Борислав Цеков: Успешен импийчмънт на Доналд Тръмп няма да има, защото подобен акт е лишен от конституционни основания

Борислав Цеков, председател на Института за модерна политика, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“


Водещ: По-голямата част от американците вярват, че Доналд Тръмп трябва да бъде отстранен от власт преди Джо Байдън да положи клетва. 56 % от анкетираните казват, че Тръмп трябва да бъде отстранен преди деня на встъпването на Байдън - 20 януари. Демократите в Камарата на представителите планират да внесат обвинения за неправомерно поведение, които могат да доведат до втори импийчмънт.
Г-н Цеков, как коментирате тези данни от анкетата?
Борислав Цеков: Няма как да се коментират, без да се съпоставят с другото изследване, което също излезе вчера – другата авторитетна американска агенция Rasmussen Reports, която пък показва, че с 3 пункта е нараснало доверието към президента Тръмп в периода след 6 януари. Така че тази игра на числа е без значение и тя не може да покаже реалната картина. Реалната картина е, че Америка наистина е разделена, и то драматично разделена. От една страна имаме половин Америка - 75 млн. избиратели, които са твърдо убедени, че изборите са откраднати и фалшифицирани. Техният гняв за съжаление не получи официален институционален отговор – нито един съд не разгледа по същество доказателствата, просто отказаха да ги разглеждат. И това наистина генерира допълнителен гняв, видяхме и най-радикалната му проява с нахлуването в Капитолия – един неприемлив факт. Но, както активистите на Black Lives Matter или на „Атифа“ са фрустрирани от систематичното расово неравенство в САЩ, и това предизвиква техните бунтове, грабежи, погроми върху институции, така и тези радикални привърженици на президента Тръмп са фрустрирани именно от това системно потъпкване на тяхното мнение от масираната, безпрецедентна след Втората световна война за една демократична държава, медийна цензура, цензура в социалните мрежи. Все процеси, които показват един много дълбок упадък на демократичните нрави в Америка. От двете страни има тотална агресия. Това разделение ще продължи очевидно, съдейки по поведението на нововстъпващия на 20 януари президент и обкръжението му от Демократическата партия – крайно агресивно, крайно радикално, с призиви за политическа разправа. Очевидно няма да има подаване на ръка, каквото сме срещали в предходни периоди в Америка. Това е жалко разбира се, но е факт, и той се дължи на един драматичен идеологически сблъсък, който имаме в САЩ, на две коренно противоположни визии и за Америка, и за света.

Водещ: Ще се стигне ли до втори импийчмънт, има ли технологично време това да се случи?
Борислав Цеков: Вижте, не е имало и първи импийчмънт, имаше неуспешен опит за импийчмънт. Бъркат се понятията поради непознаването на процедурите. Машинално се тиражира в западните медии, че е имало първи импийчмънт и оттам в нашите. Това, че някой е внесъл обвинение, което представлява импийчмънтът, и то е гласувано с обикновено мнозинство в Долната камара, както повелява Конституцията, не е импийчмънт. Това е обвинението, но то е само така да се каже в проект. Ако този импийчмънт бъде одобрен, гласуван с изискуемото 2/3 мнозинство в Сената, тогава вече може да се говори за успешен импийчмънт. Такъв не е имало, няма да има и сега. Не само защото няма процедурно време, а и защото няма мнозинство в Сената, което да одобри подобен акт, най-вече защото е лишен от всякакви конституционни основания. Това е политическа врява в момента, опит за последен натиск, последно дискредитиране по възможност, защото Демократическата партия е в ужас от огромното влияние, което Доналд Тръмп има върху тези 75 млн. американски избиратели. Но никакви последствия няма да има. вече тежката артилерия на американското конституционно право, това са професорите Алън Дешовид и Джонатан Търли заявиха, че този опит за импийчмънт е наистина нарушение на Конституцията и няма никакви основания, а тяхната дума тежи, а не на треторазрядни юристи, които в момента говорят какви ли не неща в американската преса.

Водещ: Твърди се, че Доналд Тръмп има изключително голямо влияние в социалните мрежи, които, „Туитър“ и „Фейсбук“, блокираха профилите му. Ще има ли последствия от това и върху правото на свободно изразяване, пък и като реакция от страна на Доналд Тръмп?
Борислав Цеков: Без съмнение сме свидетели на нещо безпрецедентно от гледище на опита на частни корпорации да ограничат свободната демократична дискусия в обществото и оттам в политическия плурализъм. Да, те са частни корпорации, те имат свои вътрешни правила, но когато една корпорация ограничава обществената дискусия и плурализма, засяга гражданските права, то приоритет имат не нейните права и интереси, а интересите на обществото. Това е видимо в много измерения на правото и в антидискриминационното законодателство, и в трудовото законодателство, и къде ли не, където правилата на частните компании не могат да доминират над гражданските права. И когато сме наясно с това, си даваме сметка за какво развързване на ръцете става дума за тези гигантски мастодонти – социални мрежи, които към момента до голяма степен са имунизирани срещу такъв тип законодателни санкции, когато се нарушават граждански права. Но виждаме, че този безпрецедентен акт на цензура, очевидно координиран, очевидно със стремежа да се наложи един политически дневен ред, това че имало правила, че те били нарушени, това е храна за наивници. Нито едно изявление на Доналд Тръмп не призовава за насилие, напротив. Но тези няколко милиона вече негови привърженици, които също бяха изтрити от тези социални мрежи, са свидетелство, че става дума за политика, прокарвана чрез корпорации. Това вече има последствия в САЩ, ще има рано или късно в редица държави, сред които вече и Великобритания, и Полша, започва да се въвежда местно законодателство, което предвижда съдебна процедура, включително за изтрити профили в социалните мрежи и много солени глоби. В Полша говорят за глоба от 2 млн. долара когато се докаже, че неправомерно е изтрит профил и т.н. Тоест, в един дългосрочен план ще има обръщане и поставяне на юзди на тези разпасали се частни интереси. Но сега, това, което и вие поставяте с основание – какво означава това за Тръмп и за половин Америка, която подкрепя неговата политика и сега е обект на такава репресия от технологичните олигарси? В голяма степен това ще генерира още гняв, още недоволство, но и същевременно мобилизация и прехвърляне, ако не на всички, разбира се, то поне на една съществена част от тези хора в други, свободни социални мрежи. Нещо подобно на процеса, който се случи със сриването на рейтингите на телевизията „Фокс“, която години наред беше първата по гледаемост в САЩ, благодарение на консервативните избиратели, това беше тяхната телевизия така да се каже. Сега те се почувстваха разочаровани в условията на предизборната кампания от „Фокс нюз“ и буквално за броени дни „Фокс нюз“ падна до незапомнени нива, включително в някои сегменти се срина до 5-6 място, до нивото на CNN, и се прехвърлеха към другата доскоро по-малка, а сега огромна телевизия „Нюз макс“. Така че нещо подобно вероятно ще се случи и със социалните мрежи. Ще има един период разбира се, в който ще се търсят технически възможности, Доналд Тръмп включително намекна, че може финансово да придобие някоя свободна социална мрежа и тя да се развие. В днешното общество е невъзможно да бъде заглушен един глас. В аналоговата епоха, цензурата е била преодолявана от хората, които се борят за свободата с позиви, с какво ли не, какво остава в дигиталната епоха, когато възможностите за излаз са огромни, и когато те са необходими на една съществена част от обществото, която ги възприема, включително и като инструмент на политическа мобилизация.

Водещ: Наивно ли е да се смята, че след 20 януари светът ще се забрави за Доналд Тръмп? Как виждате неговото бъдеще?
Борислав Цеков: Не, разбира се, че няма да забрави. Вие виждате, че без значение дали човек харесва или не харесва, одобрява или не одобрява Тръмп и неговата политика, вече години наред той е темата № 1 от сутрин до мрак навсякъде и във всичко в публичното пространство на Америка и до голяма степен на света. Доналд Тръмп в момента е най-влиятелният фактор в Републиканската партия и отвъд нея, защото движението, което се е формирало от нея, надхвърля партийните рамки значително. И точно това е и голямото опасение на върхушката на Демократическата партия, че срещу себе си за разлика от друг път, ще има противник, който не слиза от сцената, а напротив, продължава и то с доста мащабна и енергизирана подкрепа в резултат на този гняв и усещане за откраднати избори. Доналд Тръмп има пред себе си два пътя, които предстои да видим как ще се развият, кой път ще избере той. Единият път е да засили позициите си, активността си в рамките на Републиканската партия, с оглед на междинните избори догодина. Да допринесе за отстраняването на негови опоненти, за избирането на хората, които са лоялни към неговата линия в Сената, в Конгреса. Това е едната линия и тя е реалистична, защото повече от 90 % от републиканците според всички проучвания смятат, че Републиканската партия трябва да бъде по негов образ и подобие. Заедно с това видяхме и изследването на „Галъп“, което само преди десетина дни показа, че за учудване на мнозина, които не харесват Тръмп, че той е най-харесваният президент, много по-харесван дори от Барак Обама, който се смяташе за звезда. Всички тези фактори сочат, че Тръмп ще има неотслабващо влияние върху политиката и това, че той няма да се отдаде на странични занимания като бивш президент. Напротив, ще продължи да бъде активен, ще играе ролята на нещо като флагман на опозицията срещу това управление, срещу глобализма и т.н. Изправя Америка пред една безпрецедентна политическа ситуация, в която ще имаме малко по европейски модел лидер на опозицията, в лицето на бившия президент, който обаче продължава в политиката, и така да се каже играе ролята на президент в сянка, а действащата администрация ще бъде поставена в така да се каже кръгова отбрана.
Ако питате за усещането ми какво ще бъде, в какъв период навлиза Америка оттук насетне, според мен, това е една дълбока политическа и морална криза, защото това, което се случва, виждаме и като упадък на демократичните нрави, и като една огромна агресия в обществото, която за съжаление се подклажда и от двете страни, превръща американската политическа сцена в модел, от който светът трябва да се поучи и да избягва, а не както беше винаги досега Америка да бъде моделът, към който се стремим. За съжаление е така.

Водещ: В този смисъл идва ли в световен мащаб ерата на повече авторитарно управление и по-малко демократично, както прогнозират някои медии?
Борислав Цеков: На практика, когато имаме една политическа върхушка, каквато е в момента на Демократическата партия, идващата власт, която действа в стриктна координация с гигантски частни корпорации, които доминират публичния диспут, медийното пространство, това е една от азбучните дефиниции на понятието „олигархия“. Вместо да се върви към успокояване на отношенията, защото изборите отминаха с всичките техни противоречия, във всички избори има ожесточеност, но ние виждаме, че се отправят призиви от целия този партийно-икономически конгломерат за изкореняване на различното мнение, за заличаване на политическия плурализъм и те идват от неслучайни хора. Случайно ли е, че една Мишел Обама преди няколко дни призовава да бъдат заглушени консервативните мнения и в хор всички основни технологични олигарси правят това няколко дни по-късно? Това е политика. Те имат антидемократичен манталитет. Може би някому звучи пресилено, но за съжаление фактите са такива. Стигнахме дотам, че да говорим за Америка, от която сме се учили на свобода на словото, на демокрация, с понятията на недомокрацията, и както вие споменахте, на такива авторитарни подходи. Тръмп беше обвиняван от враговете си, че едва ли не е авторитарен, хайде всеки средно интелигентен човек да си отговори на въпроса: А може ли един лидер да е авторитарен, след като такава агресия се изсипвало срещу него и всички медии на практика извън ареала на консервативните, от сутрин до мрак са водили кога основателна, но в огромната част от случаите неоснователна пропагандна кампания срещу него, за какъв авторитаризмът говорим? Защото тези хора са с недемократичен манталитет.

Водещ: Очаквате ли след встъпването на Байдън в длъжност промяна на двустранните отношения между Америка и България?
Борислав Цеков: Има промяна и тя е в контекста на различния тип политика, която демократите традиционно следват. За тях Европейският съюз, евроатлантическият вектор е приоритет, за разлика от републиканците, които по традиция го остават в периферията.

Росица АНГЕЛОВА