Доц. Антоний Гълъбов: Има политически субекти, които подготвят атмосфера за оспорване на изборите, което ще ни тласне в спирала от кризи

Доц. Антоний Гълъбов, социолог, преподавател в Нов български университет, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Завършиха политическите консултации при президента Румен Радев. Каква е равносметката? Поканих за анализ социологът доц. Антоний Гълъбов, преподавател в Нов български университет. За много години, доц. Гълъбов.
Антоний Гълъбов: Желая една мирна, здрава и успешна година. И се надявам да е година на научени уроци, тъй като за съжаление миналата беше година на пропуснати възможности.
Водещ: Ако денят се познава по сутринта, какво показаха първите дни на Новата година, доц. Гълъбов? И най-вече за политиката като се има предвид, че през тях държавният глава осъществи политически консултации за предстоящите парламентарни избори?
Антоний Гълъбов: Само, ако позволите две корекции, тъй като според мен това не бяха консултации, а срещи, разговори с господин Радев. Бихме могли да говорим за консултации, ако ставаше дума наистина за конституционните правомощия на държавния глава, неговата роля в изборния процес се свежда единствено и само до отговорността и правото му да определи дата за провеждане на изборите, абсолютно нищо друго. Вместо това в тези разговори се оказа всъщност, че дори и в писмото, с което господин Радев е поканил участниците в тази среща, темата за датата на изборите не присъства. Така че не мога да определя това като консултации. Ако ставаше дума за консултативен процес, темата трябваше да бъде така наречената органограма или хронограма – как да бъдат разположени във времето действията и спрямо готовността кога да бъде датата на изборите. Това би било легитимният и институционален формат на консултации при държавния глава. Докато имахме по-скоро разговори, в които според моето дълбоко убеждение целта беше друга.
Водещ: Каква беше целта, доц. Гълъбов?
Антоний Гълъбов: Аз предлагам на нашите слушатели, които имат възможност, нека да влязат на страницата на администрацията на президента и да видят съобщението, подготвено от прессекретариата на администрацията от 6 януари. Тогава някак между другото, както обикновено, господин Радев споделя с журналисти, че е дълбоко убеден, че няма нито законова, нито технологична, нито логистична готовност за провеждане на парламентарните избори. Забележете, че датата е 6 януари, това е миналата сряда. Преди всъщност господин Радев да се срещне със самите държавни институции, преди всичко с ЦИК, с Държавната агенция за електронно управление, с Института по стандартизация, с Института по метрология – с други думи всички онези институции, които от месеци подготвят отделни части на този процес, така че според мен по-скоро целта беше да се създаде усещане за това, че няма политическа воля и че няма законодателна воля, че изпълнителната власт се бави, че институциите не са готови за избори. Това е общият рефрен във всички встъпителни думи на господин Радев и всъщност за това ми се иска да поговорим още малко за тях. Тъй като в тях има смесване на понятия, но има и откровено недостоверни неща. Да започнем със смесването, което е много опасно. Господин Радев използва понятията застъпници и наблюдатели като синоними. Той се обръща към политически партии, казвайки че техните застъпници и наблюдатели трябвало да направят или да не направят нещо. Бих могъл да кажа, че 26 г. се занимавам с наблюдаване на избори, с изследване на електорални нагласи и т.н. Всичко, което трябва да знаят българските граждани, е, че няма нищо общо между застъпници и наблюдатели. Застъпниците са застъпници на политическите партии, те стоят в изборното помещение с името на партията, от чието име са застъпници. Наблюдателите трябва да бъдат подготвени хора, които знаят какво да наблюдават. Всеки опит да бъдат смесени тези две фигури в изборния процес е опасен. Има такъв пример, имахме рязко нарастване на броя на регистрираните наблюдатели, но един прост анализ показа, че това беше за сметка на младежката организация на една политическа партия. Нали разбираме, че гражданските наблюдатели трябва да са хората, които да наблюдават и застъпниците. Само че в тази ситуация кой ще наблюдава тези пишман наблюдатели? Българското гражданско общество успява в началото на 90-те години да създаде една организация като Българското сдружение за честни избори и граждански права. Ние имаме 10 хиляди наблюдатели в България и когато тези хора, които по цял ден ще са в изборните помещения само със значката и с един сандвич, когато тези хора влязат в изборното помещение, всички знаят, че това е наблюдател, който знае какво да наблюдава. Така че заиграването с тези две фигури вече буди тревога. Но има и проблем. Проблемът е да кажем в това, което господин Радев непрекъснато повтаряше в тези срещи, че одитът, сертифицирането на машините или както разбрахме, че трябва да се казва технически устройства за машинно гласуване, би могло да се прави и от политически партии, които да участват заедно с държавните институции и от неправителствени организации. И ако някой има своя методика да изпробва, трябва да се разбере много ясно, че отговорност за организиране на процеса носят държавните институции. Нито алтернативен ЦИК, нито някакви алтернативни граждански в кавички структури имат място в изборния процес. Доверието на гражданите трябва да бъде насочено и респективно изискванията им към държавните институции, които са призвани за това по закон. Всичко останало разколебава доверието в изборния процес.
Водещ: Случайни ли са тези грешки на президента, може би не е бил информиран и не се е запознал достатъчно със спецификата на изборния процес?
Антоний Гълъбов: В началото имах такова усещане, специално то се засили много, не толкова при срещата с обществения съвет на ЦИК, колкото със самата ЦИК. Останах с усещането, че има детайли, има теми в изборния процес, за които господин Радев не е бил достатъчно добре информиран, разбира се, една от тях е въпросът за гласуването по пощата. Трябва да е ясно, че без активна регистрация, с други думи без да е ясен адресът, от който ще се върне съответната бюлетина, гласуване по пощата е невъзможно. Усилието за активна регистрация предполага много по-дълъг процес, нещо повече – самото говорене за това, че трябва да се направят законодателни промени, трябва да се отвори Изборният кодекс и т.н., също е подвеждащо. Не само защото сме много близо, ние сме на 45 дена, ако отстраним 30-те дена кампании, от първата възможна дата за избори. Ние сме в толкова висока степен на близост до парламентарния вот, че всякакви сериозни промени в изборния кодекс ще бъдат основание за всякакви нови атаки и критики. Обикновено в подобен момент се правят промени, които да влязат в сила за следващите парламентарни избори. Но онова, което е много важно да се разбере, е, че активната регистрация е инструмент, който не само ще помогне, за да се изчистят изборните списъци. Това е инструмент, през който самите политически партии могат да правят кампаниите си. Но това изисква много по-спокоен и продължителен разговор, за да може подобно предложение да намери мястото си.
Водещ: Доц. Гълъбов, защо се смята, че гласуването по пощата, изобщо дистанционното гласуване е насочено основно към българите в чужбина и всички аргументи срещу него всъщност целят ограничаването на този вот?
Антоний Гълъбов: Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Още в самото начало, още в първия изборен кодекс, който имахме, както и в изборния кодекс, който имаме в момента, бяхме водили много подобни разговори. Беше ясно, че електронното гласуване, възможността през интернет да се гласува поражда много рискове. Разбира се, че имаме уважавани институции като „Български пощи“, разбира се, че имаме дипломатическата поща, с която и сега се пренасят подадените бюлетини. С други думи, ако имаше достатъчно политическа воля този диалог да бъде воден сериозно, нямаше да има нужда в момента той да е тема, около която да се спекулира.
Водещ: От тези срещи при държавния глава дали произлязоха приложими ценни идеи и предложения? Изобщо изговореното на тях дали няма да отиде само в празното пространство и да се запише в графата политическа реклама?
Антоний Гълъбов: Опасявам се от това. За съжаление, понеже сега това, което имах възможност да проследя по-скоро създаде информационен шум, точно затова се опасявам, че по-скоро първите сигнали към българските граждани ще бъдат на някакво недоверие към дейността на държавните институции. Тук обаче трябва да кажа
още нещо, което ми се струва много важно. За всеки, който е следил внимателно излъчването на тези срещи, са необясними няколко неща. Първо, защо те се излъчват във фейсбук страницата на господин Радев, а не на сайта на президентската институция в раздел „Видео“? Второ, защо около 13-та до 20-та минута максимум излъчването биваше прекратено? Аз искам да разбера, дали администрацията на държавния глава ще публикува пълните стенографски протоколи, тъй като се видя, че се води стенографски протокол на сайта на институцията? Ако това не се случи, това ще бъде основание да смятам, че по-скоро става дума за паралелна кампания, по-скоро става дума за усилие не толкова нещата да отидат в празното пространство, колкото да бъде създаден фонов шум. Отново казвам, когато се настоява, че трябва да има прозрачност в изборния процес, 17 г. от живота си се занимавам с проблеми на прозрачността, искам да видя пълните стенографски протоколи на тези срещи. Ако това не се случи, това означава, че целта на тези разговори е била съвсем различна.
Водещ: Допустимо ли е да се смята, че на тези разговори са съществували и определен вид договорки, за да се спре звукът от една минута насетне? Т.е. казало се е нещо, което да не е предназначено за публиката?
Антоний Гълъбов: Съжалявам много. Навсякъде господин Радев повтаряше, че това е институцията на държавния глава, че това са институционални срещи, много държа да имаме здраво, ясно разбиране за това, какво означава прозрачност. Прозрачността в конкретния случай би изисквала минимум информираност, с други думи публиката, която се интересува от това за какво се е говорило в минутите след прякото излъчване, да могат да прочетат това в пълни стенографски протоколи.
Водещ: Съществува ли координирано усилие за подкопаване доверието на избирателния процес, в което се усъмни председателят на парламента Цвета Караянчева като част от екипа на управляващата ГЕРБ?
Антоний Гълъбов: Това, което казахте току-що, ми дава основание да продължа в същата посока. Нека да погледнем малко по-широката картина. За сега е ясно, че институциите според действащия Изборен кодекс работят. Миналата седмица председателят на ЦИК много ясно посочи в каква фаза от процеса на сключване на договор за машините е стигнала процедурата. Беше ясно, че през тази седмица ще бъде финализиран договорът и през тази седмица ще бъде ясна методиката, по която ще бъде извършена оценката за съответствие на тези машини. С други думи една седмица преди тези срокове, които са известни. Говоренето за това, че няма готовност, че няма яснота, че няма здравен протокол, че никой не знае, кога ще се сключат договорите, никой не знае при какви условия ще се провеждат изборите, по-скоро ми дава основание да смятам, че госпожа Караянчева беше права.
Водещ: Защо бяха необходими на президента тези консултации – той съобщи веднъж дата, след това реши да прави и срещи? Защо бяха необходими? Той в собствен капан ли влезе?
Антоний Гълъбов: Искрено се надявам да не е така. В смисъл да не е толкова нисък хоризонтът, на който се разгръща тази картина. Да приемем, че той заяви, може би емоционално първата възможна дата, че няма да се поколебае, че ще издаде указ и т.н. Нека да припомним, че тогава беше 7 декември. Ние сме на един месец от този момент. Един месец и една седмица. Онова, което и тогава коментирах, беше че първият възможен момент, в който трябва да се издаде този указ е втората половина на януари, ако датата е 28 март, тъй като според кодекса държавният глава издава указ, с който определя датата на изборите не по-късно от 60 дни преди изборния ден. Това е стартовият момент на цялата процедура, по която работи ЦИК. ЦИК публикува хронограмата си спрямо тази стартова дата. Следователно в тези условия, в които сме в необичайна ситуация, усилията на цялата ЦИК, тук искам да кажа, че тя разчита и на експертизата и на най-добрите ни експертни по изборни технологии, без тази стартова дата процесът не може да придобие ясен и организиран вид. Така че искрено се надявам, че не става дума за наистина толкова нисък хоризонт, в който тези срещи бяха организирани като възможност да се отсрочи предварително, прекалено предварително посочена дата.
Водещ: Още един въпрос предизвикаха тези срещи. Той се отнася за критериите на поканените. Ако се канят отявлени критици на правителството сред извънпарламентарните партии, защо не бе поканено Движение 21 и госпожа Татяна Дончева? Ако се канят партии с утвърдено присъствие, защо не бе поканен СДС? Не стана ясно защо и как бяха отправени тези срещи, на какъв принцип бе тяхната подредба?
Антоний Гълъбов: Така е, аз също нямам отговор на този въпрос. Нещо повече, аз чух един доста обезпокоителен аргумент от страна на господин Радев, който казва, че според социологическите изследвания това били партиите. Много съжалявам, но в момента нито един от колегите не се е ангажирал нито с прогноза, нито тези сондажи, които имат по-скоро фонов характер, те не са достатъчни за електорални прогнози. Нито един от уважаваните ни колеги не си е позволил да прави каквато и да е прогноза. Така че позоваването на социологически изследвания в конкретния случай е некоректно и към самата социология. Става дума за сондажи, които мерят, отново мерят по-скоро фонови, предварителни нагласи, които най-вероятно ще се променят във времето, още повече с наближаването на изборния ден.
Водещ: Какво спечелиха самите партии от тези срещи? Направи друго впечатление, че не може да се изкара акцент от срещата на всяка една от тях? Като журналист го казвам, много внимателно наблюдавах какъв акцент може да се извади като новина от една, втора, трета среща, но такава няма. Самите партии какво спечелиха?
Антоний Гълъбов: Така е. Аз смятам, че някои от тях бяха доволни просто от това, че имат възможността да получат видимост, да получат някакъв импулс, който да ги постави в публичното пространство, включително и формации, които все още в никакъв случай не могат да бъдат определени като партии. Така нареченото „Отровно трио“ и госпожа Манолова не представляват политически субект. Те имат единствено и само споразумение, което включва няколко точки, но нищо повече. Така че имаме един абсолютно неясен политически субект, който също намери място в тази поредица от срещи. Липсата на възможност за извеждане на ясен акцент, според мен беше зададен от самия формат на срещата. Защото направи впечатление, че много от партиите бяха положили усилие, бяха поканили експерти, бяха се подготвили да изложат определена теза. Тази теза не се чу, тази теза беше прекъсната. Освен всичко останало, неясният формат на тези разговори не позволяваше на много от партиите да изведат акцент, който журналистите на свой ред да са в състояние да интерпретират. Поне за мен това е обяснението. Липсата на неясни отговори дойде от неясно формулираните въпроси.
Водещ: В крайна сметка каква дата може да очакваме от държавния глава?
Антоний Гълъбов: Много е трудно да се ангажира човек с подобна прогноза. Отново казвам, ако имахме нормален институционален, законосъобразен, конституционно съобразен, конституционен процес, той трябваше да изглежда така – държавният глава трябваше да пита всяка една от тези институции докъде сте стигнали и колко време ви е необходимо, кога можете да постигнете тази цел, как да бъдат синхронизирани и координирани наистина действията на различните институции и спрямо това да бъде определена датата на изборите. Не видяхме абсолютно нищо подобно. Държа да кажа, че в тази ситуация, първо, изборите ще ни струват по-скъпо, но то е заради здравето на хората, здравето на човека няма цена. Второ, трябва да е ясно, че изборите, румънският опит го показа, изборите не трябва да бъдат в учебни стаи, трябва да се търсят големи помещения, трябва да се търсят физкултурни салони, спортни съоръжения, читалищни зали, възможност да се спазва необходимата дистанция, да има възможност за проветряване на помещенията, за периодично стерилизиране. И тук е нещо, което исках да чуя от държавния глава на Република България, но не го чух от господин Радев – трябва да признаем това, че българското общество направи усилие , казах го накрая на миналата година и продължавам да го твърдя – хората спазват меките. Хората виждат, че тези мерки дават резултат. Това е капитал, който в момента с лека ръка сме на път да изгубим. Така както хората привикнаха да се движат в зелените коридори в големите магазини, да спазват дистанция, да носят предпазни средства, ако повече български граждани разберат, че подобни условия ще бъдат създадени в изборните помещения, това няма да се отрази толкова тежко на възможната избирателна активност. Така че много важно е в момента този капитал на усилие на българското общество да бъде съхранен, а да не бъде компрометиран с всяване на съмнения към институциите.
Водещ: Хаотичният процес около изборите с всякакви изявления, варианти на действия и т.н. няма ли да доведе именно до това – до свиване на избирателната активност и възможност за компрометиране на изборите, оттам и за тяхното оспорване?
Антоний Гълъбов: От месеци повтарям, че има политически субекти, които подготвят атмосфера за подобен тип действие. Не трябва да допускаме това в никакъв случай, защото то може да ни тласне в спирала на политическа криза, която в крайна сметка ще ощети всички. Трябва да бъдат много ясно фиксирани условията, хората трябва да знаят, че ще бъдат положени всички необходими изисквания за това да бъде съхранено здравето им и тук имаме проблем, и тук имаме изкривяване на перспективата в разговорите на господин Радев, тъй като той фокусира вниманието на своите събеседници върху специфичната фигура на хората, които са под карантина или които нямат възможност да упражнят правото си на глас. Разбира се, че още в началото, още в края на ноември, началото на декември много експерти по изборните технологии казаха, че това най-вероятно ще трябва да се реши с подвижни урни и т.н. Но смесването на двете неща, гарантирането на здравето на всички гласоподаватели и фокусирането само върху онези, които са карантинирани или се намират в болнични заведения е изкривяване. Всички български граждани трябва да бъдат сигурни, че изборното помещение ще бъде чисто и че те ще могат да влязат в него точно толкова спокойно, както влизат в магазин или в аптека. Много важно е това да не бъде подлагано на съмнение. В момента, ако кажем, че имаме около 70 хиляди души, които са с установен коронавирус инфекция, които са под карантина, ако добавим онези около 3500 – 4000 души, които са в болници, говорим за около 100 хиляди души. Проблемът на тези 100 хиляди души може да бъде решен много ясно и последователно. Но смесването на двете неща, гарантирането на здравето на всички избиратели и гарантирането на правото на глас само на карантинираните е изкривяване на перспективата.
Водещ: Като теглим чертата, каква е равносметката?
Антоний Гълъбов: Равносметката е, че преди да е започнала реалната предизборна кампания се появи паралелна кампания. Това е голямо предизвикателство към политическите партии. Те за първи път ще трябва да правят кампании в различна среда. Тук ще можем да видим техният експертен капацитет, на първо място по отношение на членове на СИК. През последните години наблюденията на Асоциация „Прозрачност без граница“, последните поне 5-6 г. Показват, че големият дял от нарушения в изборния ден са свързани с членове на СИК. Следователно партиите на първо място трябва да извадят своя експертен капацитет и трябва да определят членове на СИК, които познават закона, които са в състояние наистина ефективно да гарантират правото на българските граждани за свободен вот. Второто много важно нещо е, че българските политически партии трябва да покажат своя експертен капацитет по отношение на формите на провеждане на предизборна кампания. Ясно е, че плакатите от повече от 10 г. не вършат работа, ясно е, че масовите всякакви вид увеселения и т.н. също няма да свържат работа. Това изисква различен дизайн, това изисква различна стратегия на водене на предизборна кампания и този период ще ни позволи да видим, какво е всъщност експертното, административното, организационното състояние на партиите, които ще се борят за нашето доверие.

Цоня Събчева