ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Младен Григоров: Ако днес посланието „Съединението прави силата“ е в нашите сърца и умове,  проблеми или няма да имаме, или ще са по-малки от сегашните

Проф. Младен Григоров: Ако днес посланието „Съединението прави силата“ е в нашите сърца и умове, проблеми или няма да имаме, или ще са по-малки от сегашните

Председателят на Фондация „Паметници на българската слава“ проф. Младен Григоров в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 112 години от обявяването Независимостта на България.

22 Септември 2020 | 09:00 | Агенция "Фокус"

Проф. Младен Григоров: Като епидемиология досега здравната система у нас се справя много добре с коронавируса

Проф. Младен Григоров: Като епидемиология досега здравната система у нас се справя много добре с коронавируса

Проф. Младен Григоров в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Готова ли е България за продължителна криза с коронавируса? Въпросът задавам на проф. Младен Григоров. Ще издържи ли българската здравна система на една такава продължителна криза? Младен Григоров: Като епидемиология досега системата се справя много добре. С една забележка – без да съм епидемиолог, за което моля да ме извинят тези колеги, които разбират по-добре от мен, струва ми се, както каза и проф. Кожухарова, е добре да бъдат изследвани пациентите, които са развили вече пневмония от типа на така наречената интерстициална пневмония, която е типична за този вирус. Те слава Богу, вероятно са малко, намират се в инфекциозното отделение и нищо не пречи да бъдат изследвани, дали са носители. За да имаме по-реална представа доколко този вирус е разпространен у нас. Защото сега ми се струва много малко вероятно при 6,5-7 милиона население ние да имаме само 4 пациенти, след като цяла Европа „ври и кипи“ от тази зараза. Това е едното, което бих могъл да кажа. Иначе епидемиолозите засега се справят много добре. Също и инфекционистите се справят много добре. Другото, което вероятно ще ме попитате и което се „спотайва“ така да се каже във вашия въпрос, дали ще се справим, ако имаме по-масово разпространение, повече болни от този тип пневмонии, защото те са опасни, те развиват дихателната недостатъчност и водят до летален изход. Ако разрешите за една минута да обясня за какво става дума. Докато обикновената пневмония протича с три неща – висока температура, левкоцитоза, т.е. развитие на много бели кръвни телца, които са защита на организма и така нареченият инфилтрат в белия дроб, т.е. кръгова сянка на възпаление, която засяга и алвеолите, и кръвоносните съдове, тук тази пневмония е много коварна, защото тя се разполага на мембраната, която отделя алвеолата от кръвоносния съд и по този начин се блокира преминаването на кислород, докато въглеродният двуокис преминава свободно. И в повечето случаи налага, когато се развие такъв тежък синдром, да се стигне до командно дишане с цел да може да се преодолеят нещата. Иначе останалото лечение е както при всеки грип. Това е особеното и за щастие то е твърде рядко. И както многократно се подчерта, главно се развива при възрастни хора и при хора, които имат сериозни хронични заболявания от типа на сърдечна недостатъчност, анемия, диабет, хронична бъбречна недостатъчност или съчетание на някои от тези заболявания, при такива случаи нещата са много сериозни. Водещ: Навременни ли бяха предприетите мерки? Младен Григоров: Да. Според мен навреме бяха. Водещ: Не закъсняха ли, проф. Григоров? Младен Григоров: Не. Какво друго можеше да се направи освен това, което вече казах – да се изследват, за да имаме по-реална представа доколко е разпространен. Да се изследват тези, които са развили такъв тип пневмония. Те се знаят много добре и те са в реанимациите на инфекциозните отделения в момента. Аз не ги знам колко са. Може да са няколко, може да са 10, може да се 20. Не знам. Но това го казвам като препоръка, докато един много вещ епидемиолог проф. Кожухарова също това нещо го подчерта. Водещ: Какво правихме досега, че се налага тепърва да шием защитни облекла? И да произвеждаме маски? Оказа се, че болниците не са ресурсно снабдени. Младен Григоров: Това се оказа, че не е само наш проблем. Дефицит на маските има в цяла Европа и в Китай, дето е най-големият производител на такива маски. Просто човечеството беше изненадано. То между другото, аз си задавам един малко лаишки въпрос – без да изпадам в някаква мнителност на конспирации, но много започнаха да ни се стоварват един след друг на човечеството, не само на нас българите, подобни истории. То не бе „луда крава“, то не бе птичи грип, то не бе свински грип, то не беше тежък респираторен синдром, сега коронавирус. Не знам какво ще последва и това се случва през година, година и половина. Не знам доколко това е случайно. Все пак аз съм на 80 и няколко години, такова чудо не си спомням. Да, винаги е имало епидемии, но така през година, година и половина и то с такова масово разпространяване, нямам такъв спомен. Водещ: Има ли обяснение тази неслучайност? Младен Григоров: Не мога да си го обясня. Някои говорят за някакви лаборатории, които ги пускали. Не вярвам да е така. Не мога да допусна, че човечеството чак дотам е полудяло. Други говорят какво ли не. Не мога аз нищо да кажа, но страдам. И то много страдам. Да не говорим за ветеринарната медицина. Избихме свинете, избихме овцете. Просто непрекъснато не ни оставят на мира тези прословути вируси. Откъде се развиха в последните 10-15 г. Те винаги са съществували, това е ясно. Но с такава клинична настъпателност в последните години, малко странно звучи. Водещ: При епидемията с коронавируса ще се уловят недостатъците на здравеопазването? И ако да, какви? Младен Григоров: Не, не. Това дето се приказват приказките, че това било тест за нашето здравеопазване, ако излезем от него, щяло да бъде много хубаво или обратното, много лошо ако не излезем. Ако не излезем – да, наистина ще е лошо. Но ако излезем – това е част от здравеопазването. Това в никакъв случай не е цялото здравеопазване. Още повече, че става дума, слава Богу, за една инфекция, която клинично протича не толкова тежко, смъртността, доколкото разбирам по официални данни в света засега не превишава 4%. Ако това нещо сравним дори с обикновения грип, горе-долу и при него толкова е смъртността всяка година, да не кажа и повече. А да не говорим каква е смъртността при сърдечносъдовите заболявания, които не са инфекциозни и т.н. Каква е при инсултите, където сме шампиони в Европа, каква е при инфарктите – там сме малко по-добре. Т.е. в никакъв случай не може от едно вирусно заболяване да се съди за цялото здравеопазване. Много сложна е системата и това са надути приказки. Още повече се очаква, според епидемиолозите оптимистичните прогнози са, че епидемията ще приключи до месец-месец и половина, по песимистични някои дават до седем, осем, дори 10 месеца. Дай Боже да не е така. Водещ: Трябва ли да се разработят анализи за вероятните рискове от коронавируса? Как ще повлияе на хората в България тази зараза? Младен Григоров: Коронавирусът води до наслагване върху съществуващи хронични проблеми, нямащи нищо общо с вируса. Аз ги изброих. Това са широкоразпространените заболявания – високо кръвно налягане с неговите последици, хроничната сърдечна недостатъчност, анемията, особено при възрастните хора, диабетът и единият, и другият вариант инсулинозависим и неинсулинозавим, хроничната бъбречна недостатъчност. Това са заболявания, които съвсем не са редки, хронични са и коронавирусът се наслагва и ги усложнява. Хората, които нямат тези заболявания, те или го прекарват много леко, или дори не го усещат, че са носители на вируса. Младите хора особено. Той затова протича при възрастните хора, те са носители на тези заболявания. Знаете че според СЗО хората след 65 г. имат обичайно между 3 и 6 хронични болести, докато един 20-30 годишен млад човек няма такива неща и той или го прекарва много леко, или въобще не го усеща. Водещ: Трябва ли да се страхуваме? Трябва ли да се притесняваме, че заболяването вече е в България, даже ваши колеги епидемиолози твърдят, че случаите са вероятно много повече от установените? Младен Григоров: Да, сигурно е така. Това и аз казах, особено ако се изследват пациентите, които са в реанимациите и то специално от пневмонии. Но място за паника категорично няма. Това ще мине и замине като всяка епидемия. За епидемиите е характерно още от времето на чумните, на холерите, че в крайна сметка изчерпват своята сила и се самоограничават. Разбира се, това е далеч от споменатите чумни, холерни и тем подобни епидемии, които досега са сполетявали човечеството, но в крайна сметка колко милиарда сме, по официални данни 110 хиляди души са се разболели, от които мисля че около 4000 са починали, което прави точно този процент, който ви казах. Така че място за паника няма, място за притеснение естествено има. В никакъв случай не може да гледаме с розови очила на нещата. Мерки се взимат, мисля че те засега са достатъчни. Това дето се приказва, че инфекциозните отделения могат да се претъпкват, ако започне, както е в Ломбардия масово разпространение, това са малко вятърничави приказки, по простата причина, че заболяването може да се лекува във всяко клинично отделение, независимо дали е инфекциозно или не, тъй като инфекциозното отделение просто ограничава достъпът и разпространението. Иначе начинът на лечение във всяко вътрешно отделение може да бъде извършено. В България има над 400. Водещ: Има ли вероятност България да я сполети ситуацията от Северна Италия? Младен Григоров: Това трябва да питате епидемиолозите, аз не съм епидемиолог. Това не мога да го твърдя. Дай Боже, да е няма. Но ние сме отворена държава и не можем да станем затворена. Водещ: Защо в Италия се случи точно така и то в най-заможната й част? Младен Григоров: Не е в Сицилия, не е в Южна Италия, а в Ломбардия, която е традиционно най-развитата част. Водещ: Най-богатата част на Италия. Младен Григоров: Да. И това е също загадка. Ще се изяснят тези неща, но иска време. Водещ: Проф. Григоров, мутират ли вирусите? Вие познавате ли във вашата практика вируси с мащабите на поражение като коронавируса? Младен Григоров: Аз ви споменах: и лудата крава, и птичия грип, и свинския грип, и острия респираторен синдром, всичко това са вирусни заболявания. И ние засега като човечество спрямо вирусите по отношение на лечението сме безпомощни. В смисъл нямаме лекарства, които да унищожат вируса. Антибиотиците там не вършат никаква работа, те са за бактериите, не за вирусите. Но така или иначе ние не можем да се отървем от вирусите, те си мутират, ще продължат да мутират, но все пак по принцип нехирургическата медицина, терапевтичната медицина в света, в т.ч. и у нас се справя засега относително до голяма степен, даже и не само относително, успешно с така нареченото симптоматично лечение. Т.е. коренът на злото не се изкоренява, но това което то причинява успяваме да се справим и това не е малко. На практика това е оздравителният процес. Хирурзите се справят до голяма степен от корен с нещата. Няма болест, която да я изтръгнем, така да се каже, от нейната същност. Ние просто подобряваме нещата. А и до голяма степен много ни помага майката природа, когато се съобразяваме с нея и използваме нейната огромна мощ. Няма какво да се лъжем. Водещ: Епидемията от КОВИД-19 към какви промени може да подтикне българското здравеопазване? Младен Григоров: Мисля че няма да доведе до някакви, освен ако не настане някаква масова епидемия, но за такава засега няма данни, доколкото разбрах. Даже за целия Балкански полуостров засега няма смъртен случай, не само у нас. Мисля че няма да има някакви тежки последици. Очаква се, че в близките месеци вероятно ще се намери ваксина, ще се разгадаят и други неща, тайните така да се каже на вируса и ще се справим. Но ще дойде друг вирус и така. Водещ: Опитвам се да разбера, проф. Григоров, на ниво ли е нашата здравна система, за да се справи с такъв тип заболяване? Младен Григоров: Нашата здравна система категорично не е на ниво като цяло, но в случая по конкретния проблем засега се оказва на ниво. Иначе това в никакъв случай не може да бъде оценка на цялата здравна система. Недейте забравя, че над 67% е смъртността от сърдечносъдови заболявания. Къде е това, къде са 3-4% от коронавирус? Т.е. ние имаме много сериозни проблеми в организацията на здравеопазването, във финансирането на здравеопазването, ако щете ето и това, което се случи с медицинските сестри – от 70 000 преди 30 г. да останем с 25 хиляди. И т.н. да не ги изброявам проблемите, няма да ни стигне времето. Проблемите са много. Този, който сега ни чука по главата е малка част от проблемите и дано да остане така. Цоня Събчева

10 Март 2020 | 09:00 | Радио „Фокус“