Юлиян Петров: Въпросът за мандатността на училищните директори трябва да бъде подложен на обществено обсъждане

Д-р Юлиян Петров, председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Г-н Петров, време ли е за реформа в образованието, изплува една идея отпреди години – директорите на училищата да имат мандатност. Какви проблеми в сферата на образованието ще реши това?
Юлиян Петров: Разбира се, винаги е време за реформа в образованието, защото това е една от най-приоритетните и най-дискутираните системи, а политиките, действащите и новите, са от широка обществена значимост. По отношение на ръководните кадри в образователните институции, както и анонсирахте, това е една тема от края на миналия век дори, тъй че сега в момента продължаваме да я говорим. Може би с увода „мандатност на директорската длъжност“, но оттам насетне корените на този дебат са доста дълбоки и те са свързани с няколко важни акцента: с това как ние подбираме управленческите кадри в системата на образованието, с какъв стаж, с какъв ценз, с какъв опит, кой определя кои да станат директори в системата. Дебатът е многообхватен и като една, бих казал, малка част от него е това дали директорската длъжност да бъде и мандатна. Всъщност позицията на Синдикат „Образование“ при КТ „Подкрепа“ е по-скоро, че тя трябва да бъде мандатна. Но в крайна сметка дебатът ще породи правилния отговор колко години да бъде един мандат и дали тези мандати да бъдат точно ограничен брой, и какво се случва с директорите, които пък в крайна сметка са се изградили като такива след втория мандат, защото на тоя етап акцентът е към директорите, които не се справят, което също е много важно. Но в крайна сметка трябва в дебата да изкристализират всички гледни точки и да вземем най-правилното решение. Но съдейки по моя опит, това няма да бъде едно бързо решение, макар и сегашното управление на Министерството на образованието да заяви, че е готово за мандатност, но в крайна сметка, това ще се случи най-рано след няколко години.
Водещ: Наистина, въпросът не е само до директорите, но ако използвам една стара българска поговорка, че стълбището се мете отгоре надолу, за да се почисти, наистина въпросът с директорите е доста важен. Не е ли по-добре този въпрос да бъде урегулиран и да се реши ясно и точно кой избира директорите, кой се застъпва за тях? Защото има директори – всички знаем, – които се смятат за недосегаеми и управляват държавното училище така, сякаш е частно. Как да избегнем това нещо?
Юлиян Петров: Разбира се, това са много въпроси, които всъщност показват една не чак дотам добра практика в тези управленчески модели. Ние като синдикат много често сме алармирали и сме били свидетели на недотам добре справящи се директори. Аз ще ви го кажа малко по-образно. По-скоро в една такава ситуация ние поглеждаме като работещи в системата какъв да бъде директорът – дали да бъде по-скоро важен, или да бъде по-скоро готин, кое от двете да изберем. Всъщност директорите са приели, че те са много важни в системата и оттам насетне, разбира се, със съдействието или донякъде и пасивните позиции на институциите, са стигнали до някакви такива не чак дотам добри управленчески политики. Както и одеве казах, говорим по-скоро за една сравнително по-малка част от директорите, но не би трябвало и тя да съществува. Всъщност и Синдикат „Образование“ в момента прави едно национално проучване какво е политическото влияние при назначаване на директори и там резултатите са доста стряскащи. Всъщност близо 80% от участващите в анкетата смятат, че има засилено политическо лобиране при назначение на директори, което пък означава, че професионализмът е на много по-задно ниво. Защото това, което изброих и аз, изискванията за ценз в момента – ако към един старши учител има изисквания от 10 години, към директора понякога е и 3 години или 5 години, зависи от правилата, които се структурират от регионалните управления. Или пък цензът е само висше образование, а не всъщност висше образование в посока примерно управление на образованието, а оттам насетне за управленчески опит въобще и не се споменава и не се говори – нещо, което пък е задължително в куп европейски държави: един директор да е бил заместник-директор, да е бил някакъв вид управляващ на определено учебно звено. Тъй че това са все звена, които би трябвало да отсеят и като начало да изберат по-добрите директори и тези кандидат-директори да не се нуждаят от т.нар. политическо лобиране, което не че никъде по света го няма, но в България е в доста по-високи размери.
Водещ: Доколкото чувам от резултатите от анкетата, която сте провели, наистина 80% е един доста сериозен процент за политическо лобиране за назначаването на директорите. А всъщност, г-н Петров, към днешна дата как може да бъде освободен един директор, при какви обстоятелства?
Юлиян Петров: Към днешна дата, един директор, освен по общественото усещане, че ще е директор за цял живот, имаме вече заложен атестат и атестация на педагогическите специалисти, при която има хипотетична възможност и директорът като педагогически специалист да бъде освободен след определени отрицателни атестации, което на колегията се вижда малко трудно осъществимо. Или всъщност директорът бива освободен, ако той е нарушител на административните разпоредби, но той не бива освободен, ако всъщност е видно отстрани или като обществено усещане, че той не е директор, който води и е лидер, който гради и формира една добра образователна институция, или пък безспорно има много лош социален диалог в съответната образователна институция. Това много трудно се доказва и това не е повод и не е модел на освобождаване на директори – нещо, което трябва да се промени, защото това има голямо значение. И до голяма степен има значение кой участва в комисиите за назначение на директори. Открай време ние, представителните синдикати, пледирахме, настоявахме, когато се пишеше новият закон, но тъй или иначе, тая десиндикализация, която беше заложена там, си остана и синдикатите не участват в комисиите, които би трябвало да определят кой ще е директор, което е голяма загуба за професионалното ниво на директорите. Участват експерти, участват дори в определени ситуации и представители на обществени съвети, които смея да твърдя, че нямат никаква експертност, но по-скоро има някакъв вид популизъм в тоя тип участие и сформиране на директорските комисии.
Водещ: За голямо съжаление, оставаме с впечатлението, че директорите на училища са непоклатими. И още по-лошото е, че при положение, че училищата разполагат с делегирани бюджети, и ако предположим, че директорът еднолично взима решения как да бъдат разходвани средствата за дадено училище, можем да стигнем до извода, че и злоупотребата с финансови средства никак не е невъзможна.
Юлиян Петров: Не, не можем да кажем, че имаме модел на постоянни злоупотреби с финансови средства на директорите, защото те са контролирани много акуратно, както от общините за общинските директори…
Водещ: Но не е невъзможно.
Юлиян Петров: Но има изключения или всъщност по-скоро тук говорим за целесъобразността на харченето на публични средства, а не толкова на законосъобразността, защото директорът си има възможности, има си все пак и управленчески решения, които взема, но въпросът е какво следва от тях при тоя вид харчене. Той осигурява заплати, осигурява и други финансови дейности в училище, но дали от това следва едно развитие и апогей на училището, детската градина или центъра, или пък те вървят надолу и това се вижда много ясно, но в такива ситуации контролните органи или регионални управления на Министерство на образованието са безкрайно мудни и може би нямат достатъчно лостове. Но друг е въпросът дали те биха искали да имат такива лостове, с които да контролират и наистина да няма изключения в това отношение към не чак толкова добрите директори.
Водещ: Оптимист ли сте за по-гъвкава образователна система, за по-гъвкава избираемост на директорите?
Юлиян Петров: Като председател на една от най-големите обществени организации, синдикати на учителите в България, няма как да не съм оптимист, защото аз знам верните отговори. И тук искам да кажа, че имаме едни разкошни директори, които въпреки всичко, работят много добре, които са създали много добри колективи, които и ние като синдикат постоянно ги награждаваме за тяхната добра дейност. Тъй че нека слушателите не си помислят, че всички директори не могат да се справят. Но оттам насетне нашият апел, на тази наша учителска организация, е: нека да се вслушват в нашите предложения. Ние имаме готовите отговори. Защото директорите не са виновни, или както се казва, за баницата, а тия, от които зависи да конструират, да привличат, да задържат и евентуално да създават някаква мандатност на директорите, вероятно това им харесва, но на нас не ни харесва и това не е професионално, и не е в интерес на образователните институции. Тъй че аз съм оптимист за промяната, дай боже да я доживеем по-бързо да се случи. Дай боже да има и мандатност, но тя да бъде осмислена, тя да бъде мотивирана и защо пък да не бъде като нашата синдикална мандатност – нас ни избират хората, макар да имаме неограничен брой на мандатите, но ние сме отговорни към т тези, за които работим, защото те определят дали ще бъдем ние или някой друг след нас.

Евелина БРАНИМИРОВА