ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов: Правителството твърди, че България се справя успешно, но изводите от анализа показват, че това съвсем не е така

Проф. Александър Маринов: Правителството твърди, че България се справя успешно, но изводите от анализа показват, че това съвсем не е така

Председателят на Стратегическия съвет при президента проф. Александър Маринов в интервю за Радио „Фокус“

7 Август 2020 | 18:00 | Радио „Фокус“

Проф. Александър Маринов: Вече сме свидетели на последната част от драмата на Борисов

Проф. Александър Маринов: Вече сме свидетели на последната част от драмата на Борисов

Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Политическите сили, както управляващи, така и опозиция се потопиха по скандала на плажа пред резиденция „Росенец“, известна повече като „морския сарай на Ахмед Доган“ и омаловажиха станалото. Припомням, че въоръжени служители на НСО грубо изгониха от плажната ивица, която иначе е публична държавна собственост, лидера на „Да, България“ Христо Иванов. Благодарение на акцията и директното й предаване в социалните мрежи бе потвърдено това, за което до тогава само се шушукаше – видяхме разкошна сграда, която иначе се води като постройка в строеж, видяхме модерен кей, който иначе се води като пристанище от 80-те години, видяхме поредица безобразия в резултат на бездействието или съдействието на институциите. Метафората „Росенец“ или как институциите безогледно си затварят очите пред овладяването на територии в България – какво означава тя за съвременната ни действителност? Поканихме за анализ председателя на Стратегическия съвет при президента Румен Радев проф. Александър Маринов. Добър вечер. Александър Маринов: Здравейте. Водещ: Проф. Маринов, дотам ли трябваше да стигне гражданското отчаяние, за да се разкриват истини чрез подобни акции, след като иначе поредица проверки на институции след жалба до тях биха могли да свършат? Александър Маринов: Аз лично не смятам, че това е акт на отчаяние, по-скоро е нестандартна инициатива. И политиците, и гражданите са принудени в българската действителност да търсят най-различни такива изобретателни способи, за да покажат същността на нещата. Първо, ако ми позволите малка корекция на това, което казахте. Вие казахте, как институциите безогледно си затварят очите – аз смятам, че институциите си затварят очите селективно. Разбира се, има и други примери, при които по Черноморието части от плажната ивица са оплячкосани. И до тях също няма достъп. Но разбираме, че този случай представлява особен най-вече политически интерес. Разбира се, че настойчивостта на гражданите ще бъде един от факторите, които най-после да променят този двоен стандарт, за които ние всички сме говорили. Някои неща и по Черноморието, и навсякъде другаде в България се преследват безкомпромисно, а други се толерират безобразно, ако мога така да се изразя. Вие дадохте такива примери, но нима това е първият пример? Има много други. Спомнете си само скандалите с тераси, апартаменти и т.н. Ние виждаме как за едни хора се следи за всяка тухла, какво е направено, а за други – ситуацията, която вие описахте. За мен проблемът е базисен. Проблемът е в това, че една част, една много малка част от хората в България се смятат и се третират като недосегаеми от закона. А това означава, че в България няма върховенство на правото. Въпросът, изисква да се разгледат конкретните случаи, и този случай, случаят с парка „Росенец“ е фрапиращ пример, и той наистина изисква конкретни отговори – какво, защо е направено или не е направено от институциите, които би трябвало да изпълнят своите правомощия по този казус. Но освен конкретният случай, този инцидент ни води към по-цялостни обобщения. Това е моделът на функциониране на властта в България, при който една част, една малка група хора, които са свързани с властта по един или друг начин, са недосегаеми за закона. И от това последиците не се свеждат само до плажната ивица пред резиденцията „Росенец“, а навсякъде в страната. Водещ: Проф. Маринов, след изявлението на държавния глава Румен Радев решенията са в полето на правителството и министър-председателя. Дали ще чуем оттам ясно обяснение, защо държавата досега е осигурявала охраната на двамата господа Доган и Пеевски? Колко струва въпросната услуга на данъкоплатците? Александър Маринов: Има доста неясноти, доста спорни въпроси, свързани с тези т.нар. „допълнително определени за охраняване лица“. По принцип такова нещо по света няма. По света подобни структури охраняват висшите държавни ръководители, които се броят, хайде да кажем на пръстите на двете ръце. Когато има застрашеност на друго лице, затова има Министерство на вътрешните работи или други правоохранителните органи. Аз лично ще си позволя да кажа, може да прозвучи малко странно, че първо трябва да чуем обясненията на тази тричленна комисия, защото според мен, и ДАНС, респективно нейното ръководство, и МВР, респективно неговото ръководство политическо и професионално, имат свои собствени правомощия, и не би трябвало министър-председателят да им разпорежда какво да правят. Така че първо би трябвало да чуем това обяснение. Второ, аз смятам, че ако министър-председателят и парламентът дължат обяснение, това е именно относно регламентирането на практиката държавата да осигурява охраната на такива лица, които освен всичко останало в една значителна част, не твърдя, че това важи за всички, видимо имат много добър материален стандарт. Тоест, те могат да си позволят да си осигурят лична охрана. Тук вече и третият въпрос, който идва, е следният: явно има нужда от прецизиране, според мен, аз не съм специалист, разсъждавам като гражданин, има нужда от прецизиране на някои процедури. Например, допускаме, че едно лице извън кръга на изрично упоменатите в Закона за НСО се нуждае от охрана. Но какво означава тази охрана? Това означава ли, че всеки негов имот трябва да бъде охраняван, ако приемем, че той може да е малка къща или имение? Ето тук има неща, които очевидно възмущават обществото, и трябва да се въведе порядък. Разбира се, отново се връщам с това, с което започнах – няма значение дали е в „Росенец“ или другаде, плажната ивица е изключителна държавна собственост, тя не може да бъде присвоявана, не може да бъде заграждана, не може да бъде и ползвана за някакви частни нужди. Това трябва да важи от Дуранкулак до Синеморец, независимо за кого става дума. Защото ние сега говорим за една много известна политическа фигура, но това означава ли, че другите могат да минават между капките? Според мен, не. Водещ: Много е любопитно, дали някой ще постави въпроси, имам предвид в Народното събрание, и ще изиска такъв анализ: колко сектори от Черноморската ивица са присвоени по този начин? Александър Маринов: На този въпрос би трябвало да даде отговор министърът на туризма. Водещ: Може би на регионалното развитие и благоустройството, защото по въпроса са разделени функциите. Александър Маринов: Ако трябва да призная искрено, аз смятам, че такъв въпрос нито ще бъде зададен, нито ще получи отговор, което само по себе си е диагноза. Водещ: Прави впечатление, че от вторник – след акцията в „Росенец“ - парламентарните партии: управляващи и опозиция, се умълчаха по този скандал, националните медии също. За тях той не съществуваше. Сайтове, които се броят на пръстите на едната ръка, пишат за него. В публичното пространство до обръщението на държавния глава нямаше нищо. Нищо. Защо? Александър Маринов: Това е реторичен въпрос, ако ми позволите да отбележа. Водещ: А защо е така? Случилото се с обстоятелствата довели до него предизвиква въпроси. Александър Маринов: Виждаме, че всички, абсолютно всички политически сили, представени в парламента, избягват като дявол от тамян няколко имена. Няма да поставят въпроса, умълчават. Те не искат да вземат позиция. Позволете ми да развия своите разсъждения. Ще започна с една мисъл, която може да ви се стори еретична. Ахмед Доган е сложна личност, както е сложно и Движението за права и свободи (ДПС), нееднозначно. В България обикновено много хора говорят в черно-бели краски. Ние с вас сме коментирали този въпрос, но аз смятам, че ДПС, в това число и неговият бивш председател, сега почетен, направиха така, че в България не проникна ислямизъм и не проникна влиянието на една съседна, много по-мощна от нас държава. Това е факт. Но това е едната страна на въпроса. Аз лично смятам, че ако Ахмед Доган, като почетен председател и като човек, който общо взето се е оттеглил от активната политика, трябва да намери своето спокойно съществуване, това няма да стане по този начин, по който сега се прави. Защо е нужно този човек непрекъснато да се превръща в дразнител? Това ми е непонятно. Дори и тези, които смятат, че го закрилят и му помагат, и по този начин печелят неговата благосклонност, според мен, му вредят. Тоест, нищо не пречи този човек или други хора, които, разбира се, действат в съответствие със закона, да имат своите имоти, да се радват на своите имущества, обаче не могат да се правят такива изключения. И според мен, това е урок за всички днес, и утре, и в бъдеще – няма значение колко си властен днес, колко властови, икономически, политически и други ресурси имаш, не бива да дразниш хората, не бива да бодеш очите на обществото, трябва малко по-скромно. Сега, разбира се, едва ли Ахмед Доган ще се вслуша в моето мнение, но аз смятам, че това е възможност, ако тези, които минават за политически елит в България, имат капка разум, те трябва да се осъзнаят, накъде отиват нещата. Защото аз бих задал този хипотетичен въпрос, а той не е хипотетичен, вече това се говори в социалните мрежи, ако отидат в края на седмица 100 души, 500 души, тогава какво ще стане? Въобще нужно ли Националната служба за охрана да се превръща в някаква жандармерийска част? Тоест, мисля, че трябва да поставим въпроса без да бягаме от конкретиката, трябва да поставим въпроса най-вече, аз съм съгласен напълно с вас, на парламентарно представените партии да погледнат нещата от към тяхната принципна страна, защото повтарям отново, няма значение дали е Доган, дали е друг, трябва да се променят правилата, и те да бъдат такива, каквито да бъдат разумни, съразмерни и непровокиращи в обществото чувство за справедливост. Водещ: „Росенец“ на какво се превърна като метафора? Кой управлява България, е въпросът, който натрапчиво витае от вторник? Александър Маринов: Такива анклави е имало много. И вие вероятно сте забелязали, както и нашите слушатели, че тези анклави се радват на, извинете ме за сложния израз, екстериториалност. Водещ: Но те не са посолства. Александър Маринов: Да, разбира се. Върху тях, като че ли българската държава не може или не желае да упражнява правомощията си, но такива е имало много. В един момент нещо се случва, някакви дослуци се развалят – дослук значи приятелство на турски, и след това изведнъж тези анклави биват разрушени. Имаше, аз знам поне четири-пет такива. В последния такъв анклав, който изведнъж се оказа някакво фрапиращо нарушение на всички закони, е и Витошката резиденция на Васил Божков. Все едно, че тя е изникнала като гъба за една нощ, все едно, че много, много години никой нищо не е знаел, какво е правено там. По същия начин и с „Росенец“. И аз искам да обърна вниманието ви на този аспект на въпроса. Разбира се, всеки конкретен случай изисква конкретно действие, но на мен не би ми се искало да се повтори тази позната история, примерно идва един момент, когато по някакви причини „Росенец“ вече не е непристъпен анклав и тогава той бива изтърбушен, и тогава се създава някакво чувство за справедливост, измамно, както беше, когато се разруши града на веселието край яз. „Ивайловград“, или когато се бутаха вила „Аглика“ на Витоша и много такива. Но въпросът не е само до конкретния случай, въпросът е до принципа. Въпросът, който трябва да бъде зададен, е: защо в територията на Република България, на парламентарната Република България има анклави, на които законите не важат. Това е въпросът. И отново повтарям, няма никакво значение как се нарича собственикът на този анклав. Водещ: И трябва ли, ако позволите да допълня вашия въпрос, и трябва ли чрез варварска вандалщина да избиваме комплексите на държавническата безпомощност? Александър Маринов: Да, пази Боже да се стигне до това. Защото случаят, аз съм дълбоко убеден, въздаването на справедливост, възможно единствено на базата на спазване на нормите на Конституцията и законите. А не на базата на отмъщението. Независимо, че може би има хора, които изглеждат безспорни обекти на възмездие. Но не бива така. Просто трябва да се прилагат Конституцията и законите. Водещ: Метафората „Росенец“ или „Догансарай“ за пореден път поставят въпроса и аз ще го повторя – кой управлява България? Защо всички се страхуват от Ахмед Доган? Александър Маринов: Аз не се наемам да квалифицирам спектъра от емоции. Може да е страх, може да е изгода, може да е сделка, може да е какво ли не. Да, на практика се оказва, че Ахмед Доган, а чрез него ДПС е незаобиколим фактор, а незаобиколим фактор в една демокрация са тези политически и обществени сили, които са получили ясно доверие от част от обществото. А не други фактори на влиятелност. Да, това е част от историята на прехода. Една може би от последните непрелистени страници. Водещ: Прелистваме ли я в момента? Александър Маринов: Нещата отиват натам. И причините не са в това, че някой обича или мрази Доган или друг човек. Отново ще си позволя да кажа нещо, което съм казвал много пъти при вас. Този модел на управление, в който управляващите се съобразяват не с върховния суверен, не с Конституцията и законите, а с някакви лични отношения, той винаги свършва по един и същи начин, той води до едни и същи резултати. А всички наши проблеми, с които се сблъскваме в настоящия момент, те са продукт на този модел. Това не означава, че за всички тези проблеми е виновен Ахмед Доган или друга конкретна личност. Но моделът, който позволява и който дори поощрява този, който е получил официалните правомощия да управлява държавата, да се съобразява с някакви други фактори, включително да нарушава законите на страната, ясно е, че това е опропастен и обречен модел, от който ние трябва да се освободим. Водещ: Сгъстяват се облаците над премиера. Изпуска ли кормилото Борисов, кормилото на властта и на държавата? Александър Маринов: Сигурно той губи влияние. Но ако използвам вашата метафора, той е в положението на шофьор, който държи волана, върти го насам-натам, но все по-често управляваното превозно средство отива в друга посока, незнайно къде и незнайно защо. И това е очевидно. Този процес не е от днес, не е от вчера, но вече той започва да се проявява. Няма спор в това отношение. И тук вече сме свидетели на последната част от драмата на Борисов. Водещ: Проф. Маринов, колегите от „Епицентър“ са започнали анкета сред политолози и коментатори, питали са и вас, добре ли е Борисов да се оттегли. Вие сте отговорили: Борисов иска, но не знае как. Бихте ли му помогнали, как би могъл премиерът да се оттегли и здравословно за него ли ще бъде такова оттегляне? Здравословно ли ще бъде и за България? Александър Маринов: Първо, за да помогнеш на някого, той би трябвало да го поиска. Аз съм много далеч от мисълта, че Бойко Борисов ще ме пита мен. Аз изразих своята гледна точка. Тя е моята лична гледна точка. Тя не е продиктувана от моята позиция в Стратегическия съвет или от някакви други пристрастия. Нека да гледаме на нещата по-сериозно, по-задълбочено. Да погледнем въобще политиката като дейност, такава, каквато се случва в съвременната епоха. Всяко нещо има начало и край, възход и упадък. Оставката, оттеглянето не е драма, не е фатално, не е край на живота. Но у нас тя се превръща в драма, защото властта се консумира по безогледен начин. Борисов много отдавна разбира, така мисля аз, тъй като той има инстинкт, той има нюх, може би не го анализира рационално, но той има инстинкт, той разбира, че времето му изтича. Оттук нататък, аз потвърждавам това свое мнение, то не е въпрос на пристрастие, просто някои неща в живота са неизбежни, някои неща, по-точно на всяко нещо в живота му идва срокът на годност. Така е с Борисов, така е с ГЕРБ, по много причини. Това не означава да слагаме присъди, да слагаме категорични оценки. В момента, когато нещо започва да изтича, да приключва, трябва да се мисли как да се приключи. Според мен, Борисов вече е изпуснал добрите възможности да се оттегли. Сега може да има много по-лоши, по-малко лоши възможности. Но сега да разсъждавам върху тях, не е коректно. Това си е негова работа. Откъде накъде ще давам мнение за неща, които трябва да реши един човек, който съвсем честно бих ви казал, че не му завиждам, не бих искал да съм на неговото място. не съм разбира се на неговото място, но много трудна задача е тази. Едно искам да кажа, защото много се спекулира с това плашило какво ще стане, ако има служебно правителство, назначено от президента Радев. И аз отново казвам, с дълбока убеденост, доколкото смятам че познавам добре президента. Това правителство няма да е никаква заплаха за Борисов лично. Личните заплахи за него ще дойдат от другаде. Единственото нещо, което това правителство може и трябва да направи, по мое дълбоко убеждение, е то да осигури едни наистина честни и свободни избори, т.е. да попречи да се вършат неща, които са се вършили досега. Това нещо може би безпокои някои хора и партии. Но това е единственото. Служебното правителство, аз неслучайно използвах тази метафора, служебното правителство не е наказателен взвод, който извършва разстрели. И вие, доколкото смятам вие също имате представа за президента Радев, той не е от отмъстителен човек и няма да тръгне да гони някого да си отмъщава. Така че вероятно Борисов го плашат, манипулират, вероятно има много неща, които не знаем, които го притесняват, но нещата са тръгнали към своя край. Това е положението. Цоня СЪБЧЕВА

9 Юли 2020 | 14:00 | Радио "Фокус"