ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Д-р Мими Виткова: Или ще живеем в периоди на ограничения, или ще стигнем до масови имунизации

Д-р Мими Виткова: Или ще живеем в периоди на ограничения, или ще стигнем до масови имунизации

Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Т...

15 Януари 2021 | 12:00 | Радио „Фокус“

Д-р Мими Виткова: Няма никакви анализи за това, коронавирусът какви проблеми открои в здравната система или ги направи по-очевадни

Д-р Мими Виткова: Няма никакви анализи за това, коронавирусът какви проблеми открои в здравната система или ги направи по-очевадни

Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Защо в Европа се радват на постепенно облекчаване на наложените заради коронавируса ограничителни мерки, а в България те отново се затягат? Наш гост е председателят на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването д-р Мими Виткова. Д-р Виткова, защо след като смятахме, че сме изпратили коронавируса, той напомни доста остро за себе си? С какво не бяхме подготвени, какво не разчетохме? Мими Виткова: Аз мисля, че имахме доста предупреждения, че коронавирусът не само не е изчезнал, но и няма да изчезне скоро така, както на нас ни се иска. Виждаме, че Световната здравна организация (СЗО) почти всеки ден предупреждава, че пандемията не е отминала. Виждаме цели континенти, където заразата е в пълния си разгар. Това, че ние решихме като общество, съответно и управляващите като такива, че можем от раз да спрем всички мерки, ни доведе до този резултат, който виждаме в момента. В същото време сме свидетели на други неща, които се случиха, на доста разнопосочни послания към обществото, и то от медицински специалисти, които освен цялата недоверчивост на българина, добавиха и професионалните си коментари как няма нужда от никакви ограничителни мерки, как всичкото това трябва едва ли не всички да преболедуваме, само че резултатът не е добър за нас. И от една ситуация, в която ние бяхме на последно място по брой на заразявания и с нелош показател по отношение на смъртността, виждаме, че сега се изправяме в ситуация, в която сбъркахме, желаейки бързо да разкрепостим мерките, за да помогнем на икономиката, не бих казала, че ще й помогнем много, особено в туристическия сектор, защото виждате, че цели полети, даже първият полет към нашето Черноморие беше отложен не по наша преценка, а по преценка на туроператора и страната, от която трябваше да дойдат туристите. Така че мерките според мен трябваше много предпазливо да бъдат отслабени, от друга страна, дисциплината като граждани не е на нужното ниво. Защото виждаме, че редица клъстери-огнища са резултат от сватби, кръщенета. Очакваме да видим и от футболните мачове с пълните стадиони без всякакво спазване на каквито и да е ограничителни мерки, докъде ще ни доведат. Мисля, че не разчетохме добре начина, по който трябва да излизаме от карантината. Разбира се, виждаме, че и в останалите европейски страни има лека тенденция за покачване на заболяемостта при разкрепостяване на мерките, но там доста по-предпазливо се преценява кога и как да отпаднат някои от ограниченията, и никой не посъветва да отпадат на 100% маските, да не се спазва дистанция. Навсякъде тези елементарни мерки продължават да се спазват. Водещ: Как бяха структурирани мерките, според вас? Адекватни ли бяха те спрямо динамично променящата се ситуация? Защото видяхме наложено извънредно положение при изключително скромен брой случаи, докато сега при висок брой заразени картината е различна – мерки почти няма. Правени ли са някакви разчети? Мими Виткова: Не бих казала. Като че ли действията са на принципа проба-грешка, което не е най-добрият вариант, тъй като в момента управляващите и от страна на здравните власти, и от страна на политическите управляващи субекти нямат отговор на този елементарен въпрос. Защото при 20 заразени на ден ние въведохме извънредно положение, затворихме всички излизания от населените места, а когато са 120 души заразени на ден няма никакво ограничение. Така че имаше не много верни разчети за строгостта на мерките, и обратното, вече много бързо премахване на всякакви ограничения. Така че според мен това не се разчете правилно. В същото време пък по отношение на изхода на ситуацията – до момента както се казва Господ ни опази от масирано разрастване на епидемията, но в същото време аз си задавам въпроса правилни ли бяха, към днешна дата разбира се трябва да си го зададем този въпрос, съветите, които получавахме, та трябва да се обръщат хората за медицинска помощ едва когато получат задух. В същото време виждаме, че колкото по-рано се започва лечението, макар и симптоматично, макар и да липсва универсално лекарство за борба с този вирус, ефектът от лечението е много по-добър, отколкото когато пациентът постъпи в болница с напреднал стадий. Тоест, тогавашните препоръки на Оперативния щаб, наложени вероятно от опасенията, че може да се претовари здравната система, като че ли пропуснаха шанса да се окаже по-навременна медицинска помощ. В същото време наблюдавам и нямам отговор най-напред на въпроса: почти пълното спиране на дейността на лечебните заведения, където доста други заболявания, хронични заболявания бяха отложени във времето, какви ще са последствията от това действие. Отгоре на цялата тази ситуация се появиха доста спекулативни препоръки, примерно да не се ходи на лекар, а да се свързват по телефона. И аз наблюдавам редица платформи, където се връщаме в началото на XIX век – криворазбрано приложение на т.нар. „телемедецина“. Тоест, за да не се ходи по лекари, това се превръща в някаква модна тенденция. Платформи онлайн, където си съобщаваш оплакванията, лекарят без преглед, без никакъв преглед пише рецепта, снимаш я на телефона, отиваш в аптеката с тази рецепта и се провежда лечение. Какво е това, което се случва? Ние сме учили медицина, цял живот сме специализирали и работили и знаем, какво може да бъде качеството на тази медицинска помощ, при която няма преглед, а това се превръща в някаква модна тенденция, особено за хората, които са непрекъснато пред мобилните устройства и нямат никакви нормативни регламенти в какви случаи само би могло да се ползва този вид услуга, тъй като в здравеопазването вече всичко е търговия. В цялата тази епидемична ситуация заслужава внимание и публично оповестеният факт, че в двата месеца, когато беше наложено извънредното положение, общата смъртност е по-ниска в сравнение на миналия период на миналата година. Ако това е така, трябва да се направи много сериозен анализ, въобще какво се случва в здравната система и нейната дейност. Така че предстои оттук насетне да си отговорим на много въпроси. Но въпросът, на който в момента трябва да отговорим, е: докога това разрастване на епидемичната обстановка и на броя на заболелите може да мине без мерки, както сега виждаме, че връщаме някои от тях, а всъщност така и не разбрахме маските за къде са задължителни, за къде не са задължителни, така и не разбрахме ще има ли санкции, ако те не се спазват. Изобщо имам чувството, че доста дефанзивно се управлява този процес в момента. Водещ: Коронавирусът какви проблеми добави към проблемите съществуващи в здравната система? Мими Виткова: Най-странното за мен е, че не чувам абсолютно никакви анализи: коронавирусът какви проблеми открои в здравната система или ги направи по-очевадни, бих използвала и този израз. Водещ: Аз затова ви питам, защото никой не говори за него. Мими Виткова: Точно така. Вие виждате коментари в почти всички страни, и в Европа най-вече, и във Франция, чиято здравна система не се справи по най-добрия начин, където политици направиха своите изводи, че трябва да се предприемат радикални мерки в здравната система относно нейното укрепване, и то укрепване на нейното обществено предназначение. Тоест, навсякъде се видя, че търговията в здравната система и прилагането на икономически механизми за нейното управление е до определен предел. Че държавата няма как да абдикира, както у нас това се случва, от регулацията в здравната система. Ние и днес защо не си отговорим на въпроса: след като настроихме толкова много частни болници, защо с тази епидемия се занимават преди всичко държавните, които сме ги довели в кадрови, в технологичен, и в битов план някои от тях до Палата № 6 на Чехов. Какво се случва с тази система, как ще продължава нейното развитие – така стихийно както досега, на чисто търговски принцип, или обратното, държавата трябва да поеме гаранции? Ние не знаем, тази епидемия как ще продължи. Първо, тя не е стихвала, за да говорим за втори пик, ние си продължаваме в едно вълнообразно протичане на епидемията. Но ако тя се разрасне, ние какво правим? В зала „Армеец“ нали извадихме едни легла, не знам откъде – това може ли да бъде болница? И съответно така ли ще посрещаме евентуални бъдещи рискове? Виждаме, че една Германия, която винаги е била със среден брой болнични легла над средноевропейските норми, се справя много по-добре с тази епидемия от редица други страни. Изобщо дискусия по тези въпроси няма. Но самата епидемия извади най-вече на преден план кадровия дефицит в здравната система в цели региони, и дефицита на определени водещи специалности – на анестезиолози, които отдавна изтекоха към Западна Европа, на инфекционисти, на терапевти. Стигна се до парадокса в моя роден град с коронавируса да се занимават и да лекуват очен и кожен лекар. Ще продължава ли в този дух да се развива здравната система – абсолютно стихийно, без всякакво очертаване на потребностите на населението, без всякакво определяне на такива епидемични и други ситуации, които налагат наличието и на резерви, на подготвени специалисти, ние ще продължаваме по държавна поръчка да подготвяме кадри за богата Западна Европа ли, какво правим? Така че много са проблемите, които трябва да ги видим, но аз не забелязвам някаква социална чувствителност и в опозиция, и в управляващи да посочат тези проблеми и съответно да предложат как ще бъдат решавани. Водещ: Най-странният въпрос е, че не се говори как ще живеем занапред с коронавируса. И след като специалистите не говорят, защо се сърдят, че при първите слънчеви лъчи и падналите ограничения хората хукнаха към плажовете на Гърция? Мими Виткова: Защото първо, недостатъчно настоятелно като че ли, не знам дали подбирам точно думите, но като че ли изначално доста агресивен беше тонът и изказът за опасността. Хората видяха, че у нас поне събитията не са такива, но не си задават въпроса, защо събитията в другите страни доведоха до тази страшна картина, която гледахме. Някой ни обясни, че със затопляне на времето съвсем естествено щял да изчезне този коронавирус, което не само, че не е задължително, а и виждаме, че не се случва. Затова казвам, че толкова бяха разнопосочни посланията и от медицински специалисти, и от хората на държавни постове, които носят отговорност за тези събития, и ниската дисциплина у нашия народ доведе до това, че в първия ден, в който се отвори гръцката граница, видяхме 15 хиляди автомобила. Няма да се изненадам, ако самата Гърция въведе ограничения, защото това е твърде възможно да възпламени епидемията, както това се случва у нас. Водещ: Има ли решение на този етап? Мими Виткова: Има решение с много по-задълбочени анализи и с много по-адекватни мерки без крайности, от последователни мерки има необходимост. Тези мерки трябва да действат наистина до момента, в който, дано да се случи това, бъде намерена ефективна ваксина. Защото и от научна гледна точка има много неизвестни към този вирус. Ние виждаме, че след третия месец антителата намаляват значително, ние виждаме, че около 30% от преболедувалите не образуват никакви антитела, тоест, те са подложени на същия риск от ново заболяване, както и останалите. Науката е в голям дефицит по отношение на развитието на този вирус, и съответно на действията по отношение на неговото овладяване. Цоня Събчева

23 Юни 2020 | 15:00 | Радио "Фокус"