Доц. Борис Попиванов: Ниска избирателна активност ще бъде от полза за ГЕРБ и във вреда на новите политически субекти

Политологът доц. Борис Попиванов, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.


Водещ: В последните дни се коментира изключително избирателната активност на тези избори. Каква ще бъде тя, от какво ще зависи, наистина ли коронавирусът е този, който ще намали или ще увеличи избирателната активност? Коментар сега на политолога доц. Борис Попиванов. Здравейте.
Борис Попиванов: Здравейте.
Водещ: Доц. Попиванов, сигурно сте чувал как ваши колеги, и политолози, и социолози, не се ангажират с прогноза за избирателна активност и за това кой с каква преднина ще бъде на тези избори именно заради пандемичната ситуация.
Борис Попиванов: Да, едното е свързано с другото. Всякаква прогноза за изборните резултати, за подреждането на политическите сили е свързано много тясно с избирателната активност, защото ако не знаем колко души ще излязат пред урните на 4 април, много трудно бихме могли да предложим до каква степен ще има мобилизация на този етап, до каква степен други фактори ще изиграят роля. И затова всичките тези социологически проучвания, които следим напоследък, представляват моментна снимка на някакви нагласи към даден момент към дадена ситуация, която се променя много динамично и би могла да бъде съвсем различна след малко повече от месец. Затова би трябвало всички да бъдем крайно предпазливи когато прогнозираме какво ще се случи. И наистина, въпросът за избирателната активност е много сериозен. Той е много сериозен първо в международен контекст. Ние вече сме забелязали, че избори, проведени по време на пандемията през последната година в други европейски държави почти винаги водят до много по-ниска избирателна активност от тази, която е традиционна за тези общества, за тези държави. Следователно бихме могли да предположим, че нещо подобно има всички изгледи да се случи и у нас. Тоест, самата пандемия, ограничителните мерки, притесненията на хората да изиграят своята роля. При нас това се задълбочава може да се каже от крайната несигурност, с която се борави с темата „сигурност“, здравната сигурност на самия изборен процес. Дълго време нямаше яснота по въпроса до каква степен и по какъв начин ще бъдат защитени членовете на секционните комисии, застъпниците, наблюдателите, изобщо всичките тези, които са административно свързани с изборния процес. Много се коментираше относно самото отиване в изборната секция – има ли опасност да навреди на гражданите, има ли опасност да се заразят на самото място. Изобщо тези внушения, че няма сигурност когато отиваш да гласуваш биха могли да се обсъдят. Просто хората не знаят и се притесняват. И това е може би нормално, но при нас е подсилено от това внушение, че гаранции не могат да бъдат дадени. Отделен е въпросът, че изглежда има политически сили, между които и управляващите, които смятат, че една ниска избирателна активност би била от полза за самите тях, защото ще им помогне да мобилизират своите твърди ядра, да мобилизират други типове вот, който е традиционно свързан с тях, и съответно да получат по-добри процентни резултати, ако не, по-добри резултати в абсолютен брой гласове. Така че без да мога да съм убеден в това, което казвам, стремежът към ниска избирателна активност вероятно е част от тактиката на ГЕРБ на тези избори.
Водещ: Няколко пъти направи ми впечатление, че използвахте думата „внушения“. Да разбирам ли, че казвате, че управляващата партия ГЕРБ има интерес от една ниска избирателна активност? И ако е така, защо?
Борис Попиванов: Според мен, е точно така. Защото през годините, през които беше управляваща ГЕРБ, а това са вече доста години, тя изгради свои стабилни позиции по места, на терен, изгради свои традиционни ядра от избиратели, които по всякакви причини се чувстват близки до нея, и които смятат своето оцеляване като част от тази политическа конфигурация, от присъствието на ГЕРБ в изпълнителната власт, поради което и тяхната мотивация да участват в изборите е несъмнена. От друга страна в България, това го видяхме през 2020 година, има едно огромно количество недоволни граждани, които не са съгласни с тази конфигурация, не са съгласни с оставянето на ГЕРБ във властта. Но те са много по-слабо мотивирани: някои от тях, защото не могат да припознаят еднозначна алтернатива на ГЕРБ за следващо управление, други, защото не са изобщо сигурни в бъдеща перспектива на страната. И не на последно място, защото в тази пропагандна ситуация бих я нарекъл в момента внушенията, отново ще използвам тази дума, внушенията, които ни се отправят от властта, е, че никакви дългосрочни решения без сегашното управление не могат да бъдат работещи, че ние се намираме в една криза, която изисква всекидневни решения, което изисква да има стабилна власт, да няма никаква промяна, защото без тази власт нещата биха могли да станат по-лоши, и поради което е по-добре да останат такива независимо дали ги харесваме или не. Образно казано внушението, според мен, придобива този вид: къщата гори, а те са тръгнали да си разпределят етажите и апартаментите в нея на кого да принадлежат, поради което е по-добре да има сплотяване около единствените, които взимат решения. И ние можем да го видим между другото по политиката на правителството за справяне с последиците от пандемичната ситуация в България. При тях не се забелязва никаква дългосрочност, така че да можем да кажем: основите на политиката са заложени, оттук нататък просто могат да бъдат следвани или коригирани в движение. Напротив, виждаме решения, които се вземат ден за ден. Ден за следващия ден спори се ще се отварят ли ресторанти, барове, напротив, ще имаме ли допълнителни ограничителни мерки заради повишения ръст заразени без да се знае какви са критериите всичко това да се случи. Спори се дали трябва да има някакъв национален ваксинационен план и по някакви групи да бъдат ваксинирани или ето, напротив, се взима решение всеки, който иска, да отива да се ваксинира без всякакво значение към коя група принадлежи. Всичко това са решения ден за ден, които ни внушават, че трябва във всеки момент да имате ясно определени управляващи, и че всякаква промяна би била много опасна за здравето и бъдещето на хората. И това, отново да кажа, помага на тази пропаганда, че по-добре е запазването на ГЕРБ във властта, няма смисъл от големи промени, следователно няма смисъл и толкова да се излиза на тези избори.
Водещ: Но властите предупреждаваха да няма струпване по магазините, не искам да се връщам на онези кадри – голямото предколедно пазаруване в един огромен хипермаркет за играчки, което значи, че в един случай внушението работи, в друг случай – не работи. За някаква народопсихология ли говорим? Значи, хората не са достатъчно мотивирани да излязат да гласуват, но са достатъчно мотивирани да се бутат в магазина? Защото ако говорим за народопсихология, обикновено част от българите правят точно обратното на това, което им се казва и внушава, както вие се изразихте.
Борис Попиванов: Зависи от какъв характер е внушението. Това не е внушение, има най-лесното за отхвърляне внушение е внушението: „Направете нещо“. Когато ви се внушава: „Правете нещо“, тогава хората могат да си кажат: „Не, няма да го направим“. В случая обаче по-скоро им се внушава: „Не правете нищо“ или „Няма значение какво ще направите, по-добре е нещата да останат по този начин“, което допълнително обърква, и което наистина демотивира според мен.
Водещ: Да предположим, че при една ниска избирателна активност ще спечели управляващата партия ГЕРБ. БСП, която обаче също има твърдо ядро, което гласува за нея, най-вероятно също ще спечели нещо. Кои ще са губещите тогава, ако имаме ниска избирателна активност? Означава ли това, че „Има такъв народ“ на Слави Трифонов няма да има тези феноменални проценти. Означава ли това, че партията на Мая Манолова и „Отровното трио“ няма да вземе тези проценти, които сега се обявяват? Те ли ще бъдат губещите при ниска избирателна активност?
Борис Попиванов: Това е едно доста основателно предположение според мен, защото в тази ситуация ние имаме избиратели, или по-скоро имаме граждани, които подкрепят тези нови политически сили, но за които не можем да кажем, че тяхната лоялност към въпросните политически сили е стабилна и проверена във времето. Това са политически сили, които до този момент не са се явявали на избори, които нямат стабилни работещи, функциониращи от само себе си местни структури, обвързаност с местни интереси, поради което и вотът за тях би могъл както да бъде така внезапен, силен, спонтанен, така и би могъл да се свие доста, понеже самата мотивация по отношение на тях не е толкова сигурна, толкова стабилна. Значи, едно е когато хората казват: „Предпочитам нещо ново. Искам тази нова политическа партия, стига с тези, които сме гледали: ГЕРБ, БСП“ и т.н., а друго е когато се стигне до самата изборна ситуация, когато не познаваш нито кандидатите в листите на тези партии, когато не си сигурен в това какво те ти предлагат, да отидеш на всяка цена, независимо от това какви притеснения здравни и други имаш, и да гласуваш просто за тях. Да, наистина може да се каже, че новообразуващите се политически сили без сериозно присъствие на терен така да се каже, биха пострадали доста от ниска избирателна активност. Но между другото, въпреки твърдия така наречен електорат на БСП, не трябва да забравяме, че част от този електорат се намира в по-горните възрастови сегменти. Това са хора, част от които наистина могат да бъдат също притеснени от отиването да гласуват в ситуация, в която им се внушава, че може да бъде опасно за тяхното здраве.

Евелина БРАНИМИРОВА