ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Румен Христов: Трябва ни поне 6-6.5% ръст на БВП, за да достигнем тези, към които сме се устремили – и по доходи, и по стандарт на живот

Проф. Румен Христов: Трябва ни поне 6-6.5% ръст на БВП, за да достигнем тези, към които сме се устремили – и по доходи, и по стандарт на живот

Проф. Румен Христов, председател на Съюза на демократичните сили, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

24 Октомври 2020 | 17:00 | Радио „Фокус“

Евродепутатът Иво Христов: Българските власти внушават положението като шампионат по коронавирус, в който ние се представяме по-добре от останалите

Евродепутатът Иво Христов: Българските власти внушават положението като шампионат по коронавирус, в който ние се представяме по-добре от останалите

Иво Христов, член на групата на „Прогресивния алианс на социалистите и демократите“ в Европейския парламент (ЕП), в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Породената от пандемията с коронавируса глобална криза свари неподготвена международната общност и показа нейната непригодност да се изправи срещу предизвикателство от подобен ръст. Което поставя под въпрос рационалността в съществуването на международните организации, а с това и на световния ред – такъв, какъвто го познавахме до кризата. Какви несъвършенства на ЕС открои предизвиканата от пандемията с коронавируса криза – наш гост е Иво Христов, член на групата на „Прогресивния алианс на социалистите и демократите“ в ЕП. Защо кризата с коронавируса уязви ЕС в основополагащите му ценности, като свобода, солидарност? Иво Христов: Ами, тази криза действително посича в основата тъкмо тези основни принципи, тъй като свободата, знаем, е свобода на придвижването на хора, на стоки и те пострадаха много тежко от коронавируса. Държавите сами започнаха да затварят външните си граници, тъй като се оказа, че в един момент Съюзът не разполага нито с институционални правомощия, нито с адекватна преценка и воля да вземе такива решения. Споменахте, също така, солидарността – виждаме, че тя особено пострада, тъй като всяка от страните понечи да спасява първо своите граждани поради липсата на механизми в Съюза. Така бе постигнат резултат най-пострадалите страни като Италия, да речем, днес получават помощи от трети държави извън Съюза и едва сега започнаха да получават някаква помощ от своите европейски посестрими. Водещ: Какви несъвършенства на ЕС открои предизвиканата от пандемията криза? Иво Христов: ЕС разполага с един скромен фонд „Солидарност“ с около 500 млн. евро, който е предвиден за посрещане на щетите от различни бедствия, но сред тях не са пандемиите. В това отношение Съюзът не може да бъде извинен, тъй като подобна пандемия не се е случвала в глобален мащаб толкова опустошителна и толкова заразна, толкова мълниеносна, тъй като никоя от страните не може да каже, че беше подготвена за нея, но факт е че ще трябва да се преосмислят механизмите. На второ място бих се ориентирал тромаво на необходимостта на изграждане и на утвърждаване на съюзен план за възстановяване на икономиките след пораженията от коронавируса. Повечето страни междувременно обявиха свои национални планове, много мащабни, някои в обема на десетки милиарди евро, за сега Съюзът не показва адекватно решение. Още по-лошото е, че усилията по възстановяването от Брюксел ще бъдат концентрирани върху страните от еврозоната, както стана ясно – това автоматично значи, че страните извън еврозоната ще се почувстват ощетени и с право. Водещ: Означава ли, че до сега основните принципи на ЕС като свободното придвижване, Шенгенските споразумения вече нямат да действат в не такава светлина или поне с такава актуалност? Иво Христов: Те от години ни показват слабости. Знаете, че Шенген отдавна е спряган като отживял времето си инструмент, президентът Макрон беше предложил той да бъде преосмислен и предоговорен, но в сегашните условия наблюдаваме хаотичните реакции на различните страни, които сякаш не се чувстват обвързани с общите му правила и очевидно той ще трябва да бъде преосмислен съобразно новите опасности. Но всъщност кризата проявява много по-тежки пороци в мисленето на европейски държави, в частност на България, впрочем. Да речем, пазарният подход в здравеопазването показва цялата си цинична несъстоятелност в такава криза. Българските болници буквално купуват заболявания, така наречените клинични пътеки, срещу определена услуга – тяхното третиране и лечение. Сега са принудени да се справят с пандемия, която не съответства на заделените за нея средства и те ще бъдат поставени в изключително сложно финансово положение. Същевременно всички планови операции и рутинни дейности са отсрочени и поради тази свръх реакция на правителството с извънредното положение и ние не знаем, каква е статистиката на хората пострадали от това, че техните хронични заболявания не са третирани своевременно и адекватно. Българските власти представят до голяма степен положението до момента като някакъв вид шампионат по коронавирус, в който ние се представяме по-добре от останалите страни, тъй като другите имат по-голям брой заразени и повече жертви. За щастие при нас статистиката е по-добра към момента, но след финалната черта ще се види, кои страни са претърпели най-големи щети, за съжаление, аз се опасявам, че нашата икономика при този стрес, на който е подложена буквално, ще се срине, тъй като дребния и средния бизнес е върнат почти в начална точка и само ако имат кураж тези бизнесмени ще могат да рестартират отново своето предприемачество. Стотици хиляди работници са в техническа безработица, на тях им се обещават някакви неясни помощи, за болните, които са зарязани без грижа, също споменахме, тъй че не знам общия брой на жертвите и общата дума на щетите каква ще бъде при нас накрая, когато най-сетне настъпи този край. За съжаление се опасявам, че ще бъдат лоши цифрите. Водещ: Бившият френския министър на външните работи от президентството на Жак Ширак Юбер Ведрин, каза че ЕС е бил създаден за свят без трагедии. Ако това е вярно – как ЕС ще продължи от тук нататък, а и ние в нашите еврофантазии как се виждаме? Иво Христов: Това е дълбок философски въпрос – много добър е образът на Юбер Ведрин. Действително ЕС ускори своето развитие след падането на берлинската стена през 90-те и след това, беше време, в което лекомислени философи вещаеха края на историята и някакъв вид мирна идилия – времето ги опроверга и сега ЕС е с посечено вдъхновение. Опасявам се, че тази криза ще даде аргументи на враговете на Съюза да искат, примерно, ставката на Комисията фон дер Лайен, която и без друго беше одобрена с много крехко мнозинство. Те имат основание да искат. Водещ: И която не се справя до момента блестящо. Иво Христов: Която се справя зле. Да, да. Но самият политически ход да се блокира дейността на Съюза, да се пристъпи отново към формиране на Комисия ще затормози опасно функционирането на ЕС, дори ще създаде риск от разпад, а това не е никак добро решение. Тъй като в глобален свят с няколко икономически полюса Европа с нейните държави е всъщност едно съзвездие от малки икономики, дори германската, да речем, сама и лишена от гарантиран европейски пазар няма да има тази мощ, която има в момента, какво остава за българската и другите. В този смисъл трябва да проявим мъдрост, да осмислим кризата и да вземем адекватни решения. Кризите са и повод за преосмисляне. Водещ: А сега на къде? Какво трябва да се направи? Как да изглежда преосмислянето? Иво Христов: Все още очакваме убедителен пакет, спасителен пакет за европейската икономика, възстановителен пакет от Комисията, която отваря дума за определени мерки, споменава определени суми, но към момента нищо от това не звучи убедително, това е пожарната част от реакцията. След това, очевидно, предвид тези нови глобални заплахи каквито са вирусът, който може да се повтори под друга форма, каквито са и работите на хиляди хора, ЕС трябва да намери отговор на тези въпроси. Зелената сделка, според мен, не ми изглежда адекватно, тук се шегувахме между впрочем, че коронавирусът ще се окаже най-добрата зелена сделка, тъй като за пръв път въздухът над света и над Европа е чист. Производствата спряха, но за съжаление това е неохотна социална цена. Водещ: Това е черен хумор. Иво Христов: Зелената сделка също не даваше отговор на социалните въпроси, нито на енергийните въпроси, но фиксираше разходи, които рискуваха да постигнат опустошителен ефект. Сега и тя ще трябва да бъде преосмислена според мен, а въобще мандатът на следващата ЕК до голяма степен ще бъде посветен на възстановяването. Тъй като помним, че кризата от 2008 г., която беше много по-малка по мащабите си, тя започна като финансова и се разрази като криза в реалното производство, тук имаме тотална криза на социалните системи, здравни и прочее. Предната криза отне няколко години, а тази със сигурност ще отнеме поне 3 год. за възстановяване. Водещ: Според вашите наблюдения европейските институции, ЕС може ли да извлече поука от тази криза? И каква? Иво Христов: Той е длъжен да извлече поука относно собственото си функциониране, относно собствените си приоритети. Този Съюз често губи огромно време в декларации – в политически декларации, той е шампион по опазване на човешките права, по заклеймяване на трети страни, които ги нарушават, а същевременно се оказва, че никой не е помислил за координиране на здравните системи, да речем – за реакция при глобални бедствия. Че не устоява на по-сериозен порив на вятъра, това показва, че нашите приоритети са съвсем други. Водещ: Какви са настроенията в ЕП? Иво Христов: Трудно ми е да ви кажа, тъй като малцина са в Брюксел. Днес бях в Парламента и там почти няма депутати, повечето общуват онлайн, Комисиите продължават някаква дейност, но по-голямата част от текущите досиета са спрени, поради форсмажорната ситуация. Настроенията ще мога да бъдат усетени, когато се съберем отново, но и това не е ясно кога, вероятно след около 2 месеца. Водещ: Неизвестността ли е най-големия ни враг в момента, тя ли поражда най-големите ни страхове? Иво Христов: Да, да. Мисля, че и за обикновения гражданин неизвестността кога ще може да излезе от дома си, кога ще може да общува както преди с близките си, дали ще може „да върже“ края на месеца – това са все въпроси, които висят над всеки. В България те са особено драматични, тъй като поради ниските доходи резервите на българите, според мен ще свършат до дни, а някои вече са в критична ситуация. И тази икономическа, социална, здравна, ако щете, поведенческа неизвестност стресира хората. Те има нужда от доза надежда, успокоение и могат да го постигнат и сами с повече дисциплина, но и институциите трябва да направят необходимото, за да не ги поставят в някаква ситуация на постоянен стрес. Водещ: Да не ги изоставят, може би това е най-точното. Иво Христов: Да не ги изоставят със сигурност. Цоня СЪБЧЕВА

31 Март 2020 | 17:01 | Радио „Фокус“