ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Боян Дуранкев: Новият президент на САЩ ще застане начело на държава, която никога не е била толкова политически и икономически разделена след Гражданската война

Проф. Боян Дуранкев: Новият президент на САЩ ще застане начело на държава, която никога не е била толкова политически и икономически разделена след Гражданската война

Икономистът проф. Боян Дуранкев, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

10 Ноември 2020 | 15:00 | Радио "Фокус"

Проф. Боян Дуранкев: Ерозирането на системата в САЩ подсказва, че Европейският съюз се справя икономически по-успешно

Проф. Боян Дуранкев: Ерозирането на системата в САЩ подсказва, че Европейският съюз се справя икономически по-успешно

Икономистът проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: За никого не е тайна, дори за тези от нас, които не разбират от икономика, че нещата не са добре и в следствие на епидемията световната икономика ще забоксува. Въпросът е обаче колко зле са нещата? Боян Дуранкев: Хубав въпрос. Въпреки че сме се фокусирали една точка, наречена „коронакризата“, а всъщност ако се върнем назад в света се забелязва, че нахлува цяла n-мерна глобална криза, не само с коронавируса, но с най-различни измерения, които да не се отразят и на лидера в света – САЩ, и на Европейския съюз, и на Китай, и на всички останали страни. И даже, ако позволите да го кажа съвсем точно, даже утре да се намери решение на кризата с коронавируса, то всички останали кризи така са се напластили, и така си взаимодействат, че изглежда, че всички пътища в момента водят на никъде. Нека да започна така мрачно, ако позволите, но все пак точно. Защото ние започнахме през януари-февруари-март да се разтърсваме от кризата с коронавируса. Очевидно е, че тази криза доведе до икономическа криза или до рецесия, които бяха започнали още в края на 2019 година. Отдолу имаме под нивото, както се казва, на океана други подводни камъни, които са доста сериозни – социалната криза, която се изразява в нарастване на неравенствата в нашите общества, на разделяне на хората на един 1 % свръхбогати, както обичайно го наричат в САЩ, пропадаща средна класа и трайно отдалечена класа на бедните. Още една криза в момента шества, и тя е пределно видима – това е културната криза. От една страна в нея имаме културата на умните и успешните, и от друга страна, както се твърди – на доброволно глупавите и неуспешните. Даже в нейния расистки, вандалски вариант културната криза стига до теорията, че тези, които са на дъното, са доброволно на дъното. Това го прочетох от наш евродепутат съвсем наскоро. Те живеят зле по свой избор хората. И имаме нов тип расизъм – раса на успешните, и раса на провалените. Това е много сериозен провал социокултурен. Плюс, тъй като и вие сте медия, имаме очевидна културна криза в медиите, защото частните медии и издателства имат селективен подход към и авторите. Разбира се, че цензура преди се наричаше това, което държавата правеше, но сега, когато някоя компания натисне някой, който каже нещо лошо за нея, това се тълкува като едва ли не нещо демократично. Така че и тук имаме голям проблем. И ако позволите последната криза, която е съвсем очевидна и важна, това е геополитическата, защото не само Русия и Путин изнервят САЩ и Европейския съюз, но и самият изнервен Китай вече стои на хоризонта. А най-лошото е, че транснационалните компании въобще нямат никакви желания и мераци да се върнат при скъпата работна сила и високите данъци в САЩ и Европейския съюз. И даже последната може би, гигантската криза и това катастрофалната криза на природната система и унищожаването на нашата природна среда. И ако трябва да се сумира, даже без коронавируса, в момента имаме и тотална политическа криза, криза на лидера в САЩ, поразен от коронавируса най-много в свита, поразен от неравенството, което заедно с коронавируса остава стотици хиляди без добро лечение и без условия на живот, и разбира се, тази културна криза или даже война в момента, културна война по повод на чернокожи и белокожи, и обратно – белокожи и чернокожи, въобще уж бяхме стигнали до пълна и окончателна победа на пазарната икономика и демокрацията, но се оказа, че изведнъж сме зле. Но интересното е в случая, че имаме разнообразни подходи, например в кризата с коронавируса и кризата с икономиката. Ако погледнем данните как справяме с коронакризата, ние в Европейския съюз реално преди 1 април бяхме достигнали пик в целия Европейски съюз, и мерките, които се взеха, независимо от отварянето на икономиката, ние в момента сме под 1/5, даже 1/6 по-малко случаи, отколкото в най-развитата, както се твърди, страна в света САЩ. Оказа се, че там силната централизация на ръководството и вярата, че един човек, именно президентът може да намери отговор на въпросите и решенията, доведе до този срив. И забележете, че САЩ продължават да шестват нагоре по брой на заразени и също така по брой на жертвите, които се дадоха, както ги наричат цинично „съчките, които изгоряха междувременно“. Докато в Европейския съюз все пак страните имаха по-голяма подготвеност по няколко съвсем различни причини. Ние имаме Национални здравни каси – от Великобритания, която ще излезе всъщност от Европейския съюз, до България, които не са Имаме държавни болници, държавни системи за бърза помощ – нещо, което в САЩ го няма. Водещ: Това че САЩ стопират визите за студенти, които традиционно всяка година са свикнали с работните бригади в Америка, какъв сигнал изпращат САЩ в света по този начин – че имат висока безработица или…? Боян Дуранкев: Едното не отрича другото. Но всъщност те правят голяма услуга на българските студенти и на другите студенти, които отиваха там на бригада. Между другото, те трябваше да заминат през май, и ние преподавателите от висшите училища в България много добре знаем, че тези студенти минават с извинение голяма част от тях доста по-леко и предварително си вземат изпити, или следварително със специални сесии, и това е провал на образованието. Всъщност, студентите трябва да заминат някъде след 15 юли, ако трябва да бъдем честни, и ако разчитаме, че имаме солидно висше образование. Но аз като преподавател не бих казал, че е много солидно нашето образование – виждаме го отвътре. Що се отнася до САЩ обаче, тази безработица, която нарасна, и независимо от първите траншове към безработни, които бяха доста силни, но те не могат да покрият нуждите на едно семейство, очевидно е, че САЩ в момента е в криза първо с безработица, каквато не е имал, и второто, с транснационалните компании, които нямат желание да се върнат на територията на САЩ при скъпата работна сила, и третото нещо, е тази война с Китай, с Русия даже, търговските войни имам предвид, и санкции с другите страни, които са абсолютно незаконни по линия на Организацията на обединените нации (ООН) се оказва, че САЩ е една самотна сила. Водещ: Китай обаче сякаш успя да си стъпи на краката или поне започва да си стъпва на краката. Боян Дуранкев: Не си стъпва на краката, защото погледнете отварянето на икономиката разрушава в голяма степен социалния статус на хората, по-точно на живота на хората. Толкова жертви, колкото са дадени сега, ако сметнем всичките войни, в които участваха САЩ след Втората световна война, толкова жертви никога не са дадени сумарно. Отварянето на икономиката доведе до това, че вече в няколко щати затварят пак икономиката. Въобще напластяването на проблемите в САЩ подсказва, че Европейският съюз изглежда се справя малко по-успешно с изключение на няколко страни в самия Европейски съюз. И ако погледнем даже данните, защото имаме качествени данни за овладяването на кризата и за икономиките, най-вече пострадаха, ще ги цитирам петте първи: това са Швеция, Испания, Белгия, Ирландия и Великобритания, въпреки че Великобритания вече не е член на Европейския съюз по дефиниция, но това бяха тези, които разчитаха на стадния имунитет и на либералното поведение. Докато страните, които бяха най-успешни до този момент по брой заразени на 1 милион, и също така по брой починали: Хърватия, Латвия, Унгария, Гърция и Словакия, които преминаха към доста драстични затваряния на системите, и включително на икономическите системи, и сега могат да си позволят малко по-успешно да преминат към отваряне и решаване на проблемите. Още повече, в рамките на Европейския съюз през април се очерта събуждане на централния мозък на Брюксел и търсене на общи решения, които очакваме сега, в началото на юли да вземат да бъдат решени, независимо от пестеливата четворка, която преосмисля в момента как да подходи към решаването на общия европейски проблем – нещо, което в САЩ изглежда не могат да го достигнат. Въобще с Джордж Фридман от „Стратфор“ си писах и коментирахме, абсолютно убедено Европейският съюз се оказа по-подготвен, с централизирано здравеопазване, с по-ясни мерки, които трябва да се вземат, и с търсене на по-бързи решения, колкото САЩ. Тоест, в някои отношения лидерството на САЩ изглежда доста ерозирано в този момент. Водещ: Проф. Дуранкев, къде сме ние в цялата картина, която образно казано нарисувахте в нашия ефир? Запътили сме се и към „чакалнята“ на Еврозоната. Боян Дуранкев: Ние сме се запътили към „чакалнята“ на Еврозоната преди 13 години, още с влизането ни в Европейския съюз. Една от клаузите, които трябва да бъдат решени при този първи договор, който тогава беше подписан, беше, че ние на определен етап ще приемем еврото като национална валута. Искаме или не, трябва да признаем, че ние сме приели еврото с нашия валутен борд. То е факт. Не е физически факт – носителите, парите, които носим в момента в джоба си, се наричат „лева“, а всъщност веднага е конвертируемо в евро. Но припряно забързване към Еврозоната в този момент изглежда и добро, но и изглежда недобро. Аз не съм категорично „за“ или категорично „против“ в този момент, най-вече по причината, че ние имаме да изпълняваме някои административно-институционални проблеми, и даже бих казал, че в това отношение проблемът с единствената банка, която беше проблемна, не е големият проблем. Проблемът е с институциите. И това личи навсякъде, и за съжаление нека да не бъда лош пророк, но този цинизъм, това вулгарно говорене в политиката, това срастване на прокуратура, съд и управляващи, което е вече видимо в много отношения, това се наблюдава, защото лупата стана вече електронен микроскоп в Европейския съюз. И въпреки че мълчат от Европейския съюз, те знаят как да подходят. Не бих казал, че беше разумно намесата на държавата в този момент при спасяването на тази закъсала банка, и то точно на цена, която е два пъти над борсовата цената на акциите говоря. Защото такова изискване точно в момента към точно тази банка от страна на Еврозоната няма. И това спасение не беше много логично. Има друга логика всъщност зад това спасение. Но даже да приемем, че всичко мине гладко, през парадния вход влезем в „чакалнята“, както е обичайно да се казва, ние можем да очакваме влизането вече в Еврозоната най-малко след 2 години или даже бих казал 3, 4, 5, когато изпълним всичките институционални изисквания, които се наблюдават, и които няма да кажат в докладите си представителите на Европейската централна банка: „Я си оправете конкретно точно това и точно онова“. Те всъщност намекват, но много добре знаят за какво става дума в България. Даже да влезем там, продължава да виси над главата ни още един проблем, който се изразява пак до институциите в България, това е „Шенген“. Ние не сме още напълно в Европейския съюз без „Шенген“, даже нещо повече, „Шенген“ в момента изглежда по-важен, отколкото влизането в Еврозоната, поне еднакво важни. Защото „Шенген“ признателно отношение донякъде и за работата на институциите, и за подготвеност на българската система да бъде равна на европейските добри практики за пропуск на хора от други страни. Това нещо очевидно ни наблюдават, че имаме доста пропусклива система в доста отношения. И нека да не прекаляваме, но все пак могат да се предприемат стъпки, и следващата година след изборите да имаме не толкова лустро в поведението на политическия елит, колкото повече светоглед как да изглеждаме по-добре ние самите в нашите си очи, така да ни харесват и от Европейския съюз, и от Еврозоната, да решим и тези проблеми. Иначе, ние сме в Европейския съюз, но не много. Това е проблем за България, но е проблем и за Европейския съюз. Като последно бих добавил приемането на страни от Западните Балкани, не е точно понятието, но все пак го използваме, приемането на страни от Западните Балкани минава през доказателство, че България и Румъния наистина след приемането си в Европейския съюз стават едни по-хуманни и по-интелигентни, по-цивилизовани страни. Така че ние сме проблем на Европейския съюз, и самите ние трябва да си решим тези проблеми. Няма да дойде никой от чужбина да ни ги реши – ние сме хората, които трябва да вземем решенията. Водещ: Смятате ли, че политическите скандали от последните седмици: СМС-и, снимки, записи ще се отразят икономически на България, за всичко това, за което говорихме досега? Боян Дуранкев: За съжаление те се отразяват, и те се отразяват от години на България. То личи едно такова опростачване на икономическия и на политическия елит включително, защото не изключвам икономическия от политическия елит – те са дълбоко сраснали. И заплахата за България е доста голяма за развитието на нашата икономика, защото ни прескачат – много лесно е да прескочиш една страна. Лесно е да проучиш какви са условията вътре, лесно е да разбереш дали се преследват тези, които са понатрупали някакъв капитал и имат възможности за по-добри печалби, да ги елиминираш. Лесното в България да прехвърлиш проваления си бизнес на някой безимотен или на някой грък, както се случва, лесно е в България да се крият гигантски компании зад офшорки или в чужбина. Въобще България се оказа пропусклива, употребява се едно понятие в медицината, прекалихме и ние с употребяването – „дифузна система“, но в България е прекалено дифузна системата, и това срастване на политика, на икономика и другите уж независими власти наистина човек трябва много да е замислен и много да знае, че няма другаде по света, където да инвестира, за да дойде в България. В условията на този коронакриза, в условията на икономическата криза, която е вече европейска и глобална, се отива към страни, където има по-високо ниво на потребление – там продажбите ще бъдат по-големи, и където има сигурност на капитала. Няма в момента сигурност на капитала в България, за големия капитал говоря. Да бъде разлашкан, прехвърлен, стопен. И даже за съжаление това, което стана, както вие казахте, през последните седмици, това, което излезе на показ, едва ли е учудило някого. Напротив, учудвам се, че е толкова малко. Евелина БРАНИМИРОВА

29 Юни 2020 | 16:00 | Радио "Фокус"