Георги Харизанов, политически анализатор: Смяната на министри в кабинета „Борисов“ показа, че няма богоизбрани

Агенция „Фокус“ се обърна с еднакви въпроси към водещи политолози, социолози и анализатори за кратка ретроспекция на двете десетилетия, в които Бойко Борисов е на политическата сцена. Второто от поредицата интервюта е с политическия анализатор Георги Харизанов.

Първото интервю с политолога проф. Александър Маринов четете тук

Фокус: Г-н Харизанов, 20 години Бойко Борисов е на политическата сцена, във фокуса на общественото внимание. От главен секретар на МВР, през кмет на София, Борисов в на път да счупи рекорд и да бъде титулуван като най-дълго управлявалия министър-председател в историята на България. Като анализатор, който следи политическите процеси отблизо, каква ретроспекцията бихте направили за неговото присъствие във властта? Какви възходи и падения белязаха тези две десетилетия?
Георги Харизанов: Първо трябва да кажем, че като демократично избран министър-председател Борисов счупи рекорда на Стефан Стамболов. Права сте, че е на път да подобри абсолютния рекорд на Георги Атанасов, който беше министър-председател по комунистическо време и най-дълго е бил назначен на този пост от Тодор Живков. Извън формалната страна на нещата историята на Борисов до момента е история на успеха, разбира се с възходни и падения. За разлика от много български политици Борисов не се обиди на българския народ в моментите, когато изпитваше трудности. Може би е основното, което го отличава от останалите политически лидери до момента. Не се обиди, не се скри и не потърси друго поприще, а продължи да си вярва. Това някак си накара и хората да продължат да му вярват. 2013 г. беше такава година, в която, ако се направи паралел с г-н Костов от 2001 г., Борисов успя да удържи първо партията си и второ – собствената си мотивация да продължи напред в политиката. Това доведе до следващите победи на парламентарните избори, а и до следващите мандати. Мисля си, че това, което го отличава е, че продължи да си вярва и да бъде положително настроен към хората. Те разбира се, му отговориха със същото.
Фокус: След третия мандат на Борисов чува ли се по-силно името на България на международната сцена?
Георги Харизанов: Мисля, че това е основното, което отличава третия мандат на Борисов. Преди COVID кризата и събитията от миналото лято, фокусът на третия мандат на Борисов беше външната политика. Като че ли България му отесня и професионалният екип, който изгради му позволи леко да се дистанцира от ежедневните теми и проблеми тук и да погледне към международната сцена. Затова предпоставките бяха няколко. Първата беше председателството на Съвета на Европа, което България домакинстваше на ротационен принцип. От там в търсене на акцент, с който това председателство да бъде запомнено. Така се стигна до темата със Западните Балкани, с разширяването на ЕС. От там дойде основният импулс за поканата към Р Северна Македония и Албания. От там дойде темата с транспортните коридори, газовата инфраструктура и изграждането на свързаността между отделните държави. След това последва и срещата във Варна между Ердоган, Юнкер и Туск. Така че фокусът на третия мандат категорично беше външната политика. Заради COVID кризата практически се замразиха международните отношения, поради невъзможността да се пътува и затварянето на границите. Държавите отново се фокусираха върху вътрешните си проблеми и това беше третата криза, с която правителството на ГЕРБ беше принудено да се справя. Общо взето до момента успешно. Като че ли орисията на Борисов е всеки следващ негов мандат да трябва да се справя с поредна криза. Това е основната характеристика на неговите правителства. През 2009 г. беше световната икономическа и финансова криза, 2014 г. беше бежанската криза, 2019-2020 г. е годината на COVID. Едно от нещата, с които стана характерен стилът на Борисов и на ГЕРБ е, че успешно се справя с кризи. Оценката дори и на най-големите критици на правителството е, че то се справя да речем добре. Винаги може да е и по-добре, но може и да е по-зле. Ние не сме в по-злето.
Фокус: Третият мандат на Борисов бе белязан от редица скандали и протести. Защо устоя на уличния натиск и този път оставката не беше решение?
Георги Харизанов: За разлика от предишните пъти, обстановката като че ли го задължаваше да остане на власт. В разгара на COVID кризата, при огромни проблеми за икономиката, при огромен натиск върху публичните финанси да се подпомагат частни сектори, много беше важно да се съхрани опитният екип и да не се губи енергия. Сами разбирате, че ако в навечерието на втората вълна на кризата и на второто затваряне на частни бизнеси, бяхме решили като народ и общество, съответно и правителството да тръгнем по път към ново управление, един служебен кабинет щеше да коства много. Щяхме да загубим много голяма енергия и в момента щяхме да се намираме в изключително непредвидима обстановка, като към здравната и от части икономическа криза, щяхме да добавим и политическа такава. Мисля си, че избегнатата политическа криза беше от полза за цялото общество. Така или иначе изборите са само след месец и всеки може да даде оценката си за изминалите 4 години и да прецени кой би желал да управлява в следващите четири.
Фокус: Като министър-председател Бойко Борисов смени над 70% от министрите си. Показателно ли е това за политическия му нюх и управлението на кризи?
Георги Харизанов: Показателно е, тъй като в много от случаите смяната на министри доведе до рядък спад в общественото напрежение, първо. Второ, показа, че няма богоизбрани. Продължаваме като едно наследство от онези 45 години, за които никой не иска да си спомня, непрекъснато да говорим за политиците, министрите, за народните представители, дори за премиера, като за хора, които управляват. Докато в цял свят, в англоезичните демокрации, терминът е „to serve the society” – да служим на обществото. Хубаво е, че всички, които в един момент решиха, че ни управляват и решиха, че в някаква степен са богоизбрани, бързо бяха приземени. Това първо, че е от полза за обществото и за израстването на политическата класа, второ, че е определяне на нещо, което се харесва на хората и те го показват на всеки следващи избори.
Фокус: През годините Борисов се раздели с много знакови за ГЕРБ фигури. Какво донесе това на партията и по какъв начин ще се отрази на изборния им резултат?
Георги Харизанов: Може би същото. Може би елиминира усещането за богоизбраност и безнаказаност. Нищо не е вечно, грешки не се прощават. Политиката е безмилостен занаят, обществените очаквания са все по-високи. Който не съумява да отговори на тези неща, просто остава извън времето. Може би това е една от причините втората политическа сила да не успява да навакса преднината на ГЕРБ и да продължи да носи едно усещане за нещо старо, вехто и неможещо. Просто не е сериозно в 2021 г. водачи на листи да продължават да са хора като Румен Гечев. Това в ГЕРБ го няма и то е един от позитивите на тази партия.
Фокус: Много от противниците на Борисов се надяват 2021 г. да е последната му година във властта. Според вас ще се сбъднат ли тези очаквания?
Георги Харизанов: Към момента това продължава да зависи лично от г-н Борисов. В демократичните държави, в България, се установи една традиция лидерът на партията победител на парламентарните избори да е кандидат за премиер. Той да получи премиерския мандат и да поеме отговорността. През 2013 г. се видя, че опитите лидерът на партията, която ще тръгне да съставя правителство, защото БСП тогава не беше победител, в момента, в който се опита да се крие зад експертни фигури, показа слабост, бягане от отговорност и усещане за задкулисие. Обществото показа много сериозна нетърпимост към такова управление. Това в някаква степен отново задължава до някаква степен Борисов да е този, който ще състави правителството. Дали ще го оглави, решава единствено той. Борисов даде доста сериозен анонс в разгара на протестите миналото лято, че това ще е последният му мандат като премиер и оттук нататък ще се занимава с партията, но нека да видим какви са обществените очаквания. В крайна сметка, както имахме възможност да кажем във вашия ефир, а и в други медии, мисля си, че интригата е какво ще се случи в деня след изборите. Изборният резултат към днешна дата в голяма степен изглежда предначертан. Нека да видим какво ще се случи след изборите. Първо е важно колко политически сили ще попаднат в парламента и второ – как ще се развият обществените процеси, здравната криза и икономическите ситуации в следващия месец. Това ще са индикаторите дали Борисов се справя и дали е желан от хората за премиер, а той има много силен усет за това.
Фокус: В началото на годината Борисов обяви, че му трябват още 2-3 години управление на държавата, за да бъде довършена АМ „Хемус“. Може ли това да бъде разчетено като заявка за четвърти мандат?
Георги Харизанов: До голяма степен да, но ролята на министър-председателя и тази на партията мандатоносител имат своята самостоятелна тежест. Историята показва, че хората тук очакват от лидера на победилата партия да бъде премиер. От друга страна, Вие сте права, има много силни настроения срещу ГЕРБ, а и лично срещу Борисов, които умело са използвани от неговите противници. Не мисля, че една магистрала сама по себе си е основание да се взимат чак толкова сериозни решения. Нека си говорим реално – не виждам коя е политическата фигура, която може да седне като равен с равен да разговаря с европейските лидери, която има такова международно доверие и авторитет. Въпреки вътрешните родни колизии позицията на България в ЕС, международното и геополитическото пространство е също толкова важно. Отново става въпрос за тънък баланс между задължения и отговорност от една страна и обществени настроения и политически баланси от друга.
Фокус: В края на 2021 г. се задават и президентски избори. Можем ли да очакваме Борисов да се изправи в директен двубой срещу Румен Радев и чии сили ще надделеят?
Александър Маринов: По-скоро не. Но това до голяма степен зависи от противниците на г-н Борисов. Ако г-жа Нинова продължи с деструктивното си поведение и социалистическата партия не подкрепи г-н Радев, той до голяма степен увисва във въздуха и това ще даде възможност за преразглеждане на политиката на ГЕРБ спрямо президентските избори. Предстои да видим. Доколкото знам, анонсите на БСП са, че те ще кажат дали подкрепят Румен Радев, или не, след парламентарните избори. Ако спазят това си обещание и обявят май-юни месец какво те мислят да правят, това до голяма степен ще предначертае политическата съдба на Румен Радев и може би ще даде съвсем друга посока на президентските избори от страна и на ГЕРБ, и на други десни политически сили.
Люба АЛЕКСИЕВА