньорски отношения, та дори официално да преговаря за парламентарна подкрепа. Така че за мен това е ситуацията. Разбира се, може много да коментираме самата номинация, начина, по който ще вземе и ще върне мандата „Има такъв народ“, доколко това е адекватно на приетите демократични практики в европейските демокрации – това също подлежи на коментар. Но моята обща оценка за ситуацията в момента е такава. Водещ: Проф. Коларова, макар и в малко време от работата си, 45-ят парламент създаде доста ясна представа у избирателите – на парламент, който не знае, каква му е работата. Въпросът е, че тази представа вече не работи за партиите в парламента. Колкото повече те седят в него, толкова повече тази представа се утвърждава и тя може да се резюмира с една дума – изложиха се. Така ли е? Румяна Коларова: Аз по друг начин бих го коментирала. Ролята на неправителствените организации, от които идват много голяма част от новоизбраните депутати, както и на тези протестни така да кажем движения или инициативи, с които процесите – точната дума е процеси и инициативи, с които те са свързани – ние имаме много ясен термин в политологията, с който ги обозначаваме: ние ги наричаме „кучета пазачи“. Ролята на тези хора, на тези организации, на тези инициативи е да алармират – да алармират, когато има някаква злоупотреба; да алармират, когато има погрешно решение и т.н. Значи те са кучета пазачи. Те изпълняваха своята функция на кучета пазачи много ефективно. Обаче когато вече си в парламента и когато имаш възможност да формираш правителство, това е качествено различна задача. И българският народ има една много хубава поговорка за тази ситуация – те казват: свършил работата като кучето на нивата. За съжаление, тези политици или тези организации, най-вече според мен тези хора се оказаха в коренно различна ситуация, за която очевидно те в момента нямат капацитет. Дори такива опитни политици, като Татяна Дончева и Мая Манолова, те никога не са били част от изпълнителната власт. Хора като Христо Иванов са показали, че функцията на редови министър, който върши черната работа в правителството, не им е по предпочитанията. Мога да ви дам още много примери. Не искам да говоря за хората от „Шоуто на Слави“, където очевидно ситуацията е също така коренно различна. Така че истината е, че просто те биха могли да се адаптират, не знам доколко успешно биха могли да се справят с новите си роли. Арман Бабикян, адвокатът Хаджигенов и т.н. – на тях много добре им се чува гласът, те са много добри комуникатори, може би или се научиха да бъдат добри комуникатори. Други неща са необходими в парламента. Вижте, работата на парламента е в комисиите. Ние различаваме два вида парламент: парламент-арена, където аналогията с цирка и може би гладиаторските битки е ясна; в този парламент, какъвто е английският парламент, действа правителството, изпълнителната власт – каквито и законопроекти се внесат, те минават в английския парламент. Е, работата на опозицията е именно да вдига шум, да опонира. И това, между другото, беше ролята, в която влезе Корнелия Нинова в предишния парламент. И след това имаме трансформиращи или работещи парламенти, какъвто е Бундестагът. Бундестагът, какъвто и закон да влезе, той се преработва. Но преработването на закона става чрез взаимни компромиси и в комисиите. Още веднъж искам да подчертая – в парламентарните комисии, където се намира общият знаменател, където се преосмислят текстовете, коригират се текстовете, предлагат се нови текстове, съобразяват се както с управленска стратегия, така и с действащото законодателство. Е, това е дейността, чрез която новите партии и старите партии можеха да натрупат авторитет, да натрупат актив. Защото оттук нататък имайте предвид, че всички български парламенти ще бъдат фрагментирани, във всички български парламенти ще е необходимо да се изработват партньорски отношения, да се правят взаимни компромиси и да се работи много не пред публиката, а в комисиите, за да могат да бъдат продуктивни. Водещ: Можем ли да избегнем в следващия парламент така съществуващото в този? Или ще се повтори същата картина и пак ще бъдем изправени в края на лятото пред нови и поредни предсрочни избори? Румяна Коларова: Би трябвало да може, би трябвало да можем. Първо, вече в следващия парламент ще бъде ясно, че сегашната ситуация не може да се повтори. Това е нещо, което е много важно да се разбере. Този парламент, като неуспех, като опит, също така ще даде възможност в следващите два месеца всяка партия да заяви новата си позиция. И вижте, работещата конфигурация във фрагментиран парламент е свръхширока коалиция. Това е коалиция на партии, в които една или две партии всъщност са излишни. Значи мнозинството може да работи без една или две партии – това е свръхшироката коалиция. И тогава партиите нямат възможност да изнудват. Защото вижте какво се случва в тясната коалиция, каквато беше досегашният кабинет на Борисов – малкият партньор изнудва, а големият партньор понякога налага. В свръхшироките коалиции отношенията са различни. Аз от самото начало, веднага след изборите казах, че единствено работещата формула в парламента, такъв, какъвто го имаме в момента, но твърде вероятно е да се повтори същата структура, е именно свръхширока коалиция. Това е консенсусната демокрация. Тук искам да кажа нещо, което за мен е изключително важно да се подчертае. Появи се президентът в парламента и каза, че тогава, когато всичките са в управлението, народът е в опозиция. Съжалявам, това е пълна политическа неграмотност, която държавният глава прояви, защото в Швейцария от Втората световна война насам, но и преди това всички партии са в управлението. А там управляват пет партии, за които гласуват над 90% от избирателите. И може ли да кажете, че народът в Швейцария е в опозиция? Точно обратното. Свръхшироките коалиции, консенсусните правителства гарантират много по-високо качество на демокрацията от качеството в мажоритарните демокрации. Английският парламент може да е „майката“ на всички парламенти, но той структурира едно отношение между изпълнителна и законодателна власт, което гарантира демократичност само заради английската традиция. Имате пълно господство на изпълнителната власт над законодателната. Това не може да е работеща формула в България. Пък и както виждате, българският избирател е много мъдър. Той структурира парламента именно така, че да може да се формулира единствената възможна правителствена формула и това да бъде точно свръхширока коалиция. И сега партиите трябва да преосмислят както своите стратегии, както своите програми, така и своите партньорски отношения, за да могат да отговарят на очакванията на избирателите. Водещ: Ако 46-ят парламент повтори конфигурацията на 45-я, къде виждате потенциал за свръхширока коалиция? Румяна Коларова: Всякаква може да бъде конфигурацията. Не искам в момента да коментирам, защото не знаем как ще се преразпределят мандатите, защото е ясно, че точно повторение няма да има. Сега има някои тенденции, които могат да се коментират. Аз казвам, че може да се търси аналогия, но това в никакъв случай не гарантира някаква твърда прогноза с двата бързи предсрочни избора, които бяха организирани в Испания – едните, от които гарантираха управлението на десницата, което, разбира се, не беше пълен мандат, другите гарантираха конструиране на правителство от левицата. Всеки може да погледне резултатите. Разбира се, че мога да ги коментирам, но това в никакъв случай не означава, че събитията ще се развият по аналогичен начин в България. Но там имаме няколко неща, които са ясни – големите партии и старите партии при повторни избори имат предимство. Шансовете им да получат допълнително гласове и да получат допълнително мандати са по-големи, отколкото шансовете на новите партии. И втората тенденция е, че може при бързи повторни избори да се появи нова, по-радикална партия, която да привлече гласове както от старите, така и от новите, и най-вече от новите партии. Така че възможни са, отворени са алтернативните варианти за това, което може да се случи при нови избори. Но тук искам да подчертая още няколко неща, които са много важни. Първо, заслужава си да се коментира номинацията на „Има такъв народ“ за министър-председател. Това е безспорно много харесвана личност, личност, която има авторитет в една специфична сфера – спорт, разбира се, високоинтелектуален спорт. Но тук имаме два много тежки проблема. Първият проблем е свързан с това, че дори когато имате личност, която е безспорно с призвание в управленска сфера, в сфера „Управление на публични ресурси“… Ето, например, Кристалина Георгиева – беше ли това успешна номинация на ГЕРБ за комисар? Ето това е голям въпрос. Защо? Защото тези хора имат своята професионална кариера, която далеч надхвърля ролята, която българските политици им предоставят. Значи по същия начин е все пак световен шампион по шахмат – има своите големи ангажименти. Можете ли да си представите, че тя ще се откаже от участие в тези елитни турнири и можете ли да си представите, че един шампион по шах може да отдели времето, което отделя един министър-председател? Това е номинация, за която предварително се знае, че ще завърши с неуспех. Да бъдеш министър-председател е работа 24 часа в денонощието, това е изключително тежка задача. Първо, не сме сигурни, доколко такъв един безспорно успял и прекрасен човек, професионалист ще може да изпълнява тази функция на министър-председател. Второ, пределно ясно е, че нейната професионална реализация далеч надхвърля ролята на министър-председател на правителство с ограничен мандат. Това е едно. Второто, което е много важно – когато се номинират тези хора, по-голямата част от тях идват от сферата не на публичното, а на частното. Те са много добри, но те са добри като обикновени граждани. Изискванията към публичната личност са много по-комплексни. Изискванията към публичната личност са свързани с обвързаност и зависимости. Ето, тук веднага идва обвързаност с Божков – дали това работи в полза на „Има такъв народ“? Дали това работи всъщност в полза на номинацията на толкова достоен човек? Това е допълнителен въпрос, който може да бъде зададен. И сега третото нещо, което обаче според мен е много важно и то вече не касае персоната на номинацията за министър-председател – всъщност тази номинация от името на „Има такъв народ“ е, може да се каже, половин стъпка или това е стъпка на куц крак, защото за да покаже „Има такъв народ“, че разполага с надеждни политици и с хора, които наистина могат да формират правителство в по-добър за тях парламент, те трябва да предложат и състав на Министерски съвет. Не знам дали биха го предложили, не знам дали могат да го предложат. Но ако не го предложат, ако не се завърти в публичното пространство някакъв такъв провизорен списък на министри, на 15 души, които са компетентни да бъдат, да се занимават с основните ресори в управлението на България, ходът с министър-председателя е, така да кажем, фалстарт. Водещ: Проф. Коларова, какви тенденции се очертават в така стеклата се картина? Румяна Коларова: Тенденциите са, че пред всички политици и пред всички партии има нова, по-трудна задача. Всеки трябва да научи своя урок, защото всеки от тях направи опит да се адаптира към новата ситуация. Със сигурност протестите разбъркаха политическите процеси в България, но това раздвижване невинаги може да бъде продуктивно за демокрацията. Аз още веднъж искам да напомня, че при предсрочни избори в България хората само са губили, а големите корпоративни играчи само са печелили. И много ме е страх да не се окаже, че отново ще имаме при това служебно правителство – и това е много голяма отговорност, която президентът Радев оттук нататък ще поеме – много се страхувам да не се окаже, че при това служебно правителство ще имаме онази ситуация с как се лови риба в мътна вода, размътването на водата, в която българският народ или хората ще пострадат. Още веднъж искам да дам за пример подаването на оставка от Орешарски, която не стана под натиск на протеста. Тя дори не съм сигурна, че стана заради резултатите от изборите за Европейски парламент, но това, което съм сигурна, е, че има причинно-следствена връзка, с фалита на КТБ. Мисля, че Орешарски подаде оставка, за да направи възможен фалита на КТБ, по начина, по който той се случи. Водещ: Ако следя вашата логика, какво може да фалира сега, проф. Коларова? Румяна Коларова: Надявам се – нищо. Правителството на Борисов, както и новото служебно правителство, надявам се да са научили урока и някак си да се окажат на висотата на положението, да покажат, че това няма да се повтори. Надявам се, надявам се. Желанието да се изкара до края мандата беше такава заявка. Просто оттук нататък тепърва ще видим, как ще действат политиците, но мисля, че това са очакванията на хората. А мисля, че очакванията на хората са да няма сътресения. Достатъчно ни е Ковид кризата с всичките последствия, свързани със здравето на хората, с икономиката. Надявам се да няма други катастрофични, така да го кажем, последици от тези предсрочни избори. Цоня Събчева