ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Силян Пардов, Списание "Македония"

Забравени страници от българската литература: Силян Пардов, Списание "Македония"

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Силян Пардов е публикуван в месечното илюстровано популярно сп...

14 Ноември 2020 | 19:00 | Агенция "Фокус"

Забравени страници от българската литература: Иванчо Гевгелийски, Списание "Македония“

Забравени страници от българската литература: Иванчо Гевгелийски, Списание "Македония“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Иванчо Гевгелийски е публикуван в месечното илюстровано популярно списание "Македония" от юли 1903 г. Списанието се издава от комитет от македонци в печатница "К. Г. Чинков" на ул. "Гурко" 54. Уреждат го М. Грашев и М. Копанов. Иванчо Гевгелийски Иван Христов, син на беден колар, е роден в село Карасуле (Солунско) през 1875 г. Негова бистър ум, сладък говор и горещ темперамент го правеха божествено за другарите. Когато през 94 г. някои от агитаторите му пошепнал какво се тъкми против несносния режим Иванчо рипнал от радост и помолил агитатора веднага да го запише в ре Еволюционната книга и да му даде наставления, да проповядва и сам той. През 96 г. влиза в четицата на Мица гаваталията, да се научи да върти изкусно оръжие. Войводата останал гръмнат от бързата възприемчивост и особени способности на младия момък, та не знаел как да го нахвали и да му се нарадва. На другата година, комитетът уведомен за това, го прави началник на едно отделение на тайната полиция и като такъв безстрашният Иванчо показа чудни терористически похвати и се отличи в много опасни и съдбоносни предприятия, за което заслужи сърдечните похвали и уважение на всички. Издаден и той, както Атанаса, трябваше да прележи цели 7 месеца и едва можа да се отърве. След Освобождението хваща гората, като си стъкмя четица от 5-6 души верни приятели, четица по свой вкус, с която изтреби сума развратни, до тинята слезли тирани, като Дуранча, Куфалските бабаити, няколко кехаи и 3-4 -ма жестоки обирници бекчии, та получи благословията на много клети сиромаси. Често пъргавият Иванчо слизаше преоблечен в някои град и наказваше народните предатели и гнусни шпиони. През 99 г. дойде тука по работа и стоя една година, след което си замина пак за Гевгелийско. При връщането, обаче изпита много горчивини и остана насмалко да плати с главата си, за туй, че рекъл да мисли не както му е заповядано свише, а както диктува съвестта му и всесилните обстоятелства. Тогава беше още епохата на патентования патриотизъм, епоха мрачна, когато всичко беше вковано в тесни железни рамки и в името на свободата се вършеха най-грозни престъпления. Разните течения бяха стигнали апогеят на партизанския разврат. Иванчо мина границата с Донча и още по пътя падна тежко болен от сипаница. При село Логодаж сдружените чети бяха нападнати от много аскер и след ожесточено сражение едва можаха да си пробият път и да избягат в Беласица. Тук Иванчо съвсем оздравява и поема началството на своята чета. По пътя той, с голяма скръб в душата, трябваше да пренесе много незаслужени оскърбения, несправедливи обвинения, да се спасява от много засади, да предвижда много изненади и прочее и прочее. Нерядко му е било пращано ракия с отрова и благодарение на населението, що го обичаше от сърце и инстинктивно някак не можеше да се повлече по низостта на разните несвестни водители, та да погуби такъв юнак, що е показал хиляди пъти на дело, че люби Отечеството си повече от тях, Иванчо можа да се спаси, да не загине от братска ръка. Кукушкият ръководител при Тимур го предаде на низама, та Иванчо трябваше да употреби голямо изкуство и пъргавина, за да се измъкне благополучно от явната гибел. При Чугунци същия ръководител му устрои засада, но и тоя път безуспешно…. Безстрашния Иванчо и до днес броди гевгелийските планини, еднакво обичан и посрещан с радост от цялото население. При Ливада, Петрово и много други места Иванчо даде на турчина да разбере, какво е туй българска мощ и коравина и прати много души в ада.

24 Октомври 2020 | 19:01 | Агенция "Фокус"