Владимир Иванов: Пазарът е стабилен, с изключение на олиото имаме задържане на цените на продуктите

Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, в интервю за предаването „Добър ден, България“


Водещ: Стабилни ли са цените на основните хранителни продукти? Кои от тях може да поскъпнат и как климатичните променят ще се отразят на реколтата, а оттам и на цените? Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата е наш гост. Да започнем със стабилността – какво се случва с цените на хранителните продукти, на фона на ситуацията с пандемията и следизборната обстановка?
Владимир Иванов: Като погледнем като цяло, имаме един доста стабилен, балансиран, много висококонкурентен пазар с лек превес на предлагането, т.е. натискът е винаги в посока надолу. Доста сериозни конкурентни взаимодействия даже бих казал свръхнатоварване от конкурентна гледна точка, което води до едно стабилизиране и задържане на цените. При основните хранителни продукти – при захарта наблюдаваме повече от година почти едни равнища на цените, т.е. вариантите са между 1,29 и 1,37 лв. при средната цена; фасулът е на нива доста по-ниски спрямо миналата година, от нива около 4 лв. в момента към 3,48 лв.; при ориза имахме едно поскъпване в началото на епидемията до нива от 2 лв. до нива от 2,20 лв., към момента продължава да се поддържа почти от март месец 2020 г. досега нива между 2,15 и 2,25 лв.; при брашното имаме едно леко поскъпване с около 4%, т.е. на нива около 96 ст., беше под нива от 90 ст., но това са малки вариации, които са в следствие на пазарни взаимодействия; при яйцата и пилешкото месо почти цяла година – без никаква промяна, даже при яйцата е още по-сериозно, повече от 8 години – равнище по същото време на годината са между 19 и 20 ст.; кашкавалът и сирената твърдо седят на нивата, при кашкавала – от 11 лв., при сиренето – на нива около 7 лв., като има вариации до 6,50 лв. Буквално имаме едно тотално стабилизиране при цената на млечните вече повече от 4 години, след кризата през 2017 г. Маслото е трайно по-ниско от нивата през 2017 г. и по-ниско от нивата през 2020 г. с около 8%. При скумрията буквално без промяна е цената. Свинското месо – по същия начин, повече от 14 месеца; вариантите са между 8,90 и 9,30 лв. при цената на едро. Т.е. почти нищо интересно - при свинското месо, тъй като е важен продукт, е за посока надолу – има свръхпредлагане на европейския пазар. В световен мащаб има недостиг, но на европейския пазар има свръхпредлагане, ние сме на практика функция от европейския пазар. При плодовете и зеленчуците характерното за 2021 г. е, че тя е доста по-евтина от 2020 г. Изключение прави само един продукт – българският оранжериен домат при първото му проявление на пазара рязко поскъпна спрямо миналата година с около близо 57%, т.е. излиза на нива над 3 лв., 3,20-3,30 лв. Миналата година по това време излезна на нива между 2,10-2,20 лв. При вносния домат – без промяна, по-ниски на равнище от миналата година с 11%. При краставиците – по-ниски равнища миналата година с 20%; при пипера – с 2,5% по-ниски равнища; при картофите са рекордьор за по-ниски равнища спрямо миналата година – 49%; при кромидия лук – 47% по-ниски равнища; морковите и зелето са буквално почти на нивата от миналата година; ябълките са доста по-евтини от миналата година с около 20%; съответно много добрата реколта на цитрусите доведе до това, че лимонът е близо 40% по-ниски равнища от 2020 г. и на нивата от 2019 г.,. т.е. имаме една много добра реколта на лимони, тъй като миналата година реколтата беше лоша, не епидемията предизвика рязкото поскъпване на лимоните, колкото фактът, че нямаше лимони. Мандарината и портокалът общо взето се въртят между едни равнища, характерни за последните 5 години; при банана – почти без промяна в течение на годините, т.е. имаме си едно равнище, такова каквото е било през 2014 г., т.е. 8 години имаме буквално една и съща цена на бананите. И като цяло – една потребителска кошница с 2 лв. по-евтина от 2020 г. Към днешна дата – 78 лв. Какво означава това? От всички основни хранителни продукти, зеленчуци, плодове си закупите по единица, ще заплатите 79 лв. Ако миналата година сте го направили, сте щели да платите 81 лв. Ако сега се консумира лук, моркови, зеле и месо, ще заплатите значително по-евтино, съответно ако консумирате варива, олио и кашкавал, ще заплатите по-скъпо. Един продукт, който има характерни изменения и доста широка девиация, това е олиото. При него наблюдаваме близо с 40% разлика спрямо нивата от миналата година, основен фактор за което е лошата климатична година, 2020 г., изключително лошата реколта на слънчогледово семе, като стигнахме вече 1000 лв. за тон слънчоглед и съответно на Амстердам – 1400 лв. борсова цена за тон олио. Към момента имаме едно стабилизиране, вече 15 дена, на нива около 2,95-3 лв. Имаше през септември месец, когато се почна поскъпването, едно стабилизиране на нива от 2,60 лв. През последния месец се наблюдава това подскачане с 30 ст. В момента имаме равновесна цена от 2,95-3 лв. за олиото, като очакванията са до появата на новата реколта, че ще продължава натискът и може би ще сме свидетели на още едно поскъпване. Не очаквам да е рязко поскъпването, тъй като данните от Южното полукълбо са добри за реколтата на слънчоглед. Общо взето имаме една цена от 700 долара за тон в Мексиканския залив. Да се надяваме, че и в България ще е добра реколтата, за да не изпитаме ценови катаклизъм и с маслата. Но като цяло имаме в световен мащаб порастване на цените на маслата, включително и соевото, и палмовото масло, но те не са характерни за нашия пазар и нямат някаква сериозна поддържаща роля. Но като цяло, като обосновка, като изключим и вариациите на олиото, буквално имаме един много предвидим, много балансиран пазар, без нищо особено. И никой да не очаква резки изменения.

Водещ: Още малко за олиото, обаче, ми се иска да поговорим. Доколкото ви разбирам, е възможно още едно поскъпване на олиото. Възможно ли е то да стигне до 4 лв.
Владимир Иванов: Ако се абстрахираме от това каква реколта ни очаква и гледаме данните към момента и това, което се случва в Южното полукълбо, едва ли ще сме свидетели на някакви Бог знае какви резки изменения. Може би едни още 20 ст. може да поеме цената, но това е въпрос вече на пазарни взаимодействия. Но е много важна реколтата. Ако имаме лоша реколта в Европа, особено в страните, които пряко ни засягат, като Румъния, Украйна особено и България, нищо добро няма да ни очаква по отношение на цената на олиото. Важна е също и реколтата във Франция. Но нека да видим, да си пожелаем една нормална година, не свръхплодородна, но една нормална година и мисля, че много бързо ще се стигне до равновесието. По принцип цените на храните по-трудно се връщат назад към дадения момент, тъй като доста инвестиции се пренасочиха в аграрния сектор, което пък от друга страна е добре, че в по-средносрочен план довежда до увеличаване на предлагането, което пак играе роля за балансиране на цените, но не очаквайте в цените на храните някакъв драматизъм. Естествено, има едни хипотези – ако епидемията продължи още 3 години, ако, ако, ако, ако икономическата криза… Ако приемем всички отрицателни фактори, ами то утре може да ни удари астероид и аз ви казвам, че цените на храните ще станат безобразни. Но нека да не допускаме подобен тип хипотези, гледаме нормално факторите към дадения момент. Естествено, силно необичайните явления, ако се случат, няма да е добре. Към момента нищо не предполага, нито една комбинация от икономически фактори да наблюдаваме резки движения в предлагането на храни и в изменението на техните цени.

Водещ: Да, нека да бъдем оптимисти. Но все пак, ако започнем да чертаем един по-мрачен сценарий – хайде да не е толкова мрачен, но по-песимистичен, при какво положение можем да чакаме по-слаба реколта?
Владимир Иванов: Да се надяваме, за зеленчукопроизводството и за плодопроизводството е много важно да няма късни резки изменения в климата и най-вече такива под нулата температури. И ако се случи едно нормализиране на времето, в едни нормални температури, може да очакваме една доста добра реколта, тъй като, независимо от многото приказки, отраслите, и зеленчукопроизводството, и овощарството се развиха в последните години доста сериозно. В България имаме доста добри производители, на много добро ниво, като смело мога да кажа, че прилагат технологии и имат технологично равнище, и могат да съперничат с най-развитите икономики в света в тази посока. Нямаме ли резки изменения, ще очакваме една хубава реколта, съответно доста сериозно предлагане на плодове и зеленчуци. Там по-скоро ще се появи другият проблем – свръхпредлагането, какъвто го имаме в картофите към момента. Причината за ниската цена е свръхпредлагане, свръхреколта, съответно липсата на пазар, на достатъчно търсене. По отношение на олиото, това, което най-много може да ни се случи изобщо със зърнения сектор, е да речем късните суши, изключително горещо лято. Към момента не се предполага такъв тип явление да се случи, имаме добра влагозапасеност на почвите. Аз пак казвам, към момента имаме климатичен фактор и прогнозата за него, който не предполага да има такъв тип резки изменения, но все пак говорим за климат, всичко може да се случи. Непредвидимите неща да се надяваме, че няма да се случат. Имаме запаси за доста сериозен период, можем да издържим на още една лоша реколта, но това при всяко едно положение ще доведе до загуба в отрасъла. В тази обстановка на епидемия и на икономически стресове в световен мащаб, едни такива климатични фактори доста повече ще натежат относно загубите в отрасъла. Нека да не мислим за варианта как да издържим. Имаме как да издържим, имаме подготовка. Пак казвам, зърненият сектор на България е доста развит, така че имаме нотка за оптимизъм, от гледна точка на крайни неблагоприятни фактори, но нека да не се случват такъв тип проявления на климата.

Водещ: И на финала на нашия разговор, ако позволите да обобщя, олиото и брашното са продуктите, които са по-рискови и евентуално може да има плавно увеличение на цените при тях, ако добре съм разбрала.
Владимир Иванов: По отношение на брашното не очаквайте, това са нивата. В сектора доста пораснаха работните заплати. Там проблемът не е суровината, зърно имаме абсолютно достатъчно, и то в излишък. При брашното не очаквайте и въобще свързаното и с него, и хляба, някакви сериозни проблеми, то няма и как да има. Реколтата беше по-лоша миналата година, но пак е доста над нуждите. България си остава нетен експортьор на зърно. По отношение на брашното може да сме свидетели на 1-2 ст., някакви леки вариации нагоре, особено преди новата реколта винаги това се наблюдава, но там никакъв драматизъм няма. Единственият продукт, който остава в неизвестни, е олиото. По една моя прогноза, която бих могъл да направя, е, че може би ще стигнем до едни нива от 3,10 лв. и това ще е по отношение на поскъпването. Да речем в месеците юли, август може да имаме някакви леки колебания нагоре-надолу, но едва ли ще срещнем някакъв катаклизъм. Базирам си прогнозата на фона на това, което идва като информация от Южното полукълбо и търговията с масла. На практика при тия данни едва ли ще сме свидетели на някакви такива свръхцени, рекордни равнища. И тази цена от 3 лв. е достатъчно висока, за да тревожи пазара и тази цена достатъчно вреди е нанесла. Друг е въпросът, че донякъде представлява стимул за производителите на слънчоглед, така че в един средносрочен план може да се окаже, че тази висока цена може да донесе и повече ползи, отколкото загуби. Всичко зависи от епидемията, от гледна точка на това, че има доста стрес в пазара, доста стрес в търсенето. Наблюдаваме си едно по-свито търсене в следствие на епидемиологичната обстановка. Тук може би вече от това зависи, колкото по-бързо преборим епидемията, толкова по-бързо ще влезем в нормално пазарно взаимодействие. Но като цяло пазарът на храни е почти близък до перфектната конкуренция, наситен с прекомерен брой играчи, доста сериозен сблъсък на средния и високия търговски капитал от конкурентна гледна точка. Не очаквайте сериозни изменения в цени на каквото и да било.


Евелина БРАНИМИРОВА