ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Тома К. Давидов, Списание „Македония“

Забравени страници от българската литература: Тома К. Давидов, Списание „Македония“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Тома К. Давидов е публикуван в месечното илюстровано популярн...

3 Октомври 2020 | 19:00 | Агенция „Фокус“

Забравени страници от българската литература: Поручик Юрдан Стоянов, Списание "Македония"

Забравени страници от българската литература: Поручик Юрдан Стоянов, Списание "Македония"

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Поручик Юрдан Стоянов е публикуван в месечното илюстровано популярно списание "Македония" от ноември 1903 г. Списанието се издава от комитет от македонци в печатница "К. Г. Чинков" на ул. "Гурко" 54. Уреждат го М. Грашев и М. Копанов. Поручик Юрдан Стоянов Юрдан Стоянов, или както е известен в Македония, Капитан Стоянов, ми е приятел и другар, отдавна време. С него аз се познавам от 1897 година, тогава той служеше по администрацията в град Добрич. Неговото име, свързано с една трогателна съдба, чувах още когато бях във Военното училище, когато облегнати на тревата, в кръгът на някоя приказлива компания, текваше ни да поразлистим преданията на това заведение, толкова прочуто днес. Нашата първа среща, доколкото моята памет е вярна, беше сърдечна, искрена - като че ли между стари познати. Ние се видяхме в село Енимахле, на десет километра на югозапад от Добрич; това беше през време на гръко-турската война. Възседнала на своя огнен, красив и едър кон, той беше дошъл тук да посреща висшите офицери от шуменския гарнизон, които изучаваха знаменития четвероъгълник и на които, за украшение и ескорт, бях придаден и аз с една неголяма кавалерийска команда. След една къса почивка, ние потеглихме за града. Стоянов яздеше с чувство и унесеност, преживявайки навярно в своите възпоменания, славните си подвизи през Сръбско-българската война, в която той се отличи като храбър войник и самоотвержен полуротен унтер-офицер. От тоя момент до напущането ми градът Добрич, в продължение на две и половина години, ние бяхме добри другари и искрени приятели. Винаги засмян, вежлив, компаньон и скромен, той крепеше у мен чувството на една сърдечна привързаност. След една тригодишна раздяла, с него аз се срещнах в Македония на 14 септември вечерта миналата година. Наметнат с дълга сива пелерина, из под която лъщеше сребърна кавказка кама и широк поясен патронташ, със светли очи и лице сияещо от радост, той бърже се доближи към мен и ние глубоко се прегърнахме. След една къса другарска беседа, той още същата нощ замина към Мелник, а аз останах при Николова в горите на историчните Арсовски висоти. Подир това, през траенето на въстанието, аз не можах да го видя веч, защото великите човешки урагани, които ознаменуваха избухванието на струмишкия басейн, които широко отразиха летящия български дух към високите полета на божествената свобода, представляющи своего рода шахматни вихрушки с турската войска, не ни позволиха да се срещнем със Стояна, колкото и често да се разминавахме с него, из лабиринтите ридове на Пирин. По-после, когато дълбоките снегове покриваха планините, ние бяхме в България и можахме да се срещаме често, докато най-сетне на 19 август, текущата година, след сражението при Итипица, през нощта с изпратения от него куриер, се събрахме и споделихме победи и поражения, радости и страдания цели седем недели. Юрдан Стоянов е роден в село Долна Вареница, Фердинандска околия, в 1869 г. – 15 септември. Баща му е бил внук на дядо Цеко войвода и се занимавал със земеделие. Психическото брожение, което владееше българските маси тогава, особено 75-76 години, не минало без влияние върху семейството на Юрдана Стоянова. Баща му, както и дядо му Трифон са биле най-работливи членове на комитета в селото. Те са носили хляб на четите и въобще са били дълбоко замесени в народното движение. Това дава повод на турците, особено на черкезите и абазите, които са живели наблизо, да се опитват на няколко пъти да нападат безуспешно къщата на дядо Трифон. Живота в село бил невъзможен и семейството на Стоянова се преселило в Лом. Както в село така и тука, в града, фантастичните разкази за комитите, произнасяни с тайнственост по скритите места, силно са пленявали въображението на младия Юрдан. Той е ходил по това време в училището, където тоже се е отразявала общата възбуденост на духовете. Но епоха, която най-силно влияние оказала върху душата на Стоянова, както той сам се изразява, е била великата освободителна война. Той цял ден стоял край руските солдати, които са му правили силно впечатление. Той слушал унесен в жизнерадостни мечтания, великите песни на московските войници, звуковете и възвишената смисъл на които, той и до днес не е забравил.

12 Септември 2020 | 18:00 | Агенция „Фокус“