Иван Сотиров: Избирателите не гласуваха доверие на нито една от партиите, наказаха ги всички

Иван Сотиров, председател на Сдружение „Достойнство, отговорност, морал“, народен представител от СДС в 37-то и 40-тото народно събрание, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: От полученото на тези избори разслоение, дали дясното и лявото вече са актуална битка или се появяват нови обществено-политически тенденции? Въпросът е към Иван Сотиров, председател на Сдружение „Достойнство, отговорност и морал“, народен представител от СДС в 37-то и 40-то Народно събрание. Как при всички условности на екзит половете изглежда 45-ят парламент? Какво и кого избра България?
Иван Сотиров: Това, което се случи, поне за мен не е изненада, защото при тази криза и общото недоволство на избирателите, което се виждаше през цялото време и на протестите през миналата година, регистрира се настроение не само срещу управлението, но и срещу цялото политическо статукво на парламентарно представените партии, дори срещу тези, които преди са участвали в парламентарни конфигурации. Виждаме сериозна загуба като абсолютен брой гласове и като процентна подкрепа за управляващата партия и нейните коалиционни партньори, но същевременно виждаме, че избирателите не припознават нито една от другите политически сили, парламентарни и извънпарламентарни, като алтернатива и това логично води до по-добър резултат за ГЕРБ спрямо другите политически субекти на терена. Пробивът на Слави Трифонов също е логичен. Аз съм спорил с хора, които бяха скептични, защото очаквах, че той има хипотетичната възможност в цялостната ситуация да направи пробив и да бие дори и БСП, въпреки че преди да излязат окончателните резултати, не е сериозно да се коментира. Екзит полът много често така подвежда, особено при такива близки разлики, но аз все пак очаквам, че и за „Има такъв народ“ ще има много сериозна преднина от гласовете в чужбина, въпреки че те не са чак толкова много. Сега тази еуфория и тази сензационност около активното гласуване в чужбина е малко поради сивотата на кампанията и липсата на някакво медийно събитие да се преекспонират някои обстоятелства. Разбира се, трогателно е, че българите в чужбина са толкова активни този път, че участват, че се редят на опашки. Но това не е драстично по-различно от предишни пъти и е хубаво, че се случва. Предполагам, че и там ще има подкрепа, освен цялото разпределение на гласовете за партиите, които досега са били на терен. Гласовете от чужбина са от 100 до 150 хиляди гласа може би ще стигнат този път поради по-високата активност. Но сигурно там ще има гласове за „Има такъв народ“, което може действително окончателно да го класира на второ място, което ще бъде хубавата новина – че БСП ще получи това, което заслужава, защото тази партия е анахронизъм, ние и преди сме говорили, анахронизъм на българския политически терен и при тях кризата, в която ще влязат, смяната на Нинова евентуално или несмяната, това няма да промени нещата, защото БСП е само една пречка да се случва нещо в лявото пространство, ако те изобщо могат да бъдат интерпретирани като лява партия.
Водещ: Актуална ли е вече битката между дясното и лявото или се зараждат нови движения?
Иван Сотиров: Много отдавна ние виждаме, че партиите вече не изхождат от някакви идейни, идеологически платформи. Разбира се, кичат се с етикети, за да използват по инерция нагласите на определени групи от избирателите, защото е факт, че избирателите в голяма част от случаите възприемат партиите като такива, каквито партиите са самоопределят, а не каквито са всъщност. Много малко хора четат програмите. И не само в България, и на много места по света хората гласуват по-скоро емоционално, с емоция, отколкото анализирайки много стриктно програмите на политическите партии. Ние виждаме дори, че в тази кампания – сега вярно, и заради кризата, и заради пандемията, виждаме едно съревнование на всички партии в левичарска посока. Всички популистки обещават раздаване на пари, дори тези, които се бият най-много в гърдите, че са десни – те дори надминаха БСП в своите популистки обещания за раздаване на пари на калпак. Така че тук за ляво и за дясно не можем да говорим. Още повече, че партиите от доста време са се изродили в корпоративни структури, които използват властта за захранване на близки до тях корпоративни кръгове – т.нар. олигархичен модел, при което партиите влизат във властта, за да могат да обслужват свързани с тях бизнес структури. Те самите партии са се превърнали в бизнес структури – това е водещото. А това само по себе си е левичарско, защото дясното управление е да не се ангажира държавата в икономически план, а само да създаде равни правила за участие и да не се бърка в бизнеса, да не се занимава с преразпределителни функции, докато виждаме, че в България дори се засилва една обратна тенденция. Докато в началото на прехода, когато стартираха реформите, дори левите партии бяха приели като консенсус, че трябва да се извършва приватизация, да се извършва някаква децентрализация, сега виждаме връщане в обратна посока, включително десни партии, които така се афишират, когато идват на власт, те започват да взимат политически решения по-популистки от тия, които са реализирали обявяващите се за леви във властта.
Водещ: Как ще се сформира правителство и какво правителство ни очаква?
Иван Сотиров: При тези резултати, без дори да чакаме окончателните, ако всички партии издържат на думата си, на това, което говореха преди изборите – за демаркационните линии, които бяха поставили, би трябвало да се отива веднага на предсрочни избори, защото както и да рекомбинираме партиите, съобразно това кой срещу кой се дефинира и се кле, че няма да прави коалиции, никой не може да събере мнозинство, за да има управление. В този смисъл, най-почтено е да се отиде на предсрочни избори, но аз съм скептичен. Много от партиите направиха пробив, който не съм убеден, че ще направят в последващи избори. Все пак партиите хвърлят доста големи финансови ресурси, те трябва все пак да си ги избият чрез участие във властта или по друг начин, тъй като в България самите избори станаха много скъпа технология. Ако следваме политическата логика и интересите на по-големите партии, които са фактори за формиране на мнозинство, ако няма икономически и други съображения, би трябвало да се отиде на предсрочни парламентарни избори, защото нито за ГЕРБ, нито за „Има такъв народ“ едно безпринципно коалиране в този парламент и влизане в конфигурации ще бъде в дългосрочен план полезно. ГЕРБ имат вариант да съставят правителство, но с оглед на това, че цялата кампания беше „Всички срещу ГЕРБ“, съм доста скептичен, че ще успеят да го постигнат. При това положение те трябва да минат в опозиция. За ГЕРБ и за Борисов няма полезен вариант. Той или трябва да състави правителство, или да заяви, че минава в опозиция. При това положение възниква много сериозна невъзможност другите да направят коалиции, защото ако „Има такъв народ“, формацията на Мая Манолова и сие и „Демократична България“, които допускаха да са заедно още в предизборната кампания, ако сметнем, това прави 80 и няколко мандата, но на тях ще им трябва да прибавят към тази коалиция или ДПС, или БСП, за да имат мнозинство, за да съставят правителство. Всеки може да си представи, ако бъде формирана такава коалиция, тя какъв авторитет ще има, каква репутация и какво ще бъде нейното бъдеще. Примерно аз, ако съм на мястото на Борисов или на ГЕРБ, ще играя по този начин – ще заявя, че или съставям правителство, или веднага давам мандата, връщам мандата, за да го състави следващият, и ги оставям да видя как БСП, ДПС и „Демократична България” и „Има такъв народ” съставят правителство и управляват.
Водещ: Би било много любопитно. Защо избирателите вкараха политиците в патова ситуация?
Иван Сотиров: Защото избирателите нямаха друг избор. Другото е да станат и да ги изгонят със сопите от политическия терен. То се получи това естествено, то се очакваше и горе-долу социологиите предсказваха, че ще има подобен вариант. Аз от половин година повтарям това, че ще се стигне до такъв вариант. То се стигна – с известни нюанси, отклонения, горе-долу избирателите – справедливо – не гласуваха доверие на нито една от партиите, наказаха ги всички. Но това наказание вкарва партиите сега в ситуация, при която те, ако не искат да отидат на предсрочни избори, ще трябва да правят серия от исторически компромиси.
Водещ: С което да се самоубият политически?
Иван Сотиров: Да. Освен това, двете ключови партии сега са ГЕРБ и „Има такъв народ“, от които зависи как ще се развият нещата. БСП са в много тежък шок, независимо дали ще бъдат втори или трети, самият резултат сам по себе си за тях, плюс вътрешни проблеми ще направят така, че всичко ще избие след изборите. Но „Има такъв народ” имат много сериозен анонс, от който не могат да отстъпват, ако искат да имат перспектива и бъдеще, а не да приключат с един сезон, както се случи на Бареков и някои други, които имаха пробив, не толкова мощен, но все пак имаха. Те трябва да изведат като основен приоритет две неща, с което получиха и голяма подкрепа още на референдума – това са: мажоритарната система и махането на субсидиите. Но аз не виждам, коя партия би ги подкрепила, освен ГЕРБ в това отношение. Дори с ГЕРБ да застанат, дори и ГЕРБ да приемат от куртоазия, защото ГЕРБ веднъж го направиха това – приеха накрая, след много кандърми, да застанат зад искането на хората, които гласуваха на референдума за мажоритарната система, обаче си измиха ръцете, че нямат мнозинство, защото техните коалиционни партньори всички отказаха. И ако примерно тези две партии се разберат, могат да приемат най-после мажоритарното гласуване. И честното при това положение е да се приеме чисто мажоритарна система и да се отиде на избори по новата система за селекция на депутатите. Но тогава много хора ще се притесняват. Аз не съм убеден и доколко време и как самата партия на Слави Трифонов ще си отстои този приоритет, защото едно е да защитаваш чисто мажоритарната тема, друго е като ти хареса да редиш листи, да контролираш процеса, след това да кажеш: дайте сега тук да дадем свобода на хората те да определят кой да бъде. Влизайки вече в партийното строителство, в схемата „редене на листи“, ти влизаш в конфликт с основния принцип на мажоритарната система – не ти да редиш листите, а друг да ги реди. Веднъж като ти се услади, като влезеш в партийната матрица, трудно се излиза от нея. Но да се надяваме, че в „Има такъв народ” ще превъзмогнат това и ще поставят мажоритарната система като приоритет. За тях това е императив, от който те, ако отстъпят, ще приключат зле.
Водещ: Г-н Сотиров, технологично, докато се състави или не се състави правителство, парламентът ще може ли да се конституира, за да приема закони?
Иван Сотиров: Зависи колко време ще се влачат нещата. Първата работа на парламента е да се конституира и след това да се върви към формирането на правителство. Зависи, Конституцията допуска и по-дълго време да се влачи процесът. Дори да приемем, че ГЕРБ ще действа експедитивно в по-кратки срокове, оттам нататък ми е вече по-трудно да предсказвам, как ще се развият нещата, защото много от партиите много ресурси са хвърлили. И освен това, винаги съм казвал – не бива да изключваме нещо, което е приоритет за партиите. За тях днес не са важни изборните обещания, много от тези политици по 10 пъти и лидерите най-вече са си сменяли позициите, така че за тях няма да е проблем за пореден път да се коалират с някой срещу който са говорили, или да излъжат избирателите си. А те избирателите ги научиха да им прощават по три-четири пъти измамите, триковете, историческите компромиси и т.н. Но въпросът за мен дали и как ще се конфигурира в рамките на този парламент някакво правителство, е, доколко ще успеят да се разберат за порциите. Нека да не забравяме, че се очакват от Европейския съюз в рамките на предстоящите 7 години 60 милиарда лева само по линия на Европейския съюз да влязат в България. Отделно са в бюджетната сфера парите, които също са огромни. И там въпросът е, дали ще се разберат как да си разпределят порциите, защото никой няма да иска да изпуска тази възможност, особено такива, които са влезнали и не знаят дали втори път ще имат тази възможност персонално като депутати или като партии. Така че това е много определящо и това е водещото. Оттам нататък винаги ще намерят формата за пред избирателите – в името на националното съгласие, в името на стабилността, дайте сега е пандемия, криза, скъпи са изборите, ще имаме президентски избори, дайте сега да не харчим пари, да бъдем благоразумни и да съставим някакво правителство, да видим докога ще избутаме. Освен това ще има и притеснение да не минат нещата в ръцете на президента, защото предстоят президентски избори и той ще си реди служебен кабинет и ще си реди собствен пасианс. И тук ще влязат вече в неговата игра, а той заяви определени политически амбиции спрямо партиите, включително спрямо неговата партия. Така че много е сложен пасиансът. Но силните ходове, и то специално на ГЕРБ и на „Има такъв народ“, които казах, че са определящи при това развитие на нещата, са, да играят с ходове, за които те имат козовете да играят с изваден меч. Влязат ли в тези схеми, за ГЕРБ ще е последен мач, а може би и за „Има такъв народ“ ще бъде последен мач, така че те трябва много добре да си помислят дали да съставят правителство, за да влязат в програмни варианти, защото ще приключат позорно. Но „Има такъв народ“ също не могат да отстъпят от базовите си приоритети, защото те пък в най-голяма степен се явиха като алтернатива на цялото статукво – управляващо, парламентарна опозиция и извънпарламентарна опозиция, която до вчера също е била в тези конфигурации. Така че тяхната игра трябва да бъде много категорична.
Цоня Събчева