ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Антоний Гълъбов: Ако българските политици не получат ясен мандат от избирателите, те ще се споразумеят, но никой няма да е доволен от това

Доц. Антоний Гълъбов: Ако българските политици не получат ясен мандат от избирателите, те ще се споразумеят, но никой няма да е доволен от това

Доц. Антоний Гълъбов, социолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

22 Декември 2020 | 09:00 | Радио „Фокус“

Доц. Антоний Гълъбов: Има много свободни пространства за нов политически проект, докато пистата на популизма вече е абсолютно задръстена

Доц. Антоний Гълъбов: Има много свободни пространства за нов политически проект, докато пистата на популизма вече е абсолютно задръстена

Доц. Антоний Гълъбов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Защо СМС-и и постове с приказки, шеги и закачки, тиражирани от Дубай, вместо да развеселяват, обърнаха дневния ред на държавата и вкараха с намеците си властта в обяснителен режим, който взе да допълва пъзела от написаното от г-н Васил Божков? Какви са хората, които в социалните мрежи подкрепят неговия политически проект от 10 точки и какви въпросителни изправя пред властта двойствената ситуация у нас, която тя, властта, упорито отказва да види? Поканих за анализ социологът доц. Антоний Гълъбов. Доц. Гълъбов, закономерна ли бе предизвиканата от г-н Божков ситуация или тя изненада, като коронавируса? Антоний Гълъбов: О, не, не. Че става дума за вирус, със сигурност, но не е коронован. Тук имаме смяна на поколения. Сменя на поколения в сферите, които сме свикнали да определяме като крупен бизнес в България, и тази смяна на поколения предизвиква у всяка поредна фигура от досегашната сценография сходни реакция. Нека да си припомним и семейство Баневи, и семейство Арабаджиеви, и Миньо Стайков – всички те по един или по друг начин се опитаха да обяснят, че всъщност онова, което са правили, е било протежирано, осигурявано от властта, че те са имали съответното политическо покровителство, което след това са загубили. Същественият въпрос е, защо всичко това върви като информация извън мястото, където би трябвало да бъде? С други думи, когато някой заяви, че е давал пари за да си купува спокойствие, той се самообвинява като активен и в пасивен участник в схема на корупция. Ако става дума за това, естественото място на подобен тип разговор не са социалните мрежи. Обратно, ако това не може да бъде доказано еднозначно, няма по-подходящо място от социалните медии. Водещ: Доц. Гълъбов, въпросът е и защо представители на властта влизат в обяснителен режим на различни намеци? Защото до този момент г-н Божков отправя реално намеци, а не конкретни обвинения. Антоний Гълъбов: Да, това е трудно обяснимо. Защото ако наистина става дума за готовността на един човек, нека да оставим настрани конкретната фигура, готовността на един човек, който е корумпирал, с други думи, който е давал пари, за да управлява, да насочва политически решения, или обратно – е бил принуден да дава пари, за да запази бизнеса си, с други думи, ако един такъв човек наистина е готов да застане с името си и да докаже това, то напълно обяснимо е то да се случи в съдебен процес. Ако това не се случва в съдебен процес, това означава, че става дума за нещо друго. И реакцията на управляващите, които търсят някакъв диалог с публиката по отношение на информацията, разпространяваната от г-н Божков, е неадекватна. Няма смисъл от такъв разговор. Този разговор може да се води само в съдебна зала, само с доказателства. Отново казвам, става дума за много сериозна тема. Става дума за обяснения, че са давани милиони на властта. Това е тежка, дълбока, висока, както пожелаете го наречете, политическа корупция. В това отношение г-н Божков по този начин увеличава броя на възможните обвинения към себе си. Но не го прави така, че това да има какъвто и да е правен смисъл. Водещ: Всъщност парадоксът не е ли в това, че именно отговорите на управляващите на неговите намеци допълват пъзела и ни карат да приемем истинността им? Защото не г-н Божков каза, че 700 млн. лева липсват в хазната заради хазарта, признанието направи финансовият министър, с което предизвика въпроса: защо за последните години никой не видя, че по 120 млн. лева годишно не са влизали в бюджета? Не г-н Божков разказа приказката за замъка на Шехрезада, а Шехрезада в 2 поста се дискредитира. Антоний Гълъбов: Така е, но към цялата плеяда от персонажи от арабските приказки трябва да се появи и Аладин, който да не търка билетчета, а лампа, и вътре да има дух. Въпросът е, че духът го няма. Ако излезем от тази приказна ситуация, онова, което е сериозният, наистина дълбокият и сериозен проблем е: защо бившият съдружник на г-н Божков проговори едва след като се оказа жертва на заплахи и всичко останало? Бившият съдружник на г-н Божков. Целият фарс, който беше разигран с акциите на „Левски“, кому бе нужен. И нали никой нямаше съмнение в това, че не г-н Божков е държател на тези акции? Но това не попречи те да бъдат разнасяни до Министерския съвет, след това до стадиона, да се завихри поредната вихрушка около това. Това означава, че ние всъщност продължаваме да не мислим за сериозните неща по сериозен начин. Това е фарс, това не е процес на прочистване. Това не е процес на изсветляване на българския бизнес. Това е: в приказен формат си разказваме приказни, като през 2-3 дена се опитваме да създадем нова приказка, но нищо повече. Водещ: По този начин не се ли девалвира и борбата с корупцията и самите управляващи не девалвират ли своето присъствие във властта? Антоний Гълъбов: Това е една от косвените цели – да се обезсмисли разбирането за това, че на корупцията може да се противодейства ефективно. Това е една от косвените цели, която независимо доколко ясно е артикулирана от участниците във всички тези сценографии и в крайна сметка става валидна, интересна, изважда целия сив, сенчест бизнес в България. Много хора не желаят да бъде формирано обществено разбиране за това, че корупцията не е обяснение, корупцията е проблем. Ние имаме десетилетен опит в това да ни обясняват, че корупцията е обяснение на всички проблеми. Не е вярно. Корупцията не е обяснение, корупцията е реален проблем, който подлежи на много точно идентифициране. Той е измерим проблем. Той е проблем, който може да бъде видян и може да бъде санкциониран, стига да има необходимата воля за това. Водещ: Доц. Гълъбов, защо съществуващият управленски модел вече се възприема като ерозирал от корупция? Антоний Гълъбов: Тъй като няма смислена алтернатива. Това е големият проблем. Това, което измерват колегите в началото на тази предкампания за парламентарните избори, тъй като ние влязохме преди да сме излезли от карантинните мерки в предизборна кампания, просто защото е много удобно – има много широко пространство за социален популизъм, има обществени страхове, които подлежат на мобилизация. Точно затова започнахме много рано с тази предизборна кампания. Но в крайна сметка проблемът е в това, че докато коментираме управленския модел, не се вижда нищо смислено, което би могло да го замени. Това води до усещането у хората за това, че има някакво изчерпване на управленския модел, но не се вижда друго достатъчно автентично и надеждно като алтернатива. Водещ: С това ли да си обясним заявеното желание на г-н Божков да прави политически проект? Антоний Гълъбов: Това е много добре. Първият ми коментар беше за това, че това е по-скоро добра новина. Това означава, че г-н Божков и подобните на него хора са разбрали, че достъпа до властта преминава през избори, а не през телефони, кабинети, СМС и т.н. Това е много добре. Съвсем друг въпрос е, по какъв начин г-н Божков лично ще се кандидатира за каквото и да е, след като в момента по същество се опитва да избегне българския закон. Това е друга тема, и това е подробност. Но много важно е всички, които имат амбиции, свързани с властта, да се явят на избори. Да се опитат да спечелят доверието на избирателите. И от позицията на това доверие да имат претенции или да предлагат своите собствени идеи. Така че това е най-разумният начин. Това е единственият смислен път. Ако някой има претенции към властта, ако някой иска да управлява България, да бъде така добър да се яви на избори. Водещ: Вие сте запознат с неговите 10 точки. Те каква политическа стойност имат? Антоний Гълъбов: В общи линии са нищо изненадващо. Аз не съм сигурен, че г-н Божков има добри политически консултанти. Става дума за компилация от добри пожелания. Има известна разлика, свързана с едно от тези 10 неща, което е малко по-прецизно описано, което означава, че е по-голям проблем за самия автор. Става дума за държавните служители и за тяхната отговорност. Но иначе по-голямата част от тези теми са конституционно фиксирани преди почти 30 години. Така че партия, която да се бори за това да сме здрави, щастливи и богати, а не обратното, е добре дошла, стига да има кой да гласува за нея. Големият въпрос за мен е в това, кой наистина би могъл, които са групите от избиратели в България, които биха подкрепиха подобен политически проект. И това е изключително интересно, защото от една страна става ясно, че този политически проект търси възможност да намери място в един много широк анти-ГЕРБ фронт, от друга страна, различимостта му спрямо останалите остава свързана единствено с хазартния бизнес и с финансовите възможности на автора. Водещ: Съдейки по хората, които подкрепят в социалните мрежи г-н Божков и неговия политически проект и заявката му да направи такъв, те вече не са малко – над 60 хиляди, какви са тези хора? Антоний Гълъбов: Част от тях най-вероятно просто са механично генерирани гласове. Живеем в епоха, в която това не е нито толкова трудно, нито толкова невъзможно. Съвсем друг въпрос е, разбира се, че социалните мрежи, изобщо интернет пространството се превърна в пространство, в което много по-лесна е негативната мобилизация, отколкото позитивната. Така че според мен, ако оставим настрани роботите и машините, които генерират гласове, между реалните хора, които са гласували или са казали „Да“ на подобен политически проект, според мен, преобладаващият им профил е по-скоро на хора, които са неудовлетворени от сегашното управление, хора, които търсят нещо, което да е различно, хора, които са радикализирани около идеята за обща ревизия на Прехода, за ревизия на управлението, за общо наказание за несправедливостите на света, но нищо повече. Всъщност, по-голямата част от тези оферти, които чуваме през последните 2-3 седмици са по-скоро за директор на Държавната финансова инспекция или за председател на Комисията за противодействие на корупцията. Това не са проекти за управление на България, това са проекти, които по-скоро търсят възможност да мобилизират някакъв тип реваншизъм, и които откровено спекулират със съществуващите обществени страхове. Водещ: Имате предвид не само заявения от г-н Божков проект, а и другите подобни намерения? Антоний Гълъбов: И на г-жа Мая Манолова, и г-н Слави Трифонов. Всички тези фигури, които в момента изглеждат малко по-видими заради конкретния социално-психологически комплекс. Но за съжаление, освен този социален популизъм и освен анти-ГЕРБ говоренето, аз не чувам нищо смислено, което би могло да бъде достойно за управлението на България, тъй като ние се намираме в средата на много важна година. Аз си позволих още в първите дни на тази година да заявя това. Година от доста време насам, в която нямаме избори, година, в която завършва един европейски планов период и трябва да бъде планиран следващият, година, в която особено след последните 2 седмици, имаме ясно очертана заявка за това, че всяка от нашите страни трябва се опита не само да се възстанови, трябва да се опита да покаже, къде иска да застане. Нищо подобно не чувам в публичното пространство. Няма помен от този разговор. И докато всичко това е объзвъздушено, провинциално, сведено на махленско ниво, с щедри социални обещания как държавата трябва да дава на всички колкото искат, защото просто искат, това е загуба на време за България. България има нужда от смислен политически разговор, който да очертава способността на различни политически субекти да управляват страната. След 10 месеца имаме парламентарни избори, времето изтича. Водещ: Означава ли, че България има нужда и от смислен политически субект или проект, както и да го наречем, стига да не ГМО, разбира се? Антоний Гълъбов: Още повече, че пространствата са доста свободни. Аз не съм видял резултати от състоялата се в четвъртък конференция на левите партии относно лявата политика в България и т.н., но истината е, че смислена лява политика няма. В дясно от ГЕРБ, по-дясно, в по-класическо тъмносиньото, също не чувам нищо, което да звучи като смислен управленски проект: как от сегашното състояние България да постигне определени цели в някакъв хоризонт от време. Такъв разговор няма. И тъй като отстъпва смисленият политически дебат, разбира се, си разказваме приказки от арабската нощ, и в общи линии сме в доста окаяно положение. Водещ: Ще се синхронизират ли опозиционните настроения? Има ли условия за това или и след следващите избори ще си останат в обраната пещера на Али Баба? Антоний Гълъбов: Не. За съжаление най-вероятно вървим към по-фрагментиран парламент - следващият, очакванията и на колегите, и моите са някъде между 7 и 8 парламентарни фракции. С други думи, ние сме имали такъв състав на Народното събрание. Има твърде много политически формации, всяка от които иска да управлява всичко. Липсата на коалиционна култура се проявява не само при управление, тя се проявява и в опозиция. Много важно е да се разбере, че явяването на парламентарни избори не води автоматично до спечелване на цялата власт. Много важно е отделните политически формации, да приемем, че те всички са срещу ГЕРБ, освен че са срещу нещо, трябва да е ясно и какво ги свързва. В противен случай най-вероятно ще имаме поредния фрагментиран парламент, който в българските условия по парадоксален начин, по-фрагментираните Народни събрания с повече парламентарни фракции произвеждат по-големи мнозинства. А сегашният парламент или дори парламентарни, в които сме имали 3 или 4 парламентарни фракции, много по-трудно са постигани мнозинства, отколкото по-фрагментираните. Така че за съжаление сме отново в позицията да пропуснем възможността първо, българските граждани да могат да се ориентират в един смислен разговор за това къде сме и какво искаме да постигнем, и второ, как това нещо може да се преведе на управленски език. С други думи какъв тип политики са необходими, как те могат да бъдат осигурени, и как могат да доведат до крайни резултати. Няма такъв разговор. И отново казвам, има много свободни пространства, в които няма как да се влезе, в същото време пистата на популизма вече е абсолютно задръстена. А ако се върнем към заявката на г-н Божков, виждаме, че следващата вълна ще бъде на онези политически формации, които ще търсят преразпределение на купения вот. Но няма сериозно политическа заявка към българските граждани, които не искат да продават гласа си, и които са достатъчно образовани и интелигентни, за да не вярват, че идването на власт на някого ще реши всички социални проблеми на страната. Цоня Събчева

12 Юни 2020 | 09:00 | Радио „Фокус“