Ренета Инджова: Бавното протичане на нашата революция от улицата канализира изборния резултат в определена посока
Ренета Инджова, служебен премиер в 84-тото правителство на България, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Какви са реалистичните варианти след парламентарните избори пред управлението на държавата? Дали гражданите ще получат в крайна сметка това, което си мислят, че искат? Наш гост е Ренета Инджова, служебен премиер в 84-то правителство на България. Защо избирателите подредиха така политиците? Какво показват изборните резултати? Изобщо, какво се случи?
Ренета Инджова: Случва се удивителна промяна на статуквото, която тепърва има да се оценява в мащаба, в проекциите си, в последствията си. Но така или иначе, нещо което 11-12 г. беше построено много здраво, много солидно във вид на олигархична прослойка, която у нас се беше превърнала и в последователно мафиотска, всъщност беше разкачена от властта. Сега това колко бързо ще продължи, е въпрос на прецедент, който имаме да извършим, защото 30-те години досега бяха мимикрия на промяна, на демократизация, на пазарна икономика, в която най-уродливите форми на грабителство, на издевателство върху ресурсите на страната бяха провеждани. Така че резултатът е дори неочакван от гледна точка на това, че нова политическа сила, незнайно с каква история, появила се, всъщност предизвика изключително голям крах в системата. Отстрани два коалиционни партньора, които бяха дискредитирани докрай и намали с една трета теглото на управляващата основна партия. Като имаме предвид, че подкрепата за тази партия беше огромна и още и дори вчера ни беше казано, там 16 лидери, премиери, ЕНП като цяло с ръководството си подкрепяли тази партия, тя се ползваше с изключителен чадър от всички страни. Така че резултатът е удивителен. Но той трябваше да бъде и превъзхитен по определен начин, защото от 2016 г. в нашето общество възниква феномен на търсене на нов модел, на търсене на участието на избирателите и гражданите в това да се промени системата: избирателната система, системата на разпределение на ресурсите, начинът, по който е организиран парламентът, начинът по който се финансират партиите. Тази новосформирана партия отдавна това го беше заложила, но то не се отчиташе, защото у нас ние така сме свикнали: когато дойде големият зор, тогава викаме – ама, какво се случи. Защото социолози имаме, а медии нямаме. Така че затова се появи като удивителен този резултат.
Водещ: Дали обаче не гоним риска промяната всъщност да се осъществи от друг, пореден инженерен проект?
Ренета Инджова: То такова е съвременното време по целия свят – всички политически неща ги наричат проекти, като всеки бизнес проект. Но беше дошло време корпоративната държава да завземе света до степен, в който да създаде световен елит. Въпросът с инженерията, аз дори вече го засегнах, в смисъл такъв, че отдавна назряват процеси, които няма начин да не приемат политическа форма в определен момент. Тук сега обнадеждаващото е, че до голяма степен този проект се роди, поне сега в процеса на изборите, като натиск, идващ от страна на гражданите, от страна на улицата и онези, които присъстваха на улицата в 2020 г. и тези, които гласуваха за този политически проект, аз мисля че са едни и същи. Дори определен превес на хора, които иначе биха гласували за протестиращите на улицата, отидоха в „Има такъв народ“ /ИТН/, защото една част от улицата предаде гражданите – тези, които напуснаха на 116-ия ден улицата и решиха, че и те имат своя политически проект и то раздвоен, станаха причината за това протестен вот в голяма степен да се излее към ИТН и то не само от улицата, но и от провалящата се БСП, и от дискредитираните тъй наречени патриотични формации. Така че бавното протичане на нашата революция от улицата канализира резултата в определена посока. Сложете и двойното увеличение на гласовете от чужбина, което е силен показател за това, че свободните хора, хората, които са вън от зависимости в България, какво избират. И тогава ще разберем, че в двете формации – ИТН и „Демократична България“ /ДБ/, нашите съграждани в чужбина съзират основна сила, която би могла да промени статуквото в България.
Водещ: На този етап, госпожо премиер, обаче прави впечатление, че никой от политическите субекти, включително и президентът, не е доволен от резултатите. Защо? Нима не получиха всички това, което искаха?
Ренета Инджова: Защото в политическия живот, когато нещо се бави, когато се рамкира, когато се търси да се заобиколи с трикове, това беше оставката, която всички се опитаха да заобиколят, а президентът не можа да отстои докрай, това са плодовете на закъснялата оставка. Аз и в понеделник имах повод отново да кажа, че колкото и да сме неразвита политическа система, в нашите политически проекти, както вие поставихте този въпрос, никога не влиза института „оставка“. На български оставка означава оставам на власт. Ако оставката беше отвоювана през лятото, когато имахме подкрепата на съгражданите ни от чужбина, които бяха тук, когато имаше определен знак, че ЕП ще ни подкрепи, че Америка ще ни подкрепи, общественото мнение в Европа беше настръхнало от чекмеджета, кюлчета и т.н., понеже не се постигна оставката тогава, затова при нас нещата стават в този закъснял, а и по определен начин преформатиран вид.
Водещ: Дали на всяка цена сега трябва да се състави правителство или е по-добре да се отиде на следващи избори?
Ренета Инджова: Сега тук отново президентът е на ход. Този ход, който имаше, когато се избираше нов главен прокурор. Дано сега да има разума, умението и политическата далновидност да прецени заедно с тези, които биха искали да правят правителство, а и тази работа е доста, как да кажа, хлъзгава. Защото при така създалата се конфигурация – делен един парламент на шест, въпросът за постигането на коалиции е много критичен. А хоризонтът, който може да получи всеки, ако направи грешен ход, ще е толкова кратък, че може да се направи опит и за съставяне на експертно и програмно или каквото искате там правителство и то много бързо отново да доведе до необходимостта от служебно. А обстоятелството, че президентът е кандидат за втори мандат президент, го заставя още повече да прояви и да вземе най-правилното решение.
Водещ: Какво правителство би могло да се състави, при така разпределените мандати? Къде излиза аритметиката – кой с кого?
Ренета Инджова: По-рано аритметиката излизаше като судоку с две конфигурации, които все излизаха 120 на 120 и тогава възникваше „златен пръст“. Сега нещата са в, как да кажа, не две конфигурации да се постигнат, а има и дублиращи, така че работата е доста сложна. Когато българският народ беше оставен без да му се обяснява, какво се случва, без информация, с фалшива информация, с манипулация от страна на медии, с лъжи безкрайни за това какво се случва в политиката, той направи най-правилният избор – всеки каквото привидя в своите интереси, засегнати в своя статус, намери за кого да гласува. Но аз смятам, че при липсата на социална структура и ясни политически хоризонти, които да гонят политиците, българинът направи най-правилният избор. Нека сега да видим делението на шест какъв резултат ще даде. Няма нужда да се плашим от това, че неопределеността е голяма. Аз отново казвам – тези, които искат да оцелеят в този парламент, ще трябва да вземат правилната конфигурация и решение. Лакмусът е поставен. Оттук нататък ще видим, как ще бъде оцветен.
Водещ: Кои червени линии могат да бъдат преминати? Защото очевидно е, че без компромиси няма да се мине. Въпросът е: докъде с компромисите?
Ренета Инджова: Улицата, а тя вече ще я наричаме граждански проект, нека, защото ето виждате, че така или иначе всички неща опират до политически проект – имаме вече на разположение площаден форум, на който в понеделник дори ме питаха, прилича ли на Народно събрание, действително има характера на форум, в който участниците проявиха 270 дни последователност. Освен това проявиха много силен политически нюх, защото онова, което преследваха, беше разковничето да се получи този резултат на изборите. Те искаха оставка и тази червена линия понеже не беше премината, вижте сега в какво се появи. Така че имаме едно трио от един духовник и двама смели и умни мъже, които дадоха на президента своя меморандум на братството, на почтеността. И това, което пише в него е червената линия, която не трябва да се пресича. Тя включва промяна в избирателния закон и само това, което може да даде, това е което може да създаде възможност за следващо раздаване на картите. Т.е. един парламент, който да реши проблемите, които се препънахме в сегашния избор, защото го правеше Мишо Константинов по начин, по който ние знаем, как го прави. Да се направи нова избирателна система. И да се прокарат онези черти, които за бъдеще са необходими. Това са да се направи ревизия в досегашното правителство, защото само антикорупционен блок може да създаде общо пространство за действие. Другото е червена линия. Тези, които не искат, ще сложат червената линия, а по този начин ще зачеркнат и себе си.
Водещ: Госпожо премиер, още преди влизането в политиката, преди още да бъде създадена партията ИТН, Слави Трифонов и колегите му от шоуто организираха референдум с основна цел – промяна на избирателната система в мажоритарна. Въпросът е, те ще продължат ли тази линия или вече, влизайки в политиката, ще им се услади пропорционалното раздаване на позиции в листите?
Ренета Инджова: Именно в това намирам ролята на проекта, който триъгълникът на властта създаде: да бъде натискът, да бъде коректорът, да бъде този, който ще поиска същото това нещо, защото и тези момчета, които са на площада, са записали това в своите меморандуми, документи.
Водещ: Ще им разрешат ли? Коя партия би тръгнала срещу себе си и срещу възможността тя да си избира собствените тамагочита?
Ренета Инджова: Вижте, и сега е така, но започна тази компания, която е в триъгълника на властта, да се съобразява с онова, което улицата иска. Ето сега например, ако ще се събират, ще се организира новият парламент, а няма да се върви веднага към избори, условието, което копията на съпротивата поставиха, е учредяването, първият сбор да стане в истинския парламент, а не там, където сега са се заключили като в подземие, в зандан, тези наши депутати. И аз съм сигурна, че това условие ще бъде изпълнено. Така, както улицата е тази, която на публиката в България и в света в рамките на 270 дни всеки ден води политическа просвета, обяснение, пропаганда, която да отваря очите на българския народ за нещата, които медиите и политиците не им казват.
Водещ: Нали ще ми простите скептицизма – не мога да си представя, че депутатите, когато и да е, и които и да са, ще излязат да положат своята парламентарна клетва, заобиколени от мнозинството от граждани на площада. Много римска ми изглежда цялата тази история, много антична, за да повярвам, че ще е реална днес.
Ренета Инджова: Не, може би не ме разбрахте. Да си преместят сградата, там където пише „Съединението прави силата“.
Водещ: А, да се върнат обратно. Аз реших, че трябва навън да положат клетва.
Ренета Инджова: Не, не. Ние искахме, когато бяхме на улицата с президента, да влезем, когато се организираше влизането в сесия в тази нова сграда. Можеше да се направи това при повече воля от страна на водача, който президентът беше тогава на групата българи, които искаха също да влязат. А това би трябвало да е позволено. Затова казвам – задава се нов етап в развитието на нашата политическа битовина. Когато нещата, които досега бяха позволени и дори дозволени, може би вече няма да бъдат така. Целият свят си отваря очите за злото, за покварата, за борбата с онези, които узурпираха свободата ни.
Водещ: Какви са реалистичните варианти след парламентарните избори пред управлението на държавата?
Ренета Инджова: В смисъл като конфигурация или като перспективи?
Водещ: Като перспективи. И като конфигурация, защото конфигурацията в известна степен ще предопредели перспективите?
Ренета Инджова: Засега конфигурацията се прави по „харесвам теб, не харесвам теб”. Въпросът за перспективите тепърва ще трябва да бъде сложен на масата, защото ние досега избори не сме правили с визионерство: как виждаме България след 10 г., след 20 г. Така че всички, които ще следват един след друг да имат ангажимент да правят това. Затова е необходимо да има гражданско общество. Затова е необходим контрол на гражданите върху властите, защото така, както е сега, например, показателен е статусът на главния прокурор, който отникъде няма нито контрол, нито баланс.
Водещ: Вие какво визионерство очаквате?
Ренета Инджова: Например, дали България да се развива само като й се дават пари като на храненик и да вика „усвоихме парите, не ги усвоихме“. Или да формира национален свой производствен обществен икономически и политически профил, който да й гарантира да има характеристиките на истинска съвременна държава. Засега този въпрос не е поставян. Да се развива ли профилът на националното стопанство върху собствена основа и опора на собствените сили и да формира експортен потенциал, който да усилва нейните сравнителни преимущества, а не да работи на ишлеме – тези въпроси смятам, че скоро ще бъдат поставени. Ако не бъдат поставени вътре в институциите на властта, отвън те ще бъдат налагани. Отвън имам предвид от тези, които всяка вечер ходя да гледам на протестите, да се радвам как израстват като политици, а не как някой ги слага в листи за това, че някой ги е закупил, някой ги заменя, някой ги джиросва на някого, ще бъдат подставени лица и т.н.
Водещ: Смятате ли, че това ще може да се осъществи? Смирненски ни е оставил безценен шедьовър в българската литература – „Приказка за стълбата“.
Ренета Инджова: За стълбата, като влизат в парламента все за нея говорят…
Водещ: Но като излизат, я забравят?
Ренета Инджова: …я забравят. Но отново казвам – намираме се в изключително критичен момент, когато дотук нямахме сили въобще да поместим нищо на йота. Сега нямаме никакви основания да казваме, че няма да направим нашите най-добри усилия.
Цоня Събчева
