ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Младен Григоров: Днес не само не сме обединени, а сме силно разединени и надписът „Съединението прави силата“ е почти без всякакво съдържание

Проф. Младен Григоров: Днес не само не сме обединени, а сме силно разединени и надписът „Съединението прави силата“ е почти без всякакво съдържание

Председателят на Фондация „Паметници на българската слава“ проф. Младен Григоров в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 135-ата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румел...

6 Септември 2020 | 11:00 | Агенция „Фокус“

Проф. Младен Григоров: Най-големият гняв против въвеждането на здравната реформа ще дойде от акулите в здравеопазването

Проф. Младен Григоров: Най-големият гняв против въвеждането на здравната реформа ще дойде от акулите в здравеопазването

Проф. Младен Григоров, кардиолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи идеите си за новия здравноосигурителен модел под надслов „Нов път в здравеопазването“. Премахване на монопола на НЗОК и пускане на конкурентни здравни фондове при същия размер на здравната вноска от 8 % предвижда моделът, но все още няма яснота какво ще включва основният пакет с медицински услуги, които вноската ще покрива. Цените на дейностите в основния пакет ще подлежат на договаряне между фондовете и изпълнителите на медицинска помощ: болници, лекари, зъболекари. За някои дейности Министерството на здравеопазването ще може да определя пределни цени, съгласувани със съсловните организации. Лечебните заведения ще могат да формират цени за дейности извън основния пакет, като те ще се покриват от доброволното здравно осигуряване или чрез плащане от пациента в брой, но не е ясно какъв ще бъде таванът на тези цени. Фондовете ще се конкурират за вида и обхвата на дейностите от допълнителния пакет и пациентите ще могат да избират фондове въз основа на сключените от тях договори с изпълнителите на услуги. Идеите вече предизвикаха разнопосочни коментари. Въпросът е, ще успее ли новият здравен модел да осигури контрол върху качеството и да гарантира достъпни услуги. Задаваме го на кардиолога професор Младен Григоров, защото с него отдавна обсъждаме въпросите по здравноосигурителната система у нас. Как оценявате предложенията на министър Ананиев? Младен Григоров: По принцип много добре. Вие знаете, ние сме говорили много пъти, аз съм сторонник на демонополизация на Касата поне от 10 години, дори от 15 по няколко причини. Бих ги концентрирал според моето скромно мнение в три категории. Първото е, че се създава възможност за реална и почтена конкуренция между фондовете, независимо дали става дума за НЗОК и останалите фондове, или между самите фондове. Добре известно е, не виждам защо трябва да губим време, от финикийците насам, че по-добър начин за развитие на каквато и да е дейност, в това число разбира се и на здравеопазването, от конкуренцията няма. Второто „К“ това е, което е свързано с първото, това е категорично подобрение на контрола. Сега практически контрол няма. Контролират се „грешки“, които са пълни глупости. Примерно сгрешено ЕГН – глоба. Но контрол реален върху качеството на диагностиката и лечението сега практически няма. Почти е нулев. Това няма как да стане при един частен фонд. По простата причина не, че частникът е много по-честен от държавния служител, а просто защото му се бърка в джоба. Защото при държавното знаете, че бъркането в джоба е обичайно. Това е второто К и то е много важно. Третото, което произхожда от него, това е качеството. Във всички случаи демонополизацията и навлизането на частни фондове, надявам се те да не са повече от един-два, за да няма фалити, категорично ще подобри качеството именно по тази причина, както във всяка една дейност. И обикновеният бакалин, за да ви привлече за покупки, трябва да ви предложи по-добро качество. Това важи за здравеопазването в много по-голям размер. Тези три К ще спрат един голям минус в сегашното състояние на НЗОК – това е източването й, което е безспорно и което всички го знаят от управителя до обикновеното джипи и всички го вършим, казвам вършим, както чувате. Защо? Защото просто са създадени условия за това и то и става по абсолютно „законен“ начин. Примерно като кардиолог ще ви кажа, че преди време и това беше скрито от по-по-предишната управа на НЗОК, преди няколко години, самата НЗОК поиска одит от международна организация. Тази международна организация, след като направи одита установи, аз съм го виждал с очите си това нещо, че в България има десет пъти повече пневмонии, отколкото в която и да е страна в ЕС и 12 пъти повече сърдечни недостатъчности. Това е пълен абсурд, това просто са измислени диагнози. При това, това не са здрави хора, на които са измислени диагнози, поради следващото, което ще засегна и пак е с К – клиничните пътеки. Заради тяхната, извинявам се за израза, невероятна тъпотия ние сме принудени, тъй като пациентът реално е болен, но той не се вмества в съответната клинична пътека, ние да му измислим някаква. И едно от най-честите измишльотини е, казвам ви го като кардиолог, е застойна сърдечна недостатъчност. Изброените от мен подобрения по К-показателите са всичките много хубави неща, които очаквам да се сбъднат, разбира се, не с вълшебна пръчка, а бавно и постепенно. Предполагам, че частните фондове ще се постараят във времето да въведат и всеизвестните диагностично свързани групи, които въобще бяха забравени у нас и които трябваше да заменят клиничните пътеки. Тоест пациентът, а това са болшинството от пациентите, защото всеки според Световната здравна организация човек след 60-65 години има между три и шест болести. По клинична пътека ние лекуваме една, при това невинаги водещата. А останалите? Тогава какво правим? И какво се получава? Получава се омагьосан кръг първо по отношение на здравето на човека, защото той излиза недолекуван, не недоизлекуван, а недолекуван, това за недоизлекуван е голяма работа, това е едната страна на въпроса. И става от финансова гледна точка, защото говоря, че у нас философията на здравеопазването не е лечебната страна на въпроса, а финансовата страна на въпроса. И това е от години. Финансово-счетоводният принцип. Той е водещите. Но и той е засегнат от тази система по простата причина, че недолекуваният болен е най-скъпият болен. Той след месец, месец и половина цъфва отново и така, и така, и така. И парите естествено няма да стигнат. Водещ: Проф. Григоров, според идеите на министър Ананиев, НЗОК става равнопоставен играч на частния пазар, но частните фондове ще могат ли да бъдат равнопоставени на Касата, като се знае с какъв капитал тръгва в новия модел Касата? И какви ще са възможностите на тези фондове? Младен Григоров: Те ще си го преценят това. Ако се страхуваш от мечки, няма да ходиш в гората. Те ще си го преценят това и доколкото разбирам, се изисква някакъв капитал от половин милион или 1 милион беше, за да имат право да влязат на пазара. Водещ: А достатъчен ли е този капитал, за да осигурят адекватно здравните грижи? Младен Григоров: Точно това ви казвам. Те ще си го преценят, но това, че някой няма да издържи, това не значи, че трябва да спрем процеса. И всеки от нас както, когато отива да се застрахова, си преценява къде да се застрахова и същото идва и тук. Няма как. Така е по цял свят. Водещ: В такъв случай при това положение тези частни фондове как ще привличат пациенти, тъй като хората ще предпочетат консерватизма, тоест познатото или там, където е по-сигурно, сиреч Касата. Младен Григоров: Да видим дали ще е така. Аз например бих предпочел категорично частния фонд. И тези, които са около мен: приятели, познати, роднини, близки, също бих ги посъветвал по съображенията, които ви казах. Държавното по отношение на качеството винаги отстъпва на частното. Няма какво да го крием това, във всички сфери на живота е така. А освен това вие да ми кажете някакъв монопол, от който българските граждани да са доволни? Водещ: Няма такъв. Младен Григоров: Извън здравеопазването. Вероятно са доволни от „Топлофикация“? Водещ: Не. Младен Григоров: Така. Или от електрическата компания? Не. И т.н. Ами същото е и в здравеопазването. Вижте какво, за да има успех едно здравеопазване, извън парите, които между другото трябва да бъдат поне 10% от БВП. Което какво значи? Ако България има 120 млрд. БВП, то за здравеопазването са необходими 12 милиарда. Нали така? Това са 10%. Поне. Друго, ние сме три пъти по-малко по доход. Така. Това е едната страна на въпроса. Втората, което е добре известно, за да се развива здравеопазването, то е свързано с това, което казах, това са две неща: Профилактиката, която в България е на нулево ниво. И бъдете сигурни, че частните фондове ще се загрижат много за профилактиката, по простата причина, че трябва да имат доходи. А сега тя е на нулево ниво. И от иновации. Профилактика и иновации – това са двата стълба на всяко едно здравеопазване в света, според Световната здравна организация, не според мен. Хайде ние в иновациите горе-долу, тук-там, главно в столичния град и в още два-три града можем да се доближаваме и дори да сме равни на доброто средно европейско равнище. Обаче по отношение на профилактиката сме на абсолютна нула. Водещ: Проф. Григоров, ще има ли фалити на болници в резултат на тази нова система на здравното осигуряване? Младен Григоров: Ами твърде е възможно. Защото частните фондове ще си изберат такива болници, в това можем да бъдем абсолютно сигурни, в които могат да разчитат на друго качество и на много пациенти. Тези болници, които или нямат достатъчно пациенти, или се приближават до нула, които непрекъснато ги цитират, естествено, че ще фалират. Няма как, в едно пазарно стопанство е така. Водещ: Това няма ли да обрече т.нар. държавни и общински болници? Тъй като те трудно ще се конкурират с частните. Младен Григоров: Ами да направят така, че да могат да се конкурират. Да престанат кражбите, примерно. Вие ще видите сега, най-големият гняв против въвеждането на тази реформа вероятно ще бъде от колеги, които аз ги наричам акули, условно казано. Тоест от хора, които имат огромна полза от съществуващата система, която дава много добри възможности за крадене. По най-различни линии. Водещ: Това означава ли, проф. Григоров, че новата система ще разбие т.нар. мафия? Хората така си я наричат: мафията в здравеопазването? Младен Григоров: Да, да. Естествено. Е, няма да я разбие, но ще я значително намали. Защото бяла мафия си има, няма какво да се лъжем. Тя не е само от лекуващи лекари. Тя е от администратори, от политици, свързани със здравеопазването, и т.н. Няма какво да се лъжем. То поначало нали знаете по определение, какво е мафия? Срастване на политиката с икономиката. Водещ: Много важен въпрос е остойностяването на различните услуги в здравеопазването. Това до този момент не е направено. Оптимист ли сте, че с тази система ще стане, че частните фондове ще бъдат нещо като катализатор за това остойностяване? Защото в момента цените са безумни и различни навсякъде. Младен Григоров: Аз не знам кой ще прави остойностяването. Ако ще го правим централно, ще го прави Българският лекарски съюз със съответните дискусии и т.н., мисля, че някакви сериозни опасности няма. Ако всеки почне сам да си го остойностява, ще стане голяма каша. Водещ: Малко съм притеснена от тези предложения, които прочетох, че здравните заведения, някои от тях, могат да си формират цените за дейностите извън основния пакет. И няма таван за това формиране. Младен Григоров: Е, да, де, ама ако е извън основния. Все пак основният пакет ще включва заболявания, които или пряко застрашават живота, или са близко до това пряко застрашаване на живота. А що се отнася до, как да го кажа, до неща, които опират повече до комфорта, аз не виждам нищо лошо в това, че всеки ще си определя някакви цени. Стига това да не се отнася пряко до живота на човека. Водещ: А как да разбираме това, че и при новия вариант касата ще продължава да внася непълния размер на вноската за осигуряване на децата, пенсионерите и безработните. Младен Григоров: Ето това е големият минус, ако продължи да бъде така. Водещ: Така ли? Защо? Младен Григоров: Ако продължи да бъде така, както сега прави държавата, да внася половината от това, което тя е длъжна да внася, най-малкото дава изключително лош пример. Водещ: Тоест вноските трябва да бъдат в пълен размер? Младен Григоров: Естествено, след като държавата е определила, че вноската е 8 %, не може тя да внася за пенсионера и за детето 4 %. За сметка на какъв принцип и на каква логика. Водещ: При положение, че държавата внася за пенсионерите, за децата и за безработните пълната вноска в касата, няма ли по този начин пак да има нелоялна конкуренция спрямо фондовете? Младен Григоров: Ами това не бих могъл да ви го кажа, защото не знам това как е разработено в предложението на Ананиев точно, но това наистина, което казвате, е смущаващо. Водещ: Да, това малко ме притеснява, тъй като все пак знаем колко е обемът на пенсионерите, на децата и на безработните, той не е малък като брой и при това положение ще натежи. При всички случаи това ще бъде скрито дотиране на касата. Младен Григоров: Да, до известна степен. И освен това има опасност, дето се казва, частните фондове просто да избягват да включват такива хора в здравното си осигуряване, както правят застрахователните компании. Знаете, че след определена възраст няма начин да ви застраховат. Примерно за пътуване със самолет и т.н. Така че това наистина е реална опасност. Това е важен детайл. Водещ: Той не и разработен, проф. Григоров, и ние затова, правейки различни такива разговори, изваждаме като акценти именно това, върху което предстои да се работи. Защото неизвестните са повече. Министър Ананиев се застрахова, като каза, че има скелет и посока на реформата. Но както е известно, дяволът е в детайлите. Младен Григоров: Точно така, точно така. До известна степен успокояващо е, че доколкото разбрах, той е привлякъл, включително и на съвещанието, специалисти от Германия, от Холандия, където отдавна, отдавна има такъв модел. Доколкото знам, в Германия има някъде към 200 каси, ако не се лъжа. Тоест те имат огромен опит в това отношение. Водещ: Тоест първата стъпка на реформата с тези идеи е направена и е добра. Така ли? Младен Григоров: И добре, че не е това, което той застъпваше преди година. Тогава казваше или това, което сега предлага, или надграждане. Надграждането е половинчата работа, нищо няма да стане, още по-голяма бъркотия ще дойде. Слава Богу, че се ориентира в тази посока. Водещ: Какви са обаче рисковете пред нея? Това, което в един момент могат да се изплашат в министерството, за да не бъдат възприети като много радикални? Младен Григоров: Ами, да, веднага ще ви кажа. Фалити на болници, първият риск. И веднага, ето виждате сега, какво става в Ямбол. Тя не е фалирала, де, но горе-долу натам отиват нещата. И това е областна болница, не е общинска. Така че първото нещо, което вероятно ще стане, ако не се изпипат нещата и ако гъвкаво не се променят, съобразно условията, първото нещо, което ще стане, е фалити на болници. И тъй като населението е особено чувствително и до голяма степен с основание, защото ние географски не сме Холандия. Споменах преди малко. Където можеш да отидеш при спешен случай за 30-40 минути в която и да е точка на Холандия. Ние сме с планини, с долини, с нагъната география, територия. Да не говорим за качеството на пътищата. Това ще е също един проблем, който ще се появи. Но без проблеми няма как. Така или иначе първата стъпка е направена и според мен е правилна. Цоня Събчева

16 Юли 2019 | 17:01 | Радио „Фокус“