ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Ива Христова: При толкова сериозно заболяване с висока смъртност ваксината е нещо, за което само трябва да благодарим

Проф. Ива Христова: При толкова сериозно заболяване с висока смъртност ваксината е нещо, за което само трябва да благодарим

Проф. Ива Христова, заместник директор по диагностично-лечебната и научната дейност на Националния център по заразни и паразитни болести, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е...

11 Декември 2020 | 09:00 | Радио "Фокус"

Проф. Боряна Христова: Непременно трябва да се създават и развиват програми за насърчаване на четенето в България

Проф. Боряна Христова: Непременно трябва да се създават и развиват програми за насърчаване на четенето в България

Колко са читателите на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“? Каква част от фонда на библиотеката е дигитализиран? Какви са пречките пред дигитализирането на културно-историческото наследство на България? Чете ли българинът и какво показват последните тенденции в това отношение? По тези и други въпроси Агенция „Фокус” разговаря с проф. д.ф.н. Боряна Христова – директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Фокус: Проф. Христова, колко са читателите, които ползват услугите на Националната библиотека? Очаквате ли да се увеличи техният брой през 2010 г.? Боряна Христова: Читателите ни са в няколко групи. Постоянните регистрирани читатели през изминалата година са 13 127. Това са хора с постоянни карти за половин или най-често за една година. Ние даваме и временни карти, понякога и само за един ден. Така, че имаме временно регистрирани читатели, които са 8 860. Извън това имаме много посещения, свързани с хора, които не са читатели на библиотеката, но идват заради различните многобройни събития, които провеждаме тук, както и заради отворените врати, когато разказваме за нашата работа на хора, които не са идвали в библиотеката. Тези посещения са 127 934. Отделно като наши читатели броим и онези, които редовно посещават сайта ни. На ден имаме между 250 и 300 посещения в сайта на библиотеката, а когато са почивни дни – и до 500 дневно. Всичко това оформя една цифра около 423 049. Тук има известна условност, защото тепърва приготвяме отчета си. Всяка година Националната библиотека издава публичен отчет, който може да бъде ползван от всекиго и който дава много точна представа за това колко посетители е имала библиотеката, колко читатели са били регистрирани и колко библиотечни материали са били използвани. Фокус: Какви инициативи предвиждате през 2010 година? Ще предлагате ли нови услуги на читателите си? Боряна Христова: Предвиждаме две много големи събития в областта на услугите. От 15 април включваме нашата виртуална библиотека. Това са нашите каталози, както и всички бази данни, които притежаваме като събрани колекции в нашата библиотека и в още седем партньорски библиотеки в България. Това ще направи възможно от всяка точка в България и извън България използването на библиотеката. Това е голяма крачка напред и смятам, че много от читателите ни ще бъдат доволни. Освен това, в края на годината ще стартира още един проект на дигиталната ни библиотека. Ние сега имаме дигитална библиотека с над 70 хиляди файла вътре, която се използва. В края на годината в резултат на спечелен миналата година европейски проект, ние ще включим и много голямо количество преса – вестници, стари списания, които ще бъдат дигитализирани в големи количества, като ще ги предлагаме и на дискове. По този начин ще можем да облекчим онези ползватели, които проучват историята и които се нуждаят от старите периодични издания. Третата голяма инициатива, която ще стане тази година, и която съвместно се прави с асоциация „Българска книга”, асоциацията на книгоиздателите, това е, че ще заработи програмата „Букс ин принт”. Програмата е безплатна. Това ще бъде много полезно за издатели, печатари, книжари, библиотекари, читатели, които ще могат във всеки момент, онлайн, да знаят, да си правят справки какви книги има налични и какви заглавия са заявени от всички издателства да бъдат издадени през годината. Това в областта на услугите. В областта на културната ни програма ще имаме няколко големи научни сесии, много изложби. Първата от тях е фотоизложба, която ще се открие на 14 януари и ще обхваща стари каменни надписи и паметници от странджанско. Предвиждаме една много голяма, нашата централна изложба през месец май, озаглавена „Етрополска книжовна школа”, посветена на една от най-мощните средновековни книжовни български школи от XVII в., чиято продукция е и от най-богато украсените български ръкописи. Изложбата ще включва ръкописи от различни хранилища, принадлежащи към Етрополската книжовна школа, и ще бъде съпроводена от тридневна научна сесия, посветена на дейността на тази школа, на манастира „Св. Троица” („Варовитец”) в Етрополе и на книжовната ни традиция през XVII в., когато българската книга преживява своеобразен разцвет и подем. Фокус: Докъде се стигна с проекта за дигитализация на фонда на Националната библиотека? Само каталозите ли се качват на цифров носител или самите произведения? Боряна Христова: Виртуалната библиотека обхваща всичките ни каталози. Тя е завършена на 100%. Всичко ново, което постъпва, се обработва виртуално. Тя ще заработи за цяла България и за всички в чужбина от 15 април, сега може да се ползва само тук, в библиотеката. Дигиталната библиотека включва изображения на ценни ръкописи, старопечатни книги, архивни документи, ориенталски книги и всякакви наши редки фондове. За дигиталната библиотека вече са направени над 70 хил. файла. Ние имаме един вече много богат трезор на нашата дигитална библиотека. Към тези файлове ще се добави много голямо количество дигитализирани периодични издания от стари години – от XIX в. и началото на XX в. Надяваме се това да стартира скоро по европейски проект и резултатите още в края на годината ще бъдат налице, т.е. цялата стара периодика – вестници и списания, ще бъде достъпна в дигитален, електронен вид. Фокус: Става въпрос за самото съдържание, така ли? Боряна Христова: Да, за самото съдържание, от а до я, от корица до корица. Ние сме вкарали множество ръкописи, ценни и редки книги, старопечатни книги, архивни документи. Може да посетите дигиталната библиотека на нашия сайт. Фокус: Какъв процент са тези 70 000 файла от целия фонд на библиотеката? Боряна Христова: Това е много малък процент – около 6%. Цялата библиотека е около 8 млн. библиотечни единици. Става дума пълнотекстово, иначе всичко друго е на 100%. Библиографски всичко е излязло на 100%, а пълнотекстово сме се ограничили с ръкописите, редките книги и архивните документи. Не е изяснен въпросът с авторските права. Ако започнем масово да пускаме всичко онлайн, така ще засегнем правата на авторите, на издателите и ще бъде в известен смисъл пиратство. Тук е нужно да бъде прецизирано българското законодателство и тогава ще видим как ще става масовото пускане на материали. Засега официално международно приетият срок е 1 януари 1929 г. До тази дата без уреждане на авторски права и без специални договори могат да бъдат пускани материали. По други сайтове виждаме пуснати и много по-скорошни материали, но това в една или друга степен е пиратство. Фокус: Кои произведения ще имат приоритет при дигитализацията? Боряна Христова: Класиците - и българските, и чуждестранните. Ще започнем с класиката. Фокус: Наскоро беше обявено, че в Европеана (Европейската онлайн библиотека) има под 0,1% български материали? Каква е пречката пред дигитализирането? Боряна Христова: Вече цифрата е по-голяма. Причината е, че ние се включихме активно в Европеана на 16 октомври 2008 г. Тогава бяхме включени чрез програмата ТЕЛплюс заедно с Румъния. Дотогава не бяхме реални членове. За една година тези материали са се увеличили, аз съм сигурна, че са доста повече, защото работим реално. Не е лесно да се конвертират данните. Въпросът не е само да нащракаме и да изпратим изображения. Трябва всичко да е в съответствие с приетия стандарт и начините за стандартизиране на информацията. Това отне известно време, но вече сме в силата си и изпращаме много материали. Смятам, че до края на годината процентът ще бъде много по-голям. Фокус: По какъв начин Законът за библиотеките регламентира дейността ви? Доволна ли сте от действието му и работи ли той успешно? Боряна Христова: Много малко време е минало, откакто е приет. Още не е утвърден правилникът към него. Той е подготвен и доколкото знам, предстои утвърждаването му от министъра. Тогава законът ще заработи много по-активно. Засега не можем да кажем, че той работи активно, тъй като за да бъде активен всеки закон, е необходимо правилниците и другите подзаконови актове да бъдат подготвени. Надявам се всеки момент правилникът да бъде утвърден и да заработи. Според мен това ще бъде работещ закон, защото той е правен много години, повече от 19 години, с хора от гилдията. Много от нещата, които са предложени и са влезли там, са изпитвани многократно в практиката. Там е отделено съществено място на дигитализацията като се регламентира нуждата от национална концепция за дигитализацията, за да не хабят ресурси за дигитализиране на едни и същи материали в цялата страна. Необходима е такава концепция, каквато имат абсолютно всички страни от Европейския съюз (ЕС) без България и Румъния. Надявам се и ние да я имаме много скоро. Тя позволява много по-бързо да се дигитализират материалите. Ако ние дигитализираме едни, Варна – други, Пловдив – трети, ще стане много по-бързо. Ако едни и същи материали се дигитализират от всички библиотеки, естествено е, че ще се хаби напразно ресурс. Фокус: Какви постъпления от нови книги постъпват годишно в Националната библиотека? Колко произведения на български автори излизат годишно? Задължително ли те постъпват в библиотеката? По колко броя от всеки образец притежавате? Боряна Христова: Да, абсолютно задължително. От български автори постъпват немалко книги, около 2 000 книги годишно, към които трябва да прибавим и около 700 учебници. Това не е малка цифра като имаме предвид, че годишно се заявяват около 4 000 книги, повече от половината от тях са от български автори. Друг е въпросът дали те се търсят, но български автори се издават достатъчно. Те обикновено са 60% от общо заявената продукция за годината. Напоследък има засилено издаване на български автори от много издателства и те задължително по Закона за депозита, който е от XIX в., постъпват в Националната библиотека. Това по колко броя ще постъпи едно издание, зависи от тиража му. Ако тиражът е над 500, би следвало да постъпват по 12 екземпляра. Ако е по-малко, екземплярите намаляват, като най-малко може да са три. Тиражът няма никакво значение, достатъчно е една книга да постъпи, за да бъде регистрирана в националната библиография. Фокус: Смятате ли, че цифровият вариант на книгата ще накара повече хора да четат? Боряна Христова: Зависи за какво. Цифровият вариант на справочника определено ще накара повече хора да го използват, особено сред младите. Ако говорим в смисъл четене за удоволствие, не смятам, че цифровият вариант ще замени книгата. В един момент ще има връщане към традицията. Поне така си мисля и се надявам. Четенето не бива да се възприема само като някакво задължение за обща култура. То е и много важна социална компетентност. Ако младите се отучат да четат, това ще бъде голяма загуба за България. Неслучайно във всички развити държави, например Гърция, от години имат институти, организации за насърчаване на четенето, защото е установено, че това е много полезна социална компетентност. Аз смятам, че програми за насърчаване на четенето трябва непременно да се развиват и създават и в България. Фокус: Според вас чете ли българинът? Увеличава ли се интересът към книгите? Боряна Христова: Моите наблюдения не могат да бъдат точни. Необходими са сериозни социологически проучвания, правени по специални програми с оглед проучването на четенето, читателските интереси и нагласи. Тук, където аз се намирам, българинът чете, защото тук идват само хора, които ще ползват библиотеката. Доколкото разбирам, има тревожни тенденции, които показват, че интересът към четенето намалява. Първо да осъзнаем защо този процес не е полезен за нас, да го овладеем и да се постараем да го спрем, т.е. да върнем интереса към четенето. Фокус: Има ли идея да се достроява и разширява сградата на Националната библиотека? Разбрахме, че сегашната сграда е само част от първоначалния проект. Боряна Христова: Такава идея има още от 1943 г., но проектът изисква много средства. Очевидно по време на криза това не може да се случи, за съжаление. Нашата надежда е, че ще може да получим поне хранилище, в което да съберем всичките си книги, защото някои от тях се съхраняват в хранилища извън София. Ние имаме такава сграда в кв. „Изгрев”, но тя е недовършена. Засега остава мечта тук отзад в нашата градинка да си достроим библиотеката, но не губим надеждата, че ще получим други сгради, за да можем да съберем в София цялото си богатство. Все пак сградата е била предвидена за 2,5 млн. библиотечни единици, а ние вече имаме над 8 млн. Това показва, че дрешката ни е отесняла. Аделина ГЕОРГИЕВА

7 Януари 2010 | 05:47 | Агенция "Фокус"