ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Румяна Коларова: Идеята всички срещу ГЕРБ няма как да се случи, с оглед на сегашната ситуация

Проф. Румяна Коларова: Идеята всички срещу ГЕРБ няма как да се случи, с оглед на сегашната ситуация

Политологът проф. Румяна Коларова, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

27 Ноември 2020 | 12:00 | Радио „Фокус“

Проф. Румяна Коларова: Абсурд е да се прави нова Конституция

Проф. Румяна Коларова: Абсурд е да се прави нова Конституция

Политологът проф. Румяна Коларова в интервю за Радио „Фокус“ Водещ: Проф. Коларова, стартираха консултациите за свикване на Велико Народно събрание и нова Конституция. Какъв сигнал към обществото излъчва това решение на управляващата партия ГЕРБ? Румяна Коларова: Аз няколко пъти вече имах възможност да кажа, че първо и много важно е да видим дали заявеното политическо намерение, ще се превърне в политическо значимо решение. С други думи дали ще може да бъде мобилизирана парламентарна подкрепа, която отговаря на институционалните изисквания за конституционна промяна, като е ясно, че в никакъв случай не трябва да ограничаваме очакванията и оценката само до първия етап – етап на внасянето на проект за конституционни промени, защото по-съществена е втората стъпка –събирането на необходимите 161 гласа, за да може да тръгне процедурата за избор на Велико Народно събрание. Втората стъпка е по-важна, защото дори приемането на конституционна промяна, която може да направи това или следващото обикновено Народно събрание остава в рамките на вече рутинната процедура на конституционни промени. Така има два етапа, на които ще проследим доколко ГЕРБ реализират своята политическа заявка или своето политическо намерение. А що се отнася до отношението, реакцията на хората, напълно съм убедена, че тази реакция, това отношение ще може да бъде отчетено не само и не толкова с масовостта на протестите (по улиците на София и в други градове, където те се организират и провеждат), а най-вече чрез изследванията на общественото мнение, които трябва да се проведат след всеки един от тези два етапа. Защото виждате, че засега социологическите агенции оповестяват сходни резултати. Но каквито и резултати да имаме в момента, те по никакъв начин не ни дават представа какви са нагласите на хората ако първо ГЕРБ внесат за обсъждане конституционен проект, а след това ако успеят да получат подкрепа за избор на ВНС. Водещ: Ако разсъждаваме обаче върху това, което към момента имаме като картина, а то е подкрепа за ГЕРБ на „Воля“, на ВМРО и НФСБ, тоест, мълчанието на ДРС – до момента сякаш от ДПС зависи какво ще се случи с Великото Народно събрание – ще има ли такова или не. Румяна Коларова: Вижте, правителството такова, каквото го имаме, (правителството винаги се състои от кабинет и парламентарно мнозинство) в момента е с много ясна структура – освен коалиционните партньори, към които аз причислявам не само ВМРО и НФСБ, но там е и „Атака“, макар че малката коалиция претърпя съществена ерозия и разпад, но въпреки това, депутатите на „Атака“ са част от мнозинството. Освен тези четири партии в управляващата коалиция, със сигурност „Воля“ трябва да бъде определена като гарантираща мнозинството подкрепяща партия. Макар Марешки да не е подписал коалиционно споразумение, партията му подкрепя правителството. От тази гледна точка въпросът пред всеки проект за конституционна промяна, независимо дали става дума за Велико Народно събрание или за обикновено, е въпрос доколко някои от опозиционните партии, които не са част от мнозинството, ще подкрепят проекта. БСП ясно заяви, че няма да подкрепи проекта. Затова въпросът доколко има възможност да се промени Конституцията опира до решението, което ДПС ще вземат. Много е важно да подчертаем, че от самото начало заявката на ГЕРБ е, че на проекта, на внесения от текст не трябва да се гледа като на окончателен проект. С други думи, те са отворени за промени, не само при първоначалната стъпка за внасяне на проекта 121 гласа, но и в следващата стъпка – свикването на Великото Народно събрание, което вече изисква някакъв текст и някакво решение, свързано с него, както и към третата стъпка – при евентуалното обсъждане в самото Велико Народно събрание. Вижте, в желанието да бъдат максимално отворени, максимално да разширят евентуалният кръг от подкрепящи партии, ГЕРБ внася текст, който може максимално да обезкуражи и да ограничи желанието за подкрепа. Защо? Защото тогава, когато казваш, че отваряш вратата за промени на цялата Конституция, на всички текстове в Конституцията, това може както да окуражи, така и обратното – да блокира възможността за евентуална подкрепа. Това е дилема, която древните гърци описват като Сцила и Харибда, с други думи в желанието си да избегнеш едната опасност, може да се окажеш жертва на другата. Това е голям проблем, пред който са изправени в момента управляващите. Водещ: И все пак как тълкуваме мълчанието на ДПС? Вече е ясно, че всичко зависи от тях. Румяна Коларова: Аз съм напълно убедена, че те просто изчакват момента, в който ще вземат своето решение. Те са опозиция, така че е безсмислено да обявяват някакво решение преди да са събрани 120 подписа и да е внесен проектът. Безсмислено е да обявяват своето решение в момента, в който се внесе проектът, защото така или иначе по процедура задължително ще протекат парламентарни дебати. И сега, тук е следващата тънкост –дали ще има един проект за конституционни промени или ще има няколко паралелно внесени проекти, което би улеснило взимането на решение. Защото, когато има няколко паралелно внесени проекта, тогава всяка партия, подкрепяща конституционната промяна може да аргументира своето участие в парламентарния дебат за ВНС. А какъв ще бъде резултатът от дебата след два или пат месеца ще зависи от това дали ще бъде формирано конституционно мнозинство, дали ще бъде постигнато съгласие. Това е нормалният път за конституционни промени. Не трябва да се гледа на нито един проект като единствен и окончателен, и евентуално безгрешен, а точно обратното. За да има наистина конституционен дебат, трябва да има много повече от три проекта за Конституция, първо, и второ, трябва да има дебат, при който първоначално внесените текстове търпят съществена промяна. За мен това е вторият важен въпрос, на който трябва да отговорим – дали има мотивация за дебат, за конституционен дебат. Така първият въпрос е дали управляващото мнозинство ще постигне съгласие да внесе проект за промяна, вторият голям въпрос е дали в сегашното НС ще има мотивация за конституционен дебат. И вече третият голям въпрос е свързан с нагласите на избирателите. И тук, когато говорим за нагласи на избирателите и участие на хората, искам да ви кажа, че аз много ясно си спомням една инициатива за обсъждане промени в Конституцията, която беше започната през 2004 година. Наричаше се Граждански конвент, в който различни политици, експерти и неправителствени организации дебатираха промените на Конституцията. И съответно сега действащите политици ако искат да бъдат отговорни към гражданите на България, би трябвало да се върнат назад и да проследят всички възможни инициативи и дебати, свързани с конституционни промени. Това е задължително. Все пак тези 30 години темата за промяна на Конституцията е тема, която се появява периодично. Дали тя се свързва с решение на Конституционния съд, дали се свързва с намерение за институционални реформи, или с опита на политическа партия или движение да получи по-широка подкрепа няма значение. Важното е, че непрекъснато тази тема се появява, и съответно не може в сегашния момент да се загърби всичко онова, което е говорено през тези 30 години. Обаче със сигурност да се говори за нова Конституция в момента е абсурд. Водещ: Защо? Румяна Коларова: Защото не само че няма юридическа цел, но няма и ясна политическа цел за такъв тип радикална промяна на политическата система. Терминът „нова Конституция“ се използва именно в желанието максимално да се отвори възможността за конституционни промени, включително като се поставя въпроса за промени, които може да направи само ВНС. Не виждам смисъл която и политическа партия да тръгне със заявка: „Ще правим нова Конституция“. Това е самоубийствена цел. А заявката: „Максимално отваряне на възможността за конституционни промени“ е заявка, която съдържа в себе си разбира се голям риск, но едновременно с това е по-смислена, отколкото „нова Конституция“. Водещ: Вероятно всички тези промени ще легнат върху текстовете от старата Конституция. Румяна Коларова: И още едно нещо, което исках да кажа, което е свързано с нагласите на хората. Вижте, когато гледам резултатите от социологическите изследвания, например съобщават, че 60 %, подкрепят протестите. Убедена съм, че не 60, а 90% от българите подкрепят протестите, а дори 95% искат някаква промяна. Въпросът е какви протести и каква промяна, защото е ясно, че много по-малък процент от 60% подкрепят сегашните протести и хората искат различни, взаимно изключващи се политически промени. Затова когато си задаваме въпроса: Какво е отношението към промяна на Конституцията съм убедена, че 90 % от българите искат някакъв вид промяна на Конституцията, въпросът е каква е конкретната промяна на Конституцията, която ще бъде предложена и която ще бъде дебатирана. Евелина БРАНИМИРОВА

25 Август 2020 | 18:00 | Радио „Фокус“