Проф. Румяна Коларова: Със стратегическите документи Радев търси начин да влезе в политическия дневен ред
Проф. Румяна Коларова, съветник от екипа на президента Росен Плевнелиев, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Със 7 мерки Стратегическият съвет към президента Румен Радев предлага конституционни и законови промени, които да осигурят ефективен контрол върху управляващите и търсенето на лична отговорност при техни провали. Идеите отговарят ли на очакванията на българското общество? Поканих за анализ проф. Румяна Коларова – съветник от екипа на президента Росен Плевнелиев. Предложените идеи могат ли да се превърнат в платформа за обединение и дискусия към такава цел?
Румяна Коларова: Ясно е, че предложените идеи са опит да се стимулира обществен дебат, който да върне в центъра на вниманието на обществеността президента Радев. Това е опит да се в някаква степен съживи интересът към президентската институция, да се съживи и интересът към Радев като политик, както и да се създаде платформа, която да компенсира липсата на възможност за пряка комуникация на хората, както и на самия държавен глава. Ако си давате сметка, в момента няма толкова публични прояви, на които Радев да участва, а всъщност практиката беше: като държавен глава Радев е канен на много публични прояви, те са така да кажем почетно участие или посещение. Това до някаква степен довежда медиите, когато имате някакво събитие. И съответно това беше фонът, на който той правеше своите политически оценки. В момента няма подобни публични събития – значи, той трябва да намери някаква платформа, който да замени онази естествена сцена, която медиите му осигуряваха, за да може той да е непрекъснато в дневния им ред. Това, което забелязвам аз, това, което разчитам на документите до този момент, е, че те са не само твърде общи, но в тях и не само има клишета, и бих казала теоретично неверни постановки, но в тях се търси по-скоро заявка за някакъв вид промяна. Непрекъснато се говори за дълбока радикална реформа. Вижте, по дефиниция политика има само, когато имаме реформа, само тогава, когато имаме промяна на статуквото. Останалото е онова всекидневно взимане на решения, които са в рамките на вече създадени правила и институции – това не е политика, това не е правене на политика. Това е чисто и просто администриране. Така че е ясно, че Радев иска по някакъв начин да влезе в политическия дневен ред. Това е заявката на обявените документи. За мен специално представляваше не само усилие, а и в някаква степен и загуба на време да се запозная с всичко онова, което беше публикувано на сайта на президентската институция. Защото това са едни шаблонизирани текстове, които са ни до болка познати. Разбира се, че в тях има смислени елементи, диалог да кажем с програмата „България 2020“, но този диалог е полемичен, той е публицистичен, той служи на една ясна пропагандна цел, той е пропаганден. Това няма конструктивно начало, там има аргумент да покажеш, че стратегията не е успешна, за да може да направиш заявка за нова стратегия, която не е ясно обаче, каква е. Така че това аз го изчетох, макар с неголям интерес, но си дадох сметка, че едва ли има политици или журналисти, които ще направят това усилие. Големият въпрос е: има ли граждани и структури, неправителствени, които ще направят усилия да се зачетат в тези документи. Отсега мога да ви кажа, че парламентарната опозиция няма да направи такова усилие.
Водещ: А извънпарламентарната?
Румяна Коларова: Извънпарламентарната е друг въпрос. Ако иска да ползва платформата на президента, да, и това е всъщност заявката, това е протегнатата ръка на Радев, но не съм сигурна, че задачите, които извънпарламентарната опозиция трябва да решава, се от такова естество, каквото е в програмните документи на Радев. Това би било едно много хубаво начало преди 3 години. Ако тези стратегически документи бяха разработени от президента преди 3 години, от тогава досега върху тях може да се надгради. Обаче те идват в момент, когато вече политическата ситуация е много изострена, и тя е много конкретна. И тя е до голяма степен драматична. Драматична в смисъл, че всяка една формация знае, че в момента има шанс и за голям успех, но и за голям провал. Така че едва ли ще си губи времето в тълкуване и коментиране на тези заявки, които Радев е направил. А истината е, че това е сериозна заявка за предизборна кампания, която да стъпи върху мрежа от политически активни неправителствени структури. Това е, което всъщност президентската администрация прави усилия да постигне. Вижте, например президентът Първанов имаше същата амбиция, но той я постигна с живи срещи, той я постигна с активна работа със социолози от една страна, това бяха непрекъснати социологически проучвания, анализ, както количествен, така и качествен от една страна, и второ, чрез мрежа от видими фигури, които формират общественото мнение на лявомислещите избиратели. Първанов имаше невероятно добър контакт с елита на БСП, дотолкова, доколкото все пак беше ефективен лидер на БСП. Той имаше контакт с интелектуалците на БСП, зад него стояха няколко мощни леви мозъчни тръстове. Е, всичкото това в момента Радев е осъзнал, че трябва да го постигне, защото той го няма. Той иска нещо такова да направи.
Водещ: Извинете, не смятате ли, че той иска да излезе извън рамките на БСП, и прекрачва и в другите сегменти на политическия сектор?
Румяна Коларова: Със сигурност, но и Първанов искаше да излезе извън рамките на БСП.
Водещ: Да, но не успя.
Румяна Коларова: Това беше голямата му амбиция, и той успя. Макар за малко, макар в ограничена степен успя – АБВ все още съществува като политическа формация.
Водещ: Но е лява.
Румяна Коларова: Аз не случайно говоря за Първанов, защото това е същата амбиция. Вторият мандат на левия президент не може да бъде гарантиран от леви партии. Вторият мандат на левия президент може да бъде гарантиран с разширяване на електоралната база.
Водещ: Е, тук виждаме съвсем ясно протягане към „Демократична България“, към десницата: с промените в съдебната власт например, с настояването за отчетност, с работата за контрол на прокуратурата.
Румяна Коларова: Промените в съдебната власт не са дясна тема в политиката. Първо, това е вечна тема в българската политика, която засяга както левите, така и десните партии. Сега, друг е въпросът, че…
Водещ: Кой я изговаря.
Румяна Коларова: … Тема, по която партиите на статуквото са се провалили. Това е ясно. И от тази гледна точка да кажем „Да, България“ като партия, която се противопоставя на статуквото, излиза като лидер по тази тема. Но Радев в този случай той се движи по баналните теми. А тук той няма принос, тук той едва ли ще има принос. Тук едва ли „Да, България“ ще отстъпи възможността Президентството да бъде платформата за обсъждане на реформите в съдебната система, защото това ще бъде за сметка на „Да, България“ и електората й. Първо са парламентарните избори и след това са президентските.
Водещ: Ако този стратегически документ представлява основа за следващия мандат на президента Радев, той няма ли достатъчно време да включи широк кръг за анализа?
Румяна Коларова: Разбира се, абсолютно сте права. Разбира се. Обаче въпросът е, дали ще успее да ангажира някого. Това е всъщност големият въпрос. Тъй като в момента ситуацията първо е свързана с теми, които са много далеч от тези, които той поставя. Вие виждате икономиката и здравеопазването – горещи теми, социално слабите. Това са горещи теми, по които трябват конкретни мерки, а не общи постановки. Така че всъщност дневният ред е далеч от заявката. Това е първо. Второ, партиите, които ще се явяват на парламентарни избори, в никакъв случай няма да му отстъпят лидерство, на тях той не им трябва, освен ако Радев не иска да формира нещо като политическа коалиция, която да се яви на парламентарните избори, което, как да ви кажа, не мисля, че е печеливш ход за извънпарламентарните формации, и в никакъв случай не е приемлив ход за парламентарната опозиция. Така че от тази гледна точка, хубаво, заявка, по която предполагам, че могат да работят системно, ежедневно, ежеседмично сътрудниците на президента, но това е заявка, която би могла да постигне някакъв вид политическа реализация, видима политическа реализация след изборите. До парламентарните избори аз не виждам Радев като участник в някакъв вид политически дебат, освен като беквокал.
Водещ: Беквокал на кого?
Румяна Коларова: Е, на всички онези, които критикуват управляващите. И даже се опитва да излезе от позицията на беквокал. Защото в никакъв случай тя не е подходяща за един държавен глава. И сега от тази гледна точка може това да е заявка, може колко 5 месеца черна работа, и то значи, така мисля, че остават колко – по-точно 3 месеца и половина остават до изборите, за тези 3 месеца и половина да се свърши черната работа в подготовката на тази платформа, след което вече да се излезе на открито и да се потърси някакъв вид преструктуриране на публичното пространство, заявка за център на дебати и т.н. Така че аз по-скоро така виждам, ако има някаква перспектива пред тази инициатива, я виждам по този начин. И вижте, тук има и още нещо друго, което е много в случая проблемно. То включва политическите фигури, които ще застанат зад платформа. В момента става дума за хора на администрацията, които или са анонимни, или имат политическа биография, която е неподходяща. Защото например политическата биография на проф. Маринов абсолютно е неподходяща. Той е академичен авторитет безспорен, едновременно с това политическата му биография не би била от полза на никой. И от тази гледна точка Радев има нужда от такива фигури, които да бъдат достатъчно авторитетни и да имат лице, да имат публична позиция, и едновременно с това да се ангажират да работят за неговата платформа. Аз не виждам до изборите такъв тип хора да застанат да работят за стратегическата визия на Радев.
Водещ: Не излиза ли президентът от общоприетите рамки, познати досега, дори наложени като клишета?
Румяна Коларова: Не излиза, не. Напротив, той се движи в тях. Вижте, половината от текста е пълен с клишета, другата половина има вид на онези документи, които не са за публична употреба. Така че това е една такава комбинация от клишета, които бяха изтъркани през яростните дни на протеста. И в някаква степен те са загубили чуваемост от една страна. А от другата страна са тези по-технически текстове или по-теоретични текстове, които пък не биха привлекли вниманието на никой – нито на журналисти, нито на политици, нито пък на граждани. Това ми изглежда като от онези проекти, които търсят финансиране в програмите да кажем за подкрепа на демокрацията, такъв е форматът, който е изработен. Ако отворите сайтовете на българските неправителствени организации, ще видите много такива проекти. Затова ви казвам, че е много странна комбинация този проект.
Водещ: Вие не виждате перспектива в него, така ли?
Румяна Коларова: Не, напротив, не мога да кажа перспектива. Аз виждам с това амбициозна заявка, която обаче има шансове да започне да се реализира след изборите. От тази гледна точка разбирам защо Радев иска колкото може по-рано да бъдат изборите, защото неговата възможност за действие е след парламентарните избори. Така че аз виждам в това усилие, това е безспорно усилие, което е направено, за намиране на друг център, на друго съдържание, на друга мрежа, с която Радев да потърси своята подкрепа. Като тук, нали виждате, тази „Фейсбук“ група, която предполагам, че е създадена от президентската администрация, именно за да инициира граждански дебати по текстове, които са подготвели експертите на президента. И то е ясно, това е много ясен политически инженерниг, за който големият въпрос е, дали ще проработи. И вторият въпрос, и второ, моята оценка е категорична, че ако проработи, това ще стане от май месец нататък.
Водещ: И още нещо искам да ви попитам, проф. Коларова, в този стратегически документ няма ли амбицията за прекрояване на политическото пространство?
Румяна Коларова: Е, не. Чак дотам не. Значи, има заявена амбиция за радикална промяна в начина на управление, в смисъл заявени амбиции има. Иначе, успешна, ако има шанс за успешна предизборна кампания на Радев, тя може да бъде свързана не с прекрояване на политическото пространство, тя може да бъде свързана с формирането на силен парламентарен блок, който да е ориентиран срещу сегашните управляващи в следващия парламент. Така че първата стъпка за изборния успех на Радев е да се структурира именно такъв тип парламентарно представителство, което е голям въпрос. И ето вторият въпрос, който е по-важен, дали тези стратегически документи и тези инициативи могат да са средство за постигането.
Водещ: Това исках да ви попитам: тази концепция дали може да обедини?
Румяна Коларова: Тези стратегически документи в момента по-скоро ще бъдат пречка, ще бъдат визирани като пречка за всяка една от тези парти. Защото по някакъв начин ще ги конкурира, ще ги измества, ще им дава второстепенно значение и т.н. Те ще търсят по-скоро някакво уникално предимство, за да успеят, ще търсят някаква ярка идентичност, която да е присъща само на тях. БСП ще търси ярка идентичност, свързана с БСП, не с президента Радев, ДПС по същия начин, „Демократична България“ по същия начин. Нали разбирате, нито една от тези, нито от новите партии, нито от парламентарната опозиция ще поиска идентичността на президента. Идентичността на президента евентуално може да бъде потърсена след изборите. Така че той ако се немеси като политически играч в рамките на парламентарните избори, тази игра не е неговата, той няма място там. Така че в момента това предстои: основната черна работа, бих го казала задкулисна, но не публична. Това е заявката.
Водещ: Подранила ли е тази заявка?
Румяна Коларова: Не, не е подранила. В смисъл тя може да пробва, може да се върши и тази работа.
Водещ: Тя сондаж ли е?
Румяна Коларова: В предизборната кампания няма да има място за това. Не знам, за мен най-големият въпрос, на който трябва да отговори президентската администрация, е, какво ще бъде мястото и ролята на президента в предстоящите парламентарни избори, каква ще бъде неговата позиция, въобще има ли място той, когато става дума за предизборен дебат. Аз мисля, че няма. И то това му е големият проблем.
Водещ: Но с този документ той не се ли намесва в дебата? Той не казва ли, че мястото му е там?
Румяна Коларова: Ако изборите бяха предсрочни, той щеше да бъде основен играч. Чрез своя служебен кабинет, чрез програмата на служебния кабинет, чрез мерките на служебния кабинет той щеше да бъде основен политически играч. Разбирате ли, в момента тези планове, за които съм убедена, той е правил и неговите сътрудници са правили, изведнъж увиснаха във въздуха, защото ще има редовни избори, а в редовните избори той няма място, президентът излиза на сцената тогава, когато имате извънредна обстановка, извънредни обстоятелства. В момента имаме, но те все пак не са свързани с неговите правомощия, защото нито Ковид кризата, нито икономическата криза му дава възможност той да има полезен ход по този въпрос, след като има действащо правителство и след като има действащ парламент. И това именно, той се опитва да компенсира със стратегическите документи. Но ситуацията е такава, че няма как, той ще бъде отзад, той ще бъде зад кулисите, той не е на сцената.
Водещ: Може би за това представя този анализ, за да присъства.
Румяна Коларова: Разбира се, че е за това.
Водещ: Да присъства, макар и задочно, задавайки темите и проблемите?
Румяна Коларова: Не знам доколко това означава задаване. В смисъл, да изработите там три части на някакъв стратегически документ и да ги публикувате на сайта на президентската институция, вижте, колко медии ще го коментират това нещо в своите новини и как ще го коментират – това е големият въпрос: дали той въобще ще влезе в дневния ред. Защото големият дневен ред са ваксините. Ето, започналата ваксинация в Англия, публикуваните резултати от тестовете на ваксината на „Пфайзер“ и на „Бионтек“ – това са големите теми. И доколко икономическите мерки са успешни, доколко в момента затегнатите мерки успяват да ограничат разпространението на заразата. Ето това са горещите теми. И от тази гледна точка въпросът е той дали въобще ще влезе в дневния ред, а и ако влезе, за колко време? Но е ясна заявка, ясно е, че предстои такава да го кажем черна работа по темата. Невидимата работа, която може да бъде свършена през останалите 3-4 месеца до парламентарните избори, до провеждането на парламентарните избори. Това е моята преценка.
Цоня Събчева
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Румяна Коларова: Идеята всички срещу ГЕРБ няма как да се случи, с оглед на сегашната ситуация
Политологът проф. Румяна Коларова, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
Проф. Румяна Коларова: На този етап можем да кажем, че опозиционните и новите па...
Проф. Румяна Коларова: Протестите не гарантират, че когато дойдат на власт техни...
Проф. Румяна Коларова: Абсурд е да се прави нова Конституция
Политологът проф. Румяна Коларова в интервю за Радио „Фокус“ Водещ: Проф. Коларова, стартираха консултациите за свикване на Велико Народно събрание и нова Конституция. Какъв сигнал към обществото излъчва това решение на управляващата партия ГЕРБ? Румяна Коларова: Аз няколко пъти вече имах възможност да кажа, че първо и много важно е да видим дали заявеното политическо намерение, ще се превърне в политическо значимо решение. С други думи дали ще може да бъде мобилизирана парламентарна подкрепа, която отговаря на институционалните изисквания за конституционна промяна, като е ясно, че в никакъв случай не трябва да ограничаваме очакванията и оценката само до първия етап – етап на внасянето на проект за конституционни промени, защото по-съществена е втората стъпка –събирането на необходимите 161 гласа, за да може да тръгне процедурата за избор на Велико Народно събрание. Втората стъпка е по-важна, защото дори приемането на конституционна промяна, която може да направи това или следващото обикновено Народно събрание остава в рамките на вече рутинната процедура на конституционни промени. Така има два етапа, на които ще проследим доколко ГЕРБ реализират своята политическа заявка или своето политическо намерение. А що се отнася до отношението, реакцията на хората, напълно съм убедена, че тази реакция, това отношение ще може да бъде отчетено не само и не толкова с масовостта на протестите (по улиците на София и в други градове, където те се организират и провеждат), а най-вече чрез изследванията на общественото мнение, които трябва да се проведат след всеки един от тези два етапа. Защото виждате, че засега социологическите агенции оповестяват сходни резултати. Но каквито и резултати да имаме в момента, те по никакъв начин не ни дават представа какви са нагласите на хората ако първо ГЕРБ внесат за обсъждане конституционен проект, а след това ако успеят да получат подкрепа за избор на ВНС. Водещ: Ако разсъждаваме обаче върху това, което към момента имаме като картина, а то е подкрепа за ГЕРБ на „Воля“, на ВМРО и НФСБ, тоест, мълчанието на ДРС – до момента сякаш от ДПС зависи какво ще се случи с Великото Народно събрание – ще има ли такова или не. Румяна Коларова: Вижте, правителството такова, каквото го имаме, (правителството винаги се състои от кабинет и парламентарно мнозинство) в момента е с много ясна структура – освен коалиционните партньори, към които аз причислявам не само ВМРО и НФСБ, но там е и „Атака“, макар че малката коалиция претърпя съществена ерозия и разпад, но въпреки това, депутатите на „Атака“ са част от мнозинството. Освен тези четири партии в управляващата коалиция, със сигурност „Воля“ трябва да бъде определена като гарантираща мнозинството подкрепяща партия. Макар Марешки да не е подписал коалиционно споразумение, партията му подкрепя правителството. От тази гледна точка въпросът пред всеки проект за конституционна промяна, независимо дали става дума за Велико Народно събрание или за обикновено, е въпрос доколко някои от опозиционните партии, които не са част от мнозинството, ще подкрепят проекта. БСП ясно заяви, че няма да подкрепи проекта. Затова въпросът доколко има възможност да се промени Конституцията опира до решението, което ДПС ще вземат. Много е важно да подчертаем, че от самото начало заявката на ГЕРБ е, че на проекта, на внесения от текст не трябва да се гледа като на окончателен проект. С други думи, те са отворени за промени, не само при първоначалната стъпка за внасяне на проекта 121 гласа, но и в следващата стъпка – свикването на Великото Народно събрание, което вече изисква някакъв текст и някакво решение, свързано с него, както и към третата стъпка – при евентуалното обсъждане в самото Велико Народно събрание. Вижте, в желанието да бъдат максимално отворени, максимално да разширят евентуалният кръг от подкрепящи партии, ГЕРБ внася текст, който може максимално да обезкуражи и да ограничи желанието за подкрепа. Защо? Защото тогава, когато казваш, че отваряш вратата за промени на цялата Конституция, на всички текстове в Конституцията, това може както да окуражи, така и обратното – да блокира възможността за евентуална подкрепа. Това е дилема, която древните гърци описват като Сцила и Харибда, с други думи в желанието си да избегнеш едната опасност, може да се окажеш жертва на другата. Това е голям проблем, пред който са изправени в момента управляващите. Водещ: И все пак как тълкуваме мълчанието на ДПС? Вече е ясно, че всичко зависи от тях. Румяна Коларова: Аз съм напълно убедена, че те просто изчакват момента, в който ще вземат своето решение. Те са опозиция, така че е безсмислено да обявяват някакво решение преди да са събрани 120 подписа и да е внесен проектът. Безсмислено е да обявяват своето решение в момента, в който се внесе проектът, защото така или иначе по процедура задължително ще протекат парламентарни дебати. И сега, тук е следващата тънкост –дали ще има един проект за конституционни промени или ще има няколко паралелно внесени проекти, което би улеснило взимането на решение. Защото, когато има няколко паралелно внесени проекта, тогава всяка партия, подкрепяща конституционната промяна може да аргументира своето участие в парламентарния дебат за ВНС. А какъв ще бъде резултатът от дебата след два или пат месеца ще зависи от това дали ще бъде формирано конституционно мнозинство, дали ще бъде постигнато съгласие. Това е нормалният път за конституционни промени. Не трябва да се гледа на нито един проект като единствен и окончателен, и евентуално безгрешен, а точно обратното. За да има наистина конституционен дебат, трябва да има много повече от три проекта за Конституция, първо, и второ, трябва да има дебат, при който първоначално внесените текстове търпят съществена промяна. За мен това е вторият важен въпрос, на който трябва да отговорим – дали има мотивация за дебат, за конституционен дебат. Така първият въпрос е дали управляващото мнозинство ще постигне съгласие да внесе проект за промяна, вторият голям въпрос е дали в сегашното НС ще има мотивация за конституционен дебат. И вече третият голям въпрос е свързан с нагласите на избирателите. И тук, когато говорим за нагласи на избирателите и участие на хората, искам да ви кажа, че аз много ясно си спомням една инициатива за обсъждане промени в Конституцията, която беше започната през 2004 година. Наричаше се Граждански конвент, в който различни политици, експерти и неправителствени организации дебатираха промените на Конституцията. И съответно сега действащите политици ако искат да бъдат отговорни към гражданите на България, би трябвало да се върнат назад и да проследят всички възможни инициативи и дебати, свързани с конституционни промени. Това е задължително. Все пак тези 30 години темата за промяна на Конституцията е тема, която се появява периодично. Дали тя се свързва с решение на Конституционния съд, дали се свързва с намерение за институционални реформи, или с опита на политическа партия или движение да получи по-широка подкрепа няма значение. Важното е, че непрекъснато тази тема се появява, и съответно не може в сегашния момент да се загърби всичко онова, което е говорено през тези 30 години. Обаче със сигурност да се говори за нова Конституция в момента е абсурд. Водещ: Защо? Румяна Коларова: Защото не само че няма юридическа цел, но няма и ясна политическа цел за такъв тип радикална промяна на политическата система. Терминът „нова Конституция“ се използва именно в желанието максимално да се отвори възможността за конституционни промени, включително като се поставя въпроса за промени, които може да направи само ВНС. Не виждам смисъл която и политическа партия да тръгне със заявка: „Ще правим нова Конституция“. Това е самоубийствена цел. А заявката: „Максимално отваряне на възможността за конституционни промени“ е заявка, която съдържа в себе си разбира се голям риск, но едновременно с това е по-смислена, отколкото „нова Конституция“. Водещ: Вероятно всички тези промени ще легнат върху текстовете от старата Конституция. Румяна Коларова: И още едно нещо, което исках да кажа, което е свързано с нагласите на хората. Вижте, когато гледам резултатите от социологическите изследвания, например съобщават, че 60 %, подкрепят протестите. Убедена съм, че не 60, а 90% от българите подкрепят протестите, а дори 95% искат някаква промяна. Въпросът е какви протести и каква промяна, защото е ясно, че много по-малък процент от 60% подкрепят сегашните протести и хората искат различни, взаимно изключващи се политически промени. Затова когато си задаваме въпроса: Какво е отношението към промяна на Конституцията съм убедена, че 90 % от българите искат някакъв вид промяна на Конституцията, въпросът е каква е конкретната промяна на Конституцията, която ще бъде предложена и която ще бъде дебатирана. Евелина БРАНИМИРОВА