Симона Попова: От Асоциацията на частните театрални школи настояваме за проектни сесии, на които да кандидатстваме, за да подпомогнем нашата дейност
Симона Попова, управител на сдружение „Арт асоциация „Водолей“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Отворено писмо са изпратили от Асоциацията на частните театрални школи до министър-председателя, председателя на парламента, министрите на финансите, културата и образованието, до председателите на парламентарните комисии по финанси и по култура, както и до кметовете на София, Бургас, Благоевград, Стара Загора, Варна, Велико Търново, Перник и Троян, както и до председателя на Съюза на артистите в България. Поводът е очевидното натрупано огорчение, че и преди пандемията, и сега по нейно време частните театрални школи не попадат в нито една от категориите за подкрепа и финансиране на проекти. Защо не се отдава необходимата оценка на значимостта на тяхната работа и финансовото им подсигуряване? Наш гост е Симона Попова, управител на сдружение „Арт асоциация Водолей“. Голямо огорчение сте натрупали, госпожо Попова, та да се решите да тръгнете към отворено писмо. Толкова ли е пренебрегнато съществуването ви?
Симона Попова: Първо, искам да поздравя всички колеги, които обичат и се занимават, правят българско кино, тъй като днес е техен празник. Да са живи и здрави и да продължават. А относно голямото огорчение, не мисля че точната дума е голямо огорчение, имайки предвид, че всички тези, които стигнахме до желанието и необходимостта да създадем тази Асоциация, това са 13 театрални школи в София и в страната, смятаме, че вече е жизнено важно да признаят дейността не заради нашата работа с децата, а заради самите деца. Тъй като особено в ситуацията на пандемия ние се убедихме, че тези школи сме тяхно духовно спасение и в този момент огромна част от тези деца имат невъзможност да ги посещават по ред причини. А проблемите, които ние сме натрупали през годините са факт и ние вече доста дълго време нямаме отделна програма, по която да кандидатстваме с проекти и с това, което правим. Имайки предвид, че във всички тези театрални школи работят професионалисти и не само образоват, а и дават духовна сила и духовно богатство на децата. Т.е. ние сме едновременно и в образованието, и в културата, но ни поставят в ничията земя и няма проектен принцип, който да ни даде възможност да кандидатстваме с това, което правим. Пред мен са днешните одобрени проекти на столична програма „Култура“, които горе-долу грубо в статистиката са около 134, поздравления на колегите. Но по мое наблюдение и на колеги, между 5 и 10 са проектите от тези 134, които са с деца, което значи, че Столична община за пореден път подкрепя децата с таланти на България на този етап с между 7 и 10 процента. Днес ми се обади колежка от театрална школа, която каза: за пети път кандидатствам, за пета поредна година и не ми одобряват проекта, тъй като е с деца.
Водещ: А защо?
Симона Попова: Защото мотивите на всички тези институции са, че всъщност децата са непрофесионалисти. Пропуска се фактът, че хората които правят това, са професионалисти, а в крайна сметка нашият продукт е изследователски. Важен е процесът, не крайният продукт. И в крайна сметка, когато се изследва процеса, това не се финансира. А безспорен е и фактът, че всички тези школи, които вие мисля, че не казахте, тези които сме написали това отворено писмо, са школи с доказани имена и с много дългогодишни практики, техники и методи, които са разработени през годините. Това е школата на Мариян Бачев, това е школата на Башар Рахал, това е школата на Александър Беровски, на Петър Върбанов, на Бранимир Митов, на Диана Коева, на Станимир Карагьозов, на Мичо Димитров, на Стоянка Гунчева. Това са хора, доказали се с работата си. И във всяка една от тези школи работят поне по още 4-5 професионалисти, които занимават децата и с пеене, с танци, и с всички професионални техники, методи и практики.
Водещ: Учудващо е, госпожо Попова, това отношение от 7% към вас, по простата причина, че вие изграждате бъдещите таланти на България.
Симона Попова: Да. И не само таланти, защото огромна част от нашите възпитаници, които не се занимават активно след завършване на школите, ние имаме възпитаници, които са между 5 и 10 години в школите, ние ги възпитаваме тези деца, ние ги отглеждаме като семейство. Те, ако не се занимават в областта на културата, те със сигурност, тъй като ние следим тяхното развитие, стават изключително активни и мислещи граждани. Не знам дали ситуацията не е такава, че не трябва да се изграждат такива граждани, но нашата идея е такава и се надявам на подкрепа и отворен разговор. Благодарим на Христо Мутафчиев, който вчера ни изпрати първото писмо за подкрепа, в което се казва, че Съюзът на артистите ще съдейства за осъществяването на диалог между посочените от нас институции и оценява важността на нашата работа. Така че се надявам и останалите министерства и общини да откликнат по същия начин. И това, което искаме ние, не е нищо на готово, а възможност за децата ни, защото във всяка една от тези школи има между 40 и 70 деца. Представете си, за какво количество деца става дума. Всяка една от тези школи има между 2 и 5 представления на година. Говорим вече и за възпитаване на публики не само сред децата изпълнители, а и сред децата зрители. Да не говорим, че огромна част от представленията са и за възрастни.
Водещ: Как си представяте формата за подпомагане?
Симона Попова: Ние имаме специалисти в областта на мениджмънта, на режисурата, на актьорското майсторство и на педагогиката. Всички тези хора сме разработвали през тези 10 г. дългосрочни програми и стратегии и имаме критерии, по които могат да бъдат оценявани нашите проекти. Имаме готовност да съдействаме на тези институции, когато това, което ние искаме, се създадат такива сесии по какъв начин да бъдат оценявани проектите. Но на първо място е ние да бъдем разпознати и да кандидатстваме в сесии заедно с държавни институции, с продуцентски къщи, с опери, с библиотеки. Просто нещата се бият. И то не е само проблем за частните театрални школи. Това е централен проблем на проектите, които са на сесии, които институциите дават. Но да се върнем на частните театрални школи. Това е съвсем отделен бранш, ние сме браншови организации, които имаме своята специфика. Ние не можем да посочим точни бройки, в хода на работата ни има деца, които започват да репетират, в даден момент нещо се притесняват, ние слагаме други деца, измества се центърът, измества се текстът. Това е съвсем, съвсем различна материя и всички тези неща трябва да бъдат взети предвид, като изследвания, като значимост и важност. И да бъдем отделени като браншови организации. Това е нашата основна идея и цел.
Водещ: В условията на несигурност как ще продължите работата си?
Симона Попова: Значи ние всички, говоря за тези 13 асоциации, познавам и други колеги, ние не сме спирали през цялото време. Всички сме измислили различни онлайн форми. Едни се занимават с радиотеатър, други правят филми, трети етюди, четвърти работят монолози, диалози по групи. Работата е десеторно по-голяма, защото ние имаме индивидуални часове с всички тези деца, когато не сме на живо. Работим си денонощно, нямаме никакво намерение да се отказваме. Работим и с деца, които нямат финансови възможности, защото родителите им в пандемичните условия нямат работа и приходи. И така съществуваме и ще продължим да го правим. И нашето отворено писмо не е нито оплакване, нито хленчене, ние сме много наясно какво искаме и сме наясно как да го изложим. И ще го гоним.
Водещ: Госпожо Попова, ако приемете една идея, тя може да прозвучи като шега, но е съвсем сериозна – защо не съберете продукцията на вашите най-добри малки актьори и да я изпратите до хората, до които сте адресирали и отвореното писмо? Да видят те за какво става дума? Може да нямат въображение, може да са пораснали отдавна прекалено много и да не се досещат?
Симона Попова: Много добра идея, защото голяма част от тези деца са в световни продукции и в кино, и в други области. Театралните ни представления постоянно се рекламират, стигат до много публики. Не мисля, че не знаят, мисля, че са много добре наясно. Аз не подценявам тези институции и съм убедена, че вътре има експерти, които много добре знаят, че най-важното в едно общество е развитието и възпитанието на децата. И то с любов. И то с духовна храна. Значи всички ние с материята на театъра, изкуството даваме сърца и криле, и душите си. Малко в лиричен романтичен план, но успоредно с това всички ние сме доста добре наясно със системата. Не гледаме арт на ситуацията и несериозно. Знаем как да облечем исканията си в думи, знаем си правата, знаем как да ги гоним, имаме конкретни предложения. Така че се надявам да откликнат. Както вие откликнахте с това интервю, както господин Мутафчиев ни даде това писмо за подкрепа и съм сигурна, че няма да остане само с това писмо, ще се ангажира и по друг начин, защото знае кои сме, какво правим и колко сме значими. Така се надявам и всички други институции да си дадат сметка, че 7,5% не е подкрепа за децата таланти и че те трябва да бъдат разпознати, не ние – децата. Трябва да стане ясно, че това е бъдещето и ако ние го обезкрилим сега, не може да очакваме нищо по-добро. А децата се справиха прекрасно през тази пандемия с всичко, което правим. И техните родители, благодарение на които ние съществуваме и се самофинансираме.
Водещ: Какви резултати очаквате?
Симона Попова: Очакваме две срещи на първо място с министъра на образованието и с министъра на културата. Също така и по-нататък с необходими хора от министерството, експерти, на които да съдействаме за изготвянето на адекватна, прозрачна и достатъчно добре изготвена отворена сесия, на която ние да можем да кандидатстваме, за да подпомогнем нашата дейност. Ние не искаме средства, с които да вършим дейността си. Ние искаме да бъде подпомогната, за да се подобри нейното качествено. И успоредно с това да бъдат подпомогнати деца, които нямат финансова възможност да бъдат в тези школи, които ние на този етап обучаваме за наша сметка, което в никакъв случай не е нещо отрицателно, напротив, ние го правим и сме го правили винаги. Очаквам срещи, разговори и резултат.
Водещ: Стискаме палци. С тази среща искаме да ви дадем едно рамо и нашата енергия чрез ефира. И се надявам, че сте поели по верен път, който ще ви доведе до успех. Това е истината.
Симона Попова: Много ви благодаря, всичко добро и на вас. Благодарим за тази покана от името на цялата асоциация. Това беше първото интервю, което даваме като асоциация. Така че живот и здраве, надявам се следващият път да говорим за наши фестивали, представления и успехи.
Водещ: Между другото това си мислех през цялото време, че докато говорим за тези проблеми, ние забравихме да кажем какво всъщност са постигнали децата?
Симона Попова: Аз точно това изкоментирах, че тъй като нямаха възможност да се качат на сцена, част от тях правят онлайн театър, останалите работят в индивидуални текстове, издадоха книга с авторски стихотворения, т.е. всеки един от нас намери начин да ангажира вниманието на своите възпитаници, и тук вече беше въпросът не на методите и техниките и практиките актьорски, а да ги запазим духовно силни, защото огромна част от тях доста се потиснаха в цялата тази затворена ситуация, в която ги сложиха. Те не са свикнали. И мисля, че точно изкуството ги караше да излизат от пандемията. Така че ние разработихме доста техники и практики, които ще продължим да движим, благодарение на пандемията. Иначе не бихме стигнали до тези неща, които постигнахме.
Водещ: Т.е. вие създавате граждани и звезди.
Симона Попова: Това е. Благодаря.
Водещ: Отново благодаря за това, че бяхте наш гост и до нови срещи. И се надявам тогава да ни разкажете, какъв е бил ефектът и какъв добър старт сте получили.
Симона Попова: Разбира се. А ние с удоволствие на живо ще ви поканим на нашите сценични изяви.
Цоня Събчева
