ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Министър Десислава Танева: Не обмисляме таван на цените, но държавата няма да се поколебае да вземе необходимите решения

Министър Десислава Танева: Не обмисляме таван на цените, но държавата няма да се поколебае да вземе необходимите решения

Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева в интервю за „Сутрешен блок“ по БНТ.

16 Март 2020 | 11:05 | БНТ

Министър Десислава Танева: Българското земеделие изпраща една много добра година

Министър Десислава Танева: Българското земеделие изпраща една много добра година

Десислава Танева, министър земеделието, храните и горите, в интервю за предаването „Денят започва с Георги Любенов“ на БНТ
Водещ: Продължаваме с една обещана среща – министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева вече е в нашето студио. Здравейте, госпожо министър. Добре дошли в студиото на Българската национална телевизия. Десислава Танева: Здравейте, добро утро. Добро утро и на всички зрители на телевизията. Водещ: Отминаващата 2019 г. в цифри накратко. Каква беше годината, къде бяха рекордите при производителите, къде се хвалите и къде се гордеете най-много и разбира се къде не бяха очакванията такива през 2019-та? Десислава Танева: Ако трябва така да кажа откровено каква е първата ми мисъл, когато ми се зададе този въпрос или казваме изпращаме 2019-та година – за мен в частта половин година последната в тази позиция е със сигурност най-тежката година в професионален план, която съм имала в живота си. Това е оценка, която се надявам да е финална за моя живот и да нямам по-тежък период от този, който минах в тези последни 6 месеца на 2019-та година. Но това не трябва в никакъв случай да е оценка за това каква година изпраща българското земеделие. Защото в една част българското земеделие изпраща една много добра година. Винаги съм казвала България има добре развито земеделие. То просто не е диверсифицирано, не е балансирано в много сектори. Той има един основен сектор – зърнопроизводството. Над 90% от площите се обработват от този тип производители. Там изпращаме една поредна добра година, независимо от сушата в някои райони, ние достигаме добива на пшеница една от най-добрите си години. Водещ: Добре. Рекордите са там – в пшеницата, в това земеделие. Десислава Танева: В пшеницата, в износа. Водещ: Минусът къде е? В месопроизводството сигурно ще кажете и сигурно заради това започнахте с трудната отминаваща 2019-та година. Защото… Десислава Танева: Да. А и по принцип, когато човек отговаря, управлява една единица винаги първата му мисъл са трудностите. Защото как да кажа, успехите се очакват, успехите това е целта на работата ти, но трудностите наистина са проблем. Водещ: Така е, госпожо министър. Ако има анти награда в края на годината, със сигурност тя може би ще бъде връчена вие знаете по Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Десислава Танева: Да, със сигурност. Водещ: Защо така се получи? Къде търсите причините, защо БАБХ генерираше само скандали тази година? Проспаха ли тези салмонели, чуми, тежка година и за клиентите, и за всички потребители. Десислава Танева: Да. Това са поредица от причини, натрупвани с времето. Включително и комуникационни, включително и като политики на публичност и ние сме предприели всички действия това да се промени и аз се надявам, че ще успеем така да направим начин на работа на агенцията достатъчно публичен. Водещ: Как? С наказания ли административно ли как, ще наказвате шефовете на агенцията? Десислава Танева: Не. Първо с отваряне на системата като информация, предстои преструктуриране, това са професионални теми, подкрепа на капацитета с ветеринарни лекари. И пак казвам – системата трябва да бъде публична. Това е на практика най-добрата политика, за да убедиш обществото какво правиш и наистина, когато ти не можеш да се справиш, трябва да дойде друг, който да се справи по-добре или да има и по-големи промени. Причината за това безспорно най-големият проблем, най-голямото препятствие и трудност беше кризата, епизоотията африканска чума по свинете. Тук искам да кажа, че тя не е отминала. Напротив – предстои ни следваща година със същите предизвикателства. Надявам се, че ние в следващата година обаче ще знаем много повече за тази болест. Казвам не специалистите и не ветеринарите, а обществото. И ще можем да се подготвим по от рано, да бъдем по-готови и да минимизираме щетите. Водещ: Има ли в момента нови огнища на африканска чума? Казахте не само, че не е отминала африканската чума – напротив. Има ли сега в момента нови огнища? Десислава Танева: Не, не е отминала. Всяка седмица само /…/ изпълняваме в момента плана за отстрел, за да депопулираме дивата свиня. Средно около 2300 – 2400 диви свине се отстрелват на уикенд, заедно с допълнителния ден, който дадохме във връзка с АЧС. От 2 до 8 положителни проби излизат всеки уикенд. Ние успяваме всичко, което е отстреляно за уикенда до четвъртък, тоест преди следващия да имаме пробите. Има положителни проби вече в цяла източна България, има проби положителни до границите и с Турция, и с Гърция. Вирусът е навсякъде, затова ни чака казвам една трудна година и трябва да изпълняваме всички разпоредби просто много стриктно, за да минимизираме щетите. Като цяло 2019 г. в областта на производството на месо мина под знака на АЧС. За света – 51 държави засегнати, 6 млн. и 600 хил. домашни свине са унищожени. Водещ: У нас какви са щетите? Колко свинеферми бяха… Десислава Танева: 137 хиляди свине. Водещ: 137 хиляди. Десислава Танева: Да. 6 млн. и 600 хил. са в света. Водещ: Колко години са нужни за нова популация от свине? Десислава Танева: Щетата, която е от миналата година – тя може и подлежи на бързо възстановяване. Нещо повече и един от засегнатите свинекомплекси вече е репопулирал. Но какво показва практиката в други страни-членки на ЕС? Примерно в Литва – те са имали 2018 г. два пъти повече огнища, колкото в 2019. 2019-та са 19, 2018-та са 38 или 36 бяха. Но в новите огнища за тази година значителен дял са в старите огнища. Вирусът е засегнал пак стари огнища, което говори колко е устойчив този вирус, колко е опасно и ние колко по-стриктни, с много по-високи завишени изисквания трябва да сме, защото после от парите на данъкоплатците в Европа се обезщетяват разбира се засегнатите ферми. Аз се надявам, че ние няма в никакъв случай да повторим тази щета, но вирусът вече е в цяла България – това трябва да е ясно, от дивата свиня разбира се. Готвим план 2020 за началото на годината по отношение на всички мероприятия, които ще се вземат и разбира се очакваме приемането от Народното събрание на изменените в Закона за ветеринарно-медицинската дейност няколко наредби, които на практика с цялото това законодателство значително завишаваме мерките за био сигурност. Най-големият рисков фактор – личните стопанства, задължително регистрирани и по норми само за угояване до три броя. Това е един от основните рискове вектори на разпространение на заболяването и тук трябва да бъдем много стриктни. Надявам се изборите минаха и местната власт съвсем отговорно и разумно ще подходи към изпълнение на задълженията в тази посока. Водещ: Но вижте какво се получава, министър Танева, отново тази криза удря кого – удря клиентите. Хората казват сега в дните преди Коледа, идват коледните празници – цената на свинското поскъпна. Десислава Танева: Да. Това не е вътрешен пазар, обаче това трябва да е ясно. Аз затова ви казах, че в света 6 млн. и 600 хил. прасета са унищожени от вируса само за 2019 г. Цената много скочи, България все още си е нетен вносител на свинско месо и на практика цената се определя от европейския пазар. Водещ: Толкова с темата африканска чума. Кажете за салмонелата – как така над 550 тона пилешко със салмонела се оказаха в България? Никой ли не видя този риск? Как я проспа Агенцията по храните? Десислава Танева: Не само в България. Сега, специално обаче за тази тема имам съвсем, съвсем друга е истината. Но трябва да знаем как функционира системата на ЕС. Има система, по която се получават тъй наречените нотификации. Какво е нотификация – уведомление от страна, която съгласно изпълнението си на програмата за надзор на наличие на вредни микроорганизми върху храните, такава програма има и България. И нашите власти, Агенцията по храните извън тези нотификации, тя има няколко такива открити в България, само че на български производители. Водещ: Добре. Тези нотификации, понеже месото със салмонела е полско, нали? От Полша идва? Десислава Танева: Да. Водещ: Поляците дават ли нотификация за салмонела? Десислава Танева: Не. Страни, които са установили тази салмонела в партиди от… то на практика е на един полски производител. От 16 нотификации, 15 са на този полски производител. В момента, в който пристигне тази нотификация, за съжаление тя пристига винаги, защото няма как да е иначе, когато вече това месо и този продукт е влязъл на пазара. Този продукт излиза на пазара от страна-членка на ЕС от регистрирано предприятие по всички регулации на ЕС. В момента, в който е получила нотификация Агенцията по храните незабавно прави проверка, тъй като той е ясен и оператора, който го внася на българския пазар и проверява. Цялата наличност се изземва, а всичко останало на практика то вече е потребено. Положителното тук е, че не е за директна консумация този внос, а след термична обработка няма риск за здравето на хората. Водещ: Да. А каква част вече е консумирана от нас, от българите? Десислава Танева: 109 тона бяха конфискувани, около 440 тона. То не е, в смисъл, че то няма как да кажем, че е консумирано чрез обработено разбира се от консуматора, защото една част пак във вътрешнообщностната търговия като продукти е изтъргувано. Водещ: А това, че Полша е в ЕС и въобще, когато идва такова месо или подобни случаи от Европа какво е това – занижен контрол ли е? Десислава Танева: Занижен контрол, най-вече занижени хигиенни условия в предприятието. Аз казах и БАБХ, изпълнявайки нашата национална програма за мониторинг и тя има такива два случая в предприятия, в които са взети съответните мерки. Тъй като след октомври това е много наситено, този полски производител, независимо от това, че ние Агенцията по храните в България изпрати уведомление до Европейската комисия за органа на Полша, който на практика контролира този производител. Въпреки това предприятието е оставено да работи, като то е поело ангажименти по някаква програма да изпълни съответните бележки на тази проверка. Това е от преди 2-3 дни информация. Водещ: Добре. Аз ви разбирам, госпожо министър, когато в началото казахте, че тези отминали 6 месеца са били най-трудните, разбирам ви какво искате да кажете. Не стига салмонелата, не стига чумата, ами току-що говорим и за Нюкясълска болест по птиците. И тя пак при Румъния. Защо все около територията с Румъния, от там ли идват тези зарази, случайно ли е, че е в Румъния или просто от там идва или как? Каква е тази Нюкясълска болест, пречи ли на някой? Вредна ли е, каква е? Десислава Танева: Не, не пречи. Това е болест, щом винаги е вредна. Тук единственото, което мога да кажа е, че рискът от заразяване на човек е изключително нисък. Това са болести, които съществуват, има програми за тях, включително и национална българска, която се изпълнява от Агенцията по храните за контрол и надзор. Ние сме завишили в момента, тъй като сега започва сезонът на болестите по птиците за проверки, има тотална ваксинация в промишлени комплекси и 10-километрови зони. Като разходът за ваксинация на личните стопанство в 10-километровите зони следва да се поеме от индустриалния обект, извършва в момента Агенцията по храните проверки в тази посока – дали това е изпълнено. А в Румъния са много огнищата, примерно на африканска чума по свинете в Румъния за тази година са над 1600 регистрирани огнища при домашните свине. Една от причините, нищо няма случайно, е високата концентрация на личните стопанства и на по-големи стопанства, които са на практика извън европейската регулация като изпълнения на условия за отглеждане на животни. Това е причината. Водещ: Сега един въпрос, госпожо министър, и никак не е тъкмо в качеството ви на министър. По-скоро съвсем човешки – какво казвате на хората, които твърдо вярват, че това е някакъв план за изтребване на животните? Сигурно често ви питат за това. Да ви върна ли още от лудата крава? Лудата крава не беше, пък чуми, пък салмонели… Десислава Танева: Много. Шарка. Заразен нодуларен дерматит. Водещ: Точно така. Какви ли не болести минаха и хората почват да се съмняват – казват това не е вярно. Не може толкова хиляди болести да нападнат животните. Това конспирация ли е някаква да се влияе на хранителната индустрия? Има ли такива болести наистина? Десислава Танева: Не, в никакъв случай. Разбира се, че има такива болести, защото като не вземеш мерки животните умират от болестта. На практика няма обществено разбиране и това е нормално, защото ние не можем да искаме степен на познания у потребителя такива, каквито има науката. Която обединена в целия свят е изготвила пътните карти как да спрем едно заболяване. Методът, който се провежда във всяка една от тези това е Stamping out или унищожаването и на здравите животни, стадата. Водещ: А срещате ли се с такова мнение на хората, казват ли ви държавата изби животните? Десислава Танева: Е как, постоянно. И се опитваме да обясним, че и ние не искаме това. Но това е в крайна сметка от ветеринарната наука пътна карта как да се справим с тази епизоотия. И ако ние това не го изпълним по естествен път, разбира се ще бъде унищожено това поголовие, една част разбира се могат да изградят анти тела. Между другото за АЧС пак да се върна, тъй като знам, че това ще е тема и следващата година. Все още във всички проби, които установяват този вирус не сме установили наличие на анти тела, което показва, че ние сме в начален стадий на това заболяване. Та да се върна на другия въпрос. За да информираме наистина обществото ние подготвяме нова информационна кампания началото на годината как трябва да се предпазим. Защото всичко това.. обединение, ако всеки е съвестен къде си изхвърля боклука в личното стопанство, как трябва да е оградено, как трябва да са само домашни свине за угояване без развъдна дейност. Ако всички са стриктни, щетите ще бъдат минимални. Така, както в страните, които имат различен манталитет ако щете и като дисциплина на това да изпълняват всички законови изисквания. Всичко е в нашите ръце. Но измененията на климата доведоха болести по нашите ширини, които са били непознати преди 20 години примерно. И България като гранична страна на ЕС наистина е изправена пред най-голямата трудност. Не напразно ние изпълняваме и програма за надзор на трансгранични заболявания, които също се съфинансират от ЕС, тъй като ние сме първата страна, в която на практика влизат болестите от Турция. Но специално АЧС по друг път мина, но пак ако следите неговото развитие в ЕС, то засегна 14 страни в Европа, 13 от които членки на ЕС и върви по тези страни, където хигиенните норми са най-занижени, където има най-развито лично стопанство. В Румъния са 1 600. Малко над това. Така че всичко си има обяснение, но тези болести безспорно са били и са характерни за по-топли страни и ние носим последствията от изменението на климата. Водещ: Добре. Досега в предаването говорихме за храните, хайде няколко думи за Фонд „Земеделие“ на края на този разговор. Там впрочем също имаше достатъчно скандали през годината. И политически скандал с къщите за гости, които бяха свързани с хора, близки до властта, до ГЕРБ, до управляващите. Десислава Танева: Не само. От доста партии имаше. Водещ: И от други партии имаше, права сте, да. Не само това. Имаше бизнесмени източват еврофондовете чрез млади фермери, някакви механизми. Та до кога и скандали във Фонд „Земеделие“? И там ли скандали? Ще похвалите ли фонда с нещо тази година? Десислава Танева: Аз смятам, че ние реагирахме и отговорихме на обществените очаквания. Никога в държавата не е извършвана проверка, каквато направихме. На 100 процента от всички проекти, които бяха в мониторинг… Водещ: Къщите говорите за гости. Десислава Танева: За къщите за гости говоря, с присъствието на медии на всяка проверка. Даже на последните се изгуби интерес. Всички, които са в неизпълнение, съответно им е изискана по правилата субсидията – дали пълната, дали частично - според вида на неизпълнение. Водещ: Ще ни наложи ли ЕС санкции или финансови корекции по еврофондовете заради тези скандали? Десислава Танева: Не. Водещ: Не? Никакви щети? Десислава Танева: Програмата приключи, имаме съответните уведомления, приключи наистина добре за България. Нищо от това, всичко, което се събере по тези актове, ще бъде в националния бюджет приход. Водещ: Имаше знаете една също от горещите обсъждани теми – страхът бих казал на евро скептиците от това, че чужденците ще дойдат, ще ни купят земята, ще разпродадем българската земя и т.н. Имаше мораториум по този повод заради това, но сега се гласят промени в Закона за земеделските земи. Допуска ли се възможност? Ще купуват ли чужденци българска земя? При какви условия? Десислава Танева: Не. Чужденци не могат да купуват българска земя, ясни са разпоредбите. Само да се върна на темата за фонда, защото трябва когато се вършат и добри неща, те да бъдат казвани. ДФ „Земеделие“ от 16-ти октомври, когато започна сезонът на плащанията на тази кампания, до 20-ти декември, тъй като вече имаме увереност за конкретна дата, ще изплати общо над 1 млрд. лева на българските земеделски производители. По директни плащания, обвързана подкрепа и мерките от Програмата за развитие на селските райони. Като площните мерки от втора ос NR 1 и NR 2 така известни на земеделците, за първи път ги плащаме в същата календарна година. И това е обем работа, която бе извършена от фонда. Водещ: Да. Тоест до края на тази година ще си получат парите за площ. Десислава Танева: Да. Иначе обичайно ставаше в първите шест месеца на следващата година. Водещ: Само едно изречение за мораториума? Десислава Танева: Не. Мораториум няма да падне, чужденци не могат и няма да могат да купуват земята. Нещо повече – предложените промени и по принцип новият законодателен земеделски акт с решение на Министерски съвет се отложи приемането му. Дебатът продължава по повод позиция на Асоциацията на собствениците на земеделски земи по съвсем друга тема – въвеждането на Механизма на споразуменията за тъй наречените бели петна. Земи, за които собствениците не са се поинтересували, но с този механизъм се гарантира получаването им на рента за това. Това е много широка тема, така че ако трябва разбира се в друго предаване ще вляза в детайл. Така че интересът е съхранен. В никакъв случай не става въпрос за отмяна на тези разпоредби. Водещ: Вкъщи, госпожо Танева, каква елха украсявате? Отсечена, отсечено коледно дръвче или засадено? Десислава Танева: Не. От няколко години украсявам само жива елхичка. Аз живея за постоянно в провинцията, в Сливен и в двора ми вече има пораснали няколко елхички, които пак украсяваме с дворна украса. Водещ: И какво „Посади надежда“ – така ли се казва кампанията? Не сечете коледните дръвчета. Десислава Танева: Да. „Посади надежда“ – тази година кампанията я правим за трети път с призив да купим жива елхичка. Какво ще постигнем с това – няма да отсечем дърво първо, второ пролетта февруари-март месец ще направим кампания за засаждане на тези дръвчета и ще направим лехичка „Надежда“. А с част от парите и прихода, които ще дойдат от тези елхички с фондация „Искам бебе“ правим тази кампания, те ще отидат по решение на фондацията за процедури за нуждаещи се двойки от това. Те знаят повече, аз в това не трябва да навлизам, за да не дам грешна информация. Водещ: Добре. Важното е, че на финала успяхме да обявим кампанията „Посади надежда“. Десислава Танева:„Посади надежда“, да. Това е нашата кампания за Коледа. И още нещо искам да кажа, защото това е важно. 2015 г. за първи път правихме кампания благотворителна с тази идея. Тогава общия брой на живите елхички, които бе купен в България бяха 1 300. За първите 5 дни, основно в София, имаме вече 500 елхички закупени. Това означава, че и как да кажа, обществото израства, хората разбират значението на това да живеем по-щадящо околната среда. И да правим добрина, да станем част от щастието на хора, на които сме помогнали. Искрено се надявам да постигнем това. Водещ: Подходящ финал преди коледните празници. Благодаря ви. Десислава Танева: Благодаря. Водещ: Министърът на земеделието и храните Десислава Танева в нашето студио.

14 Декември 2019 | 10:00 | БНТ, "Денят започва с Георги Любенов"