Д-р Мими Виткова: Най-тежката зависимимост е на болния от неговия лекар и най-голямото престъпление е тя да се експлоатира
Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Реформата в здравеопазването се очертава като един от приоритетите в предизборната програма на БСП, съобщи председателят на партията Корнелия Нинова. Социалистите обещават няколко важни решения в тази посока и очакват те да срещнат яростна съпротива, защото ще засегнат много интереси. Сред тях са: болниците да престанат да бъдат търговски дружества, регионалното здравеопазване да се превърне в приоритет, наложителни са задържането на кадрите и промяната в лекарствената политика. Толкова ли трудно ще бъдат осъществени тези идеи? Поканих за анализ д-р Мими Виткова – председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването. Д-р Виткова, за първи път в предизборна програма сякаш влиза идеята болниците да престанат да бъдат търговски дружества – това означава ли че се върви към одържавяване, там където вече е частно и защо само болниците?
Мими Виткова: Аз мисля, че епидемията, която ни се случи в целия свят, даде възможност във всяка страна да бъдат откроени доста сериозни промени в здравната система. Виждаме, че самият ЕС извежда като един от приоритета си в политиката в следващите години именно промяна в системите за здравеопазване, унифициране донякъде на политиките в тези системи, така че не е изненада, че у нас някои политически партии, в случая БСП, извеждат като акцент от изборната си програма промени в системата на здравеопазване. Аз очаквам и другите партии, които ще участват в предстоящите избори, да излязат също със своите предложения, тъй като наистина нашата система на здравеопазване не може да продължава да съществува в този си вид, тъй като тя създава толкова много проблеми, не само за пациентите, включително и за работещите в нея. Това, което обаче виждам, публикувано в медиите и артикулирано от председателя на БСП, поражда към момента повече въпроси, отколкото отговори: какво смята социалистическата партия да направи със здравната система. Тези заявки не са от сега. Но според мен те се нуждаят от доста сериозен анализ и изясняване: точно какво предлага социалистическата партия да се направи в здравната система. Вие сте напълно права, че защо само болниците се предлага да не са търговски дружества, тъй като цялата здравна система е аритметичен сбор от търговски дружества – като започнем от общопрактикуващите лекари, преминем през цялата извънболнична помощ и стигнем до болниците, разбира се.
Водещ: Какво трябва да се прецизира, д-р Виткова?
Мими Виткова: Първо, трябва да изясним: какво ще правим общо с целия статут на здравната система, която е сбор от търговски дружества, какво ще правим с джипитата, те ще останат ли търговски дружества? Извънболничните лечебни заведения ще останат ли търговски дружества или и за тях ще се отнася това? Доколкото виждам, ако ясно съм разчела това, което е написано, предлага се независимо от собствеността, тези, които ще консумират обществен ресурс, ресурсът на Касата, да не са търговски дружества. Това ще се отнася ли и за извънболничните лечебни заведения? В същото време не бих посмяла да твърдя, че се върви към одържавяване. Ние говорим за специален статут, надявам се, че такъв ще бъде разписан в Закона за лечебните заведения, защото това се казва, че когато те се откажат от търговския си статут, трябва да бъдат регистрирани по някакъв, неизвестно за момента, статут специален, разписан в Закона за лечебните заведения. Защото това, ако не е така, възникват много въпроси – като как така ще се премине към болниците, част от тях вероятно държавните и общинските да не са търговски дружества. В същото време мен ме смущават някои текстове, ако правилно съм ги разчела, в извънболничната медицинска помощ, където се говори точно за акцента върху регионалното здравеопазване – какво се разбира под регионално здравеопазване, защото към настоящия момент, пак казвам, 90% от лечебните заведения в извънболнична помощ са търговски дружества и то частни. Там се говори за създаването на някакъв конгломерат между Спешна помощ, лечебни заведения – областни или регионални лечебни заведения към извънболнична помощ какви ще бъдат те? Това са частни субекти, как ще бъдат обединени, а такива като структури не съществуват към настоящия етап. Така че има страшно много неясноти. Разбира се, става дума за сериозни промени в здравната система и ако искаме тя да бъде общественополезна, трябва да бъдат направени. Въпросът е, дали е уцелена мярката, дали правилно се разбират много сериозните проблеми, много дълбоките проблеми, които трябва да бъдат засегнати и да бъдат решени. За момента имаме просто нахвърляне на идеи, които се нуждаят от допълнително разясняване. Разбира се по отношение на кадрите, това което се говори за създаване на благоприятни условия кадрите да останат в България - от една страна, това е определянето на една прилична базова заплата. От друга страна трябва да се премахне жестоката диспропорция в работните заплати. Много пъти и във вашето предаване сме коментирали, че при заплатите от 1000 лв. до 50 000 лв. е диапазонът в здравеопазването, даже може би и повече отгоре. Медиите също публикуваха такива възнаграждения. Следващата стъпка в това направление е този, който завършва по държавна поръчка и неговото образование е заплатено от обществото на база договор, да има ангажимента да остане и да работи в страната толкова време, колкото това общество го е издържало да завърши. Същото се отнася и за специализациите. Като разбира се създадат и благоприятни условия за специализация, защото в момента това не е така. Организацията на специализацията отново е с много доплащане от страна на лекарите. И обратното – тези, които завършват по държавна поръчка нямат никакви ангажименти. Разбира се, че лекарствената политика е проблем. А в същото време аз не видях нито една дума, какво ще се направи с тези доплащания, които в момента са доста широко творчество в здравната система. Примерно, никой не знае, каква е цената на едно медицинско изделие. В случая да речем една ставна протеза. За всяка болница вие можете да намерите диапазонни разлики от 2-3 хиляди лева. Никой не изисква регистрация на тези цени. Никъде ясно не е разписано в прословутите клинични пътеки, какво може да се изисква като доплащане от пациента. И всяка болница прави волно тълкувание на това и взема пари, кой за каквото се сети. Така че има много проблеми в здравната система. Пак казвам, това са едни идеи, които заслужават да бъдат обсъдени, но заслужават да бъдат прецизирани и детайлизирани какво точно следва да се направи, т.е. необходима е цялостна програма, какво мисли социалистическата партия, разбира се и останалите партии. Защото без национален консенсус по тези проблеми, те не могат да бъдат решени.
Водещ: Защо смятате, че без национален консенсус не могат да бъдат решени?
Мими Виткова: Защото ако няма такъв, всеки изборен резултат ще носи в себе си нюанси на промени в здравната система, което прави доста краткосрочни промени. А здравната система е консервативна система и ако всеки си играе на реформи в нея, тя ще бъде в още по-трагично състояние. Така че другите страни са успявали да постигнат такъв консенсус и, разбира се, здравните им системи се развиват далеч по-успешно от нашата. Отричайки сегашният пазарен модел, ние трябва да съберем в консенсус около това, какво предлагаме да се случи и да изясним защо. И когато на обществото му е ясно, защо се правят тези промени и каква ще е обществената полза, естествено и тази политическа сила може да получи подкрепа.
Водещ: Д-р Виткова, какво трябва да се промени в здравната система? На каква основа тя трябва стъпи, така че да бъде справедлива? Справедлива спрямо работещите в нея, справедлива спрямо пациентите и полезна за държавата и обществото?
Мими Виткова: Много пъти съм казвала, ще се повторя отново: в здравната система могат да работят пазарни механизми, но тя не е пазар. Ние я доведохме не само до класически пазар, някъде стигнахме и отвъд него до сергия буквално. Здравната система е елемент от националната сигурност на една държава. Така, както е отбраната, така както е МВР. По същия начин ние видяхме в тази епидемия, че пазарът не решава проблемите на такива извънредни ситуации. Видяхме го не само у нас, видяхме го и в другите страни. Там, където системите са с по-голям пазарен уклон, нещата бяха доста трагични. Това го видяхме в Северна Италия, това го виждаме в САЩ. Обратното, здравни системи, които са изградени на по-социален принцип, те се справят много по-успешно с епидемията. Разбира се, това могат да бъдат и други предизвикателства пред здравната система. На следващо място, непременно трябва да се премахне този търговски статут, не само на болниците, на всички, които ползват обществен ресурс. Те трябва да бъдат регистрирани по специален закон, какъвто е този за лечебните заведения, със специален статут, нека да имат своята юридическа самостоятелност, но да не са търговски дружества.
Водещ: А как ще се издържат?
Мими Виткова: Ще се издържат като се направят много верни оценки, какво струват здравните услуги у нас. Има хиляди начини това да се случи. Ще се издържат от дейността, която извършват. И разбира се няма никакъв проблем, ако те не са търговски дружества, да не се издържат. Защо в момента смятаме това, че са търговски дружества им помага да се издържат ли? И те в 99% ползват обществен ресурс – тези, които са търговски дружества. Както са се издържали, не е необходимо да бъдат бюджетни системи, но няма нищо страшно в това. Ето, английската система е напълно бюджетна система. И никой в Англия не поставя въпроса тя да преминава на осигурителни основи. Обратното – в почти цяла Западна Европа почти системите са здравноосигурителни. Така че не е проблемът в това. Проблемът е, как ще се направят разчетите относно цената на здравните услуги, относно формирането на работните заплати, те ще бъдат ли част от прословутите клинични пътеки или ще се създаде друг фонд, който ще финансира работните заплати. Има хиляди начини това да се случи. Разбира се, кадровият проблем и регионалните диспропорции са изключително тежък проблем. Имаме цели региони от страната, които вече са не само без болнична помощ, те са и без медицинска помощ в цели направления. Ето, вижте случая – инфекционистите. В цели области на страната няма инфекционисти. Какво правим, когато дойде такава епидемия, тя нито ще е последната, нито ще сме предпазени и от други взривове. Може ли цели региони да останат без инфекционисти? Държавата, това е нейната роля – да създаде предпоставки, да има специалисти, да бъдат разпределени в страната, така че да има достъп цялото население и съответно да контролира правилата, които тя е създала. И без разбира се специална методика за възнагражденията в системата, при тези диспропорции ние не можем да получим нищо добро относно перспективността за развитието на медицинските кадри, които са най-скъпите. Цяла Европа е в дефицит от лекари и ние виждаме изтичането на нашите специалисти на Запад – готови, завършили, без пари от западните общества те отиват да предоставят своите знания на тамошните народи, което не може да продължи повече. Същото е с медицинските сестри. Този дефицит при тях дори започна много по-рано. И отново идват доплащанията в системата. Навсякъде може да има доплащане. Важно е това да бъде регламентирано и да не бъде широко творчество на всеки лекар и на всяко лечебно заведение. Защото у нас виждаме, че най-бедната страна в Европа, нейните граждани и то най-уязвимата част от населението – болните хора доплащат най-много за здравеопазване - 50% от общите разходи. Този процент в цяла Европа е под 15. В някои западноевропейски страни са под 7% от общите разходи, при нас са 50%. Това не може да продължи повече. Защото на практика ние стоварваме тази финансова тежест върху гърба на най-уязвимото население, това са болните хора.
Водещ: Д-р Виткова, как може да бъдат премахнати предпоставките за този цинизъм при положение, че от край време се знае: като се отиде на лекар, се плаща допълнително – било с пари, било с подаръци, било с услуги?
Мими Виткова: Вижте, това е ролята на държавата. Да създаде правила и да съблюдава тяхното спазване. Днес твърдя, че контролът върху дейността на лечебните заведения от страна на държавата не е нула, той е минус. Не можете да си представите, какви фрапантни безобразия стават в системата, контролните държавни органи нехаят, изпращам писма до министъра на здравеопазването, за да види за какви безобразия става дума, той ги препраща на Агенция „Медицински надзор“, откъдето ми отговарят, че всичко е наред. 2500 лева предоперативна консултация за роботизирана оперативна интервенция без всякакво основание, каквато не е извършена дори. Нито има отговор на въпроса, що е това предоперативна консултация, нито защо са взети парите? На всичкото отгоре пациентът е изнуден да напише писмо, че се отказва от проверката. Защото му е спасен животът. А това, че е изнуден да плаща, абсолютно никой не коментира тези въпроси. Така че това е истински цинизъм, аз се възмущавам всеки път, когато коментирам тези неща, но държавата я няма. Тя е абдикирала, напълно. Защото всички били търговци и имали право всеки да взема пари, кой за каквото иска. Дайте, ако това е проблемът, наистина да го решим. Няма да са търговци, ще знаят всяка здравна услуга колко струва и ще работят по тези правила. Който иска да е търговско дружество няма никакъв проблем, но няма да ползва обществен ресурс. Това също е правило в редица европейски държави.
Водещ: Как ще променим манталитета на пациентите?
Мими Виткова: Трябва да променим първо манталитета на нашите държавници, на нашите политици, на работещите в системата. Лесно ще се промени манталитетът на пациента. Той е уязвим, той е зависим човек. И по-тежка зависимост между хората от зависимостта на болния от неговия лекар, няма. И по-високо престъпление за мен от това да се експлоатира тази зависимост, също няма.
Водещ: Знаете ли, на нашето производствено съвещание, на всекидневната ни „летучка“ като във всяка медия обсъждахме тази тема и колеги започнаха да дават примери – как като идва човек от страната с направление за лечение при специалист, на касата в съответната болница му казват – приемът с направления вече приключи, оттук нататък е само със заплащане. И човекът, който е бил път, който е страдащ от някакво заболяване, който храни надежда, че едва ли не вече тук ще намери спасение, е готов да плати. И плаща. И тази практика се оказва масова. Защо?
Мими Виткова: Аз затова казвам, че това е абсолютно престъпление. И затова ви казвам, че държавата е абдикирала. Може ли да се изнудва болен човек, кажете ми, може ли?
Водещ: И ние задаваме този въпрос – може ли да се изнудват болните хора?
Мими Виткова: Да, изнудват се болните хора. Това, ако не се вижда от всички политически партии, нищо няма да се случи в това здравеопазване. Аз и тези неща, които ги виждам, от БСП, аз не вярвам, че ще се случат. И затова казвам, че тази тема трябва да бъде доста дълбоко дискутирана. И аз се радвам, че вие медиите я подхващате непрекъснато. Но стигаме дотук – да си говорим с вас. Оттам насетне нито една политическа партия не излиза със сериозна програма, какво ще направи със здравната система. Хубаво, как ще премахнем търговския статут, защо само на болниците? Какво правим с извънболничната помощ? Какви са тези регионални конгломерати между Бърза помощ, частни медицински центрове и ДКЦ-та, какво искат да направят? Така че ние не говорим само за някакви пожелания и лозунги. Ние говорим, че нещата са нетърпими в здравеопазването. Вие виждате, че даже ние не бяхме в някаква много тежка епидемична ситуация и видяхте какво се случи. Видяхме какво се случи в Северна Италия? Ковчезите, които виждахме, ги виждахме пред държавните болници. Това е най-богатата част на Италия. Но със страшно много частни болници. Частният предприемач не е негова работа да защитава националния интерес. Затова казвам, че здравната система трябва да погледнем на нея като на елемент на националната сигурност. Какво означава това, че всички като са търговски дружества, държавата не може да предприеме нищо, за да финансира ето такива черезвичайни ситуации. Това е абсурд да продължава в този вид. Видяхме го. Играем го вече 20 и няколко години, виждаме, че не работи. Виждаме, че се създават повече проблеми, отколкото да ги решава. Ще продължаваме ли в този дух?
Цоня Събчева
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Д-р Мими Виткова: Или ще живеем в периоди на ограничения, или ще стигнем до масови имунизации
Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Т...
Д-р Мими Виткова: В здравеопазването липсва сериозният анализ и планирането при ...
Д-р Мими Виткова: НОЩ е в мълчаливо съгласие за еднолични решения, които са вред...
Д-р Мими Виткова: Няма никакви анализи за това, коронавирусът какви проблеми открои в здравната система или ги направи по-очевадни
Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Защо в Европа се радват на постепенно облекчаване на наложените заради коронавируса ограничителни мерки, а в България те отново се затягат? Наш гост е председателят на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването д-р Мими Виткова. Д-р Виткова, защо след като смятахме, че сме изпратили коронавируса, той напомни доста остро за себе си? С какво не бяхме подготвени, какво не разчетохме? Мими Виткова: Аз мисля, че имахме доста предупреждения, че коронавирусът не само не е изчезнал, но и няма да изчезне скоро така, както на нас ни се иска. Виждаме, че Световната здравна организация (СЗО) почти всеки ден предупреждава, че пандемията не е отминала. Виждаме цели континенти, където заразата е в пълния си разгар. Това, че ние решихме като общество, съответно и управляващите като такива, че можем от раз да спрем всички мерки, ни доведе до този резултат, който виждаме в момента. В същото време сме свидетели на други неща, които се случиха, на доста разнопосочни послания към обществото, и то от медицински специалисти, които освен цялата недоверчивост на българина, добавиха и професионалните си коментари как няма нужда от никакви ограничителни мерки, как всичкото това трябва едва ли не всички да преболедуваме, само че резултатът не е добър за нас. И от една ситуация, в която ние бяхме на последно място по брой на заразявания и с нелош показател по отношение на смъртността, виждаме, че сега се изправяме в ситуация, в която сбъркахме, желаейки бързо да разкрепостим мерките, за да помогнем на икономиката, не бих казала, че ще й помогнем много, особено в туристическия сектор, защото виждате, че цели полети, даже първият полет към нашето Черноморие беше отложен не по наша преценка, а по преценка на туроператора и страната, от която трябваше да дойдат туристите. Така че мерките според мен трябваше много предпазливо да бъдат отслабени, от друга страна, дисциплината като граждани не е на нужното ниво. Защото виждаме, че редица клъстери-огнища са резултат от сватби, кръщенета. Очакваме да видим и от футболните мачове с пълните стадиони без всякакво спазване на каквито и да е ограничителни мерки, докъде ще ни доведат. Мисля, че не разчетохме добре начина, по който трябва да излизаме от карантината. Разбира се, виждаме, че и в останалите европейски страни има лека тенденция за покачване на заболяемостта при разкрепостяване на мерките, но там доста по-предпазливо се преценява кога и как да отпаднат някои от ограниченията, и никой не посъветва да отпадат на 100% маските, да не се спазва дистанция. Навсякъде тези елементарни мерки продължават да се спазват. Водещ: Как бяха структурирани мерките, според вас? Адекватни ли бяха те спрямо динамично променящата се ситуация? Защото видяхме наложено извънредно положение при изключително скромен брой случаи, докато сега при висок брой заразени картината е различна – мерки почти няма. Правени ли са някакви разчети? Мими Виткова: Не бих казала. Като че ли действията са на принципа проба-грешка, което не е най-добрият вариант, тъй като в момента управляващите и от страна на здравните власти, и от страна на политическите управляващи субекти нямат отговор на този елементарен въпрос. Защото при 20 заразени на ден ние въведохме извънредно положение, затворихме всички излизания от населените места, а когато са 120 души заразени на ден няма никакво ограничение. Така че имаше не много верни разчети за строгостта на мерките, и обратното, вече много бързо премахване на всякакви ограничения. Така че според мен това не се разчете правилно. В същото време пък по отношение на изхода на ситуацията – до момента както се казва Господ ни опази от масирано разрастване на епидемията, но в същото време аз си задавам въпроса правилни ли бяха, към днешна дата разбира се трябва да си го зададем този въпрос, съветите, които получавахме, та трябва да се обръщат хората за медицинска помощ едва когато получат задух. В същото време виждаме, че колкото по-рано се започва лечението, макар и симптоматично, макар и да липсва универсално лекарство за борба с този вирус, ефектът от лечението е много по-добър, отколкото когато пациентът постъпи в болница с напреднал стадий. Тоест, тогавашните препоръки на Оперативния щаб, наложени вероятно от опасенията, че може да се претовари здравната система, като че ли пропуснаха шанса да се окаже по-навременна медицинска помощ. В същото време наблюдавам и нямам отговор най-напред на въпроса: почти пълното спиране на дейността на лечебните заведения, където доста други заболявания, хронични заболявания бяха отложени във времето, какви ще са последствията от това действие. Отгоре на цялата тази ситуация се появиха доста спекулативни препоръки, примерно да не се ходи на лекар, а да се свързват по телефона. И аз наблюдавам редица платформи, където се връщаме в началото на XIX век – криворазбрано приложение на т.нар. „телемедецина“. Тоест, за да не се ходи по лекари, това се превръща в някаква модна тенденция. Платформи онлайн, където си съобщаваш оплакванията, лекарят без преглед, без никакъв преглед пише рецепта, снимаш я на телефона, отиваш в аптеката с тази рецепта и се провежда лечение. Какво е това, което се случва? Ние сме учили медицина, цял живот сме специализирали и работили и знаем, какво може да бъде качеството на тази медицинска помощ, при която няма преглед, а това се превръща в някаква модна тенденция, особено за хората, които са непрекъснато пред мобилните устройства и нямат никакви нормативни регламенти в какви случаи само би могло да се ползва този вид услуга, тъй като в здравеопазването вече всичко е търговия. В цялата тази епидемична ситуация заслужава внимание и публично оповестеният факт, че в двата месеца, когато беше наложено извънредното положение, общата смъртност е по-ниска в сравнение на миналия период на миналата година. Ако това е така, трябва да се направи много сериозен анализ, въобще какво се случва в здравната система и нейната дейност. Така че предстои оттук насетне да си отговорим на много въпроси. Но въпросът, на който в момента трябва да отговорим, е: докога това разрастване на епидемичната обстановка и на броя на заболелите може да мине без мерки, както сега виждаме, че връщаме някои от тях, а всъщност така и не разбрахме маските за къде са задължителни, за къде не са задължителни, така и не разбрахме ще има ли санкции, ако те не се спазват. Изобщо имам чувството, че доста дефанзивно се управлява този процес в момента. Водещ: Коронавирусът какви проблеми добави към проблемите съществуващи в здравната система? Мими Виткова: Най-странното за мен е, че не чувам абсолютно никакви анализи: коронавирусът какви проблеми открои в здравната система или ги направи по-очевадни, бих използвала и този израз. Водещ: Аз затова ви питам, защото никой не говори за него. Мими Виткова: Точно така. Вие виждате коментари в почти всички страни, и в Европа най-вече, и във Франция, чиято здравна система не се справи по най-добрия начин, където политици направиха своите изводи, че трябва да се предприемат радикални мерки в здравната система относно нейното укрепване, и то укрепване на нейното обществено предназначение. Тоест, навсякъде се видя, че търговията в здравната система и прилагането на икономически механизми за нейното управление е до определен предел. Че държавата няма как да абдикира, както у нас това се случва, от регулацията в здравната система. Ние и днес защо не си отговорим на въпроса: след като настроихме толкова много частни болници, защо с тази епидемия се занимават преди всичко държавните, които сме ги довели в кадрови, в технологичен, и в битов план някои от тях до Палата № 6 на Чехов. Какво се случва с тази система, как ще продължава нейното развитие – така стихийно както досега, на чисто търговски принцип, или обратното, държавата трябва да поеме гаранции? Ние не знаем, тази епидемия как ще продължи. Първо, тя не е стихвала, за да говорим за втори пик, ние си продължаваме в едно вълнообразно протичане на епидемията. Но ако тя се разрасне, ние какво правим? В зала „Армеец“ нали извадихме едни легла, не знам откъде – това може ли да бъде болница? И съответно така ли ще посрещаме евентуални бъдещи рискове? Виждаме, че една Германия, която винаги е била със среден брой болнични легла над средноевропейските норми, се справя много по-добре с тази епидемия от редица други страни. Изобщо дискусия по тези въпроси няма. Но самата епидемия извади най-вече на преден план кадровия дефицит в здравната система в цели региони, и дефицита на определени водещи специалности – на анестезиолози, които отдавна изтекоха към Западна Европа, на инфекционисти, на терапевти. Стигна се до парадокса в моя роден град с коронавируса да се занимават и да лекуват очен и кожен лекар. Ще продължава ли в този дух да се развива здравната система – абсолютно стихийно, без всякакво очертаване на потребностите на населението, без всякакво определяне на такива епидемични и други ситуации, които налагат наличието и на резерви, на подготвени специалисти, ние ще продължаваме по държавна поръчка да подготвяме кадри за богата Западна Европа ли, какво правим? Така че много са проблемите, които трябва да ги видим, но аз не забелязвам някаква социална чувствителност и в опозиция, и в управляващи да посочат тези проблеми и съответно да предложат как ще бъдат решавани. Водещ: Най-странният въпрос е, че не се говори как ще живеем занапред с коронавируса. И след като специалистите не говорят, защо се сърдят, че при първите слънчеви лъчи и падналите ограничения хората хукнаха към плажовете на Гърция? Мими Виткова: Защото първо, недостатъчно настоятелно като че ли, не знам дали подбирам точно думите, но като че ли изначално доста агресивен беше тонът и изказът за опасността. Хората видяха, че у нас поне събитията не са такива, но не си задават въпроса, защо събитията в другите страни доведоха до тази страшна картина, която гледахме. Някой ни обясни, че със затопляне на времето съвсем естествено щял да изчезне този коронавирус, което не само, че не е задължително, а и виждаме, че не се случва. Затова казвам, че толкова бяха разнопосочни посланията и от медицински специалисти, и от хората на държавни постове, които носят отговорност за тези събития, и ниската дисциплина у нашия народ доведе до това, че в първия ден, в който се отвори гръцката граница, видяхме 15 хиляди автомобила. Няма да се изненадам, ако самата Гърция въведе ограничения, защото това е твърде възможно да възпламени епидемията, както това се случва у нас. Водещ: Има ли решение на този етап? Мими Виткова: Има решение с много по-задълбочени анализи и с много по-адекватни мерки без крайности, от последователни мерки има необходимост. Тези мерки трябва да действат наистина до момента, в който, дано да се случи това, бъде намерена ефективна ваксина. Защото и от научна гледна точка има много неизвестни към този вирус. Ние виждаме, че след третия месец антителата намаляват значително, ние виждаме, че около 30% от преболедувалите не образуват никакви антитела, тоест, те са подложени на същия риск от ново заболяване, както и останалите. Науката е в голям дефицит по отношение на развитието на този вирус, и съответно на действията по отношение на неговото овладяване. Цоня Събчева