ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Д-р Мими Виткова: Никой управляващ не желае да бръкне в горещите въглени на здравната система, защото ще се сблъска с голяма съпротива

Д-р Мими Виткова: Никой управляващ не желае да бръкне в горещите въглени на здравната система, защото ще се сблъска с голяма съпротива

Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Т...

29 Май 2021 | 09:00 | Радио "Фокус"

Д-р Мими Виткова: В здравеопазването липсва сериозният анализ и планирането при всяка ситуация какво трябва да се направи

Д-р Мими Виткова: В здравеопазването липсва сериозният анализ и планирането при всяка ситуация какво трябва да се направи

Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на Всебългарския небесен покровител Преподобни Иван Рилски Чудотворец. А от 1996 г. БЛС го избира за покровител на медиците. По света от началото на пандемията с КОВИД-19 от над 40 милиона заразени, са починали над 7 хиляди медици, у нас 1551 медицински лица са сред официалните случаи на коронавирус, но няма статистика колко са оздравелите или починалите. А през последните дни зачестяват информациите за смъртни случаи сред лекарите. Тъжно е да говориш на празник за черна статистика, но е важно да тръгнеш от сигурността за живота на хората от първа линия – сигурност, която всъщност е национална. Наш гост е д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването. Честит празник, д-р Виткова. Мими Виткова: Благодаря ви за поздравленията. Водещ: Защо зачестиха случаите на починали от коронавирус медици? Мими Виткова: Защото времето, в което колегите пребивават в тази среда непременно има това последствие да се заразяват и за съжаление да завършват нещата и фатално. И аз си мисля, че всички ние като граждани трябва да си зададем въпроса как преминава животът на медицинските специалисти в тези месеци, когато работят наистина непрекъснато със заразени от коронавирус, че настъпва период и на умора, че дефицитът на кадри е огромен – и на медицински сестри, и на лекари и че дълго време при тази натовареност те няма да издържат. Така че моите опасения наистина, че проблемът ще лъсне най-вече в кадрово отношение, започват за съжаление да се сбъдват. Водещ: Но докога можем да издържим така? Мими Виткова: Труден въпрос. И отговорът не би могъл да бъде категоричен на този етап. Ако продължи същият темп на нарастване на броя на заразените и на броя на хоспитализациите, и особено на тези в интензивни отделения, мисля, че не дълго. А за съжаление прогнозите са неприятни в целия свят. Водещ: Адекватни и логични ли са предприетите засега мерки? Мими Виткова: Аз мисля, че ние се люшкаме от полюс в полюс. И тъй като внушенията към обществото и от страна на медицинските специалисти са доста колебливи, това създава и у хората неувереност относно радикалността на мерките. В началния етап, ако има някакво оправдание за бих казала за свръх ограниченията, които бяха наложени, у нас най-вече, пък и в другите страни, поради липса на информация, поради непознаване на вируса и на начина, по който и скоростта на разпространение на инфекцията, донякъде можеха да бъдат оправдани. Но днес обратният полюс, в който нищо няма да правим, най-вече липсата на всякакви анализи и прогнози как може да се развие инфекцията по-нататък и при всеки сценарий ние да можем да комуникираме с хората, с гражданите какво може да се направи, за да бъдат уверени, че това са необходимите мерки – тази комуникация от страна и на здравните власти, и на управляващите, за съжаление липсва. Поради което мерките препоръчани от днес за утре, хората не могат да ги приемат. И редица страни, най-вече европейски страни, най-вече Германия бих казала, която е пословична със своята дисциплина на гражданите, те имат разработен план и всеки ден това се коментира с обществото, какво ще се направи в отделни райони, когато епидемичният взрив надскочи определени граници, така че хората са наясно. Докато у нас такива анализи и такива сценарии на възможното развитие на епидемията ние не виждаме. Водещ: Вместо това сякаш виждаме повече разнопосочно говорене. От една страна говорят управляващи, от друга страна Националният оперативен щаб, от трета страна последователите на д-р Мангъров, които призовават в съвсем друга крайност. Докога ще се лашкаме шизофренно в тези посоки? Хората са объркани. Мими Виткова: Наистина, пак наша черта от националния ни манталитет, особено в кризисни ситуации няма как да не се обединим и да очакваме добър резултат. От страна на колегите лекари, нали всяко становище може да има своето място при обсъжданията. Но би трябвало да се избере онова, което за обществото е най-безопасно, онова което се прилага навсякъде. И ние не можем да бъдем изключение от целия свят, защото виждаме, че мерките се затягат, разбира се постепенно, разбира се в определени огнища и региони, не повсеместно, както беше в началото, но навсякъде тече такъв период на засягане на мерките. А ние да вървим и да говорим: нищо няма да предприемаме повече. Или тепърва да обсъждаме трябва ли да носим или не трябва да носим маски, колко е страшно това да се носят маски в закрити помещения, естествено без да има 100% гаранция, че маската защитава напълно човека, но в известна степен тя предпазва. Особено, когато е болен човекът и не знае, че е вирусоносител, защо тепърва тече тази дискусия. Така че от разнопосочното говорене резултатът е този – обезверяване на обществото и тъй като голяма част от младите хора дори не знаят, че боледуват, това са 85%, което не е никак малък процент от вирусоносителите, ние забравяме, че има интензивни отделения, забравяме, че в тях хора умират, забравяме, че лекари умират, ето виждате, че почина тези дни лекар, който е абсолютно здрав, той дори е спортист. Така че не можем всичко да свеждаме до отрицание на съществуването едва ли не на този вирус. И естествено мерките за това да не убиват икономиката, да отлагаме тяхното решаване. В същото време светът отдавна върви към масово тестуване, не само на хората с оплаквания, а на здравото население, защото там е проблемът, онези вирусоносители, които не знаят, че предават инфекция. Докато при нас тестовете се правят на хора, които имат някакви оплаквания. И естествено ние не хващаме точно тази рискова група, която е най-големият разпространител на инфекцията. Водещ: Дали финансово е възможно такова масово тестуване? И не само финансово, дали и ресурсно е възможно? Разбрах преди няколко часа, че у нас няма акредитирана клинична лаборатория по ISO 15189 и то не само за PCR тест, а за какъвто и да е тест. Т.е. в ЕС нашите тестове не са стандартно акредитирани, за да се признаят за целия ЕС, ние трябва да минем през други лаборатории, но не у нас, защото такава няма. Мими Виткова: Трудно ми е да коментирам този въпрос. Колкото до масовото тестуване, да, разбира се че всичко е въпрос на финансови разчети, но аз си мисля, че в рамките на раздаването на пари на калпак, което наблюдаваме в последните месеци, на натрупването на маса кредитни задължения за поколения напред, може би беше разумно да се помисли за малко по-широко тестване, особено на контактни лица, особено сега, както виждаме пламват училища, отделни предприятия. Не е достатъчно само карантина да се наложи на контактните, а може би малко по-широко тестване. И именно там би трябвало да очакваме и обществено полезният ефект. Това е мое мнение разбира се, то може да се различава от мнението на останалите, но виждате, че редица страни го правят. Да, финансов е проблемът. Колкото до това, че нашите лаборатории не са акредитирани, трудно ми е да го коментирам. Ако това е факт, мисля че нещата не изглеждат никак добре. Водещ: Директорът на „Пирогов“ проф. Асен Балтов вече съобщи, че към момента капацитетът на болницата за лечение на пациенти с коровнавирус е запълнен. На път ли е здравната система да изпуши, да издиша заради недостиг на лекари и болнични легла? Мими Виткова: Този въпрос според мен също се нуждае от малко по-задълбочен анализ. Вярно е, че броят на заразените нараства. Въпросът е дали няма разширяване на индикациите за приемане на хората в болници, особено след като се качи цената на клиничните пътеки. Т.е. тук трябва да се потърси балансът дали няма известна доза приемане на пациенти, които биха могли да бъдат лекувани в извън болничната помощ. Това че капацитетът, особено в провинциалните болници се запълва и слушаме болници в Търговище, в Русе и т.н., където и кадрите са дефицитни при тях, и легловата база не е достатъчно, говорим за специализирана леглова база, в това отношение може би оптимизмът трябва да бъде малко свален от страна на управляващите, които ни информират, че имаме легла, които не са запълнени, с които спокойно можем да разполагаме. Но аз лично се сблъсках с наша осигурена гражданка, която е серопозитивна и в четвъртък след обяд беше много трудно да намеря, къде да я настаня, след като бяхме чули в брифинга от страна на Министерство на здравеопазването, че няма проблеми с леглата. Проф. Балтов потвърждава тази ситуация значи. Водещ: Възможно ли е епидемичните взривове в определени региони да достигнат критично и трудноовладимо ниво, възможно ли е да се изправим пред такъв феномен? Мими Виткова: Категорично. Категорично е възможно. Темпът на нарастване наистина е доста висок и определени региони спокойно могат да изпаднат в такава ситуация. Там най-големият проблем ще бъде с кадрите ,защото след като ние продължаваме да мислим, че здравната система е един класически пазар, въпросът е откъде ще се намерят кадри, най-вече лекари, пък разбира се и медицински сестри, да бъдат изпратени в тези региони. Никой никого не може да изпрати от едно търговско дружество в друго. В това отношение виждаме в целия свят, че всъщност по-добре се справят онези здравни системи, които са на практика асоциирани като статут с много по-голяма държавна намеса и обратното – най-пазарната система, каквато е американската, виждаме че се справя най-зле, бих казала, с епидемията в страната. Така че в това отношение редица региони са изправени пред такива опасности. Те вече ги съобщават изпълнителните директори както за липса на кадри, така и за липса на леглова база. Водещ: Какво може да се направи в ситуацията, освен масовите тестове? Мими Виткова: Много, според мен много неща могат да се направят. Говоря за този период, първо, да видим каква е епидемичната обстановка в цялата страна, да видим регионите, да прогнозираме дефицитите – дали ще са легла, кадри или каквото и да е друго. Да се освободим, ако има залитане в хоспитализация и приемане на болни, които могат да се лекуват и по домовете и съответно да се набележат мерки как биха могли да се покрият дефицитите, които неминуемо ще излязат, защото тези взривове няма да приключат за 10 дни. Прогнозите в това отношение са за месеци напред. И аз пак казвам, това което липсва, е сериозният анализ и планирането при всяка ситуация какво трябва да се направи. Водещ: Премиерът обяви преди дни, че увеличението за здраве ще бъде с 460 милиона лева, т.е. очаква се да бъде увеличен с толкова бюджетът на НЗОК. На първо време тези пари ще запушат ли дупките, ще могат ли поне частично да помогнат за овладяване поне на дефицитите? Мими Виткова: Това, което виждаме, че се коментира в тези дни около един прогнозен бюджет на Касата, че няма да са 460 милиона, а може би ще са под 400 милиона, около 360. Планира се един по-стриктен контрол върху разходите. Аз си мисля, че преди да коментираме бюджета за следващата година на НЗОК, трябва да видим как върви изпълнението на бюджета за сегашната 2020 г. Има ли реализирани икономии, къде са и как биха могли да бъдат оползотворени. И може би само това би ни позволило да направим верни разчети, какъв трябва да бъде бюджетът за следващата година. Ако епидемията продължи да се развива в тези мащаби, мисля, че разходите за здравеопазване ще скочат главоломно в това направление. Въпросът е дали от досегашния опит, който имаме за икономиите, които реализираме, ще позволи те покрият тези нараснали разходи за епидемията. Водещ: Д-р Виткова, какво е вашето обяснение – защо обикновено приемаме бюджет на НЗОК без анализ и доклад за същия бюджет на отиващата си година? Поне аз нямам спомен двата бюджета да са засечени, да има приемственост? Мими Виткова: Аз затова казвам, преди да се приеме бюджет за приходите за следващата година, ние трябва да имаме действително отчет за разходите за настоящата година. Вече се намираме в м. октомври и ние можем да направим и прогноза за разходите до края на годината, колкото и да е условна тя. И когато това не е направено, въпросът е на каква база се формира бюджетът за следващата година. Така, качвайки малко по-малко, бих казала че това е верният начин за формиране на бюджетите особено в такава ситуация. Водещ: И на каква база е формиран бюджетът за следващата година? Мими Виткова: Вижте, толкова много са въпросителните въобще около финансирането на здравната система. Може ли да финансирате нещо, когато не знаете колко струва. Ние говорим от години наред, че от създаването на НЗОК остойностяване на дейностите няма, най-вече на болничната помощ, която е и най-скъпата. Всеки път, когато се заговори за промяна в модела на финансиране, се казва, че трябва да се направи остойностяване на дейностите. Такова нещо няма. Цената на клиничните пътеки е формирана абсолютно имагинерно, тя не почива на никакви обективни истини и включително и промените, които щяха да бъдат направени с демонополизация или както да я наречем, на Касата, всички работни групи в министерството приключиха с извод „дайте да видим кое колко струва“. Никой дори не прави подобни опити. Как искате тогава да се доближим до истината, какви са реалните разходи за здравеопазване и колко пари ни трябва. Ако ще увеличаваме и бюджетът на НЗОК с кредитни пари, защото икономиката виждаме, че нещата не са добре. Това е едно решение. Ако разчитаме, че тези пари ще си ги заработим, за да можем да увеличим парите за здравеопазване, това е друго решение. Не искам да влизам в темата за доплащанията, които са в здравната система. Там нещата са неспасяеми, бих казала, за болен човек. Водещ: И на финала на тази среща – за какво се молят лекарите в деня на Свети Иван Рилски? Вие за какво се молите? Мими Виткова: Трудно ми е да кажа, че българският лекар дори и на този ден еднозначно се моли за едно и също, тъй като вече интересите са толкова различни, че лекарите са доста разслоени като съсловие. Но не са виновни те, системата ги направи такива, защото всички ги направи търговци. Когато пуснем търговците в храма, естествено, че няма храм, това не съм го казала аз. Така че да си пожелаем на днешния ден, поне моето пожелание е такова, за здраве на всички, за по-малко работа на нас лекарите, за повече справедливост в системата и за повече хуманност, която за съжаление отстъпва пред финансовите знаци. Цоня Събчева

20 Октомври 2020 | 09:00 | Радио „Фокус“