Проф. Боян Дуранкев: България не изглежда добре, защото се видя, че навсякъде има пробойни в комуникациите между партии и институции
Проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Българското правителство подготвя Национален план за въвеждане на еврото от 2024 г., в който подробно ще бъдат описани дейностите, които трябва да се предприемат от властите и бизнеса за успешното въвеждане на единната европейска валута. За това съобщи министърът на финансите Кирил Ананиев. Какво трябва да включва този план? Поканих за анализ специалистът по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг проф. Боян Дуранкев.
Боян Дуранкев: И тъй като не сме се чували, позволете само да кажа ЧНГ на всички наши слушатели, най-вече да бъдат живи и здрави, това е най-важното тази година.
Водещ: За много години и на вас, проф. Дуранкев, и много хубави неща да се случат през тази година на всички ни, най-вече здраве и успехи. И така, що се отнася до подготовката на този Национален план, какво той трябва да включва?
Боян Дуранкев: По всяка вероятност този план, който още никой не го е виждал, впрочем, тъй като той още е на етап разработка, трябва да подготви няколко неща, които са свързани с критериите и изискванията на еврозоната за членство. Т.е. от отдавна ние повече от 5 г. имаме такава подготовка, но време е вече тя да се финализира, още повече, че вероятно 2024 г. – 2025 г. – 2026 г., може би най-късно ще влезем и в еврозоната. Разбира се, има много „но“, тъй като планът е документ, а реалностите понякога са по-различни, както миналата година бяхме крайно неприятно изненадани целият ЕС, разбира се и светът, от КОВИД-19. Сега се намираме на етап, който след евентуалното спиране на тази пандемия, ще тръгне евентуално възстановяване. Но кога ще стане това нещо, не е съвсем ясно, което поставя под въпросителна дали 2024 г. ще изпълним всички критерии или обратно казано, дали ще ни простят, ако не ги изпълним. Защото, ако позволите само да припомня, подготовката на еврото има история повече от 40 г. в еврозоната. То беше въведено преди 19 г., през 2002 г., като преди това функционираше механизмът на обменните курсове с така нареченото ограничено плаване на различните валути, а всъщност еврото, и това ще си позволя да припомня, е повече френска идея, отколкото германска, както се предполага. И сега тъй като ние се подготвяме, да добавя също, че и еврото вероятно ще претърпи някакви промени от институционална гледна точка, тъй като в момента може да се каже, че еврото кашля, киха и има хрема, разбира се това не е КОВИД, но еврото е на кръстопът най-вече от гледна точка на институционалното си осигуряване, защото управлението на единна валута като еврото, която пък обединява различни правителства, всяко от което си запазва фискалните правомощия, е или невъзможно или много проблематично, както е доказано до този момент. Сблъскваме се с фискален натиск за федерализъм и от другата страна с натиск за национален суверенитет, най-вече на страни, които казват – вие ни дайте парите, но не ни питайте как ще ги харчим, става дума за евросредствата. Освен този принцип, имаме проблем и с банковите регулации, укриването на данъци, да припомня и конкуренцията при данъчните ставки, където участва и България. Преливането на трудовите ресурси към по-богатите страни. Всичко това изисква транснационални институции, такива ЕС в момента няма изградени, доминират националните правителства и банки, но се видя от КОВИД-19, че ЕП трябва да бъде укрепен. В момента е слаб, постдемократичен, но това е единственото място за международно сътрудничество на нашите страни. И така да видим дали България ще отговаря до 2024 г. на критериите, които са 4 икономически и една специална добавка има по повод на институциите.
Водещ: Проф. Дуранкев, какво България трябва да запази в своята икономика и какво да промени?
Боян Дуранкев: Именно, за това нещо говоря – 4-те критерия, които са задължителни. Първият, който е най-важен и най-много се гледа в целия ЕС и също така в еврозоната, най-вече под страха на Германия, това е ценовата стабилност, тоест да няма висока инфлация. Като показателят се формира по следния начин – размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията в трите държави членки с най-добри показатели. И ако позволите направо примерът, ние през 2019 г., тъй като нямаме още данни за 2020 г., имаме инфлация 2,5% , докато показателят изисква инфлация до 2%, т.е. 2019 г. не бяхме готови от гледна точка на първия показател. Вторият е малко по-хлабав показател, но благодарение на Гърция и на него се гледа много внимателно – да няма прекомерен дълг или т.е. да има стабилни и устойчиви публични финанси. До 2008 г. твърдението беше на неолибералната школа, включително и на МВФ и на ЕК, да намаляваме публичните разходи навсякъде в еврозоната и да не увеличаваме данъчното облагане. Сега нещата са доста по-различни. И така, само да кажа, че тук по този втори критерий България изпълнява и то много добре изискването, защото през 2019 г. като процент от БВП дългът на България беше малко над 20%, на първо място беше Естония, но имаме страни, които са в еврозоната и които въобще не изпълняват този критерий. На първо място е Гърция със 180% и повече, Италия, Португалия, Белгия, Франция, Испания, Кипър. Да не продължавам по-нататък, но се оказва, че тук действително моралният хазарт влиза в действие, защото голяма част от тези страни, вместо да насочват парите, които са по повод на публичните финансите за укрепване на икономиката и то националната, публичната икономика, а не частната, те обърнаха някои неща в полза на пенсии, социални разходи и по този начин надминаха изискването за 60% от БВП. Но може би България ще оцелее под 60%, имам предвид до 2024 г., въпреки че напрежението особено, ако се формира хлабаво правителство, ще бъде много голямо по линия на този показател – да се харчи повече имам предвид. Третото изискване е стабилността на валутните курсове. Като тук държавата трябва да участва в известния механизъм, чакалнята както се нарича, в продължение на две години без сериозно отклонение от централния курс. И тук може би ние ще го изпълним третият критерий без проблеми. Четвъртият по линия на дългосрочните лихвени проценти, това изискване означава, че дългосрочният лихвен процент на България не трябва да бъде по-висок от 2 процентни пункта над размера на трите държави-членки с най-добри показатели в областта на тази ценова стабилност, която е. ЕЦБ определя обща лихва и това е полезно за по-слабо развитите страни, например като България, стига обаче предприемачите да имат свежи, зелени, дългосрочни инвестиционни идеи, особено за експортните стоки. Разбира се, че тук обаче ще имаме проблеми, тъй като някои споразумения търговски, международни, като например мулти латералниите споразумения, като това за текстилни изделия и облекло, още от 2005 г. отвориха пазара на ЕС за външни конкуренти като Индия, Китай, Виетнам, Индонезия и т.н. И днес именно Европейският юг, където е в момента и България, не може да си позволи да инвестира в производства с евтина работна сила, а трябва да има висок клас иновации и силен маркетинг, иначе Югът, както и България сме обречени. Това са четирите ясни разписани с точни показатели икономически критерии. И петият, това е за правното сближаване. Ние трябва да хармонизираме нашето национално законодателство с договори, с устава на европейската система на централните банки, на ЕЦБ, като все повече нашата банка, Централната, трябва да бъде независима от дейността на правителството. Може би и това ще стане. И като сума сумарно може би ще изпълним всички тези изисквания, ако все пак се реши проблемът с пандемията. За съжаление, в момента България е в челната десятка на починалите на 1 милион души. За по-малко от 1 г. в България досега са убити повече от 1 на 1000 българи, а в Австралия например са убити 3 на всеки 100 хиляди души, Нова Зеландия 1 на всеки 200 хиляди души, докато в България нещата не стоят никак добре, както и в няколко други малко на брой членки на ЕС. Това ще означава, че ако ние не се справим с пандемията тук на наша територия, това е наша отговорност, това не е само европейска, включително с ваксиниране, включително с лечението, това ще означава, че ще има силен натиск към затваряне на голяма част от другите икономически дейности, които в момента в България са отворени, и съответно това означава огромно икономическо напрежение, което може да разклати цялата икономика и тези показатели, на които трябва да отговаряме. Но разбира се да се надяваме, че въпреки че до този момент ние сме катастрофа в справянето с КОВИД-19, това го твърдя най-отговорно, то след като се поемат нещата от следващото правителство, ще има доста по-голяма смелост там от решаването и на този проблем, с доста по-голям натиск за здравната система и за финансовата система. Но да се надяваме, че до септември нещата ще тръгнат малко по-добре. Горе-долу такива са и реалистичните прогнози. Има и разбира се песимистични прогнози, че България до догодина ще продължава да е с КОВИД0-19, има и оптимистични прогнози, но все пак реалистичното е есента. Това означава 2024 г. евентуално ще бъдем приети, ако отговаряме на всички показатели.
Водещ: Проф. Дуранкев, съдейки по бюджета за тази година, смятате ли че страната ни финансово върви в правилна посока? Т.е. подготвени ли са всички сектори на икономиката към този път до 2024 г.?
Боян Дуранкев: Вашият въпрос съдържа в голяма степен и отговора. Естествено, че не са подготвени голяма част. Защото така наречените натрупвания на предприемачите, натрупванията на частния бизнес, оставям държавата на страна, се оказаха недостатъчни и доста след като имаме най-ниски данъци, едни от най-ниските може би и в света в момента, се оказа, че бизнесмените не са натрупали така нареченият резерв за черните дни. А черните дни продължават повече, защото например един Тайван забрави за коронавируса на 10-и май, тогава е последният седми починал. Докато общо 7 са в Тайван при 24 милиона души население, много повече отколкото в България. Но България, която стоеше в разкрачен стоеж да спасяваме едновременно икономиката, едновременно да спасяваме и хората, се оказа със страните, които имат по-лоши показатели на 1 милион души от населението, отколкото даже САЩ в момента. САЩ не е в десятката. И това е голям проблем, който няма начин да не предизвика напрежение не само в частниците, но и в бюджета, защото бюджетът няма такива резерви, че да раздава вече на всички дългосрочно. Или трябваше локдаун да се обяви още в самото начало до изчистването на вируса със затваряне на границите, или трябваше да очакваме неблагоприятно развитие на нещата. Разбира се, че ЕС ще помага по някакъв начин, но почистването на нашата домашна къща беше наша лична работа, с която очевидно не се справихме. С това не искам да хвърлям вината върху правителството, което е в момента, защото в тежки моменти се търси национален консенсус. Но консенсус няма в България, това беше най-неприятното и се видя, че отвсякъде има пробойни в комуникацията между партиите в парламента, партиите извън парламента, министър-председател и президент, всичките трябваше да седнат на една маса и да кажат така и така, ще решим нещата в рамките на три-четири месеца и да вземат общи решения. Затова и България не изглежда добре отстрани.
Водещ: Проф. Дуранкев, хората в България готови ли са за този път към еврото? Те имат ли резерви? Разбрахме вече, че частният сектор няма резерви, държавният има известни, но те няма да стигнат, а гражданите?
Боян Дуранкев: Само една малка корекция – около 10% от частният сектор има много големи резерви. И то много, много големи, но нашият частен сектор едва ли ще тръгне да помага на останалите, които са. Да не коментираме, че имаме сектори, които са свръх печеливши в момента като фармацията и здравеопазването частното. Те са доволни от коронавируса. Това е факт. Няма какво да го подценяваме. По света станаха много милиардери от коронавируса и това за тях е голямо щастие. Но ако отидем към обикновените хора, самото повишаване на пенсията минималната на 300 лв. и същевременно на работната заплата, минималната работна заплата имам предвид, това донякъде е много сериозна подкрепа за обикновените хора. Коментираме, че в България няма хора, които умират от глад, няма хора които да са изхвърлени на улицата заради това, че нямат жилище, както в момента става в САЩ, гонението на тези, които имат ипотечни кредити, това нещо в момента в България не се случва и не само слава Богу, но слава на нашето управление през последните десетилетия, които ни вкараха в ЕС, където е по-уютното място и където можем да търсим по-добро сътрудничество. Но дано до следващите години до приемането на еврото в България да поумнеем малко, защото и нас ни гледат доста накриво, защото ние много вярваме, най-много вярваме на астролозите тук в България и най-малко вярваме на науката. Имам предвид процентът на хората, които планират да се ваксинират. Имам предвид и хора, които въобще не спазват никакви санитарно- хигиенни норми, които са необходими на този етап. Но това е България. Както каза един мъдрец и не се шегувам по този повод – това е човешкият материал. Имаме и хора разумни, интелигентни, които се съобразяват, които пазят другите. Но имаме и хора, за които това е някакво случайно събитие, което ще мине като сън. Въобще културата през времената на прехода, не свободата, а тази свободия, която настъпи в ерата на чалгата в България, на мутрите, на сблъсъка между конкурентите, на използването на държавните институции за натиск, това нещо разгроми интелектът на хората в голяма степен. За съжаление. Дано след 30 г., вече преход 31 г., дано повече мъдрост да се настани в нашите черепни кутии. Необходима е.
Водещ: Благодаря ви за тази среща и за този анализ, проф. Дуранкев. Радвам се, че го направихте точно в предаването, което се казва „Това е България“.
Цоня Събчева
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Боян Дуранкев: Много е вероятно догодина да поемем нов дълг, което ще ни доближи към страните със задлъжнялост
Проф. Боян Дуранкев, икономист и преподавател в УНСС, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
Проф. Боян Дуранкев: Новият президент на САЩ ще застане начело на държава, която...
Проф. Боян Дуранкев: Законът за държавния бюджет вече не важи – плащанията, коит...
Проф. Боян Дуранкев: В бюджета за 2021-ва година финансовият министър трябва да предложи по-модерно меню на сънародниците си
Проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Ако се запази този темп на разпространението на пандемията от коронавирус у нас и през есента, готова ли е българската икономика да посрещне поредните рестрикционни мерки? Следва анализът на проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг. Проф. Дуранкев, какво да очакваме през есента и ще съумее ли правителството да се справи с прогнозите за висока степен на заразяване? Боян Дуранкев: Нямам пророчески способности, но едно надничане в близкото и в малко по-далечното бъдеще на икономиката и на обществото мисля, че в този момент е полезно. Но ако искаме да сме оптимисти, не трябва да надничаме в резултатите на тази 2020 и на следващата 2021 година, защото не само българската икономика, но няма икономика в света, която да не е по някакъв начин разклатена, депресирана, в рецесия. Това, което гальовно го наричаме икономически спад, това е политкоректно понятие, а всъщност имаме рецесия, депресия в някои отношения. И това беше неминуемо, тъй като въпросът беше или животът, или икономиката – в края на краищата. Разбира се, че прогнозите все пак са важни, тъй като надничайки към небето сутрин, не го правим от романтика или от любов към астрономията, а за да вземем решение дали ще ни трябва чадър и дебела дреха. В случая това, което ще става с българската икономика и съответно с хората в България, виждаме, че песимизмът засега и на Европейския съюз, и на Световната банка, и най-вече на Международния валутен фонд (МВФ), който гледаше прекалено шоколадово, оптимистично, прекалено захарно на нещата, очевидно е, че те коригираха прогнозите до този етап, като не е ясно дали на следващия етап няма да отидат и малко още по-надолу. Ако погледнем прогнозите, Европейската комисия изчислява, че тази година ще имаме вероятно спад от над 7%. Какво означава това за България? Ако погледнем миналата година БВП на България беше малко над 118 млрд. лева. Това са около 60 млрд. евро. И на човек от населението съответства горе-долу към 8 678 евро. Брутната добавена стойност тогава възлезе на 3%. Ако отчетем това, което прогнозират Европейската комисия, Световната банка и МВФ, това, което се очаква тази година, е, поне от около 8 млрд. лева по-малко да бъде брутният продукт на България, а при прогнозиран растеж за следващата 2021 година означава догодина – при най-добро развитие на обстоятелствата – България да бъде под нивото на 2019 година. Няма какво да се лъжем, няма какво да се заблуждаваме, няма какво да вярваме, че нещата изведнъж ще се оправят с някаква магическа пръчка. Ще трябва да преходим две години, тази и следващата поне, и по-следващата до половината, за да достигнем възстановяване на икономиката на България на нивото на съответно 2019 година, но надявам се при по-добра структура на икономиката, по-добра енергийна ефективност, и това, което дразни най-много Европейския съюз и българите, при по-малко такова плячкосване на природните ресурси и чрез концесиите в България, и съответно по-малко превръщане на България в това ужасно кошче за боклук, тъй като това, което българинът изважда както от икономиката, така и от бита си, от него 90% остава като боклук у нас, депонира се, а само 10% се използват. Тоест, надеждите са към 2022 година да имаме по-добра структура на икономиката си спрямо 2019 година, но да сме на нивото на 2019 година общо като брутен продукт. Големият проблем идва и от нещо друго, защото приходите тази година, чистите данъчни приходи ако вземем, са леко над 23 млрд. лева в бюджета на държавата, Данъкът върху добавената стойност, известното ДДС, е над 10 млрд. лева, Данъците върху доходите на физическите лица, ДДФ, което се нарича, също е 4 млрд. лева, Корпоративният данък е скромен, тъй като България е неолиберална икономика и е около 2 млрд. лева. Но отвсякъде ще бъдат намалени приходите и по линия на акцизите, Корпоративен данък, ДОД, Данък на физическите лица, като обаче разходите нарастват и ще нарастват точно поради проблемите с коронакризата, проблемите с безработицата и проблемите с тази недозаетост и поперизация на част от хората в България. Водещ: Да преведем, проф. Дуранкев, че поперизация значи „обедняване“. Как този спад от 7% ще се проектира върху живота на средния българин? Той как ще го усети? Различни прослойки какво ще видят? Боян Дуранкев: Въпреки че няма, вие сте права, човек от населението, брутният продукт, както казах, произвежда на човек на населението около 8 678 евро, та може да кажем, че около 500 евро ще бъде намалението на брутния продукт на човек от населението, а средно за българите като потребление, не чрез паричните доходи на гражданите, а това, което потребяваме чрез заплащането на допълнителните услуги, защото те са изключително съществени, това е образование, здравеопазване, какво ли не, и охрана, вътрешна сигурност, външна сигурност, това означава, че разходите на човек от населението нека да не прекалявам с данните, но горе-долу може би спадът ще бъде в рамките на около 700-800 лева на човек. Водещ: 800 лева на месец или на година? Боян Дуранкев: На година. За година изглежда малко това, но за държавата това е много. Това не е малко на човек от населението. А обикновено ударите се понасят от най-бедните, защото ако някой милиардер изгуби някой и друг милион, някои от тях изгубиха по 300-400 млн. долара до този момент, но това е нещо, което те няма да го усетят от гледна точка на задоволяване на своите потребности. Но тук това нещо, което може да се каже, че вероятно за първи път в 10-годишния период на управление на ГЕРБ и специално на финансовия министър Горанов, вероятно ще се наложи, за да се оправят малко нещата и да се вържат нещата за догодина, да се премине към други варианти на подоходно облагане, други варианти на Корпоративен данък, и евентуално както се препоръчва и както ще го направят в доста страни в света, Прогресивен данък върху доходите и на корпорациите, и на физическите лица, и евентуално Данък „Лукс“. Иначе ако останем на нивото на мисленето от времената на 2000 година, защото няма особено изменение след ерата на Станишев и на Орешарски в данъчната политика, тоест, няма съществено изменение на данъчната политика. Държавата няма какво да разчита на тези 700 млн. лева данъци и такси, които вероятно, според нея, дължи Васил Божков. Това няма да оправи бюджета. И се надявам наистина вече в този момент, тъй като новият бюджет за 2021 година трябва да се конструира през септември, вече да са започнали разчетите в Министерство на финансите, и на Министерство на икономиката, която е пряко свързана с Министерство на финансите, и да предложат ново бюджетно меню на българските граждани, и по този начин даже да изглеждат в очите на обществото малко по-модерно, отколкото до този момент. Но това нещо предстои, разбира се. Не може да прогнозираме, какво мисли финансовият министър в момента, и най-вече гръмовержецът над него. Водещ: Проф. Дуранкев, какви рискове се изправят пред България? Боян Дуранкев: Много тежък въпрос. Благодаря ви. Дано да не ставаме черногледи, но трябва наистина да очакваме рисковете. А рисковете, които лекарите очакват от комбинацията от коронавируса и грипа през есента и зимата, е нещо, което може да предизвика много неприятни последици и за здравната система, и въобще за икономиката и за хората. Второто е това, не ми се ще да го кажа, но това е разбирането за свободата под формата на слободия: „Мен няма да ме хване нищо, така че мога да си правя какво искам, а другите не ме интересуват. Ако се разболея, всички са длъжни да дават колкото може повече пари, за да бъда излекуван“. Този манталитет на българина, който отиде от свободата към слободията, и то към пълната слободия, както се вижда, за срам и позор на уж природно интелигентните българи, тук не слагам само по-мургавите наши сънародници, но слагам белите българи, като в никакъв случай това не означава, че поддържам т.нар. „черна идея“ в САЩ. Но се оказва, че обикновеният българин масово не разбира, какво е необходимо да прави, и че това, което може да го предпази, е най-вече по-висока култура на поведение в обществото сред другите, и взимане на предпазни мерки. И още едно нещо, хубаво е това да отчетем, че от началото на този месец председател на Европейския съюз в момента вече е Германия, а Германия предлага идеи, които изглеждат доста революционни, но необходими на този етап и от гледна точка на бюджетирането. Примерно до този момент страните даваха по 1% в общия бюджет, а при нужда вероятно ще се увеличи на 2%, ако не 2021-ва година, то следващата вероятно, за да може да реагира по-добре общността. Второ, Германия ще тласка идеята за възстановяване на икономиките чрез по-добри инвестиции, и то в тази Зелена икономика, а не въобще в отрасли, където няма да се очакват много клиенти през следващите години. Защото и сега виждаме, колко много хотели има по Черноморието, но хората го възприемат като Бетономорие, и се дразнят от това, което става. Достатъчно е една дупка да се пробие в язовира, за да тръгне целият язовир. И това нехайство на т.нар. „организиран туризъм“, и това нехайно поведение на концесионери на плажове, и на бармани, въобще на собственици по морето, които гледат да дерат не само по една, но по няколко кожи на клиентите, това отблъсква. И изглежда, че палатките тази година ще бъде основният вид туризъм в България на българите, не само в Гърция, разбира се, но и в България. И трябва да се търсят решения с иновативни зелени технологии. А както се вижда управляващият политически елит масово, не визирам само управлението на ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и ДПС в момента, а масово политическият елит е далеч от най-новите иновативни, модерни технологии, които могат да оправят нещата и в икономиката, и в обществото. Но както се казва, когато има проблем, има решения. И тези проблеми, които се комбинираха: проблем с коронавируса, проблем с икономиките, проблем с културите, проблем с неравенството в обществото, изискват Соломоново решение: със Соломоновия меч да се разсече този възел, за да изглежда България доста по-добре, но не в очите на германци или на англичани, а в очите на българския гражданин. В момента България никак не изглежда добре в очите на нейния гражданин. Това е много неприятна констатация не само моя, но и много, много колеги. Изостанахме с догонващото развитие. Догонващото развитие не беше само да трупаме повече печалби и да имаме по-висок икономически растеж, а да имаме по-сплотено общество с много, много по-намаляло неравенство, в което ние сме лидери на този етап. И дано следващото управление, защото догодина ще имаме нови избори, да е наясно с плана за бъдещето на България. Водещ: Проф. Дуранкев, при първото затягане на мерките за борба с коронавируса вие препоръчахте като социален контрапункт правителството да премине към хеликоптерни пари, но тогава финансовият министър каза, че за съжаление печатницата в мазето не работи. При нови рестрикции през есента каква би могла да бъде ефективната подкрепа за все по-увеличаващия се слой на обедняващо население? Боян Дуранкев: Не бих искал да коментирам пряко финансовия министър, но той ползва без да плаща никакъв наем разкошен апартамент, така че на него му е доста широко около шията. Това мислене, че не трябва да се помага на хората, които са най-много в нужда, това мислене е катастрофично. Това е катастрофично за България и донякъде прилича на мисленето и поведението на Доналд Тръмп в началото на коронакризата в САЩ, и на мисленето на президента на Бразилия Болсонаро. Забележете с какви страни се състезаваме – с тези, които наистина не стоят заради ковидкризата в световното мнение добре. И почнахме да приличаме за съжаление след тоталното отваряне буквално на всичко, каквото трябва и каквото не трябва, започнахме да приличаме и на Швеция, и започнахме да се изкачваме в рейтинговата система по брой заразени на 1 милион души през последната седмица изключително бързо. Може би ще достигнем и шампионските резултати през следващата седмица и ако продължаваме така. Но това е и донякъде вина и отговорност на правителството, не толкова на Националния оперативен щаб, защото отварянето на стадиони, на дискотеки, и на такива затворени помещения, където се събират много хора, това на този етап е граничещо първо с несериозност, второто е с безотговорност при вземането на решенията, и третото е пълен непукизъм към човешкия живот на останалите навън. Има добри практики вече в Европейския съюз, които подсказват, че тези наши решения за тоталното отваряне почти на абсолютно всичко, не бяха никак добри, освен за натоварване допълнително на болниците и допълнително страдание на хората. Водещ: Какво ще се случи с българската икономика при положение, че от една страна очакваме трудно възстановяване на трудовия пазар, от друга страна, няма сериозна загриженост за подкрепа на най-бедната част от населението, а от трета страна не се виждат и особени стъпки, особени ходове в подкрепа на бизнеса. Какво тогава има в нашата икономика? Боян Дуранкев: Изглежда, че в момента повече се разчита на инерцията, която е придобила нашата икономика, на връзките, които имаме вече, традиционни връзки и добри производства, свързани с други европейски страни най-вече, и разчитаме, че чуждите икономики, вдигайки се, ще вдигнат по този косвен начин и нашата икономика. Водещ: Това ще стане ли? Боян Дуранкев: 2022 година към края има вероятност, ако разчитаме на прогнозите на сериозните институции: и на Европейския съюз, и на МВФ. Но това, което няма какво да очакваме и няма да се случи, е преди края на 2022-2023 година да надникнем в „Шенген“ първо, и второ, в Еврозоната. Поне засега така изглежда, че на хоризонта се отдалечава линията, малко по-далеч, отколкото я мислихме преди 4-5 месеца. Водещ: Смятате, че приемането ни в „чакалнята“, след това в Еврозоната ще се отдалечи във времето? Боян Дуранкев: Няма начин да не се отдалечи, защото първо, ние се оказваме, че не отговаряме на някои технически критерии, но не отговаряме и на някои от качествените критерии, дотогава трудно ще ги постигнем, особено в съдебната система. И второто нещо, едното върви ръка за ръка с другото: „Шенген“ – да не го подценяваме. Но в „Шенген“ че не ни пускат, това е доста сериозно дърпане за ухото на управлението, че има проблеми, които са видими за Европейския съюз. И представете си, ако го нямаше „Шенген“, нямаше да има и тези опашки към Гърция или към Румъния, но „Шенген“ много, много бави и движението на икономическите потоци, не толкова на финансовите, колкото на реалните икономически потоци. И България трябва да продължи да натиска точно за влизането си в „Шенген“ на първо място, и придружено с това влизането си и в Еврозоната. Защото винаги е по-добре да бъдем с големия екип, с „А“ отбора да играем, отколкото да бъдем във „Б“ група и да разчитаме на махленския футбол тук. Цоня Събчева